РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 30.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2354 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от Е.Ф.П.,
ЕГН **********,*** срещу ТП на НОИ
гр. Плевен и иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР с искане да се признае за установено спрямо ответника, че времето от 17.11.1986 г. до 30.06.1994 г., ищцата е работила при работодателя ***, при пълно
законоустановено работно време, като осигурено лице.
Ищецът твърди в
обстоятелствената част на исковата си молба, че
е работила по трудови договори,
като осигурено лице, при условията на дял Ш от Кодекса на труда от 1951 г.
(отм.) за времето до 1999 г., и при условията на Кодекса за социалното
осигуряване за времето след 1999 г. Излага, че в качеството си на задължително
осигурено лице за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, пенсия за
старост или наследствена пенсия по дял 111 от Кодекса на труда от 1951 г. (отм.),
респективно като осигурено лице за общо заболяване и майчинство, инвалидност
поради общо заболяване, старост и смърт, има право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, както и на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Сочи, че през периода от 17.11.1986 г. до 30.06.1994 г. е
работила по трудово правоотношение при Д.з.ф.и с. „Д.” със седалище и адрес ***.
Излага, че при този работодател е работила по трудов договор, като служител, на
длъжност ***, при пълно работно време с 8 часов работен ден и петдневна работни
седмица. Твърди, че
за времето от 17.11.1986 г. до
30.06.1994 г., през което е работила при този работодател при пълно
законоустановено работно време, като осигурено лице при условията на дял III от
Кодекса на труда от 1951 г. (отм.), се зачита за трудов стаж и трудов стаж при
пенсиониране, по смисъла на чл.1 ал.1 т.З от ЗУТОССР. Излага, че във връзка с установяването на придобития от нея
трудов и осигурителен стаж през годините, поискала от *** издаване на
удостоверение за придобития при него стаж, като й било издадено удостоверение
по образец УП-3 изх.№04 от 25.10.2017г., в което е удостоверено, че е служител
при този работодател, на длъжност ***, за времето от 17.11.1986г. до
30.06.1994г., както и, че има придобит там осигурителен стаж всичко: седем
години, седем месеца и 13 дни. Сочи, че от страна на
работодателя *** й било обяснено, че архива с книжа, ведомости за заплати и
други документи е бил унищожен и понастоящем такива няма и не се съхраняват
там. Твърди, че към
момента *** е с прекратена дейност.Излага, че през периода, в който работила при ответника ***,
при същия работодател работили и лицата ***, които могат да удостоверят факти и
обстоятелства за това: работила ли е при този работодател, през какъв период от
време, на каква длъжност, с какво работно време и др.
В проведеното по делото о.с.з.
лично и чрез процесуалния си представител моли съда да уважи депозираната
молба. Сочи, че от събраните по делото доказателства се е установило, че е
работила по ТД в *** през посочения в ИМ период. Твърди, че тези обстоятелства
са се потвърдили от разпитаните по делото свидетели. Излага, че се е установило
както каква длъжност е заемала, така и, че е работила на 8 часов работен ден по
ТД. Твърди, че от показанията на председателят на дружеството се установило, че
същото е със закрита дейност от началото на 1994 г. и, че не се пазят ведомости
за заплати, за което е представена и изрична декларация от ответника. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Сочи, че пред ТП на НОИ - Плевен в
административното производство, образувано по заявление от 04.12.2017 г. на
ищцата за отпускане на пенсия, същата е представила два броя удостоверения обр.
УП-3 за доказване наличието на осигурителен стаж, като в обр. УП-3 №01/25.10.2017
г., в които е посочено, че г-жа П. има трудов/осигурителен стаж за периода от
01.07.1994 г. до 30.08.1994 г. - 2 мес. като *** в ***, БУЛСТАТ *********, а в
удостоверение обр. УП-3 №04/25.10.2017 г„ издадено от *** (без БУЛСТАТ) има
осигурителен стаж от 17.11.1986 г. до 30.06.1994 г. - 7 год. 7 мес. 13 дни като
***. Излага се, че двете удостоверения би трябвало да са издадени от един и
същи осигурител, но носят подписите на различни лица и различни печати, поради
което е извършено проверка от контролен орган на НОИ, за което е съставен
констативен протокол №КП-5-14-00373220/07.02.2018 г., в който е установено, че ***,
ЕИК ********* е неправителствена организация, вписана в Окръжен съд - Плевен на
20.04.1994 г. Твърди се, че липсва трудово досие на ищцата, както и, че липсват
и разплащателни ведомости до 30.06.1994 г.
злага се, че крайният извод на контролния орган е, че удостоверение обр.
УП-3 №04/25.10.2017 г. не следва да се счита за вярно за целия осигурителен
период. Сочи се, че във връзка с изложеното са подали жалба изх.
№2112-14-1182#9/02.04.2018 г. до Районна прокуратура - Плевен за извършване на
проверка и предприемане на действия по компетентност, тъй като считат, че са
налице престъпни действия, изразяващи се в съставяне и използване на документи
с невярно съдържание - двете удостоверения, които са представени пред
компетентен орган с цел да удостоверят наличието на осигурителен стаж на Е.Ф.П.
и да й бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Твърди се, че съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР стаж по чл. 1, ал.
1 може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник
или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, че документите са загубени или унищожени, а ищцата не е
представила такова. Излага се, че съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР по исковете
за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски
показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват
вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане
на стажа. Твърди се, че представеното удостоверение обр. УП-3 №04/25.10.2017 г.
може да де счете за такова доказателство, въпреки че, не може да се установи по
категоричен начин кой е работодателя. Поради изложеното моли съда да остави
исковата молба без уважение.
В проведеното по делото о.с.з. моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен. Твърди, че независимо от разпитаните по делото свидетели и
поради липсата на други писмени доказателства, които да удостоверят стажа за
въпросния период не може да се установи по категоричен начин, че е ищцата е
полагала труд в процесния период. Счита, че като такова доказателство не може
да послужи издаденото УП-3№4/25.10.2017 г., тъй като от данни на председателя
на *** то е издадено по спомен, като не са използвани разплащателни ведомости и
др. документи.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно
е от приложеното по делото Заявление за отпускане на пенсия и добавки с
изх. № 2112-14-1182/04.12.2017 г., че ищцата е подала молба до ответника да й
бъде отпусната лична пенсия.
Установява се от приложеното по делото УП-3№1/25.10.2017 г. от ***, че
ищцата е работила като *** в дружеството в периода от 01.07.1994 г. до
30.08.1994 г.
От приобщеното по делото УП-3№4/25.10.2017 г., издадено от ***, се
установява, че работодателя е посочил, че ищцата е работила като *** в
дружеството в периода от 17.11.1986 г. до 30.06.1996 г.
Видно е от приобщения по делото КП №
КП-5-14-00373220/07.02.2018 г., издаден от ТД на НОИ гр. Плевен, че е въз
основа на направена проверка се установило, че в *** липсва трудовото досие на
ищцата, както и разплащателни ведомости от осигурителя от първоначалната му
регистрация до 30.06.1994 г. прави се извод, че не следва да се зачита за
осигурителен стаж за лицето за периода от 17.11.1986 г. до 30.06.1994 г.
Установява се от приложената по делото
декларация от *** е, че същият е декларирал, че в качеството си на председател
на *** е издал УП-3№4/25.10.2017 г. на ищцата, както и ,че
дружеството не съхранява първична документация като ведомост и др., поради
факта, че са изгорени от неизвестни лица.
По делото е депозирана жалба от ТД на НОИ
Плевен до РП Плевен относно използване на документи с невярно съдържание.
Видно е от представеното по делото
Удостоверение № 5506-14-770Н1/25.06.2018 г., издадено от от ТД на НОИ Плевен,
че разплащателните ведомости и трудовоправните документи на ***, не са приети в
ТП на НОИ /сектор КР ДОО/ гр. Плевен.
По делото е депозирана и декларация от
ищцата, в която декларира истиността на изложените обстоятелства в исковата
молба.
По делото са събрани и гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите ***, ***.
Свидетелят ***,
бивш председател на *** гр.Белене сочи, че дружеството не съществува към
настоящия момент. Твърди, че познава ищцата, тъй като тя е работила в ***, като
треньор и организатор. Излага, че тя е
работила там минимум 7 години - от
Свидетелката *** *** разказва, че познава ищцата,
тъй като двете са работили в *** гр.Белене. Сочи, че когато тя е започнала
работа ищцата вече е работила в дружеството като *** на пълен работен ден.
Твърди, че и тя и Е. са работили до закриване на дружеството, като уточнява, че
това е било - 31.12.1993 г.
Свидетелят *** ***
излага, че е работил заедно с ищцата в ***
гр.Белене. Излага, че някъде от 1985-86 г. ищцата е постъпила на работа, като ***. Обяснява, че през
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
І.
По допустимостта на предявения иск:
Правен
интерес от установителен иск по реда на ЗУТОССР е налице в две хипотези: на първо място, когато пред
съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при
който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или
физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че
документите са загубени или унищожени - чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, и на второ място,
когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не
е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на
инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на
основание чл. 5, ал. 13 от КСО и се представи удостоверение от съответното
териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни
за претендирания стаж.
В настоящия случай е налице втората
хипотеза, тъй като от събраните по делото доказателства се установи по безспорен
начин, че работодателят на ищцата *** е прекратил дейността си,
както и че няма правоприемник. В този случай липсата на данни за осигурителния
стаж на ищцата, констатирана в удостоверение от ТП на НОИ, e предпоставка за
допустимостта на иска. Поради изложеното
съдът приема, че са налице предвидените в чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР предпоставки за допустимост
на предявения иск за установяване на трудов стаж за посочените в
удостоверението период.
ІІ.
По основателността на предявения иск:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на
трудови и осигурителен стаж по съдебен ред.
За
да бъде уважен този иск, в тежест на ищцата е да докаже, че в процесния период е работила по трудово
правоотношение в ***, на длъжност ***при
пълно работно време.
Доказването
е подчинено на особени правила, тъй като съгласно чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР по
исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат
свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които
установяват вероятността на трудовия стаж и които са издадени от работодателя,
при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. В чл. 6, ал. 2 от
ЗУТОССР примерно са посочени писмените доказателства по чл. 6, ал. 1 от
ЗУТОССР: трудов договор; уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда;
допълнителни споразумения; заповеди за определяне на допълнително
възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и
професионален опит; трудови книжки; осигурителни книжки; решения на компетентни
органи за изплащане на дължимо възнаграждение; договори за възлагане на
управление и контрол; други подобни документи. Освен примерно изброените в ал.
2-ра писмени доказателства такива могат да бъдат и други документи, издадени от
работодателя по време на полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни
моменти от трудовото правоотношение, а не за целия период от време, за който се
претендира като трудов/осигурителен стаж.
Настоящият състав
на съда счита, че представените по делото Удостоверение УП №3 и декларация,
подписана от председателя на дружеството, депозирана пред ТД на НОИ гр. Плевен,
в която сочи, че не разполага с ведомости и други документи, поради изгарянето
им от неизвестни лица могат да се приемат като начало на писмено доказателство
за полагания от ищцата труд. Съдът приема, че с оглед твърденията на управителя
на дружеството, че архивът е изгорен няма как да се представи друго
доказателство визирано в ал.1 на чл. 6 от ЗУТОССР. От друга страна посочения в
удостоверението период е доказателство,
което да води до извод, че ищцата е работила по трудово правоотношение в ***. Поради изложеното съдът намира, че тази
информация е достатъчна за обосноваване на извод за вероятност на трудовия стаж
съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2, т. 9 ЗУТОССР и за допустимостта на
установяването му със свидетелски показания.
Следва да се има предвид, че изброяването на
документите в чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР е в условията на алтернативност и не е
изчерпателно, като всеки един представен документ е достатъчен за събирането на
гласни доказателствени средства, като преценката, която следва да се
прави на представените писмени доказателства, следва да бъде конкретна за всеки
отделен случай, като се изхожда единствено от това дали същите установяват
вероятността на претендирания стаж или не.
При
тези съображения, съдът възприема показанията на свидетелите *** *** и *** ***, по отношение на
които е установено въз основа на представените трудови книжки, съгласно чл. 6,
ал. 4 ЗУТОССР, че са работили при същия работодател. Разпитаните свидетели безспорно установяват, че
ищцата е работила като ***
в ***, на пълен работен
ден, получавала е заплатата си
по ведомост и от същата са правени съответни удръжки за осигуровки. Показанията
на двамата свидетели са обективни, непредубедени,
взаимно непротиворечиви и кореспондиращи на твърденията на ищцата. Свидетелските показания се
покриват и със свидетелските показания на разпитания управител на прекратеното
дружество ***. Показанията на свидетелите са безпротиворечиви и по отношение на факта, че ищцата е работила в ***
до закриването му и до основаването на дружество по хандбал. По делото са
представени доказателства, от които е видно, че е работила като *** от
01.07.1994 г., поради което съдът приема за доказано, че същата е работила в ***
до 30.06.1994 г., време през което дружеството е било закрито, с оглед на
настъпилите промени в организацията на спортните дружества
С оглед на изложеното съдът приема, че искът
е основателен и следва да бъде уважен.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, по отношение на ТП на НОИ гр. Плевен, че Е.Ф.П., ЕГН **********,***
е работила по трудово правоотношение при ***, през периода от 17.11.1986 г. до 30.06.1994
г., на длъжност ***, при осемчасова продължителност на работния ден и месечно
заплащане на труда.
Решението може да се обжалва чрез
Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: