Решение по дело №11880/2011 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4306
Дата: 10 юни 2013 г. (в сила от 23 юли 2015 г.)
Съдия: Стефан Недялков Кюркчиев
Дело: 20111100111880
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2011 г.

Съдържание на акта

    ДОПЪЛНИТЕЛНО

   Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                                                                                 

        гр. София, 10.06.2013г.

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в закрито заседание на десети юни, през две хиляди и тринадесета година,  в състав :

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  С.  КЮРКЧИЕВ

 

като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 11880 по описа на състава за 2011г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

 Постъпила е молба за допълване на Решение от 08.02.2013г. с което настоящият съдебен състав се е произнесъл по повдигнатия правен спор.

Чрез процесуалния си представител, адв. Ш., ищците твърдят, че съдът е пропуснал да се произнесе по пълния размер на предявените от тях искови претенции, като се има предвид допуснатото в последното открито съдебно заседание на 08.11.2012г. изменение на размера на предявените искове, при условията на чл. 214, ал.1 от ГПК.

  Ответникът – ЗД „Б.и.” АД, не оспорва искането за допълване на постановеното решение, но заявява, че исковите претенции, в посочените по- горе размери са неоснователни и следва да бъдат изрично отхвърлени, чрез допълнителното решение.

Третото лице, подпомагащо ответника – С.Н.А., след като е редовно призован за участие в процеса при условията на чл. 47, ал.5 вр. с ал. 7 от ГПК - не взема становище по направеното искане.

Съдът, като прецени становищата на страните и съобрази спазването на срока за отправяне на искането за допълване на постановеното решение, намира, че това искане е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО при предпоставките на чл. 250, ал.1 от ГПК.

С цитираното съдебно решение ответникът ЗД „Б.и.” АД е бил осъден да заплати на Л.Ш. сумата от 40000 лева, застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от причинената смърт на И.И. и сумата от 40000 лева, застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат от причинената смърт на Б. И.; заедно със законната лихва върху присъдените суми на обезщетенията, считано от настъпването на вредоносния резултат на 16.10.2010г. При това ответникът „Б.И.” АД е осъден да заплати на В.С. сумата от 40000 лева, застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от причинената смърт на И.И. (баща) и сумата от 40000 лева, като застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат от причинената смърт на Б. И. (майка); заедно със законната лихва върху присъдените суми на обезщетенията, считано от настъпването на вредоносния резултат на 16.10.2010г., до окончателното плащане. При това ответникът „Б.И.” АД е осъден да заплати на М.И. сумата от 30000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат от причинената смърт на Б. И. (дъщеря), заедно със законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, считано от настъпването на вредоносния резултат на 16.10.2010г., до окончателното плащане, а искът е отхвърлен в частта за горницата - над присъдената сума и до размер на 40 000 лева. При това „Б.И.” АД е осъден да заплати на В.И. сумата от 30000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат от причинената смърт на Б. И. (дъщеря), заедно със законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, считано от настъпването на вредоносния резултат на 16.10.2010г., до окончателното плащане а искът е отхвърлен в частта за горницата - над присъдената сума и до размер на 40 000 лева. При това „Б.И.” АД е осъден да заплати на П.П. на основание чл. 226 КЗ сумата от 40000 лева, като застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от причинената смърт на М.Т. (майка); заедно със законната лихва върху присъдените суми на обезщетението, считано от настъпването на вредоносния резултат на 16.10.2010г., до окончателното плащане. Решението е постановено при участието на С.Н.А.  като трето лице - подпомагащо ответника. Отхвърляйки частично исковете, съдът се е произнесъл изрично и по искането за присъждане на разноски в тежест на страните.

В откритото съдебно заседание на 08.11.2012г., съдът в действителност е допуснал увеличение на размера на предявените искове, а поради тяхното множество, при изготвяне на протокола е било осъществено препращане към съдържанието на писмената молба на адв. Ш., която е представена пред съда в същото заседание.

С оглед правните последици по чл. 214 от ГПК, всеки от исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, които са били предявени от страна на Л.Ш.  и на В.С. следва да се счита предявен за сумата от по 120 000 лева, а всеки от исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, които са били предявени от страна на М.И., на В.И.  и  на П.П. следва да се счита предявен за сумата от  по 100 000 лева. 

Съдът очевидно е пропуснал да формира воля по част от спорното право (правото на парично обезщетение), което право е делимо. Именно в тази класическа хипотеза е допустимо съдебното решение да бъде допълнено по отношение на пълния размер на претенцията, по което няма изрично произнасяне по спорния предмет. (виж напр. „Българско гражданско процесуално право”, проф. Ж. Сталев и  нова редакция от колектив, изд. Сиела Норма АД, Девето издание, София 2012г., стр. 515).

В този смисъл, искането за допълване на решението е ОСНОВАТЕЛНО.

С настоящото допълнително решение, съдът дължи изрично произнасяне по отношение на основателността на претенциите предявени от Л.Ш.  и от В.С. – в частта над присъдените суми от по 40 000 лева  до пълния предявен размер от 120 000 лева.  С настоящото допълнително решение, съдът следва да се произнесе по отношение на основателността на претенциите предявени от М.И. и В.И. – в частта над сумите от  по 40 000 лева (за които е налице произнасяне: уважени са за 30 000 лева и са отхвърлени за остатъка до 40 000 лева) до пълния предявен размер от 100 000 лева.  С настоящото допълнително решение, съдът следва да се произнесе по отношение на основателността на претенцията на П.П. – в частта над присъдената сума от 40 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева.

Тъй като изложените по- горе изводи обосноваха надлежната материална легитимация на ищците, съдът следва да определи размера на платимите им застрахователни обезщетения, предвид пълния предявен размер.

Претърпените неимуществени вреди са значителни за ищцата Л.И.Ш.. Тя обаче отдавна е навършила пълнолетие, създала е собствено семейство, живяла е постоянно, в едно домакинство с родителите си, които са загинали при ПТП и е поддържала интензивни социални контакти с тях. С оглед принципа на справедливостта, съдът намира, че тази ищца следва да получи от ответника сумата от 40 000 лева, обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от причинената смърт на И. Ж. И. (баща) и сумата от 40 000 лева, обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от причинената смърт на Б. Д. И. (майка); заедно със законната лихва върху присъдените суми на обезщетенията, считано от настъпването на процесното ПТП и смъртта на пострадалите, до окончателното плащане, а за разликата над тези суми и до пълния размер на претенциите за обезщетението по 120 000 лева - исковете следва да бъдат изрично отхвърлени.

Претърпените неимуществени вреди са без съмнение значителни за ищцата В.И.С.. При това, следва да се отчита, че ищцата отдавна е навършила пълнолетие, създала е свое собствено семейство и  не е живяла постоянно, в едно домакинство с родителите си. Установи се обаче,  че ищцата е поддържала  интензивни социални контакти с родителите си и според становището на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, което не беше оспорено от ответника - тя е развила специфично нервно заболяване, чиято поява е повлияна в съществена степен от процесните негативните и преживявания. Като приложи посочените по – горе общи критерии за прилагане на принципа на справедливостта, съдът намира, че тази ищца следва да получи от ответника сумата от 40 000 лева, обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от причинената смърт на И.Ж. И. (баща) и сумата от 40 000 лева, обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от причинената смърт на Б. Д. И. (майка); заедно със законната лихва върху присъдените суми на обезщетенията, считано от настъпването на процесното ПТП и смъртта на пострадалите, до окончателното плащане, а за разликата над тези суми и до пълния размер на претенциите за обезщетението по 120 000 лева - исковете следва да бъдат изрично отхвърлени.

Ищците М.П.И. и В.С.И. без съмнение са претърпели неимуществени вреди поради смъртта на дъщеря си Б. Д. И.. При това, следва да се отчита, че ищцата отдавна е навършила пълнолетие, създала е свое собствено семейство и  не е живяла постоянно, в едно домакинство с родителите си.  На всеки един от двамата ищци следва да бъде присъдено обезщетение в размер от по 30 000 лева, заедно със законната лихва върху присъдените суми на обезщетенията, считано от настъпването на процесното ПТП и смъртта на пострадалата, до окончателното плащане.                 За разликата от 30 000 лева до 40 000 лева, исковете вече са били изрично отхвърлени, а за горницата, за която липсва изрично произнасяне - над 40 000 лева и до пълния претендиран размер на обезщетение от по 100 000 лева, всеки от исковете също следва да бъде отхвърлен.

Ищцата П.Ж.П. отдавна е навършила пълнолетие, създала е свое собствено семейство и не е живяла постоянно, в едно домакинство с майка си, която е загинала при ПТП. Показанията на разпитаната в хода на процеса свидетелка Ц. Д. установиха по убедителен начин твърдението за значителния обем на претърпените от тази ищца негативни емоции, поради което съдът намира, че следва да й бъде присъдено обезщетение в размер от 40 000 лева, заедно със законната лихва върху присъдените суми на обезщетенията, считано от настъпването на процесното ПТП и смъртта на пострадалата, до окончателното плащане. За разликата – над присъдената сума и до пълния претендиран размер на обезщетението от 100 000 лева, искът следва да бъдат отхвърлен.

По претенциите за разноски;

С оглед изхода на спора допълване на решението в частта на разноските не се налага.

Ответникът също има искане за присъждане на разноски, но доколкото пропусна да представи списък на разноските до изтичане на установения от чл. 80 на ГПК срок, съдебното решение в тази негова част не подлежи на допълване.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

ДОПЪЛВА Решение от 08.02.2013г. което е постановено по гр. д. № 11880 съгласно описа на І-8 съдебен състав при Софийски градски съд за 2011г., в следния смисъл:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.И.Ш. срещу ЗД „Б.и.” АД претенция с правно основание чл. 226 КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от причинената смърт на И. Ж. И. (баща) -                   в частта за горницата над присъдената сума от 40 000 лева - до пълния претендиран размер от 120 000 лева и претенция с правно основание чл. 226 КЗ – за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от причинената смърт на Б. Д. И. (майка) - в частта за горницата над присъдената сума от 40 000 лева - до пълния претендиран размер от 120 000 лева, както и искането за присъждане на законната лихва върху отхвърлената част от претенцията за присъждане на обезщетение.  

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.И.С. срещу ЗД „Б.и.” АД претенция с правно основание чл. 226 КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от причинената смърт на И. Ж.И.(баща)                      - в частта за горницата над присъдената сума от 40 000 лева - до пълния претендиран размер от 120 000 лева и претенция с правно основание чл. 226 КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от причинената смърт на Б. Димитрова И. (майка) - в частта за горницата над присъдената сума от 40 000 лева -до пълния претендиран размер от 120 000 лева, както и искането за присъждане на законната лихва върху отхвърлената част от претенцията за присъждане на обезщетение.  

 

ОТХВЪРЛЯ предявената от М.П.И. срещу ЗД „Б.и.” АД претенция с правно основание чл. 226 КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от причинената смърт на Б. Д. И. (дъщеря) - в частта за която не е налице произнасяне: над 40 000 лева - до пълния претендиран размер от 100 000 лева, както и искането за присъждане на законната лихва върху отхвърлената част от претенцията за присъждане на обезщетение.  

 

ОТХВЪРЛЯ предявената от В.С.И. срещу ЗД „Б.и.” АД претенция с правно основание чл. 226 КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от причинената смърт на Б. Д. И. (дъщеря) - в частта за която не е налице произнасяне: над 40 000 лева - до пълния претендиран размер от 100 000 лева, както и искането за присъждане на законната лихва върху отхвърлената част от претенцията за присъждане на обезщетение.

 

ОТХВЪРЛЯ предявената от П.Ж.П. срещу ЗД „Б.и.” АД претенция с правно основание чл. 226 КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от причинената смърт на М. Д. Т. (майка) - в частта за горницата над присъдената сума от 40 000 лева - до пълния претендиран размер от 100 000 лева, както и искането за присъждане на законната лихва върху отхвърлената част от претенцията за присъждане на обезщетение.  

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

                                                                                                          

 СЪДИЯ: