Р Е Ш Е Н И Е
№260852/9.3.2021г.
гр. Варна, 9.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XХХІ състав в публично
съдебно заседание, проведено на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при участието на секретар Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№19505/2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
В исковата молба ищецът 999чрез клон България
твърди, че с Договор за потребителски
заем номер 999от 15.10.2015 е отпуснал паричен кредит в размер на 6000лв. и
закупуването на застраховка от 1612.80лв. на ответницата П.М., Ищецът твърди,
че съгласно чл.2 от договора за кредит 3 401.29лв. от отпуснатите 6 000лв. са
послужили за рефинансиране на старо задължение на ответника към Компанията по
договор за кредит **** 210лв за такса
ангажимент по кредита. Останалата сума в размер на 2 388.71лв. е изплатена от
кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което ***., клон България е изпълнил задължението си по него. Твърди, че
усвояването на посочената сума ответницата е удостоверила с полагането на
подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.З
от същия, за ответника е възникнало
задължението да погаси заема на 48 месечни
вноски- всяка по 276.50лв., които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на
разходите - 46.00% и годишни лихвен процент - 36.18%, посочени в параметрите по
договора. Ищецът твърди, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по
кредит номер 999на 05.07.2018, като към тази дата са погасени 31 месечни вноски
и счита че на основание чл.5 от договора вземането на „*** е
станало изискуемо в пълен размер, тъй като кредитополучателят е просрочил две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска. Твърди, че ответницата е следвало да изплати остатъка по заема
в размер на 4236.14лв., представляващ оставащите 17 броя погасителни вноски към
05.08.2018г., към която дата е станал изискуем целия му размер, но въпреки
настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил
задължението си. Това принудило кредитора да изпрати покана за доброволно
изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил
да го погаси. ТД твърди, че поканата е изпратена на адреса, който е деклариран
в договора, а съгласно чл.9 от същия, всички изявления на кредитора се считат
за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в
договора. При условие, че установителният иск, бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
ищецът прави искане да се приеме, че при условие на евентуалност е предявил
осъдителен иск, като счита, че същия осъдителен иск има характер на волеизявление
за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия н
ответната страна. Ищецът твърди, че П.М. дължи и обезщетение за забава в размер
на законната лихва в размер на 55.02лв. за периода от настъпване на изискуемостта
на кредита - 05.08.2018 до 03.09.2019г. Счита, че ответницата дължи на
дружеството следните суми: главница - 3461.55лв.; възнаградителна
лихва - 774.59лв.; законна лихва за забава - 55.02лв. или общо в размер на
4291.16лв. „*** клон България е
подало Заявление за издаване на Заповед изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен
съд - гр.Варна. По гр.д.No 15334/2019г., 46с-в е
издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК последвали указания заявителя да предяви иск
относно вземането си и на основание чл.415, ал.1, т.2от ГП „***, клон България предявява иск за установяване на вземането си едномесечен
срок.
Моли се, съдът да постанови решение с което
да приеме за установено, че е налице
вземане от страна на „*** клон България от П.А.М.
в размер на: 3461.55лв., представляващ главница по кредита, 774.59лв,
представляваща възнаградителна лихва по договора, 55.02лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 05.08.2018 до
03.09.2019г., на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми,
а при условията на евентуалност предявява осъдителен иск, съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото
дружество горепосочените суми, ведно с направените разноски.
Моли се да се
присъдят разноските и по исковото и заповедното производства.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала
писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че счита предявените искове за
допустими, но неоснователни. Оспорва,
че между страните по делото е налице облигационна връзка. Оспорва, че на
ответницата е предоставен кредит по процесния
договор, както и получаването на сумата по последния. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца по иска. Оспорва
обявяването на предсрочна изискуемост на кредита. Възразява, че е налице е
несъответствие между фактическото и правно основание, заявени в заповедното
производство и заявените в настоящото производство без да прави допълнителни
уточнения. Възразява, че ищецът се легитимира като кредитор на вземанията на
основание Договор за потребителски паричен кредит от 15.10.2015г., чиято
предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Твърди, че
по делото липсват доказателства ответницата да е била уведомена за
волеизявлението на кредитора в тази насока, а и липсват твърдения на ищеца в тази насока.
Прави възражение за
нищожност на договора за кредит по следните съображения:
От събраните по
делото доказателства се установява, че по- голяма част от императивно
определеното съдържание на договора е налице. Договорът за потребителски кредит
обаче, е недействителен поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така, в процесния
договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности
на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите
по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения
в договора ГПР от 46,00%/, а съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът
ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния
случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен
процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не
се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Възразява, че
кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание
чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и като такова не
е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Съобразно нормата на чл.23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит,
длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения
финансов ресурс, която с платените от ответницата суми в общ размер от 8715лв.,
съгласно представени от ищеца справки е погасена изцяло.
Възразява, че
клаузата, с която е уговорен лихвен процент в размер на 36.18% е неравноправна
и като такава е нищожна на основание чл.26 от ЗЗД, поради накърняване на
добрите нрави, тъй като в случая договорената между страните годишна лихва е
36.18%, а за процесния период законната лихва е била
в размер на 10.02% /съгласно Постановление № 426/18.12.2014г. на МС и размера
на определения от БНБ основен лихвен процент - 0.02%/, т.е. около три пъти и
половина по-висока от законната лихва, което води до извода, че същата
противоречи на добрите нрави, съответно клаузата за възнаградителна
лихва е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като същата надхвърля
рамките на присъщата и възнаградителна функция и я
превръща в средство за неоснователно обогатяване. Възразява, че не дължи процесната възнаградителна лихва,
поради нищожност на клаузата, с която е уговорена, а с платената по договора
сума от 8715лв. следва да се счита, че е погасена изцяло дължимата в заема сума
за главницата. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и претендира разноски.
Съдът приема, че предявените искове намират
правното си основание в чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.240 от ЗЗД от ГПК.
Съдът след преценка на направените от
страните изявления и събраните по делото доказателства при условията на чл.235,
ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна по предявения
иск следното:
Съдът в рамките на ч.гр.д.№15334/19г. на ВРС,
46 състав по реда на чл.410 от ГПК е осъдил ответника да заплати на ищеца 3 461.55лв.
главница по договор за кредит № 999от
15.10.2015г., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда –
27.09.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, 774.59лв. възнаградителна лихва
за времето от 5.07.2018г. до 5.11.2019г., 55.02лв. мораторна
лихва за времето от 5.08.2018г. до 3.09.2019г. и 135.82лв. разноски.
Ищеца за доказване на
твърдението си за възникване на договорното задължение е представил копия от договор
за потребителски кредит от 15.10.2015г., Условия към него, сертификат, Общи
условия, Общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по
кредитни карти“, извлечение по кредит, покана от ищеца до ответника от
11.01.2019г. с обратна разписка.
Съгласно отразеното в заемния договор от
15.10.2015г. на ответницата в качеството и на кредитополучател е предоставен
кредит в размер на 6 000лв. за срок от четири години с начален момент
5.12.2015г. и краен падеж 5.11.2019г. при обща стойност на плащанията за
погасяване на задължението в размер на 13 272лв., като в договор е уговорено
закупуването и на застраховка „Защита на плащанията“ със застрахователна премия
в размер на 1 612.80лв. и 210лв. такса ангажимент. Договорът е двустранно подписан,
като подписа на ответницата не е оспорен. Съдът е сезиран със заповедното
искане два месеца преди изтичане на пълния срок за погасяване на
задължението-27.09.2019г.
Видно е от съдържанието на договора , че в
него е отразено и задължение за заплащане с месечните вноски и на сумата от
210лв. записано като такса ангажимент, без да е възможно да се установи какво
включва тази такса, като по този начин съдът приема, че тя се оказва уговорено
по нищожна договорка поради липса на яснота относно постигнатото съгласие, а
освен това и противоречи на чл.10а от ЗПК. От друга страна представения
погасителен план не съдържа ясно последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването както е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. При това положение съставът намира, че договорът е изцяло недействителен
по смисъла на чл.22 от ЗПК и кредитополучателката
дължи връщане само на чистата стойност на кредита възлизаща на 6 000лв.,
но от представената справка от самия ищец е видно, че към момента на сезиране
на съда ответницата е била погасила към него задължения в размер на
8 715лв. поради което иска следва да се отхвърли като неоснователен.
Извода за неоснователност на установителния иск налага разглеждането на предявената в
условията на евентуалност осъдителна искова претенция за същите суми, като
съдът намира, че към нея са относими същите мотиви
изложени по-горе и поради това тя също следва да бъде отхвърлена.
При горните съображения Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от *** със седалище и адрес на управление гр.***, *** срещу П.А.М. ЕГН********** *** иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на търговското
дружество 3461.55лв., представляващ главница по кредит 999от 15.10.2015г., 774.59лв, представляваща възнаградителна
лихва по договора, 55.02лв., представляваща законна лихва за забава за периода
от 05.08.2018 до 03.09.2019г., на основание чл.422 от ГПК вр.чл.79
и чл.86 от ЗЗД присъдени по заповедното гр.д.№15334/2019г. на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** със седалище и адрес на управление гр.*** срещу П.А.М. ЕГН********** *** искове за осъждане на ответницата да
заплати на търговското дружество сумите от:
3461.55лв.,
представляващ главница по кредит *** 15.10.2015г.,
774.59лв, представляваща възнаградителна лихва по
договора, 55.02лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
05.08.2018 до 03.09.2019г., на основание чл.422 от ГПК вр.чл.79
и чл.86 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: