№ 551
гр. София , 31.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20201001002452 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 248 от ГПК.
Образувано е по подадена от ищеца в производството – въззивен
жалбоподател, молба с правно основание чл. 248 от ГПК с искане за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските до
нормативно установеният минимум.
Твърди се прекомерност на заплатеното от противната страна
адвокатско възнаграждение, с оглед конкретният начин на протичане на
производството във въззивната инстанция, и действителната фактическа и
правна сложност на делото.
Насрещната страна, надлежно уведомена, не взема становище по
молбата.
Софийски апелативен съд, като се запозна с материалите по делото,
намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от страна в
производството и в законоустановения срок.
1
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Неслучайно въззивният съд в мотивите си към постановеното по делото
решение изрично е отбелязал обстоятелството, че по делото възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника в производството и по жалбата
адвокатско възнаграждение по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК /т.е. – от молителя,
противната нему страна е заявила такова в проведеното по делото открито
съдебно заседание във въззивната инстанция, в която е била представлявана/,
не е релевирано.
Посочената разпоредба на процесуалния закон е пределно ясна - ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, но
само по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част.
В случая такова искане не е направено по делото до приключване на
устните състезания и произнасянето на съда с решение по съществото на
спора – молителят е депозирал писмена молба преди откритото съдебно
заседание по делото, за което е бил редовно призован, но в което не се е явил
негов процесуален представител, както и писмени бележки след него, които
обаче не съдържат искане със съдържание като процесното, което е
формулирано едва в молбата по чл. 248 от ГПК, с която понастоящем съдът е
сезиран.
Съобразно практиката на касационната съдебна инстанция, която
настоящият състав изцяло споделя, в чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена
възможност поисканото от страната като разноски по делото адвокатско
възнаграждение да бъде намалявано от съда, ако насрещната страна направи
възражение за неговата прекомерност. Същевременно с чл. 248 ГПК e дадена
възможност произнасянето на съда по искането за присъждане на разноски да
може да бъде изменяно еднократно от постановилия го съд по искане на
страната, която е останала недоволна. Когато съответната страна иска
изменение на вече определените от съда разноски, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение, понеже счита, че то е прекомерно, е налице
съчетаване по време на две процесуални действия на страната - искане за
2
изменение на присъдените разноски и възражение за прекомерност.
Тълкуването на нормите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 ГПК налага извода, че
искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за
прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно
обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по време. Срокът
в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на
разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските,
който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото.
Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да
се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски
в рамките на производството преди то да бъде прекратено, то тя не може да
го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на
чл. 248 ГПК. Следователно, когато по делото е имало открити съдебни
заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била
редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5
ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните
състезания в съответната инстанция. След този момент в посочената във
въпроса хипотеза възражението за прекомерност е преклудирано, т.е. то не
може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане.
Това обаче не означава, че в този срок се преклудира и правото на страната,
която се позовава на преклудирано възражение за прекомерност, да иска
изменение на съдебния акт в частта за разноски. За искането по чл. 248, ал. 1
ГПК важат сроковете, посочени в тази норма. За възражението за
прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато
страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него -
без открити заседания /например в производството по чл. 288 вр. чл. 280
ГПК/ или без надлежно осъществена размяна на книжата, и тогава тя може
след прекратяване на производството да заяви възражението за прекомерност
в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК /в този смисъл пр., но не само, пр.
определение № 36 от 26. 01. 2015 г. по ч.гр.д. № 5936/2014 г., Г.К., І г.о. на
ВКС, и цитираната в него съдебна практика./
При така изложеното съдът намира молбата с правно основание чл. 248
от ГПК, с която е сезиран за допустима, доколкото е депозирана в
законоустановеният срок и молителят е представил по делото и списък със
3
собствените си разноски в също императивно законоустановения срок –
приключването на устните състезания в настоящата инстанция /срв. чл. 80
ГПК/, но неоснователна, доколкото за уважаването и липсва също
императивно законово условие – своевременно направено искане за
намаляване на заплатеното от противната страна възнаграждение, при
условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК, което с оглед конкретните обстоятелства по
делото в случая се явява преклудирано.
Мотивиран по гореизложения начин, Софийски апелативен съд,
Търговско отделение, Пети състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от въззивника Т.А., чрез
адв. Д.Г., молба с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на
постановеното по делото решение в частта му за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4