№ 15320
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110118423 по описа за 2025 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от Б. А. Р.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против
„С“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,с искане за
прогласяване недействителност на договор за кредит кредирект № **** и
искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 251,27 лева – платена
без основание.
В исковата молба се твърди,че на 31.03.2023 г. между страните е
сключен договор за заем кредирект № **** при заемна парична сума от 2100
лева,40,05 % лихвен процент и 48,02 % годишен процент на разходите.
Ищецът сочи,че договорът включвал задължение за заемополучателя да
осигури обезпечение,а при неизпълнение на това задължение възниква
вземане за неустойка. Ищецът Р. твърди,че чрез начисляване на неустойката се
достига до значително нарастване размера на дълга,поради което ГПР се явява
изчислен неправилно,а сключеният между страните договор е
недействителен. Ищецът поддържа,че е заплатил по договора парична сума в
общ размер от 2351,27 лева,при което сумата от 251,27 лева е получена от
ответника без основание и моли съда да осъди ответника да възстанови
паричната сума. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи
предявените искове.
Ответникът „С“ООД в подадения писмен отговор оспорва исковете като
неоснователни. Твърди се,че недействителността на отделна договорна клауза
не влече недействителност на договора,ако договорът би могъл да съществува
без тази договорна клауза като твърди,че дори договорната клауза за
неустойка да е недействителна,това не означава,че и договорът за заем е
недействителен. Сочи се,че неустойката не следва да бъде включена в размера
на ГПР,защото вземането за неустойка възниква след сключването на
1
договора. Твърди се,че заемополучателят е могъл да се откаже от договора.
Ответникът не отрича,че е получил сума в размер от 2351,27 лева по договора
за заем,но счита,че я е получил на договорно основание. Моли съда да
постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представен е договор за паричен заем кредирект № ****,сключен на
31.03.2023 г. между „С“ООД и Б. А. Р. за заемна парична сума от 2100 лева за
срок от 18 месеца при лихвен процент 40,05 % и годишен процент на
разходите 48,02 %. Според договора погасителните вноски са в размер – 4
вноски по 70,09 лева и 14 вноски по 190,21 лева,а при включване на неустойка
размерът на отделната вноска възлиза на 400 лева. Съгласно чл.6.6 от договора
размерът на неустойката е 4256,70 лева.
По делото са представени разписки за извършени плащания.
С определение на съда е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните,че по договора е заплатена сума в
размер от 2351,27 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договор за
потребителски кредит е обусловено от доказване наличието на
обстоятелства,при които договорното правоотношение не би могло валидно да
породи правни последици. Недействителността на договора представлява най-
тежкият порок,който би могъл да бъде проявен при сключване на договора
като недействителният договор не може да породи нито права,нито
задължения за страните. В настоящия случай сключеният между страните
договор е със страна заемополучател физическо лице,поради което при
съобразяване легалната дефиниция на понятието потребител,уредена съгласно
§ 13,т.1 от ДР на ЗЗП следва да се счете,че са приложими разпоредбите на
Закона за потребителския кредит ( ЗПК ). Разпоредбата на чл.22 от ЗПК
урежда хипотезите,при които договор за потребителски заем се счита
недействителен,а една от тези хипотези е когато е допуснато нарушение при
определяне размера на годишния процент на разходите. Цитираната
разпоредба предвижда,че е недействителен договор за паричен заем,при който
не са спазени предвидените изисквания на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и
т.20,чл.11,ал.2,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК
договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата
сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на
договора за кредит,като се посочат взетите предвид допускания,използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Софийският районен съд,отчитайки представените по
делото писмени доказателства,намира,че доводите на ищеца Р. за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК се явяват основателни.
Целта на регламентиране разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК е
потребителят към сключване на договора за заем да е наясно с общия размер
2
на задължението по договора за заем,а когато ГПР е неточно посочен или при
липса на посочване на ГПР договорът за заем се явява
недействителен.Софийският районен съд приема,че в хипотезата,когато при
изчисляване годишния процент на разходите не е включена парична
сума,представляваща задължение за заемополучателя,посочването на
годишния процент на разходите се явява неточно и има като последица
недействителност на договорното правоотношение по договора за заем. В
конкретния случай в представения по делото договор за заем е посочен ГПР от
48,02 %,но същевременно е регламентирано вземане за неустойка,ако не бъде
изпълнено задължение за предоставяне на обезпечение като размерът на
неустойката значително надвишава размера на главницата по договора за заем
– неустойката е в размер от 4256,70 лева,докато заемната парична сума е 2100
лева. Неоснователен се явява доводът на ответното дружество,че ГПР не е
посочен неточно,защото задължението за неустойка възниква в момент,по-
късен спрямо момента на сключване на договора за заем. Съдът намира,че при
съобразяване императивния характер на разпоредбата на чл.19,ал.4 от
ЗПК,нарастването на дълга над посочения в разпоредбата максимум не се
допуска,в това число чрез начисляване на допълнително задължение в кратък
срок след сключване на договора за заем. С оглед обстоятелството,че чрез
възникване на задължение за заплащане на неустойка,относно която няма
спор,че не е включена при изчисляване на ГПР,което задължение надвишава
двукратния размер на заемната парична сума,както и предвид това,че
посоченият ГПР в договора за заем е 48,02%, се достига до нарушаване на
императивна правна норма,а именно – на чл.19,ал.4 от ЗПК. В
хипотезата,когато не са включени всички задължения при определяне размера
на ГПР последният се явява посочен неточно,а това води до недействителност
на договорното правоотношение. С оглед това,че неточното посочване на
ГПР се приравнява на непосочване на ГПР,както и като съобрази,че законът
регламентира право на страна по заемното правоотношение да предяви иск за
прогласяване недействителност на заемния договор,не може да бъде споделен
доводът на ответното дружество,че дори да е недействителна договорната
клауза за неустойка,договорът за заем е действителен. Когато при определяне
размера на ГПР не са включени всички задължения,това влече
недействителност на договорното правоотношение. Легалната дефиниция на
понятието общ разход по кредита за потребителя е регламентирана съгласно §
1,т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит.
Според легалната дефиниция общ разход са всички
разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за кредит,които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително
разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-
специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в
случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на
търговски клаузи или условия. В хода на производството ответникът не е
доказал,че договорната клауза за осигуряване на обезпечение,респективно
договорната клауза за неустойка се явяват индивидуално договорени.
Софийският районен съд счита,че посочената договорна клауза не е
индивидуално уговорена – ответникът не е ангажирал доказателства клаузата
3
да е уговорена между страните по конкретното заемно правоотношение,а
същевременно тази клауза е предвидена в договора, ,поради което съдът
намира,че дружеството ответник обичайно предлага тази договорна клауза на
лицата,кандидатстващи за отпускане на паричен заем,респективно
договорната клауза,при която клаузата за неустойка не е индивидуално
уговорена. В тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че съгласно
чл.146,ал.2 от Закона за защита на потребителите клаузи,които са включени в
общите условия не се явяват индивидуално договорени,а ако тези клаузи
бъдат счетени за неравноправни същите се явяват нищожни – чл.146,ал.1 от
ЗЗП,т.е. не биха могли да породят правни последици. По изложените
съображения и като взе предвид,че при изчисляване годишния процент на
разходите не е включена парична сума,представляваща разход за
заемополучателя,а именно вземането на заемодателя за неустойка поради
непредставяне на обезпечение,съдът приема,че годишният процент на
разходите е изчислен неправилно,което поражда като правна последица
недействителността на договорното правоотношение по договора за заем,т.е.
предявената от ищеца Р. искова претенция за прогласяване недействителност
на договор за потребителски кредит № **** от 31.03.2023 г. се явява доказана
по основание и подлежи на уважаване. Както беше посочено,при включване
на паричната сума,представляваща неустойка,размерът на годишния процент
на разходите значително надвишава установения от закона императивен
максимум съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК. Предвид това,че се достига до
нарушаване на правна норма с императивен характер,съдът счита,че
договорът за заем следва да бъде прогласен като недействителен,тъй като не
се явява допустимо от гледна точка на закона императивна правна норма да
бъде нарушена – в конкретния случай съдът приема,че чрез уговаряне
възникване на неустойка няколко дни след сключване на договора за заем се
цели заобикаляне разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК. Така мотивиран,съдът
намира,че искът за прогласяване недействителност на договора за заем
подлежи на уважаване.
Уважаването на иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е
обусловено от доказване факта на плащане на парична сума,която се явява
заплатена без основание. При разпределение на доказателствената тежест
съгласно чл.154 от ГПК ищецът Р. следва да докаже факта на плащане на
паричната сума,докато ответникът трябва да установи,че има основание да
получи плащането. Страните не спорят,а и от представените доказателства за
плащане се установява,че ищецът е заплатил сума в размер от 2351,27 лева,т.е.
с 251,27 лева над заемната парична сума от 2100 лева. Когато договорът за
заем се явява недействителен,страната заемополучател дължи връщането само
на заемната парична сума. С оглед това,че според съда договорът е
недействителен поради допуснато нарушение при определяне размера на
годишния процент на разходите,съдът счита,че искът за сумата от 251,27 лева
следва да бъде уважен.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 220,27 лева държавна такса. Съдът счита,че
предвид предоставяне на правна помощ по реда на чл.38 от ЗА безплатно в
полза на адв.Д. Г. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
4
размер от 480 лева като съдът приема,че това възнаграждение съответства на
реализираните процесуални действия,на фактическата и правна сложност на
казуса и на разглеждането на делото в рамките на едно съдебно
заседание,както и съдът взе предвид решение на СЕС по дело С-438/2022
г.,според което съдът не би могъл да бъде обвързан от минимум по наредба.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.22 от
ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договор за кредит кредирект № ****,сключен на
31.03.2023 г. между Б. А. Р.,ЕГН **********,с адрес гр.С и „С“ООД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С.
ОСЪЖДА „С“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С да заплати на основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД на Б. А. Р.,ЕГН
**********,с адрес гр.С сумата от 251,27 лева ( двеста петдесет и един лева
двадесет и седем стотинки ) - платена без основание.
ОСЪЖДА „С“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Б. А.
Р.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 220,27 лева ( двеста и двадесет лева
двадесет и седем стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „С“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С да заплати на адв.Д. Г.,с адрес гр.Т сумата от 480 ( четиристотин и
осемдесет ) лева адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно
правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5