Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
Ловеч, 20.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........Петя Маринова.....................................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2070 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК и в условия на евентуалност, осъдителен иск с правно основание чл. 240 във
връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, за вземания по договор за потребителски кредит.
Постъпила е
искова молба от “БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – Париж, рег.№ *********, чрез “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Клон България“, чрез
пълномощник юрисконсулт Николета Матева, срещу М.Т.Г., с адрес: ***, по реда на
чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване
на следните вземания по Договор за револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard
№ CARD-13356054 към Договор за кредит № PLUS-12233664/16.12.2015
г., а именно: 1036.72 лева – главница, 418.82 лева –
договорна лихва за периода от 01.11.2016 г. до 10.11.2017 г. и 52.62 лева –
обезщетение за забава за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които вземания
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 990/2018 г.
на РС-Ловеч.
В условията
на евентуалност, при неуважаване на установителния
иск, ищецът претендира осъждане на ответницата да му заплати посочените по-горе
суми.
В исковата молба се твърди, че при сключване на договор за кредит
за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-12233664,
ответницата М.Т.Г. дала съгласието
си, освен посочения усвоен
кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта MasterCard. На 25.07.2016 г. ответницата
активирала предоставената й от ищеца кредитна карта № CARD-13356054 с
максимален кредитен лимит в размер 1000.00 лв. Същият представлявал
револвиращ потребителски кредит,
който кредитополучателят усвоява посредством всякакви
транзакции - теглене в брой
от банкомати АТМ, плащания чрез терминални
устройства (РOS) и др., осъществени чрез издадената му кредитна
карта. Посочва се, че върху
усвоената сума се начислява
годишна лихва и такси за обслужване
за използвания период съгласно
определения годишен лихвен
процент. Твърди се, че съгласно
чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане
на револвиращ потребителски
кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно
усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Посочва се още, че ответницата преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.11.2016 г., когато
било последното й плащане
по нея, като балансът по същата е в размер на
минус 1455.54 лв. Това
принудило кредитора да блокира използването
й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените й покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, тя продължавала виновно да неизпълнява,
поради което ищецът потърсил съдебна защита на вземането си. Изтъква се, че към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК, задължението
на ответницата по кредитната
карта е в размер на 1455.54 лв., представляващо
използваната главница в
размер на 1036.72 лв., както
и договорна лихва от 01.11.2016 г. (първа пропусната вноска) до
10.11.2017 г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 418.82 лв., като ответницата
дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва, т.е. сума в размер на 52.62 лв. за периода от
10.11.2017 г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.05.2018 г. (дата на завеждане
на дело). Въз основа на заявлението
по чл. 410 от ГПК, ищецът посочва,
че по ч.гр.дело № 990/2018
г. на РС-Ловеч е издадена Заповед за изпълнение, но тъй като тя
е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и след дадени
указания от заповедния съд
за предявяване на иск относно
вземането, ищецът предявява настоящия установителен иск, а в случай, че същият бъде
отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
ищецът, в условията на евентуалност, предявява осъдителен иск, като счита, че
същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез
връчване на препис от него на ответната страна.
Ищецът претендира присъждане и на съдебните
разноски в заповедното и в настоящото исково производство. Представен е списък
на разноските.
В
съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В
постъпила писмена молба от негов пълномощник са изложени съображения за
основателност на предявените искове.
Ответницата
М.Т.Г. не се явява, а се представлява от особения си представител адвокат Д.С.,
назначена на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, която не е депозирала писмен
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, но по същество
излага съображения, че исковете са неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
От събраните по делото
доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 990/2018 г. по описа на
ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 5416/29.05.2018 г.,
от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” – Франция, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България, е било образувано ч.гр.дело № 990/2018 г. по описа на
Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 533/30.05.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника М.Т.Г., ЕГН **********
***, за сумите: 1 036,72 /хиляда тридесет и шест лева седемдесет и две
стотинки/ главница, 418,82 /четиристотин и осемнадесет лева осемдесет и две
стотинки/ възнаградителна лихва от 01.11.2016 год. до
10.11.2017 год., 52,62 /петдесет и два лева шестдесет и две стотинки/ мораторна лихва от 10.11.2017 год. до 11.05.2018 год.,
ведно със законната лихва върху сумата 1 036,72 /хиляда тридесет и шест
лева седемдесет и две стотинки/, начиная от
29.05.2018 год. до изплащане на вземането, както и за сумата 80,16 /осемдесет
лева и шестнадесет стотинки/, представляващи съдебно-деловодни разноски, от
които 30,16 лева, платена по сметка на съда държавна такса и 50 лева
възнаграждение за юрисконсулт.
Като
обстоятелства, от които произтича вземането, в заповедта е посочено, че при
сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги № РLUS-12233664, М.Т.Г.
е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта МаsterCard и е активирала същата на 25.07.2016
г. с максимален кредит лимит в размер на 1000 лева.
С Разпореждане № 2725/05.09.2018 г.,
заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя,
че може да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника по
издадената заповед, в едномесечен срок.
Заявителят е предявил иск за установяване
на вземането си в едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се
развива настоящото производство.
Установява се, че
на 16.12.2015 г., между “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД /правоприемник на
който е ищецът по делото/, като кредитор, и ответницата М.Т.Г., като
кредитополучател, е сключен
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-12233664, с уговорен размер на кредита за потребителски цели – 3000.00 лева с изготвен
погасителен план и други
условия по договора. Видно е, че в чл. 12 от договора, страните уговорили, че кредиторът
може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна
карта с максимален кредитен лимит до 10 000
лева, като издаването на кредитната карта ще бъде не по-късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по
кредита /20.01.2016 г. по погасителния план/. Страните уговорили, че всички задължения, свързани с ползването на издадената кредитна карта ще възникнат само след активирането й от кредитополучателя по съобщен
от кредитора начин. Съгласно чл. 13 от договора, кредитният лимит на картата се
определя едностранно от кредитора – ищец, съобщава се на кредитополучателя и
няма да надвишава посочения максимален кредитен лимит, като кредитополучателят
ще може да извършва транзакции /операции/ чрез кредитната карта до размера на разрешения
му кредитен лимит. В чл. 15 от договора е предвидено, че договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, а срокът на
валидност на кредитната карта се определя от кредитора и е различен от срока на
договора за револвиращ потребителски кредит. В чл. 16
е уговорено, че за ползването на кредитния лимит кредитополучателят ще заплаща годишна
лихва върху усвоената част от него, за срока на ползването му, както и ще
заплати на кредитора и предвидените в договора такси за ползването на
кредитната карта. От чл. 18 е видно, че ответницата е поела задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска до изплащане на начислените
задължения, като нейният размер, както и този на лихвата и таксите ще бъде
посочен в приложението по т. 21 от договора. В т. 21 от договора е посочено, че
кредитната карта ще бъде доставена на кредитополучателя с документ – приложение,
неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата.
Изрично е уговорено, че за кредитополучателя задълженията за плащане по
кредитната карта ще възникнат след активирането и използването й в съответствие
с договора и приложенията към него.
С исковата молба е представено Приложение към Договор за
потребителски кредит № PLUS-12233664
и CARD-13356054
от дата 16.12.2015 г., съгласно което одобреният кредитен лимит на ответницата е в
размер на 1000 лева. Посочени са условията за активиране на картата и реда за
нейното използване, като е предвидено, че кредиторът издава месечно извлечение
за осъществените транзакции до 15-то число на месеца, което изпраща на
кредитополучателя. Последният е длъжен да прави месечните погасителни вноски до
1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението, като минималният
размер на всяка е 60.00 лева, съобразно разрешения му кредитен лимит.
Видно е, че посоченото Приложение към договора е подписано
единствено от представител на кредитора.
Ищецът е представил месечно извлечение по кредитна карта за
отчетен период 16.09.2017 г. – 13.10.2017 г., според което дължимата сума за
плащане е в общ размер на 1455.54 лева, чийто падеж настъпва на 01.11.2017 година.
Приложена е „последна покана“ от страна на ищеца с дата 16.11.2017
г., адресирана до ответницата на адреса й по договора, в която е посочено, че
съгласно отпуснатия й револвиращ потребителски
кредит, е активирала и използвала кредитна карта MasterCard
CARD-13356054, но е преустановила плащането на
минималните месечни погасителни вноски по договора на 01.11.2016 г., като дължи
на ищеца следните суми: 1036.72 лева – главница, 418.82 лева – договорна лихва
и 1.73 лева – обезщетение за забава, или общо дължима сума: 1457.27 лева. С
посочената покана, ищецът е поканил ответницата да погаси задължението си, в срок
от седем дни от получаване на поканата.
От
приложената с исковата молба товарителница на „МиБМ
Експрес“ с изх.№ ЗП001916422/20.07.2016 г., се установява, че на 22.07.2016 г.
ответницата е получила пратка от ищеца, съдържаща документи, но не е
конкретизирано какви са те, а освен това датата на получаване на пратката
предхожда с повече от година изготвянето на т.нар. „последна покана“.
По
делото липсват доказателства тази или друга предходна покана реално да е била
изпратена до адресата, респ. да е достигнала до него.
При така установената фактическа обстановка
съдът е сезиран с положителен установителен иск с
правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на следните вземания по Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard № CARD-13356054 към Договор
за кредит № PLUS-12233664/16.12.2015
г., а именно: 1036.72 лева – главница,
418.82 лева – договорна лихва за периода от 01.11.2016 г. до 10.11.2017 г. и
52.62 лева – обезщетение за забава за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г.,
а при условие на евентуалност, е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
240 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, да бъде осъдена
ответницата да заплати посочените суми на ищеца.
Предмет на установителния
иск по чл. 422 от ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за
изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея
основание. Това предполага установяване от страна на ищеца на наличието на
валидно облигационно отношение между страните по договор за револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта, включително фактическото
предоставяне на картата, размера на разрешения кредитен лимит, усвояване на
суми от ответницата от кредитния лимит, размера на претендираните
вземания за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, както и че е
настъпила изискуемостта им.
От събраните по делото доказателства и с
оглед разпределената доказателствена тежест, съдът
приема, че по никакъв начин не е установено ищецът да е доставил на ответницата
твърдяната кредитна карта, съобразно уговорките в чл. 21 от Договор за
потребителски кредит № PLUS-12233664/16.12.2015
г. От представената товарителница
на „МиБМ Експрес“ с изх.№ ЗП001916422/20.07.2016 г.,
за доставка на „документи“ не може да се направи положителен извод в тази
насока, тъй като не е конкретизирано какви са доставените документи. Отделно от това, посоченото Приложение към Договор за потребителски кредит № PLUS-12233664 и CARD-13356054 от дата
16.12.2015 г., е подписано единствено от
представител на кредитора и не носи подпис на ответницата, като
кредитополучател. С оглед клаузата на чл. 21 от договора за кредит, че с
кредитната карта ще бъде доставен документ – приложение, неразделна част от
този договор, следва извода, че съдържанието на въпросното Приложение не е било
доведено до знанието на ответницата – кредитополучател, същата не е положила
подпис върху него и следователно не може да се счита обвързана от клаузите му. Неподписаното
от едната страна Приложение към чл. 21 от договора за кредит, води до
неспазване на чл. 11 ал. 1, т. 27 от Закона потребителския кредит относно
изискването за наличие на подписи и на двете страни, като част от
задължителното съдържание на договора за кредит. От това следва извода, че след
като липсва подпис на едната договаряща страна, няма съвпадащи волеизявления на
двете страни за сключване на договор за предоставяне на кредитна карта.
Отделно от това, в чл. 12 от договора за потребителски паричен
кредит изрично е уговорено, че всички задължения, произтичащи от договора и
свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат само след активирането
й от кредитополучателя по указания от кредитора начин. Следователно,
настъпването на последиците от сключения договор е поставено в зависимост от
едно бъдещо несигурно събитие, отлагателно условие – активиране и използване на
кредитната карта, едва при сбъдването на което, ще възникнат задължения за
кредитополучателя да извършва плащания във връзка с ползването на същата.
Ищецът обаче не ангажира доказателства, от които да се установи, че е издал на
ответницата процесната карта. Както вече се посочи,
по делото няма никакви доказателства в изпълнение клаузата на чл. 21 от
договора за кредит, че „кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на
кредитополучателя“. Дори и да се приеме, че такава е била издадена и доставена
на ответницата, по делото не се доказа същата да е активирала картата и да е
извършвала транзакции с нея. От страна на ищеца е представено единствено
месечно извлечение за отчетен период 16.09.2017 г. – 13.10.2017 г., под формата
на неподписан електронен документ, в който е посочено, че дължимата сума за
плащане е в общ размер на 1455.54 лева, с падеж - 01.11.2017 г. Следва да се
отбележи, че неподписаният електронен документ не се ползва нито с формална,
нито с материална доказателствена сила и се преценява
с оглед на всички други доказателства по делото, а както се посочи такива във
връзка с активирането и ползването на кредитната карта не са представени.
Ищецът не е представил други месечни извлечения, отразяващи състоянието на
задълженията на кредитополучателя в отделни отчетни периоди, нито е поискал
съдебно-счетоводна експертиза, която да провери налице ли е счетоводно
отразяване във връзка с усвоени суми от длъжника по предоставен кредит под
формата на кредитна карта.
Предвид горните съображения, съдът приема, че ищецът не е провел
успешно пълно и главно доказване на релевантния факт, въз основа на който
претендира дължими суми от ответницата, а именно наличието на договор за
предоставяне на револвиращ кредит под формата на
кредитна карта с лимит от 1000.00 лева, по който самият ищец да е изпълнил
задълженията си за предоставяне на тази кредитна карта. При това положение,
безпредметно е да се обсъжда дали е налице обявена предсрочна изискуемост на
евентуално възникналите вземания по договора за кредитна карта.
С оглед на изложеното, предявените установителен
и в условията на евентуалност осъдителен иск относно претендираните
вземания следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
При този изход на процеса, следва да се отхвърли и искането на
ищеца за присъждане на разноските му по заповедното и исковото
производство.
На адвокат Д.С. от ЛАК следва да се изплати сумата 200.00 лева от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответницата.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ –
Париж, рег.№ *********, чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Клон България“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Младост 4”,
Бизнеспарк София, сгр. 14,
представлявано от Димитър Димитров – Заместник управител, против М.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК, за установяване на следните вземания по Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard № CARD-13356054 към Договор
за кредит № PLUS-12233664/16.12.2015 г., а именно: 1036.72 лева –
главница, 418.82 лева – договорна лихва за периода от 01.11.2016 г. до
10.11.2017 г. и 52.62 лева – обезщетение за забава за периода от 10.11.2017 г.
до 11.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /29.05.2018 г./ до
окончателното изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 533/30.05.2018 г. по ч.гр.дело № 990/2018 г. на РС-Ловеч.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ –
Париж, рег.№ *********, чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Клон България“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Младост 4”,
Бизнеспарк София, сгр. 14,
представлявано от Димитър Димитров – Заместник управител, против М.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен
иск с правно основание чл. 240 във вр. с чл. 79 ал. 1
от ЗЗД, за присъждане на посочените
по-горе суми по Договор за револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта MasterCard
№ CARD-13356054 към Договор за кредит № PLUS-12233664/16.12.2015
г., а именно: 1036.72 лева – главница, 418.82 лева –
договорна лихва за периода от 01.11.2016 г. до 10.11.2017 г. и 52.62 лева –
обезщетение за забава за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на осъдителния иск
/17.10.2018 г./ до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ искането на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.“ – Париж, рег.№ *********, чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.,
Клон България“, за присъждане на направените
разноски по заповедното производство /ч.гр.дело № 990/2018 г. по описа на ЛРС/
и по настоящото исково производство.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Д.С. от ЛАК сумата 200.00 лв.
/двеста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на М.Т.Г..
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 990/2018
г. на ЛРС, за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: