Р Е Ш Е Н И Е
Номер 78/31.07.2020 г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
Апелативен съд Наказателно отделение
На единадесети
юни Година две
хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова
Яна Панева
Секретар
Геновева Ненчева
Прокурор
Станислав Андонов
като разгледа
докладваното от съдия Панева
НДВ № 95 по описа на съда за 2020г.,
за да се
произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на Глава ХХХIII
от НПК и е образувано по искане на главния
прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на
наказателните дела на влязлото в сила определение №
54 от 31 декември 2019г. на Районен съд гр. Кубрат, 1 състав, постановено по
НОХД № 295/2019г, с което е одобрено споразумение за
решаване на делото и е ангажирана наказателната отговорност на осъдения А.Ф.И.
за извършени от него престъпления по чл. 345 ал. 1
от НК и чл. 345 ал.2 вр. ал.1 от НК.
В
искането е заявена незаконосъобразност на определението за одобряване на
споразумението в частта му за наказанието, което следва да бъде наложено на
осъдения И., като допуснатото нарушение на закона е съществено и е в резултат
на неизпълнение от страна на съда на задълженията му по чл. 382, ал.
7 от НПК. Всичко това ангажира
отменителните основания по чл. 422, ал.
1, т. 5 във вр. чл. 348, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на съда.
В
съдебно заседание пред състава на АС-Варна представителят на АП-Варна поддържа
искането на главния прокурор на посочените в него основания за възобновяване на
делото.
Адв.
С.В.- защитник на ос.л. И. редовно уведомен по телефона, не се явява.
Осъденият
И. редовно призован, не се явява.
Съставът на
Апелативен съд гр. Варна, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на
делото, намери за установено следното:
С
атакуваното определение Районен съд- Кубрат, 01 състав, е одобрил споразумение
за решаване на делото, с което е ангажирана наказателната отговорност на
осъдения А.Ф.И. за извършени от него престъпления по чл. 345 ал. 1
от НК и чл. 345 ал.2 вр. ал.1 от НК на
24.12.2019г. в с. Острово, обл. Разград, за които при условията на чл. 54 от НК
са му наложени наказания “Лишаване от свобода“ за срок от една година за всяко
едно от тях.
На основание чл. 23 от НК на
осъдения И. е определено едно общо наказание “Лишаване от свобода“ за срок от
една година, изпълнението на което е отложено,на основание чл. 66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години.
Определението
е постановено на 31.12.2019г., когато е влязло в законна сила като неподлежащо
на редовен инстанционен контрол. Като съдебен акт, постановен по реда на чл. 382, ал.
7 от НПК, то попада в обхвата на нормата на чл. 419, ал.
1 от НПК.
Искането
е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал.
1 от НПК и е постъпило в първоинстанционния съд –
РС Кубрат в срока по чл. 421, ал.
1 от НПК - на 17.03.2020 г.
Разгледано
по същество, то е основателно.
В
искането се твърди, че определението на РС-Кубрат, с което е одобрено
споразумението е постановено при съществени нарушения на закона и процесуалните
правила по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. От справката за съдимост
на осъденото лице се установява, че И. е осъждан многократно, за първото му
осъждане по НОХД № 315/2006г. по описа на РС-Кубрат е бил реабилитиран по първо
на основание чл. 86 ал.1 т.1 от НК на 15.05.2011г.
Осъденият
И. е осъден и по НОХД № 257/2014г. по описа на РС-Кубрат за извършено на
17.12.2013г. престъпление по чл. 234в ал.1 от НК, като му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, изпълнението на което е
отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. По
второто осъждане не е настъпила реабилитация по чл. 88а от НК, не са налице
данни и за съдебна реабилитация по чл. 87 от НК.
Като
не е изпълнил задължението си по чл. 382, ал.
7 от НПК да одобри споразумението, когато то не
противоречи на закона и не е упражнил правомощието си по чл. 382, ал.
8 от НПК да откаже да одобри същото и да върне
делото на прокурора, съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила.
От
данните по делото се установява, че осъденият А.Ф.И. е осъждан, както следва:
1.С
присъда по НОХД № 315/2006г. по описа на РС-Кубрат е осъден за престъпление
извършено на 10.04.2002г., по чл. 195 ал.1 т.3,4 и 5 от НК, като му било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година,което било
отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от три години. Присъдата
влязла в законна сила на 15.05.2008г. На 18.12.2013г. бил реабилитиран по право
на основание чл. 86 ал.1 т.1 от НК.
2.С
присъда по НОХД № 257/2014г. по описа на РС-Кубрат е осъден за престъпление
извършено на 17.12.2013г., по чл. 234в ал.1 от НК, като му било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца,което било отложено на
основание чл.66 от НК с изпитателен срок от три години. Присъдата влязла в
законна сила на 13.12.2014г.
3.С
определение по споразумение по НОХД № 616/2017г. по описа на РС-Разград е
осъден за престъпление извършено на 08.08.2017г., по чл. 345 ал.1 от НК, като
му било наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки:
Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от три години, с периодичност два пъти
седмично;
Задължителни
срещи с пробационен служител за срок от три години;
320
часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от три години;
Определението влязло в законна сила на
23.08.2017г.
4.С
определение по споразумение по НОХД № 257/2014г. по описа на РС-Разград е
осъден за престъпление извършено на 20.12.2018г., по чл. 345 ал.1 от НК, като
му било наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Определението влязло в законна сила на 10.01.2019г.
След
като осъденият И. е бил реабилитиран по право на основание чл. 86 ал.1 т.1 от НК по първото осъждане, са последвали нови осъждания, като категорично за
наказанието по НОХД № 257/2014г. по описа на РС-Кубрат, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от четири месеца,което било отложено на основание чл.66 от НК
с изпитателен срок от три години сроковете за реабилитация по чл. 88а ал.1 от НК не са изтекли. Изпитателния срок е изтекъл на 13.12.2017г. и след него е
започнал да тече срока по чл. 88а от НК. Безспорно е установено, че и в този
срок осъденият И. е извършил други престъпления, поради което и не следва
осъденото лице да се счита за реабилитирано.
При
определяне на наказанията в споразумението за приключване на наказателното
производство по ДП – л. 4 от НОХД /подписано от адм.ръководител-районен
прокурор РП-Кубрат, защитника в лицето на адв. В. и обв. И./, с което е бил
сезиран първоинстанционния съд, очевидно
същите са индивидуализирани по реда на чл. 54 ал. 1 от НК - „лишаване от свобода“ за срок от една
година. След приложението на чл. 23 от НК, като е било определено едно общо
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, неправилно и в
нарушение на закона е било прието изпълнението на наказанието на основание чл.
66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
В
този смисъл съставът на Апелативен съд гр.Варна намира, че първоинстанционният
съд, като е одобрил споразумението с предложените параметри на наказанията за
деяния по чл. 345 ал.1 от НК и чл. 345 ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно “Лишаване
от свобода“ за срок от една година за всяко едно от тях и на основание чл. 23
от НК на осъдения И. е определил едно общо наказание “Лишаване от свобода“ за
срок от една година, изпълнението на което е отложено,на основание чл. 66 ал.1
от НК с изпитателен срок от три години, е допуснал нарушение на материалния
закон по смисъла на чл. 348 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НПК.
Решаването
на делото със споразумение съвсем не освобождава съда от задължението да
прецени съответствието на отделните негови клаузи със закона (и морала), като
това изрично е вменено на съда с разпоредбата на чл. 382, ал.
7 от НПК. Съдът разполага и с правомощието си по ал. 5 на чл.
382 от НПК да предложи промени в споразумението,
които да бъдат обсъдени от прокурора и защитника. Ако не се постигне съгласие
между тях по предложените промени, още повече когато те касаят правилното
приложение на закона, съдът следва да откаже да одобри споразумението и да
върне делото на прокурора. В този смисъл съдът е следвало да предложи промяна в
споразумението по отношение разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, доколкото не са
били налице основания за нейното прилагане.
Като
не е изпълнил всичко това, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт с
последиците на влязла в законна сила присъда- чл. 383, ал. 1
от НПК. Поради това, определението за одобряване
на споразумението следва да бъде отменено по реда на възобновяването на
наказателните дела и делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане от друг
състав, с оглед обсъдената по-горе процесуална възможност да предложи промени в
споразумението относно начина на изпълнение на наказанието „Лишаване от
свобода“, които промени да бъдат
обсъдени от страните по споразумението.
С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. 424, ал. 1 от НПК, съставът на Апелативен
съд - Варна
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
реда на възобновяване на наказателните дела определение №
54 от 31.12.2019 г. на Районен съд-Кубрат, 01 състав, постановено по НОХД №
295/2019г, с което е одобрено споразумение за
решаване на делото и е ангажирана наказателната отговорност на осъдения А.Ф.И.
за извършени от него престъпления по чл. чл. 345
ал.1 от НК и чл. 345 ал.2 вр. ал.1 от НК.
ВРЪЩА
делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното
заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
председател: членове : 1. 2.