Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен, 28.02.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, ІІ гр. състав, в публичното заседание на тридесети януари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
при секретаря Анета Христова, като разгледа
докладваното от съдията Дилова гр. дело
№ 7903 по описа за 2018 год. и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от А.П.Б. от ***против Ч.Е.Б.
АД, в която се твърди че на 11.11.2009г ответникът е
депозирал в РС ***заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, по повод на което е било образувано ч. гр.д. *** по описа на РС ***и
е издадена заповед за изпълнение.Твърди се, че за образуваното заповедно
производство и издадената заповед за изпълнение ответникът е бил уведомен чрез
държавен вестник, заповедта за изпълнение е влязла в сила на 15.02.2011г.
Твърди се, че на 02.03.2011г. е издаден изпълнителен лист и на 26.05.2016г. е
било образувано изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ ***. Твърди се,че едва
през 2018г. от страна на ЧСИ е наложен запор на банкова сметка ***. Твърди се,
че задължението е погасено по давност, поради което платената на ответното
дружество сума е получена на отпаднало основание, поради което моли съда осъди ответника да заплати на ищеца сумата
1582,66 лв, представляваща получена без основание,
поради погасяване по давност на вземането по изп.
лист издаден по ч. гр.д. *** по описа на РС ***, ведно със законната лихва
считано от 31.10.2018г. както и да осъди
ответника да заплати направените по делото разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е представил
писмен отговор, в който оспорват предявения иск. Твърди, че погасителната
давност не е изтекла и ищецът дължи сумите по изп.
лист, поради което прави искане да се отхвърли предявения иск и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните и закона, намира
за установено следното:
Видно от представеното копие от заявление за
издаване на заповед за изпълнение е, че на 11.11.2009г.
„Ч.е.Б.“ АД е подал в РС ***срещу ищеца А.Б. заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
сумата 603,70 лв представляваща главница и сумата
31,45 лв лихва за забава за периода 20.02.2009г.-
28.10.2009г. Видно от представеното копие от заповед за изпълнение № 339
/13.11.2009г.е, че съдът е разпоредил А.П.Б. да заплати на „Ч.е.Б.“АД ***,70 лв главница за ползвана ел. енергия за периода
24.10.2008г.- 24.04.2008г., както и сумата 31,45 лв
представляваща лихва за забава за периода 20.02.2009г.- 28.10.2009г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2009г.
, както и сумата 88 лв представляваща разноски по делото.
Видно от отбелязването върху заповедта за изпълнение е, че изпълнителния лист е
бил издаден на 02.03.2011г.
По делото е представена молба от 26.05.2016г., с
която „Ч.е.Б.“ АД е поискал да бъде
образувано изпълнително дело срещу А.Б. за сумите за които е издаден
изпълнителен лист. Видно от приложената покана за доброволно изпълнение е, че
на ищеца е наложен запор върху всички настоящи и бъдещи вземания, полагащи се
на ищеца като едноличен собственик на капитала, както и върху трудовото
възнаграждение в *** ЕООД. Видно от обратната разписка е, че запорното съобщение и поканата за доброволно изпълнение не
са връчени. По делото е представено запорно съобщение
от 27.04.2018г. до ***АД, с което е наложен запор върху вземания на длъжника А.Б.
до размера на сумата 1582,66лв. Видно от съобщението на ЧСИ ***до ***АД от
14.05.2018г. е, че наложения запор върху банковите сметки на длъжника е
вдигнат. От представеното по делото удостоверение от ЧСИ *** е, че от наложения
запор в ***АД е събрана сумата 1582,66 лв, включваща
главница, законна лихва, разноски и такси за изпълнението.По делото е
представено съобщение от ЧСИ *** до „Ч.е.Б.“
АД, с което взискателят е уведомен че изпълнителното
дело е прекратено поради пълно погасяване на сумите.Ответникът е депозирал
отговор на съобщението за прекратяване на делото, като е потвърдил изплащането
на задължението по изп. дело ***
От приложеното копие на изп.
дело № *** по описа на ЧСИ *** е видно, че делото е образувано по подадена
молба от Ч.Е.Б. на 26.05.2016г., в която взискателят
е посочил като способ на изпълнение извършване на опис на движими вещи,
налагане на запор върху трудово възнаграждение, респ. банкови сметки. По делото
няма данни, кога е връчено съобщението за налагане на запор на банковата сметка
на длъжника в ***. Приложена е молба от 10.05.2018г., с която адв. Ю.С. е поискала да се запознае с материалите по
изпълнителното дело, като пълномощник на длъжника.
Предявеният отрицателен
установителен иск има
своето правно основание в разпоредбата на чл. 55 ал.1 от ЗЗД. Ищецът
твърди, че сумата която е получена от ответника е получена на отпаднало правно основание, тъй като
задължението е било погасено по давност. При така установеното по делото, основният спорен
между страните по делото въпрос касае протичането на давностния
срок в рамките на изпълнителното производство обуславящ погасяване правото на взискателя да иска принудително събиране на вземането,
респ. настъпвали ли са факти обуславящи неговото спиране или прекъсване, както
и кой от давностен срок намира приложение- три или
петгодишния, доколкото вземането е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. В т.10 и т.14 на ТР №
2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС касаещо приложението
на института на давността в изпълнителния процес е прието, че давността се
прекъсва с образуването на изп.дело на основание чл.
116, б. „в” ЗЗД и многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен
способ независимо дали изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния
изпълнител. Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото образуване
и съществуване на изпълнителното производство, а с извършените по него
принудителни действия. Като действия по изпълнението водещи и до прекъсване на
давността са изброени неизчерпателно- запор, възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан,
като нямат характер на такива- образуване на изп.
дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне
на справки, набавяне с документи, извършване на разпределение, назначаване на
експертизи и др. Наред с това, в рамките на изпълнителното производство
давността не спира да тече, тъй като взискателят има
възможност да избере да действа или не. Поради тази причина и в случай на
негово бездействие, което състояние е продължило повече от две години
изпълнителното производство следва да се счита прекратено по право, без да има
правно значение обстоятелството дали съдебният изпълнител ще се произнесе с
нарочно постановление за това или не. Приема се, че актът му има само
констативно, но не и правопораждащо действие. В случая
се установи, че изп. производство е образувано по
молба на кредитора от 26.05.2016г. С молбата за образуване на изпълнително
производство взискателят е поискал опис на движими
вещи, налагане на запор върху трудовото възнаграждение, респ. на банковите му
сметки. Съобразно чл. 111, б. „в” ЗЗД, вземанията за периодични плащания,
каквото е настоящото се погасяват с кратката три годишна погасителна давност, а
съобразно чл.117 ал.2 ЗЗД от прекъсването на давността, срокът на новата
давност е пет години, ако вземането е установено със съдебно решение. В случая
обаче вземането не е установено със съдебно решение, т.е със сила на пресъдено нещо, а със заповед по чл. 410 ГПК, поради което
и нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е неприложима. За разлика от съдебното решение,
заповедта по чл. 410 ГПК в хипотезата на чл. 416 ГПК се стабилизира и ползва
единствено с изпълнителната сила, въпреки че оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират, вкл. и
възраженията срещу основателността на претенцията, като отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство
не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта е недопустим
/Определение № 480 по ч.гр.д.№ 221/10 на ІVг.о./,
което е важимо за силата на пресъдено
нещо. Стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение
на материализираното в нея вземане означава, че то не може да се оспорва от
длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви
преди влизането й в сила, тъй като тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от
съдебна проверка. Съобразно разрешението дадено с ТР № 3/2012г. на ОСГТК на
ВКС, вземането на Ч.е.Б. представлява
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, поради което и същото се
погасяване с изтичане на три годишна давност. Т.е характерът на вземането
материализирано в заповедта по чл. 410 ГПК обуславя извод, че то попада в
изключенията на чл. 111 ЗЗД. Посочи се, че изп. дело
е било образувано по молба на взискателя от 26.05.2016г.,
а изп.лист е от дата 2.03.2011г. Липсват категорични
доказателства относно датата, на която заповедта се е стабилизирала, но следва
че най- късно това е дата 01.03.2011г. Следователно от този момент е започнал
да тече три годишният давностен срок за
материализираното в заповедта вземане. Посочи се, че давността не се прекъсва с
образуване на изпълнителното дело. Установи се, че в рамките на така
образуваното първоначално изп.д. № ***не са били
предприемани никакви действия от взискателя
обуславящи прекъсване на давностния срок. Затова, следва да се приеме, че давността за
принудително събиране на вземане е изтекла на 01.03.2014г., преди образуване на
изпълнителното производство. Исковата молба е депозирана на 08.11.2018г., към
който момент давностният срок е бил изтекъл. Последващите предприети от кредитора действия за изпълнение
са предприети след изитичане на давността и тъй като
същите касаят принудителното събиране на вземането, и възражението на ищеца за
погасяване на вземането по давност следва да бъде съобразено, тъй като е налице
принудително, а не доброволно плащане на задължението, което длъжникът може да
стори и след изтичане на давността. Предвид установеното по делото и в съответствие с
цитираната съдебна практика получената от ответника сума в размер на 1582,62
лв. – разпределена по изпълнително дело №
***за погасяване на задължения по изпълнителен лист от 02.03.2011 г. е получена
от ответника на отпаднало основание, поради изтичане на срока на погасителната
давност. Ответникът при разпределената му доказателствена
тежест за това не доказа към датата на получаване на сумата да е било налице
основание за получаването й. Вземанията по цитирания изпълнителен лист са
погасени по давност и не подлежат на събиране по реда на принудителното
изпълнение.
Предвид така изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като ответникът
следва да бъде осъден да върне на ищеца сумата от 1582,66 лв. представляваща вземане по изп.
лист издаден на 02.03.2011г. по ч. гр.д. № *** по описа на РС ***и разпределена
по изпълнително дело № ***по описа на
ЧСИ ***.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 62,30 лв
представляваща платена държавна такса. Ищецът е поискал да бъде определено адвокатско възнаграждение на
процесуалния му представител при
условията на чл. 38 от ЗАдвокатурата. Когато е поискано
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена при
условията на чл. 38 ЗАдв адвокатска услуга, за да е
същото основателно и доказано, е достатъчно в договора за правна защита и
съдействие да е записана /посочена/ конкретната хипотеза на чл. 38, ал. 1, т.
т. 1-3 ЗАдв, при която помощта се предоставя и този
договор да е представен по делото. Страната, ползваща безплатно адвокатска
помощ, не следва да ангажира доказателства, нито съдът може да преценява дали
тя попада в категориите лица, визирани в чл. 38, ал. 1, т. т. 1-3 ЗАдв и в коя от тях. В този смисъл е и практиката на ВКС
/напр. определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС, I-во
т. о., по ч. т. д. № 894/2017 г., определение № 616 от 05.06.2017 г. на ВКС,
IV-то г. о., по гр. д. № 5089/2016 г., определение № 515 от 02.10.2015 г. на
ВКС, I-во т. о., по ч. т. д. № 2340/2015 г.,
определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС, I-во г.
о., по ч. гр. д. № 2266/2016 г. /. Отговорността на задължената и осъждана за
разноски страна по делото се определя единствено от изхода по основния материалноправен спор, а не от вътрешните отношения между
адвокат и клиент. В случая по делото е представен договор за правна помощ
отразен в пълномощно, от което не става ясно дали ищецът е от посочената категория лица посочени в чл.
38 от ЗА, тъй като в него не е записано, че защитата на ищеца се осъществява
при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Поради изложеното съдът
намира, че не следва да бъде определяно възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ***АД ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** ***,
представлявано от ***да заплати на А.П.Б. ЕГН ********** сумата 1582,66
лв. получена на отпаднало основание, а
именно : на принудително събиране на
погасено по давност вземане по изп. лист издаден на 02.03.2011г. по ч. гр.д. № *** по
описа на РС ***и разпределена по изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ ***, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2018
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ***АД ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** ***,
представлявано от ***да заплати на А.П.Б. ЕГН ********** сумата 62,32 лв представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ОС ***в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: