Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260178 04.09.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 7559/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на М.Ц.М., ЕГН ********** *** за осъждане на ответника Община Бургас, с адрес гр.Б., ***********, представлявана от кмета Д.Н. Н. да заплати сумата от 854.49 лева имуществени вреди и сумата от 10000 лева неимуществени вреди, претърпени в следствие на счупване на крака му при попадане в необезопасена дупка на улицата на 14.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащането.
В исковата молба се твърди, че на посочената дата, при опит ищецът да се качи в автомобила на своя приятелка, кракът му хлътнал в дупка на бул.“Сан Стефано“. Дупката била незабележима, тъй като било нощ и участъкът бил слабо осветен и имало сянка от близките дървета. При хлътването на крака ищецът изпитал силна болка и започнал да охка. При прегледа в спешното отделение било установено счупване на талуса и кракът бил гипсиран. В последствие, след още прегледи, станало ясно, че има счупване и разкъсани или разтеглени връзки на глезена. На ищеца била сложена глезенна ортеза с шина. Заплатил всички прегледи, рентгенови снимки и ортези, за сумата от общо 854.49 лева. От инцидента ищецът претърпял силен стрес, освен това се притеснил, че няма да може да се движи нормално и да ходи на работа около два месеца. Станал трудно подвижен, изпитвал болки и страдания, лишен бил от социални контакти. Счита, че за нанесените му неимуществени вреди следва да му се заплати обезщетение от 10000 лева, от които 5000 лева за физическите болки и страдания и лишаване от правото на предвижване и правото да полага труд и 5000 лева за преживения шок, стрес и психически травми. Твърди, че е имал добре платена работа в чужбина, която е загубил поради инцидента и това е допълнителен повод да бъде депресиран. Заявява, че вредите са нанесени от немарливостта и неправомерното поведение на служители на общината. Моли искът да се уважи.
Искът е по чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва исковете. Заявява, че няма връзка между вредите и евентуално противоправно бездействие на служители на общината. Не се доказва причина за падането на ищеца, което може да е от невнимание, разсеяност или други психофизични причини. Причина за падането не е дупката, която освен това не е локализирана и не са посочени размерите й. Евентуално дупката се е намирала на пътен участък, където е забранено паркирането, поради което, след като ищецът е пресичал улицата, за да се качи в паркираната там кола, той се е намирал на място, където законът забранява да пребивава и сам се е поставил в риск да пострада. Така е налице съпричиняване от страна на ищеца, поради което исковете за обезщетяване се явяват прекомерни. Освен това не се установява точно каква травма е претърпял ищецът, като в тази връзка ответникът оспорва всички представени медицински документи. Дупката представлява нарушено асфалтово покритие на пътното платно с дълбочина не повече от 4 см. и не може да причини увреждането. Оздравяването на ищеца е настъпило в рамките на кратък период, без оперативни интервенции, поради което увреждането не се свързва в този случай с въздържание от движение или ограничаване на нормалните активности на човек на тази възраст. Ето защо ответникът счита, че исканите 10000 лева за неимуществени вреди са прекомерни и следва обезщетението да бъде редуцирано, ако се докаже изобщо, че общината е отговорна за заплащането му. Моли се за отхвърляне на исковете.
Ответната община заявява също, че с договор от 28.05.2019г. е възложила на ”Щрабаг” ЕАД извършването на текущ ремонт и поддържане на улични, пътни и тротоарни настилки, като договорът обхваща и участъка, където се твърди, че е станал инцидентът. Според договора изпълнителят е задължен при констатиране наличието на дупки, неравности или всякакви препятствия по настилките да предприема действия по тяхното поддържане и/или обезопасяване, ето защо щетите, възникнали от инцидента са в резултат от неизпълнение на поетите с договора задължения от ответника по обратния иск. Дружеството-изпълнител е задължено при констатиране на дупки да уведоми възложителя и да предприеме действия по ремонтирането им след писмено възлагане от страна на възложителя. В случая обаче изпълнителят не е уведомил възложителя, като така е нарушен договорът. Ето защо Общината счита, че заради неизпълнението си на договора, ответникът по обратния иск следва да отговаря имуществено и да й заплати обезщетението, което тя би била осъдена да заплати на ищеца. С тези мотиви ответникът предявява обратен иск против ”Щрабаг” ЕАД да му заплати процесните суми, ведно с разноските, в случай че общината бъде осъдена да ги заплати на първоначалния ищец.
Ответникът по обратния иск ”Щрабаг” ЕАД е представил отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва претенцията на общината. Твърди, че договорът изисква изпълнението на всяка от дейностите да става с писмена заявка от страна на възложителя. Изпълнителят не разполага с оперативна самостоятелност за преценка кои обекти да бъдат ремонтирани. Ето защо той не отговаря пред възложителя за причинените на третото лице вреди. С тези мотиви се моли обратният иск да бъде отхвърлен като недоказан. Отделно се оспорва и първоначалния иск с мотив, че не са посочени размерите и дълбочината на дупката, не се доказва и причинно-следствената връзка между хлътването на крака в дупката и вредите. Налице е и съпричиняване на инцидента от страна на ищеца. Що се отнася до имуществените вреди, една част са заплатени от застрахователна компания по линията на допълнителното здравно осигуряване. Търсеното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и не отговаря на икономическата обстановка в страната.
При съобразяване
на събраните по делото доказателства и закона, съдът намира следното:
Исковете против Община Бургас се явяват доказани по основание.
Установява се от разпита на ангажираните свидетели, че ищецът е претърпял
злополука на процесната дата, като кракът му е хлътнал в дупка на ул.“Сан
Стефано“, вследствие на което е получил счупване на талуса. Св.К., приятелка на
ищеца, е била очевидец на случката и заявява, че на 14.08.2019г. около 23.00
часа М. е направил опит да се качи в нейната кола, паркирана на ул.“Сан
Стефано“, при което извикал и паднал на земята. При слизането си от колата
свидетелката видяла, че кракът на ищеца бил хлътнал в една дупка. Мястото било
затъмнено, без осветление. Кракът веднага се подул на глезена колкото тенис
топка, а от болките ищецът охкал и плачел. В спешното отделение било
установено, че кракът е счупен и му сложили ботуш. Свидетелката споделя, че
кракът на М. попаднал в дълбока дупка, покрита с листа, която не се виждала,
понеже било тъмно. Дупката се намирала на пътя, до тротоара и когато ищецът
слязъл от тротоара, попаднал в нея. Св.Ж., майка на М., макар и да не е била
очевидец, също е споделила за случката, за която научила в последствие от
ищеца. От него тя узнала, че при качването си в колата на своята приятелка,
ищецът е попаднал в дупка и така си е счупил глезена. Дупката се намирала на
пътното платно на ул.“Сан Стефано“ и била запълнена с листа от дърветата
наблизо, като самият път бил неосветен и така ищецът не забелязал тази
неравност.
Тези показания доказват по несъмнен начин, че на
процесната дата кракът на ищеца хлътнал в дълбока и голяма дупка, която е бил в
невъзможност да забележи, тъй като тя била покрита с листа, отделно това се
случило през нощта, а в тази си част улицата нямала осветление.
Пряка последица от попадането на крака в дупката е счупването на талуса
– страничния процесус с дисторзия на преден талокрурален лигамент, както сочи и
назначената по делото медицинска експертиза. Вещото лице е посочило, че такъв
вид травма се получава по механизма натиск върху стъпалото, така наречените
шофьорски фрактури. Травмата може да се получи при попадане на стъпалото в
дупка и натиск върху стъпалото от собствената тежест на тялото. За травмата,
получена от ищеца, свидетелстват и множеството приложени по делото медицински
документи – лист за преглед, болничен лист, амбулаторен лист, съдебно-медицинско
удостоверение. В тази връзка майката на ищеца е дала подробни показания за
изследванията и процедурите, на които е бил подложен за установяване на
диагнозата и за предприемане на лечение. На направения скенер личало счупването
на крака, като това било мнението и на трима лекари-специалисти. Друг лекар бил
на становище, че няма счупване, а има само разтегнати връзки. В крайна сметка
БРС приема, че ищецът е претърпял счупване на талуса, тъй като това е и
заключението на медицинската експертиза. Това счупване е пряка последица от
попадането на крака в дупката. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че
увреждането не може да се получи от тренировка по фитнес. Нужни са специфични
условия, т.е. трябва кракът да попадне в дупка, за да се стигне до такава
травма, както е в случая. Възможно е веднага след пропадането в дупката кракът
да се подуе и това зависи от тежестта на травмата.
В резултат на счупването ищецът претърпял много болки, страдания и
неудобства. Св.Ж. е заявила в тази връзка, че лечението, на което синът й е бил
подложен, било за счупване и за разтегнати или скъсани връзки, като не се
стигнало до операция. Ищецът бил първите 30 дни с ортеза, след това тя била
сменена с глезенка. Ищецът имал болки и бил обслужван от баба си. Не можел дори
да стои на компютър, тъй като кракът му трябвало да бъде повдигнат през цялото
време. Болките от травмата все още ги има, когато кракът се натоварвал или при
лошо време. Понякога кракът му оттичал. По време на лечението си ищецът пребивавал
вкъщи и това го изнервяло много, тъй като по принцип начинът му на живот бил
много активен преди случката. Той ходел редовно на фитнес, играел футбол, а
след случката, в резултат на това, че кракът му бил обездвижен, той станал
нервен и неспокоен. Св.К. също е споделила, че М. имал много активен начин на
живот, спортувал, бил футболист и футболен съдия, а след станалото трябвало да
остане у дома за около два месеца. Ето защо БРС намира, че се доказват
претърпените от ищеца болки и страдания, в резултат на счупване на талуса на крака.
При това положение ответната община
следва да отговаря имуществено за вредите, причинени на ищеца. Както стана
ясно, кракът му е попаднал в дупка на ул.“Сан Стефано“, която улица е общинска
собственост. Съгласно § 7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА собственост на общините са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, а съгласно чл.31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Общината като собственик на улицата е била длъжна
да я стопанисва правилно, да я поддържа и ремонтира, за да може улицата да е в
добро състояние. В случая се установява, че на улицата в процесния участък е
имало дупка, голяма и сравнително дълбока, която не е била обезопасена от
служителите на общината. Дупката е била ситуирана на пътното платно и създавала
опасност за движението както на автомобилите, така и на пешеходците. Възражението,
че е налице съпричиняване от ищеца, се явява неоснователно. Инцидентът е станал
през тъмната част на денонощието, улицата не е била осветена /което също е
задължение на общината/, дупката е била покрита с листа и невидима за ищеца. Не
може да се очаква той да положи за себе си по-голяма грижа от тази, която е бил
положил. Налага се извод, че вина за инцидента има общината, която чрез своите
служители не е изпълнила задълженията си да поддържа улицата в изправност, а е
оставила пътя в лошо състояние, с необезопасена неравност, в която е хлътнал
кракът на ищеца. Налице са предпоставките за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност на общината на основание чл.49 ЗЗД.
По размера на
неимуществените вреди:
Те се определят по
справедливост на основание чл.52 ЗЗД, като се вземат предвид характера и
степента на уврежданията, както и интензитетът и продължителността на болките и
страданията. Стана ясно от показанията на свидетелите, че ищецът е търпял болки
от счупването, бил е 30 дни с ортеза, после с глезенка на крака. Станал
неспокоен и изнервен от принудителния престой у дома, контрастиращ с предишния
му активен начин на живот. При тези факти БРС е на мнение, че справедливото
обезщетение, което се полага на ищеца, е в размер на 4000 лева, като по-голяма
сума няма да съответства на преживените страдания и неудобства. Според
показанията на майката, синът й в края на втория месец почнал да се движи без
ортеза, т.е. лечението му е продължило около два месеца. Не му е провеждана и
рехабилитация, понеже се преценило, че счупеното ще зарасне, не се е стигнало и
до операция, която би причинила допълнителни болки и неудобства. Вземал е само Нимизил
при болка, други хапчета не са му изписвани. Това мотивира съда да приеме, че е
нямало усложнения в оздравителния процес, който е протекъл сравнително бързо и
съответно на такъв вид увреждане. Експертизата също е дала заключение, че
обичайният срок за възстановяване е в рамките на два месеца при нормален ход на
оздравителния процес. Болките от счупването са били обичайни, нямало е ексцес и
усложнения при лечението, касае се за много млад човек, който бързо се е
възстановил. Ето защо обезщетението, което му се полага е в рамките на 4000
лева. Следва решение, с което общината се осъди да му заплати 4000 лева
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на увреждането, а в останалата си част искът подлежи на отхвърляне
като неоснователен.
По иска за имуществени
вреди:
И този иск е частично
основателен. Установено е по делото, че ищецът е посетил различни лекари след
инцидента, правени са му прегледи, скенер, изписвани са му лекарства, закупил е
ортеза, патерица, ортопедичен наглезен, заплатил е и за ядрено-магнитен
резонанс. За тези разходи са приложени към исковата молба съответните
документи, които ги доказват. Експертизата е дала заключение, че извършените
прегледи и изследвания са били необходими за правилното диагностициране на
травмата, още повече че са били препоръчани от лекуващите лекари. Разходите за
посочените манипулации и за закупване на лекарства и помощни средства като общ
сбор възлизат на 731.06 лева, съгласно сборуване, направено от съда. Налице е
фискален бон и фактура за 23.43 лева, която сума е платена за копирни услуги,
но БРС намира, че тези разходи нямат връзка с инцидента. Те не са за лечение и
диагностика, а вероятно касаят копирането на документите във връзка с
подготовката за завеждане на настоящото дело. Ето защо тези разходи не могат да
се присъдят на ищеца с решението по съществото на спора. Следва осъждане на
ответната община да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер
на 731.06 лева, пряка последица от инцидента, като за горницата до 854.49 лева
искът подлежи на отхвърляне. За пълнота трябва да се отбележи, че според
събраните по делото данни ищецът не е бил застрахован по сключената от неговия
работодател полица за допълнително здравно застраховане и няма покритие по нея,
следователно той не е получил застрахователно обезщетение за злополуката, а
трябва да получи обезщетение от ответната община на основание чл.49 ЗЗД.
С оглед на факта, че ответникът
по първоначалния иск е частично осъден да заплати на ищеца посочените по – горе
суми, следва да бъде разгледан обратният му иск за същите суми против ответника
по обратния иск ”Щрабаг” ЕАД.
По обратния иск съдът намира следното:
Претенцията на общината за осъждане на ”Щрабаг” ЕАД да й заплати сумите за обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди, след като общината ги заплати на М., се явява основателна.
Видно от представения договор от 28.05.2019г., възложителят община Бургас е
възложил на изпълнителя ”Щрабаг” ЕАД да извършва дейности по
строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улиците,
общинските пътища и техните съоръжения в териториален обхват, попадащ в
Обособена позиция 4 Център, а именно пътни платна за главно движение,
разделителни ивици между платната за главно движение, платна за местно
движение, локални платна, разделителни ивици между платната за главното и местното
движение, велосипедни алеи и тротоари и общинските пътища с техните съоръжения.
Явно е, а и няма спор, че ул.“Сан Стефано“ е попадала в предметния обхват на
договора. Договорът е действал по време на процесния инцидент. Според чл.17,
т.1 възложителят се задължава да възлага писмено на изпълнителя дейностите и
СМР-тата, които да бъдат извършени по настоящия договор чрез възлагателно
писмо. Безспорно е, че такова писмо за отстраняване на дупката на ул.“Сан
Стефано“ не е отправяно от общината до изпълнителя и съответно той не е
предприел действия по ремонт на пътния участък, за да бъде премахната
неравността на пътя. Обаче според чл.31 изпълнителят е бил длъжен да извършва
регулярни обходи на територията като до всеки първи понеделник на месеца /или
следващ работен ден/ да представя доклад за установените необходими аварийни и
неотложни ремонтни дейности по смисъла на чл.17, т.2 от договора. БРС
съобразява, че задължението на изпълнителя да представя такива доклади следва
да е първо във времето, след което, когато общината се запознае с доклада, тя
трябва да изпрати възлагателно писмо. Независимо, че в чл.31 се препраща към
чл.17, т.2, т.е. само при възлагане на неотложни и аварийни дейности, смисълът
на договора е изпълнителят да има цялостен и непрекъснат поглед върху
състоянието на пътната мрежа, а това се постига именно чрез регулярни обходи на
всички улици. При тези обходи изпълнителят следва да забележи пътната неравност
и съответно да уведоми общината, която да издаде възлагателно писмо. Няма
логика, при действащ договор за поддръжката на пътя, общината чрез свои
служители да извършва такива обходи. Ето защо следва да се приеме, че
изпълнителят е трябвало да докладва на възложителя за процесната дупка и след
това да чака възлагателно писмо за отстраняването й. Няма данни такова
докладване да е направено. Изпълнителят е нарушил задълженията си по договора и
не може да черпи права от този факт. Налага се извод, че той, нарушавайки
договора, е допуснал дупката на улицата да стои незапълнена, като на процесната
дата кракът на ищеца е попаднал в нея и е бил контузен. Ето защо изпълнителят
трябва да отговаря на основание чл.47 от договора пред възложителя за
претърпените от последния щети, в случая изразяващи се в заплащане на
обезщетения на ищеца.
Следва решение, с което ответникът по
обратния иск трябва да се осъди да заплати на общината сумите, за които тя е
осъдена да заплати на пострадалото лице, а именно 4000 лева за неимуществени
вреди и 731.06 лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези
суми от датата на увреждането до изплащането, както и разноските, които
общината ще плати по главния иск.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът община
Бургас следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в
размер на 631.99 лева, сбор от заплатена държавна такса и адвокатско хонорар, съразмерно
на уважената част от претенцията. В разноските не се включва заплатеният от М.
допълнителен хонорар от 200 лева за заседанието на 27.07.2020г., тъй като към
тази дата разпоредбата на чл.7, ал.8 НМРАВ, която регламентира заплащане на
такова допълнително възнаграждение, е била отменена.
Също с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника община Бургас съдебно – деловодни
разноски в размер на 169.24 лева юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част от претенцията.
Третото лице – помагач е направило разноски за експертиза по главния
иск, но независимо от това разноски не следва да му се присъждат на основание
чл.78, ал.10 ГПК.
Ответникът по обратния иск ”Щрабаг” ЕАД следва да бъде осъден да заплати на община Бургас
съдебно – деловодни разноски в размер на 210 лева за заплатена държавна такса,
съразмерно на разгледаната и уважената част от претенцията.
Така мотивиран Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Бургас, с адрес гр. Бургас,
ул.”Александровска” 26, представлявана от кмета Д. Н. да заплати на М.Ц.М., ЕГН ********** *** сумата от 4000
лева /четири хиляди
лева/ главница, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди –
болки, страдания, притеснения и неудобства
в следствие на счупване на талуса на крака, причинено на 14.08.2019г. от
попадане в необезопасена дупка на улица в гр.Бургас, стопанисвана от общината,
сумата от 731.06 лева /седемстотин тридесет и един лева и шест стотинки/
обезщетение за понесени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на
диагностиката и лечението на ищеца в резултат на посочения инцидент, ведно със
законната лихва върху двете посочени суми, считано от деня на увреждането –
14.08.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 631.99
лева /шестстотин тридесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/ разноски
за водене на делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 4000 лева неимуществени вреди до целия претендиран размер
от 10000 лева и за горницата над 731.06 лева имуществени вреди до целия
претендиран размер от 854.49 лева.
ОСЪЖДА ”Щрабаг” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул. ”Кукуш” 1, представлявано от Х. Ф.-К. Ш. да заплати на
Община Бургас, с адрес гр. Бургас,
ул.”Александровска” 26, представлявана от кмета Д. Н., след като същата изпълни постановеното срещу нея осъдително
решение по първоначалните искове, сумата от 4000 лева /четири хиляди лева/ главница, представляваща
обезщетение за понесени от първоначалния ищец неимуществени вреди – болки,
страдания, притеснения и неудобства в следствие на счупване на талуса на крака,
причинено на 14.08.2019г. от попадане в необезопасена дупка на улица в
гр.Бургас, стопанисвана от общината, сумата от 731.06 лева /седемстотин
тридесет и един лева и шест стотинки/ обезщетение за понесени имуществени
вреди, изразяващи се в заплащане на диагностиката и лечението на първоначалния ищец
в резултат на посочения инцидент, ведно със законната лихва върху двете
посочени суми, считано от деня на увреждането – 14.08.2019г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 631.99 лева /шестстотин тридесет и един лева и
деветдесет и девет стотинки/ разноски за водене на делото.
ОСЪЖДА М.Ц.М., ЕГН ********** *** да заплати на Община Бургас, с адрес гр. Бургас,
ул.”Александровска” 26, представлявана от кмета Д. Н. сумата от 169.24 лева /сто
шестдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/ съдебно – деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ”Щрабаг” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Илинден, ул. ”Кукуш” 1, представлявано от Х. Ф.-К.
Ш. да заплати на Община Бургас, с адрес гр.
Бургас, ул.”Александровска” 26, представлявана от кмета Д. Н. сумата от 210 лева /двеста и десет лева/ съдебно – деловодни
разноски.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ”Щрабаг”
ЕАД, ЕИК ********* за присъждане на разноски по делото.
Решението по първоначалния
иск е постановено при участието на третото лице – помагач ”Щрабаг” ЕАД, ЕИК *********.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА