Р Е Ш Е
Н И Е
№ 306
гр.
Велико Търново, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: М. ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря Д. С. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 497/2021г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.
118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във връзка чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по жалба от Н.А.Н. с постоянен адрес ***, п. 4, чрез *** М.И.Д.
***, със служебен адрес гр. ***и ет. 4 против Решение №
1012-04-100#3/20.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което
е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 041-00-6109-3/04.06.2021г. на
оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ –
Велико Търново.
В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение като издадено
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалноправните разпоредби, несъответствие с целта на закона,
неспазване на установената форма и липса на компетентност. Предвид
гореизложеното се претендира цялостната отмяна на акта и връщане на преписката за
повторно разглеждане със задължителни указания на лицето да бъде отпуснато
дължимото му се обезщетение за безработица.
В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от *** Б., който
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Смисълът на ЕС е механизмът
за солидарност и свобода на придвижване на хора и капитали, т.е. нямало пречка
едно лице да работи някъде и след това да се върне. Естествено след като е
работил в рамките на ЕС и си е заплащал съответните осигуровки, следва да
получи обезщетение. Свободата на движение на индивида му дава право той да
избере къде ще живее къде ще работи и къде ще продължи да живее. В случая
български гражданин, който в годините на криза е бил принуден да поработи в
чужбина, за да кумулира някакви капитали. Работил е, но винаги идеята му е била
да се върне в България. Запознал се е с настоящата си партньорка преди 15
години. Преди 10 години са закупили жилище с кредит, продължили са да работят в
Англия, за да си изплатят кредита. Изплатили го. Имал е идея като се върне в
България да започне собствен бизнес. На по-късен етап е закупил къща с двор за
целта. Снабдил се е с разрешение за строеж, архитектурен проект и е започнал
строителство. През миналата година с оглед Ковид ситуацията в страната съответно
работодателят в Англия го е уведомил, че няма да поднови трудовия му договор,
който изтича м. август и той се завръща за постоянно в България. Вече една
година и два, три месеца е изцяло в България. От справката за излизанията се
вижда, че по Коледа е бил в Англия при децата си, но през другото време е
пребивавал за постоянно в България. Строи си автосервиза, като си е намерил и
работа като шофьор. Партньорката му и тя се завърнала в България и тя си е намерила работа и двамата
живеят заедно в собственото му жилище. Фактът, че децата му са в чужбина не е
от значение, тъй като и те имат намерение да се приберат в България. В тази
връзка най-важният фактор е не притежаваното имущество, а намерението да остане
в България. При това логично е да се ползва от механизма за обезщетение за
безработица в България, тъй като си е платил съответните осигуровки в другата
държава. Претендира за присъждане на разноски по производството, за което
представя списък.
Ответникът –
Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез
юрисконсулт В., заема становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че
оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен
административен орган, след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение
за случая, в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити, като
са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Намерението на Н.
относно установяването му в Р България следващо този период, както и
извършените действия в тази посока не следвало да бъдат вземани предвид като
решаващи такива доколкото между РБ и Великобритания не е налице спор по този
въпрос. Смята, че Н. е посочил информация касаеща елементите за определяне на
пребиваването му, която не съответства на обективната действителност. В това
число и през процесния период децата му са живели в България, че има
партньорка, която е живеела с него във Великобритания, както и че
преобладаващата част от роднините му също е живяла в България. Основният мотив
в настоящата жалба бил, че Н. притежава недвижима собственост на територията на
Р България, но това обстоятелство не е единственото от определящо значение за
държавата му на пребиваване, а следва да бъде съобразено с всички останали
елементи посочени в чл. 11 от Регламент 987/2009г. Предвид изложеното моли съда
да постанови решение, с което да потвърди обжалвания акт. В указания от съда
срок представя писмено становище вх. № 4243/28.09.2021г.
Съдът след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните
приема за установено следното:
От приложената и приета като доказателство по делото административна
преписка, изпратена от Директора на ТП
на НОИ – Велико Търново, се установява, че Н.А.Н. е подал, чрез
директора на Д“БТ“ – гр. Горна Оряховица, Заявление вх. № 041-00-6109 от 05.08.2020
г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. В същото е декларирал,
че е упражнявал трудова дейност във Великобритания от 2007 до 2020г. Към
заявлението са приложени копия на документи от Великобритания.
С уведомително писмо, изх. № от 07.08.2020г. от лицето е изискано да
представи попълнени следните документи: заявление за удостоверяване на
осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС – по образец, формуляр
СА3916 и декларация относно определяне на пребиваването във връзка с
прилагането на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 – по образец.
С разпореждане на оправомощеното лица за ръководител на осигуряването за
безработица на ТП на НОИ – Велико Търново, административното производство е
спряна на основание чл. 54г, ал. 4, т. 1 КСО, предвид необходимостта от
удостоверяване на информаци.
На 17.08.2020г. са приети заявление за удостоверяване на осигурителни
периоди от друга държава-членка на ЕС – по образец, попълнен формуляр СА3916 с
приложени копия на документи от Великобритания и декларация относно определяне
на пребиваването във връзка с чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004.
След приемане на допълнително представените документи през Системата за
електронен обмен на социално осигурителна информация между ДЧ на ЕС до
компетентната институция на Великобритания са изпратени структуриран електронен
документ (СЕД) U001СВ – искане за осигурително досие и СЕД U003 – искане за удостоверяване на заплата.
С получен СЕД U007 са удостоверени период на осигурена заетост от 01.06.2007г. до
31.07.2020г. и самостоятелна заетост, която не представлява осигурителен период
за безработица от 01.06.2007г. до 11.04.2015г.
Поради продължителния период на заетост във Великобритания за Н. е изпратен
СЕД Н005 – искане за информация за пребиваване на лицето през процесния период.
На 26.05.2021г. е получен СЕД Н006, с който е предоставена информация, че
държавата на пребиваване на лицето по време на последната му заетост е
Обединеното кралство.
С разпореждане от 26.05.2021г., на основание чл. 55 от АПК, образуваното
административно производство е възобновено.
С Разпореждане № 041-00-6109-3/04.06.2021г. на
оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ –
Велико Търново е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на Н..
Мотива е, че през последния период на заетост, държавата му по пребиваване е
Великобритания и компетентна институция е тази по последна заетост.
След оспорване по административен ред от Н. пред Директора
на ТП на НОИ – Велико Търново, с Решение № 1012-04-100#3/20.07.2021г., е
отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 041-00-6109-3/04.06.2021г. на
оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ –
Велико Търново.
Като писмени
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка, изпратена с писмо изх. №2103-04-35#1/11.08.2021г. от ТП на НОИ-Велико
Търново; трудов договор № 10/17.10.2021г.; заповед №РД08579/14.09.2021г. на
директора на ОУ „Св. Паисий Хилендарски“-Горна Оряховица; 2 броя удостоверение
за свидетелство за регистрация Част І на МПС за такива с регистрационни номера ***и
***; квитанция за извършено плащане за подмяна на талон сектор „Пътна
полиция“-Велико Търново; писмо изх. № 2103-04-35#3/07.09.2021г. на директора на
ТП на НОИ-Велико Търново; писмо рег. №366000-21823 от 10.09.2021г. на директора
на ОД на МВР-Велико Търново и писмо рег. №127500-17779/10.09.2021г. на началник
сектор ПП към ОД на МВР-Велико Търново.
В хода на
съдебното дирене по искане на процесуалния представител на жалбоподателя е
разпитан в качеството на свидетел Д. П., който твърди, че се познава със
жалбоподателя от повече от двадесет години. Знае, че живее в Горна Оряховица и
около 2000г. поради тежкото положение, в което се намирали взели заедно визи и
отишли в Англия. Н. започнал да работи като шофьор. Живеели заедно, местили се
от една в друга квартира. През цялото време си говорили какво ще правят, когато
се приберат в България. Жалбоподателят през цялото време искал да си направи
сервиз и събирал пари за целта. Тогава се събрал с настоящата му партньорка-В..
С нея те купили апартамент в Горна Оряховица и започнали да го изплащат. След
време намерил място за сервиз и купили и къща, в която имало двор за сервиз. Миналата
година започнал да му помага да строи сервиза. Имотът се намира в Горна
Оряховица. Н. искал да се установи и да започне бизнес в България. Никога не е
говорил, че ще остава в Англия. Било място за изкарване пари, но не и за живот.
Имал право да вземе гражданство, но не е правил такива постъпки. През цялото
време мислел за майка си, после за родителите на сегашната си партньорка,
защото някой трябвало да им помага. След Ковид забраните, които вдигнали в Англия,
през м. август 2020г. той се прибрал в България. Прави сервиз в България, в
който доста средства влага в него с идеята да се установи тук. В Англия не е
имал недвижимо имущество, винаги е бил на квартира. Доколкото са говорили и
неговите деца не смятат да остават в Англия. Интересуват се от имоти в Горна
Оряховица без да посочват някакви времеви рамки. Неговата партньорка е в
България също. Започнала е да работи. Скоро и той започнал работа като шофьор.
Майка му живее в Горна Оряховица. Доколкото знае поддържа някакви контакти с
хората от Англия, които в повечето случаи са българи, но приятелите му са в
България.
По реда на
чл. 176 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК са изслушани обясненията на
жалбоподателя. Винаги искал да се върне в България след като събере пари да си
купи жилище. Надявал се нещата да се подобрят в България, тъй като е баща с две
деца, за които сам се грижел, тъй като законната му съпруга се разболяла. Искал
да ги изуча и сега те са пораснали, отделни семейства, имат деца. Родителите им
имали нужда от помощ. Неговата майка е на 82 г., а родителите на партньорката му,
с която живее, са живи и съответно са на
79 и 82 години. Отдавна искал да се върне в България, но искали да изплатят
апартамента и в крайна сметка миналата година се върнали в България. Ако искал
да остане в Англия, щял да си извади английски паспорт и да взема английско
поданство. Не подал заявление за обезщетение в Англия защото не искал да остава
там да работи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е редовна и процесуално допустима – подадена е в предвидения
преклузивен срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, от страна в административното производство, притежаваща правен интерес,
срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване.
Решение № 1012-04-100#3/20.07.2021г. на директора на
ТП на НОИ Велико Търново, както и Разпореждане № 041-00-6109-3/04.06.2021г. на
оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ –
Велико Търново са валиден индивидуален административен
акт, издаден от административен орган, в кръга на неговата компетентност и в
съответната писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за
произнасянето, поради което същият отговаря на изискванията за форма съгласно
чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила при неговото издаване, представляващи основание за отмяната му.
По приложение на материалния закон съдът намира следното:
Спорният от правна страна въпрос се свежда до
определяне на компетентната държава по изплащането на парично обезщетение за
безработица, след като последният период на трудова заетост на жалбоподателя е
бил в държавата – членка Великобритания, различна от държавата – членка Р
България, която е сезирана със заявлението за ПОБ.
С Регламент (ЕО) № 987 / 2009 на Европейския
парламент и на Съвета се установява процедурата по прилагане на Регламент (ЕО)
№ 883 / 2004. В чл. 1, б.”у” от последния Регламент е въведено общото понятие
„осигурителен период”, с което се обозначава периодът от време, който има
значение на предпоставка за придобиване на осигурителни права и за определяне
на техния характер съгласно националното право. От своя страна чл. 61 от
Регламента предвижда самостоятелни правила за натрупване на осигурителни
периоди, поставени като условие за получаване на обезщетения за безработица.
Доколкото последната трудова заетост на лицето е
била във Великобритания, относимите правни норми във връзка с координация на
системите за социална сигурност между Великобритания и България са в Регламент
(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за
координация на схемите за социална сигурност (ОВ L 166, стр. 1; Специално
издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L
33, 2008 г., стр. 12). Заявлението за отпускане на ПОБ е подадено на 05.08.2020
г., поради което за установяване основателността на претендираното от Н. право,
приложение намира именно така цитирания Регламент. В чл. 2 от него се сочи, че
се прилага към граждани на държава - членка, лица без гражданство и бежанци,
които пребивават в държава - членка, които са или са били подчинени на
законодателството на една или повече държави - членки, както и към членовете на
техните семейства и към преживелите ги лица. Република България е страна –
членка в ЕС и съответно е длъжна да прилага европейските правила за координация
на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Съгласно чл. 3
от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му са приложими към всички
законодателства (по см. на чл. 1, параграф "л") относно обезщетение
за безработица (ПОБ), доколкото е установено, че последната заетост на лицето е
във Великобритания, считано от 01.06.2007г. до 31.07.2020г.
Механизмът на координация на системите за социална
сигурност, включващ и обезщетенията за безработица е обусловен от четири
основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в
третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и
износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият
принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо
доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на
държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални
правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по
последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на
обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/
2004 г.
Спорът в случая е свързан с тълкуването и прилагането на термина
"пребиваване". Легалната дефиниция на понятието
"пребиваване" се съдържа в чл. 1, §3, б. "й" от цитирания
Регламент - мястото, където лицето обичайно пребивава. Това място (на обичайно
пребиваване на лицето) се определя, съгласно чл. 11, §1 от Регламент (ЕО) №
987/2009 (регламента по прилагането) с оглед центъра на интересите на
съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно
релевантните факти - продължителността и непрекъснатото пребиваване на
територията на съответните държави-членки, семейното положение и роднинските
връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството
и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т. ч. постоянният
характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото,
където обичайно се упражнява тази дейност и др. примерно изброени в цитираната
норма.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, §2 от Регламента
по прилагането, решаващо значение при определяне на действителното място на
обичайно пребиваване на дадено лице е намерението на лицето, което произтича от
горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на
лицето. То се свързва с центъра на интересите му (чл. 11, § 1 от Регламент №
987 / 2004) и въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно
релевантните факти. В чл. 11, § 1 от Регламент № 987 / 2004 е въведено само
примерно изброяване, което не е изчерпателно и зависи от конкретните фактически
установявания, свързани с определяне на действителното място на пребиваване на
лицето. В член 1, букви й) и к) от Регламент (ЕО) № 883/2004 се прави
разграничение между "пребиваване" и "престой". В изготвения
съвместно с държавите членки наръчник се изясняват понятията "обичайно
пребиваване", "временно пребиваване" и "престой". Тези
определения, посочени в законодателството на ЕС (Регламент (ЕО) № 883/2004,
последно изменен с Регламент (ЕО) № 465/2012), са въведени, за да се установи
коя държава членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по
социално-осигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в различни
държави членки.
В периода на заетост във Великобритания оспорващият
действително не е бил на територията на Република България, но това пребиваване
е било обусловено от съществуването на трудово правоотношение, респ. не покрива
критериите, въз основа на които се обосновава извод за „обичайно пребиваване“. С
прекратяване на заетостта във Великобритания, Н. манифестира поведение и не
продължава да живее там след прекратяване на заетостта. Вписването в документ
СЕД Н006, в т.2.1.1.1.1 „държава на пребиваване" и конкретен адрес във Великобритания,
е свързано с времето на полагане на трудова дейност до 31.07.2020г. Подложени
на преценка тези относимите факти, свързани с пребиваването на лицето в
Обединеното кралство, обосновават извода, че престоя на Н. за времето на
трудовата заетост има временен характер (член 1, букви „й“ и „к“ от Регламент
(ЕО) № 883/2004).
Във връзка с намерението на лицето да пребивава на
територията на Р България са налице множество писмени и гласни доказателства,
съобразно критериите по чл. 11, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009. От представените
от Н. трудов
договор № 10/17.10.2021г.; заповед №РД08579/14.09.2021г. на директора на ОУ
„Св. Паисий Хилендарски“-Горна Оряховица; 2 броя удостоверение за свидетелство
за регистрация Част І на МПС за такива с регистрационни номера ***и ***;
квитанция за извършено плащане за подмяна на талон сектор „Пътна
полиция“-Велико Търново, нотариални
актове за закупени имоти и доказателствата за извършвани ремонти, в което той и
приятелката му възнамеряват да живеят, предвид и изплащането на същите чрез
банкови заеми, решаващият съд обосновано приема, че мястото на обичайно
пребиваване на оспорващия е в Република България, в Горна Оряховица, където е постоянният
му адрес, на който живее и семейството му, нейните и неговите роднини. В
подкрепа на горното са св. показания на Д. П., който съдът кредитира. Поради тежкото финансово положение, в което се
намирали заминават за Англия. Живеели
заедно, местили се от една в друга квартира. Жалбоподателят през цялото време
искал да си направи сервиз и събирал пари за целта. През този период 2010г. е
закупил апартамент в Горна Оряховица и започнал да го изплаща; намерил място за
сервиз и купили и къща през 2017г., в която имало двор за сервиз; започнал да
строи сервиза. Със Заповед № 1254/03.05.2018г. на кмета на Община Горна
Оряховица е одобрен проект за частично изменение на ПУП, ПРЗ относно този имот
с цел изграждане на автоработилница. Издадено е разрешение за строеж № 55 от
04.05.2020г. от главния архитект на община Горна Оряховица, влязло в сила на
26.05.2020г. На 26.10.2020г. Н. е сключил с Ц.К. договор за техническо
ръководство по АС на обект „Автоработилница“. Н. е искал да се установи и да
започне бизнес в България. За липсата на намерение да остава в Англия говори и
обстоятелството, че въпреки правото да вземе гражданство, не е правил такива
постъпки. В РБ са били майка му, родителите на жената, с която живее и същите
се нуждаят от помощ. По данни на свидетеля и неговите деца не смятат да остават
в Англия. Н. поддържал контакти с хората от Англия, които в повечето случаи са
българи, но приятелите му са в България.
При безспорното наличие на завършен период на
заетост с прекратен трудов договор в съответната – държава членка на ЕС и
намерение за пребиваване в Република България на български гражданин, изпълнено
изискване за подаване на декларация относно определянето на пребиваване във
връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент ЕО № 883/2004г., заявлението
за отпускане на обезщетение за безработица следва да бъде разгледано по
същество със зачитане на осигурителния стаж и доход при определяне на
обезщетението в държава членка на ЕС. Претендираното ПОБ от Н. следва да бъде
поискано именно по реда и при условията на действащото българско
законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това. В
същия смисъл е практиката на Върховния административен съд, както следва: решение
№ 12598 /25.09.2019 г. по адм. дело № 13206/2018 г.; решение № 222 / 08.01.2019 г. по адм. дело №
8158/2018 г. по описа на ВАС, VІ о.; решение №1645/06.02.2019 г. по адм. дело №
8633/2018г. по описа на ВАС, VІ о.; решение № 2695/22.02.2019 г. по адм. дело №
3077/2018 г. по описа на ВАС, VІ о.; решение № 10291/03.07.2019 г. по адм. дело
№ 15067/2018 г. по описа на ВАС, VІ о.
Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че оспореното Решение
на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него разпореждане
са неправилни, като постановени в нарушение на закона, и следва да бъдат
отменени. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по
същество, същото следва да се върне като преписка на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Велико Търново, за ново произнасяне
по заявлението на Н. при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
При този
изход на делото и с оглед своевременното искане за присъждане на разноски, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Основателно
съдът намира възражението на ответника за прекомерност на платените 840лв. по
банкова сметка *** (л. 114 от делото), съгласно договор за правна защита и
съдействие 22.07.2021г. (л. 7 от делото). За процесуално представителство по
административни дела по КСО са предвидени 350лв. за адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Липсва удостоверяване на факта, че дружеството е регистрирано
по ЗДДС, както и не е представена фактура, от която да е видно, че ДДС е
начислено върху определена данъчна основа. Неотносимо към размер е
обстоятелството, че е ангажиран адвокат от АК Пловдив. Пречка за това не
съществува, но не следва по-високите разноски да бъдат възлагани на ответника.
Мотивиран
така и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
Велико Търново, пети състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.А.Н. с постоянен адрес ***, Решение №
1012-04-100#3/20.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което
е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 041-00-6109-3/04.06.2021г. на
оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ –
Велико Търново.
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ-Велико Търново за ново произнасяне по направеното пред него искане по
Заявление вх. № 041-00-6109 от 05.08.2020 г. на Н.А.Н., съобразно даденото в
мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване по прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Велико Търново да заплати
на Н.А.Н., ЕГН: **********,*** разноски по
делото в размер на 350,00 лв. (триста и петдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване
съобразно с чл.
119, вр. с чл.
117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: