Решение по дело №267/2020 на Административен съд - Стара Загора

   Р Е Ш Е Н И Е  № 262

 

      гр. Стара Загора, 14.07.2020 год.

 

       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски административен съд, седми състав, в публичното заседание                                       на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

   Председател: Кр.Костова-Грозева

                                                                           

при секретаря Зорница Делчева

и в присъствието на  прокурора                                                                                               

като разгледа докладваното от  Костова-Грозева адм. дело  № 267  по описа  за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от А.Г.Б. *** против Заповед № 10-00-1135/ 06.04.2020г, издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж "Метална гаражна клетка № 2”, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68850.303.972 и поземлен имот с идентификатор № 68850.303.808 по кадастралната карта на гр. Стара Загора.

В жалбата се сочи, че жалбоподателят бил собственик на посочения метален гараж и че металната клетка била поставена със съгласието на другите собственици на терен в м. „Халваджи кладенец“ – ПИ с идентификатор 68850.303.972 и поземлен имот с идентификатор № 68850.303.808. Върху теренът били извършени благоустройствени мероприятия – бетонова замазка пред входа на всички гаражи, почистване на района от отпадъци и за това били платени разноски от 300-400 лева за сметка на собствениците. В заключение се излагат оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, като издадена при допуснати съществени процесуални пороци,  нарушаващи правото  на защита на гражданите от актовете на общинската администрация. Жалбоподателят се позовава на административно-наказателна погасителна давност, като твърди, че поставянето на гаражните клетки върху терена не противоречало на действащото към момента на поставянето им законодателство. Към настоящ момент били извършени всички благоустройствени мероприятия на уличната мрежа в района на блок №69, кв. „Три  чучура-север“, а гаражите не били пречка за извършване на благоустрояването, нито той осуетявал подобно благоустройствено мероприятие. Претендира се отмяна на обжалваната заповед.

            Жалбоподателят, редовно призован в с.з. се явява лично и с представител, като поддържа оспорването.

Ответникът – Кмет на Община Стара Загора, редовно призован, се представлява от  процесуален представител юрк. Ж., която оспорва жалбата като неоснователна, моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение по представен списък.

     Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материла, намира за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед № 10-00-1135/ 06.04.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а от ЗУТ във връзка с чл.225, т.1 и т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на строеж "Метална гаражна клетка № 2” с размери 3.00м./ 5.00м. и височина 2.00м., находящ се в поземлен имот с идентификатор № 68850.303.972 и поземлен имот с идентификатор № 68850.303.808 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, местност „Халваджи кладенец“, извън регулационния план на гр. Стара Загора, изпълнен от неизвестен извършител без одобрени строителни книжа и разрешение за строеж. Посочено е, че строежът е с административен адрес кв. Три чучура-север, западно от улица с о.т. 2042-о.т.2144 по плана на гр.Стара Загора /западно от бл.№ 69/.

От справки, издадени от СГКК-Стара Загора /л.46-47/ се удостоверява, че ПИ с идентификатор № 68850.303.808 по кадастралната карта на гр.Стара Загора е частна собственост, земеделска територия, НТП-пасище с площ от 12487 кв.м., а ПИ с идент. № 68850.303.972 също частна собственост и земеделска територия, с НТП – пасище и площ от 2233 кв.м.

С Констативен акт № 14/11.03.2020г., издаден от длъжностни лица при Община Стара Загора, отд. Контрол по строителството“ и в следствие извършена проверка на обект „метална гаражна клетка №2“, било установено изграждането на посочения обект, който бил определен като строеж от пета категория, представляващ метална гаражна клетка № 2 /по приложена окомерна скица/, с размери 3.00м./ 5.00м. и височина 2.00м., метална конструкция, нетрайно закрепена за терена, служеща за паркиране на МПС и задоволяване лични потребности на собственик на МПС, изпълнен е в поземлен имот с идентификатори № 68850.303.972 и № 68850.303.808 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, м. „Халваджи кладенец“, западно от улица с о.т. 2042-о.т.2144 по плана на гр. Стара Загора /западно от бл.№ 69/, кв. Три чучура-север. представляващ имот-частна общинска собственост на Община Стара Загора, земеделска територия и НТП – пасища, без строителни книжа и разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. В акта било вписано, че обектът бил с изпълнен от  неизвестен извършител, с неизвестен възложител и неизвестен извършител на строителството. Екземпляр от КА бил поставен чрез залепване на обекта на 28.02.2020г. /л.33/ и на информационното табло в сградата на Община Стара Загора на 11.03.2020г. /л.28/.

Под вх.№ 10-04-169/ 26.03.2020г. /л.15-16/ в Община Стара Загора постъпила групова жалба /възражение/ от няколко лица, сред които жалбоподателят А.Б., в която същите посочили, че били собственици на 6 бр. гаражи, законно закупени и поставени преди 20 години, добре поддържани и поради социално-защитната им функция молели да бъдат запазени при заплащане на такса за ползване на терена. Възражението било разгледано и оставено без уважено от административния орган. На 06.04.2020г. била издадена и процесната заповед за премахване на гаражна клетка №2. Заповедта била залепена на метална гаражна клетка № 2 и на табло в партера на Община Стара Загора на основание §4, т.1,2 от ДР на ЗУТ, за което била съставена служебна бележка от 07.04.2020г., съставена от Р.А.-старши експерт отдел „Контрол по строителството” и С.И.-старши специалист отдел „Контрол по строителството” /л.11/. Жалбата против заповедта била подадена по пощата на 16.04.2020г. /л.10/.

            По делото се представят и извадка от плана за застрояване на гр. Стара Загора, одобрен със Заповед №1082/07.07.1997г. и извадка от ОУП, одобрен с решение №1158/26.05.2011г. на ОбС-Стара Загора.

            По делото като свидетел Съдът допусна до разпит С.Ж., който заяви в с.з., че познавал жалбоподателя и че същият притежавал метална гаражна клетка в кв. Три чучура-север срещу блок 69 още през 2003г. Когато поставяли гаражите, знаели, че земята била извън регулацията на града. Поставили бетонова настилка вътре в гаражите отдолу под клетката. Гаражите не били на тротоара, били на шест метра от пътя и пречели на никого. Използвали ги за да си вкарват колите.

            Съдът, като обсъди събрания по делото целокупен доказателствен материал, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:

 

По допустимостта – в конкретния случай обжалваният административен акт няма конкретно посочен и индивидуализиран свой адресат, но в производството по установяване на незаконен строеж е допустимо в заповедта, с която се нарежда премахване на даден незаконен строеж да не посочва кой е извършител на същия, когато такъв не може са бъде индивидуализиран. В случая жалбоподателят сам сочи и определя себе си за извършител и собственик на метална гаражна клетка №2, видно от подадено възражение в административното производство и предвид подадената от него жалба против тази заповед. Ето защо, Съдът приема, че същият доказва, че се явява лице с пряк правен интерес от обжалване на заповедта за премахване на гаража. Доколкото и жалбата е подадена в законния срок, против годен за съдебен контрол административен акт, пред месно компетентния административен съд и при липса на друго обстоятелства по чл.159 от АПК, същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество й, Съдът я намира за неоснователна.

По валидността – Съдът приема процесния акт за издаден от материално компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, доколкото изхожда от Кмет на Община Стара Загора, именно който орган разполага с правомощия да разпорежда премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. Ето защо няма основания да се прогласява нищожността на заповедта на основание липса на компетентност на издателя.

Съдът не констатира да има допуснати и съществени процесуални нарушения на проведеното особено административно производство. Установяването на фактите относими към изграждане на незаконен строеж са надлежно обективинирани в писмен Констативен акт № 14/11.03.2020г., който е съставен от служители при Община Стара Загора, осъществяващи контрол върху строителството, т.е. разполагат с установената от чл.223 ал.2 от ЗУТ необходима материална компетентност да констатират незаконни строежи.

Заповедта е издадена в писмена форма. В нея се сочат конкретни фактически основания - извършено строителство на индивидуализиран с определени строителни параметри обект  /метален гараж/ и неговото точно местонахождение и че за него не се установява да има издадени строителни книжа. Така има изпълнение на общите изискванията за точна и ясна идентификация на наредения за премахване незаконен строеж, вкл. и като гаранция за спазване правата на адресата на заповедта и трети лица и за възможното реално изпълнение при влизането й в сила. На тези факти е дадени и конкретна правна обосновка /на чл.225а, ал.2 от ЗУТ/ за постановяването й.

Съставеният констативен акт срещу неизвестен извършител е надлежно съобщен по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ чрез залепване на строежа и в сградата на Община Стара Загора, като в него изрично е указано правото на възражения в посочен срок. Постъпилото, макар извън срока, възражение все пак е разгледано и обсъдено от ответника в оспорения административен акт, като е възприето за неоснователно. Важното е, че заповедта е издадена след изтичане на 7 дневния срок по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, което сочи на извод за липса на допуснати нарушения на това особено изискване.

            Относно съответствието на заповедта с приложения материален закон, Съдът намира следното:

За да е материално законосъобразна една заповед издадена на осн. чл.225а от ЗУТ, по делото следва да бъде установено, че е налице строеж, който е изграден в нарушение на изискванията за законност на строежите в Р. България, които установява специалния закон.

По делото се установява по несъмнен начин, че процесния обект – метална гаражна клетка не е трайно прикрепен към земята. Видно от Констативен акт №14 от 11.03.2020г който представлява официален удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена сила за удостоверените в него факти относно характеристиките на гаража,  разположението му върху имот-частна общинска собственост и наличието на строителни книжа и чието съдържание не се оспорва от страните, нито се опроверга от оспорващия, се следва, че по предназначението си процесният метален гараж се ползва за задоволяване на дейности, различни от търговски и други обслужващи дейности по см. на чл. 56, ал.1 ЗУТ. Съгласно съдебна практика на ВАС, изразена в Решение № 632/ 18.01.2017г. по адм.д. № 2786/2016г.; Решение № 1833/ 11.02.2019г. по адм.д.№ 9886/2018г.; Решение № 7266/ 15.05.2019г. по адм.д. № 396/2019г. на ВАС, такъв обект не може да бъде квалифициран като преместваем обект по см. на §5, т.80 от ДРЗУТ, независимо от конструкцията, вида и материалите, от които е изграден. В цитираната практика, се приема от касационната инстанция, че гаражът е обект на допълващото застрояване по чл. 42, ал.2 ЗУТ и служи за паркиране под покрив на МПС, и за задоволяване лични потребности на собствениците им. Независимо от преместваемостта им металните гаражни клетки не са преместваеми обекти, а строежи и за тях важи разрешителният режим по ЗУТ и съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. “в“ и ал. 3 от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 представляват строежи пета категория. Именно на тази практика се позовава и ответника издавайки заповед на осн. чл.225а от ЗУТ.

Приемайки, че тази практика намира отражение в решения на второ отделение на ВАС, настоящият състав прима извод, че процесният обект следва да бъде определян за „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ от пета категория. Що се отнася до факта, че обектът е извършен без строителни книжа, каквито за тази категория строежи се изисква да има издадени, вкл. и разрешение за строеж по чл.148, ал.1 от ЗУТ, то той е несъмнен. Липсата на издадени строителни книжа прави един строеж незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на премахване.

Доколкото в конкретния случай по делото се установява /вж. показанията на свидетеля/, че обектът е поставен още през 2003г., то отчитайки този период на извършване, Съдът приема, че строежът не попада в обхвата на нормата на §127, ал.1 от ПЗР  на ЗИДЗУТ поради липса на кумулативно изискуемите предпоставки и правилно органът не обследва неговата търпимост. Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. Т.е. въпросният обект не може да бъде определян за „търпим“ по см. на ЗУТ, тъй като по отношение на него не е налице нито една от посочените предпоставки за това. Първо, изграден е след 31.03.2001г,  върху имот - частна общинска собственост, без учредени вещни права за чужд имот, който е със статут на земеделска територия, което изисква и предварителна промяна на предназначението на земята, при липса на предвидено застрояване с действащ ПУП, както и без издадени строителни книжа. Всичко това сочи на недопустимост на така изградения строеж, съгласно действащите норми на чл.12, ал. 2 и на чл.148, ал.1 от ЗУТ, като последната разпоредба регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило законодателят установява единствено за строежите, посочени в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са определени  видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. Процесният строежът, предвид характеристиките му, не попада в законово установените изключения по чл.147, ал.1 и чл.151 от ЗУТ.

Водим от тези съображения, Съдът приема извод, че Заповед № 10-00-1135/ 06.04.2020г е валиден административен акт, постановен при липса на допуснати нарушения на общите и особени процесуални правила и при правилно приложение на материалния закон и целта му за отстраняване на незаконното строителство, поради което подадената жалба срещу нея се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Що се отнася до наведения в жалбата довод за изтекла административно-наказателна давност, следва да се посочи, че в производствата по премахване на незаконни строежи няма предвидена възможност за изтичане на определен срок, след което да се погасява възможността да реализира премахването на незаконен строеж, поради което това възражение на жалбоподателя е напълно лишено от законова основа и неоснователно. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че за поставяне на гаража са извършени благоустройствени мероприятия за сметка на всички, които имат поставени гаражни клетки на въпросното място и че те не са пречка за благоустрояване на уличната мрежа в района.

 

     При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100лв. на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

    ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.Б.,***, против Заповед № 10-00-1135/ 06.04.2020г, издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж "Метална гаражна клетка № 2”, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68850.303.972 и поземлен имот с идентификатор № 68850.303.808 по кадастралната карта на гр. Стара Загора.

    ОСЪЖДА А.Г.Б.,*** да заплати на Община Стара Загора сумата разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

   Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

Административен съдия: