РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Търговище, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на пети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20253500500125 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 18 от 30.01. 2025 г., по гр.д. № 734/ 2021 г. на РС – Попово,
е признато за установено по отношение на Агенция „Пътна инфраструктура“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, че дължи на
Застрахователна компания „Лев инс“ АД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ЕИК *********, сумата от 795,20 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за нанесени материални щети (спукани предна и
задна лява гума и изкривени две джанти) по лек автомобил „БМВ 530 Д“, с
рег. № ВТ 6600 ВТ, собственост на Пл. В. Л., вследствие на настъпило на
05.01.2015 г. пътнотранспортно произшествие на републикански път II-51, км
32+350, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на задължението, СУМАТА от
10.00 лв. /десет лева/- ликвидационни разходи, СУМАТА от 241.86 лв. /двеста
четиридесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/ - лихва за забава върху
1
главницата о т 795.20 лв. за периода 16.01.2017 г. – 15.01.2020 г., като за
разликата до пълните размери отхвърля иска като неоснователен. Присъдени
са и разноски от 471.67 лв., пропорционално на уважената част от исковете и
по компенсация. Срещу това решение е постъпила жалба от ответника АПИ –
София, чрез юрк. И.. В нея се излагат съображения за необоснованост на
решението и за процесуални нарушения. Съдът не е обсъдил това, че има спор
относно факти, касаещи изплащането на застрахователната премия, която е
била на разсрочено плащане. Няма доказателства, че са заплатени изцяло и
четирите премии. С оглед на това не е обсъдено възражението, че липсва
валиден застрахователен договор. Именно в тежест на ищеца е да установи
това обстоятелство. Нямало освен това и снимков материал на увредените
гуми. Затова се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска, като се
присъдят направените по делото разноски. В съд.зас. жалбата беше
поддържана от юрк. И..
В законния срок е постъпил писмен отговор от ищеца – ЗК „Лев инс АД
гр. София, чрез юрк. Ив. Г.. Оспорва се жалбата, като се излагат доводи, че
има представени доказателства за сключения договор. Това, че нямало
платежни документи за заплатени вноски, не правело договора невалиден.
Сочи се съдебна практика и се излагат доводи относно спазването на формата
за валидност на застрахователните договори. Всички доказателства са били
надлежно обсъдени от районния съд и решението му е правилно и
законосъобразно. Затова се иска същото да бъде потвърдено и да бъде
заплатено юрк. възнаграждение. В съд.зас. не се яви представител. Постъпи
писмена молба от юрк. Г., в която поддържа отговора и представя
доказателства само във връзка с разноските. Не отговаря писмено на
поставените от съда въпроси, не се представят доказателства, за които са
дадени указания от съда, че не са представени.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
неправилно.
Касае се до исково производство по реда на чл. 415 от ГПК след
своевременно възражение на ответника, че не дължи сумата по заповедта за
изпълнение.
Искът е установителен и касае сума, която застраховател е изплатил на
2
увредено лице, по застраховка „Каско“.
Няма спор между страните, че ищецът – Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД е имала сключен договор № 93001410013477 с Пл. В. Л. от гр.
*********, по силата на който е бил застрахован по застраховка „Каско“ л.а. с
рег. № ВТ6600ВТ, марка „BMW“. Договорът е сключен на 01.04. 2014 г. и е
важал от 02.04. 2014 г. до 01.04. 2015 г. Застрахователните вноски са били
четири, като първата е платена при сключването на договора, което е
удостоверено в полицата. Следващите три са били дължими на 02.07. 2014 г.,
на 02.10. 2014 г. и на 02.01. 2015 г.
От приложения по делото протокол за ПТП № 1484911/05.01.2015 г. се
установява, че на 05.01.2015 г., около 20:20 часа, на Републикански път II-51,
км 32+350, в близост до бившия къмпинг „Водица“, при движение на лек
автомобил „БМВ 530 Д“, с рег. № ВТ 6600 ВТ, собственост на Пл. В. Л. и
управляван от Н. Т. Л., същият попада в неравност (дупка) по пътното платно,
в резултат на което претърпява материални щети – спукани предна и задна
лява гума и изкривени джанти.
От показанията на свидетеля Н. Т. Л. се установява, че той е пътувал от
гр. Велико Търново към гр. Попово, като се е движил по Републикански път
II51, в участъка около км 32+350, близо до бившия къмпинг „Водица“,
управлявайки автомобил „БМВ 530 Д“, с рег. № ВТ 6600 ВТ. Според неговите
думи, пътят е бил в лошо състояние, като в неговата лента за движение е
имало множество неравности и дупки, които не са били обозначени със
съответните предупредителни знаци. Той твърди, че не е успял да избегне
попадане в дупката, тъй като тя е била разположена в неговото платно и е
било невъзможно безопасно отклонение. Свидетелят посочва, че
температурата е била отрицателна, пътното платно е било сухо, не е имало
сняг или видими ледени участъци, но е било побеляло от студа. След като
автомобилът му попада в дупката, се чул силен шум и свидетелят загубил
контрол върху МПС. Той спрял автомобила на безопасно място и установил,
че предната и задната лява гума са спукани, а джантите вероятно са
изкривени. Веднага се обадил на телефон 112, както и на застрахователната
компания „Лев Инс“ АД, тъй като автомобилът, който управлявал му имал
сключена застраховка „Каско“. Той пояснява, че автомобилът е бил прибран с
пътна помощ до гр. Велико Търново, където в последствие му е бил извършен
3
оглед за оценка на щетите.
По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза. От
заключението на вещото лице се установява, че е възможно получаване на
разкъсване на повърхността на двете гуми при процес на преминаване през
дупка и взаимодействието с ръба на дупката при излизането от нея. От
заключението на вещото лице се установява още, че стойността на предна
лява гума (Michelin 245/40/18, ДОТ 2210) е 370 лв. нова и с 111 лв. остатъчна
стойност, а задна лява гума (Linglong 245/40/18, ДОТ 2414) – 200 лв. нова и
160 лв. с остатъчна стойност.
На 06.01. 2015 г. – на следващия ден след произшествието е било
подадено заявление от водача – св. Т., до ищеца, за изплащане на вредите,
настъпили вследствие на произшествието и съобразно сключения договор по
застраховка „Каско“.
Изготвен е бил доклад по щетата от застрахователя на 15.01. 2015 г., в
който е посочено, че вредите са настъпили по валиден застрахователен
договор, който покрива щетите и настъпилия риск. Определено е обезщетение
от 844,50 лв. Направен е опис на щетите. По експертизата по щетата е
посочена сумата от 676,20 лв. Представени са доказателства за извършена
услуга по транспортиране на пострадалия автомобил, на стойност 212,40 лв.
С платежно нареждане от 16.01. 2015 г. на собственика на автомобила
Пл. Л. е изплатена сумата от 834,50 лв., по щета *********.
Какви суми влизат в това плащане не е ясно, защото има разминаване
между платеното и определената стойност от експертите на компанията.
Видно от писмените доказателства по делото, ответникът е направил
възражение относно валидността на застрахователния договор, като са
поискани доказателства от ищеца за заплащане на всички дължими вноски по
полицата, от която се черпят правата. Районният съд не се е произнесъл по
тези възражения и не е изисквал обяснения от страна на ищеца. Съответно в
мотивите е прието за безспорно, че страните не спорят по валидността на
застрахователния договор. Това не е вярно. Още с отговора на исковата молба
това възражение е направено и поддържано при съдебните прения – посочено
изрично и в писмените бележки.
С оглед на това съдът, в определението си по чл. 267 от ГПК задължи
4
ищеца да отговори писмено на въпросите дали е правена проверка от
застрахователя за изплащането на всички разсрочени вноски по
застрахователната премия и дали има запазени писмени доказателства за тези
плащания. Указано е на ищеца, че не са представени по делото платежни
документи за заплатени три вноски по договора.
Ищецът и въззиваем в настоящото производство не отговори на
поставените от съда въпроси и не представи доказателства относно
заплащането на останалите три вноски по застрахователната премия. Не е
направено възражение и по отношение доклада на съда.
При така установените факти, съдът прави следните изводи: в тежест на
ищеца беше да установи наличието на валиден застрахователен договор. Този
въпрос е спорен между страните и съществен за изхода на делото. След като
не са представени доказателства от ищеца, че застрахованият е заплатил трите
оставащи вноски, след като ищецът не отговаря на изрично поставените от
съда въпроси, то съдът приема, че по отношение на този въпрос страната е
създала пречки за събирането на доказателствата. Поведението й в рамките на
целия процес говори за пренебрегване на това възражение, още повече е
игнорирано напълно определението на съда по този въпрос. На основание чл.
176, ал. 3 от ГПК съдът приема, че тези премии не са заплатени от
застрахования.
Според чл. 368, ал. 3, изр. второ от КЗ, договорът за застраховка при
уговорено разсрочено плащане се счита за прекратен, ако правото на
прекратяване на договора без връчване на писмено изявление за прекратяване,
изрично е посочено в договора. Видно от процесния договор, в същия има
клауза, че при неплащане на разсрочена вноска по застрахователната премия,
договорът се прекратява с изтичане на 15-дневен срок от датата на падежа на
разсрочената вноска.
След като съдът приема за безспорно установено, че нито една от
следващите премии не е заплатена, то договорът е бил автоматично прекратен
след 16.07. 2014 г. Т.е. застрахователят е заплатил на застрахования
обезщетение при липсата на валиден договор.
Ответникът по иска има правото да направи всички онези възражения,
които и застрахователят е следвало да направи спрямо застрахования.
Уважаването на иска по чл. 410, ал. 1 от КЗ е обвързано на първо място от
5
наличието на валиден застрахователен договор, в който смисъл е постоянната
и непротиворечива съдебна практика.
След като няма валиден застрахователен договор, то искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
РС – Попово изобщо не е обсъдил тези възражения и това е довело до
процесуални нарушения при разглаждане на делото и постановяване на
неправилно решение. Същото следва да бъде отменено и на негово място да
се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен.
По разноските. Такива се дължат на ответната страна. Пред първата
инстанция направените разноски са в размер на 151,85 лв., тъй като съдът е
определил юрк. възнаграждение от 100 лв.
За втора инстанция съдът определя възнаграждение от 150 лв. и 26,60
лв. разноски за държавна такса – 176,60 лв. Общо разноските са в размер на
328,45 лв. Ищецът следва да ги заплати на ответника.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 18 от 30.01. 2025 г., по гр.д. № 734/ 2021 г. на РС
– Попово, като незаконосъобразно в ЧАСТТА, В КОЯТО ИСКЪТ СЕ
УВАЖАВА, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Застрахователна компания „Лев инс“ АД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ЕИК *********, против
Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, иск за признаване за установено, че ответникът дължи
на Застрахователна компания „Лев инс“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ЕИК *********, сумата от 795,20 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение за нанесени материални щети
(спукани предна и задна лява гума и изкривени две джанти) по лек автомобил
„БМВ 530 Д“, с рег. № ВТ 6600 ВТ, собственост на Пл. В. Л., вследствие на
настъпило на 05.01.2015 г. пътнотранспортно произшествие на републикански
път II-51, км 32+350, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
6
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението,
СУМАТА от 10.00 лв. (десет лева) – ликвидационни разходи, СУМАТА от
241,86 лв. – лихва за забава върху главницата от 795,20 лв. за периода
16.01.2017 г. – 15.01.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция
„Пътна инфраструктура“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, сумата от 328,45 лв. направени по делото разноски, от
които 250 лв. юрк. възнаграждение за двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7