Р Е Ш
Е Н И Е
№
…………../………………2021г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на двадесет и
четвърти юни 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Виржиния Миланова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от съдия Желязкова КАНД № 1129/2021г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, представлявана от изпълнителния
директор д-р Г.Н, подадена чрез ст. юрисконсулт С.И, срещу Решение № 260517/19.04.2021г.
на ВРС, постановено по НАХД № 850/2021 г. по описа на същия съд, с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-19/03.02.2021 г. на Началник на
отдел ”Рибарство и контрол- Черно море”- Бургас към ГД „Рибарство и контрол“
при ИАРА, с което на Д.Т.Д., ЕГН **********, за нарушение по чл.17, ал.1 от
Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и на основание чл.56, ал.1 от ЗРА е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв.
С жалбата се поддържа,
че решението на ВРС е неправилно, необосновано и постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Според касатора, въззивната инстанция неправилно
е приложила разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Сочи, че независимо от
притежаваните разрешителни и удостоверения за извършване на стопански риболов в
Черно море и река Дунав, ответникът е осъществил неразрешен вид риболовна
дейност, със „спомагателна лодка“ която не е вписана в Регистъра на риболовните
кораби на Република България и за която лицето не притежава необходимите
документи и разрешителни. Поддържа, че извършеното от ответника е нарушение на
разпоредбите на ЗРА и Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009
година и освен това представлява тежко нарушение съгласно чл. 3, параграф 1,
буква „а“ от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета. Релевира, че събраните доказателства не представляват
достатъчно аргументи за квалифициране на извършеното деяние като маловажен
случай. Искането е да се отмени решението на ВРС и да се потвърди НП.
Ответникът по
касационната жалба – Д.Т.Д., чрез процесуалния си представител - адв. Д.Д.-ВАК,
в писмени бележки поддържа неоснователност на жалбата и прави искане за
оставяне в сила на решението на ВРС като правилно, законосъобразно и съобразено
със събраните по делото доказателства. Претендира разноски по делото.
Участващият по делото прокурор
дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като сочи, че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Пледира за оставяне в
сила на решението на ВРС.
Административният
съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от ВРС от
събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и
заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от
наказаното дружество касационни основания и в обхвата на касационната проверка,
очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице, участвало
във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него,
поради което е процесуално допустима.
С обжалваното
решение
ВРС е отменил Наказателно
постановление № 03-19/03.02.2021 г. на Началник на отдел ”Рибарство и
контрол-Черно море”- Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което на ответника
по касация за нарушение по чл.17, ал.1 от ЗРА и на основание чл.56, ал.1 от ЗРА
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 500 лв.
Въззивната
инстанция е установила от фактическа страна, че при поверка на 16.09.2020г. около 10.05 часа, служители от сектор
„РК“-Бургас, офис–Варна, констатирали, че във водите на Варненското езеро в
близост до лодкостоянка „Амонал,“ на място с координати
43˚11΄5֞ Е, 27˚49΄28֞, възз. Д. усвоява ресурс
от риба - илария с тегло 10,900кг. без да притежава разрешително за стопански риболов и
удостоверение за усвояване на ресурс на риба и други водни организми във водите
на Черно море за лодката, с която извършвал риболова. В хода на проверката на място
Д. направил възражение, че се касае за спомагателна лодка с която бил влязъл в
морето, като имал разрешително за основната лодка. Против него бил съставен АУАН и били иззети
рибата и гумената лодка. При личното предявяване на акта в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН, възражения били депозирани, но АНО не ги възприел и издал атакуваното
пред настоящата инстанция НП, с което административнонаказващият орган
изцяло възприел фактическите констатации
в акта. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА.
За него, на основание чл.56, ал.1 от ЗРА на въззивника било наложено административно наказание “глоба” в размер на
1 500 лв. и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА в полза на Държавата били отнети
рибата и лодката.
Въззивният съд е
изложил мотиви, че правилно АНО е констатирал извършено нарушение по чл.17,
ал.1, т. 1 от ЗРА от Д. при осъществяването на стопански риболов по смисъла
т.28, пр.2 от § 1 от ДР на ЗРА и правилно е определил санкционната норма при
съобразяване на всички обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН. Независимо
от горното, въззивната инстанция е приела, че АНО е следвало да прецени
направеното възражение от страна на въззивника, че е влязъл в морето със
спомагателна лодка към тази, за която има надлежно разрешително. Извършваната
от него дейност по риболов е била съобразен с даденото му разрешително и Д. не
е осъществявал неразрешен вид риболовна дейност съобразно издадените му
разрешителни. С оглед наличието на смекчаващи обстоятелства въззивната
инстанция е приела, че са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН и
отменя процесното НП.
Решението на ВРС е
правилно като постановено при липса на касационните основания, посочени в чл.
348 от НПК.
При обективно
възприетата за установена от ВРС фактическа обстановка по делото, въззивният
съд обосновано стига до правилен извод, че административнонаказателната
отговорност на наказаното лице е незаконосъобразно ангажирана.
Несъстоятелно е основното
твърдение на касатора, че въззивната инстанция неправилно е приела наличието на
предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Обосновани и
законосъобразни са изводите на ВРС, че деянието се явява маловажно по смисъла
на закона. Изложените в тази връзка правни изводи изцяло се споделят от
настоящия касационен състав, като намира за необходимо да посочи допълнително
следното:
Маловажен случай на
административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед
липсата или незначителните вредни последици или с оглед на други обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от съответния вид. Този критерий на
преценка се прилага за всички нарушения, но във всеки конкретен случай, се
извършва самостоятелна, съвкупна преценка на всички обстоятелства,
характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи
и отегчаващи обстоятелства, вредните последици и др.
Налагането на
предвидена от закона санкция за допуснато административно нарушение не е
самоцел. Административнонаказателната дейност е подчинена на целите да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да
се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите правни субекти –
чл. 12 от ЗАНН. Значимостта на защитените от закона обществени отношения, в
случая свързани със спазване правилата за отговорен риболов, следва да бъде
съобразявана наред с всички относими към отговорността обстоятелства, в търсене
постигането на посочените законови цели.
В настоящия случай е
безспорно наличието на административно нарушение, същото е извършено формално,
но следва да се има предвид, че в преписката няма данни за наличие на
повторност при извършване на нарушението, или данни за наличие на други
извършени административни нарушения, за които лицето е наказано с влезли в сила
НП. От значение в случая е обстоятелството, че Д. е притежавал всички надлежни
разрешителни за извършване на стопански риболов и то с две различни лодки, като
нарушението е извършено със спомагателна лодка, поради напредналата му възраст.
С оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и предвид обстоятелството,
че в случая не са причинени вредни последици, не са били застрашени охраняваните обществени отношения
и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН,
правилен е извода на въззивната инстанция, че е налице по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от същия вид, което е основание за квалифицирането му като
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Макар
и административният орган да е наложил наказание в минималния предвиден от
закона размер, настоящият състав приема, че същото е несъразмерно тежко с оглед
конкретното нарушение и нарушител. С приложението на чл. 28 от ЗАНН в
конкретната хипотеза, биха се постигнали и предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели.
Предвид изложеното,
настоящият състав приема, че наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност
на оспореното решение не са налице. При постановяването му не са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила. Същото съответства и на приложимия
материален закон, поради което като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на
делото и направеното своевременно искане от страна на процесуалния представител
на ответника по касация за присъждане на разноски, съдът намира същото за
основателно. На ответника се дължи сумата от 350 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, уговорено в договор за правно обслужване от 16.02.2021 г. и
платено в брой.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН
административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260517/19.04.2021г. на ВРС, постановено
по НАХД № 850/2021 г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно
постановление № 03-19/03.02.2021 г. на Началник на отдел ”Рибарство и контрол-
Черно море”- Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което на Д.Т.Д.,
ЕГН **********, за нарушение по чл.17, ал.1 от ЗРА и на основание чл.56, ал.1
от ЗРА е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 500
лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури да заплати на Д.Т.Д., ЕГН ********** *** направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.