МОТИВИ към присъда № 260070/ 16.12.2020 г. по НОХД № 5479/2019г. по описа на Районен
съд -Бургас, XLIX наказателен състав.
Производството по делото е образувано въз
основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу К.Г.Г., с ЕГН: **********, с
който същият е обвинен в това, че:
1.За периода от м.октомври 2013г. до
м.ноември 2018г. включително, в гр.Бургас, след като е бил осъден с влязло в
законна сила на 16.10.2013г. Решение № 1690/16.10.2013 г. на Районен съд-Бургас
, постановено по гражданско дело № 4521/2013 г. по описа на Районен
съд-гр. Бургас, да заплаща месечна издръжка на свой
низходящ –дъщеря си Д.К.Г., ЕГН **********, родена на ***г. чрез нейната майка
и законен представител Д.Г.Х., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 41 /четиридесет и една / месечни вноски , всяка на
стойност 150,00лв./сто и петдесет/ , равняващо се общо на парична сума в
размер на 6150 лв./шест хиляди сто и петдесет/ лева-престъпление по чл.183,
ал.1 от НК.
2.За периода от м.октомври 2013г. до
м.ноември 2018г. включително, в гр.Бургас, след като е бил осъден с влязло в
законна сила на 16.10.2013г. Решение № 1690/16.10.2013 г. на Районен съд-Бургас
, постановено по гражданско дело № 4521/2013 г. по описа на Районен
съд-гр. Бургас, да заплаща месечна издръжка на свой
низходящ –дъщеря си Р.К.Г., ЕГН **********, родена на ***г. чрез нейната майка
и законен представител Д.Г.Х., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 41/четиридесет и една / месечни вноски , всяка на
стойност 150,00лв./сто и петдесет/ , равняващо се общо на парична сума в
размер на 6150 лв. /шест хиляди сто и петдесет/ лева-престъпление по чл.183,
ал.1 от НК.
Производството се проведе по общия
ред, в отсъствието на подсъдимия, при условията на
чл. 269, ал. 3, т. 4 б.В от НПК. Съдът прие, на базата на установените по
делото факти, че е налице очевиден отказ от страна на подсъдимия
от лично участие в настоящото наказателното производство. Отделно от това,
съдът съобрази и обстоятелството, че подсъдимият е запознат с провежданото
срещу него наказателно производство, като лично е привлечен в качеството на
обвиняем в хода на ДП, съответно е запознат с предявените срещу него обвинения
за престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК . Същият пребивава трайно в
чужбина , упълномощил е защитник, който да го представлява в настоящото производство.
Не на последно място, съдът прецени и че делото е образувано по внесен
обвинителен акт за две престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК, които не са
тежки умишлени по смисъла на НК и участието на подсъдимия не е задължително в
производството, както и че разглеждането на делото в отсъствието на
подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина по делото.
Защитникът на подсъдимия пледира за
признаване на подсъдимия за виновен и налагане на наказание лишаване от свобода
в минималния предвиден в закона размер с приложение на чл.66 от НК, тъй като
подзащитният му работи в чужбина и наказание пробация не би било изпълнимо към
настоящия момент.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че следва да се определи наказание
"Лишаване от свобода" за срок
от три месеца с приложение на чл.66 от НК , тъй като периодът , през
който не е плащана издръжката е продължителен.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият К.Г.Г., с ЕГН:
**********, е роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно
образование, разведен, неосъждан.
Свидетелката Д.Х. и подсъдимия сключили граждански брак на 15.05.2004г. в
гр.Бургас, за който бил съставен акт за граждански брак № III-58 от 15.05.2004г. от община Бургас, като от
брака си двамата имат родени две деца- Д.К.Г., родена на ***г. и Р.К.Г., родена
на ***г.
С Решение № 1690/16.10.2013 г. по
гражданско дело № 4521/2013 г. по описа на Районен съд-гр. Бургас,
влязло в сила на същата дата, бил прекратен гражданския брак между Д.Х. и
подсъдимия К.Г.. С оглед решението, свидетелката Х. възстановила предбрачното
си фамилно име. Със същото решение подсъдимият Г. бил осъден да заплаща на двете си малолетни
деца чрез тяхната майка и законен представител Д.Х. месечна
издръжка в размер на 150 лв. за всяко от тях, считано от 05.06.2013 г. до
настъпване на основания за изменение или прекратяването й.
С оглед продължителното
нередовно плащане на издръжката от подсъдимия, св.Х.
подала жалба до прокуратурата и било образувано ДП № 434 зм- 341/2017г. по
описа на Второ РУ-Бургас, пор. № 984/2017 г. по описа на БРП, за извършено
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. В хода на досъдебното производство К.Г.
бил привлечен в качеството на обвиняем на 10.12.2018г. -л.130 от ДП, а
впоследствие делото било внесено с обвинителен акт в съда, по повод на който
било образувано настоящото съдебно производство.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали, а
именно: от показанията на свидетелите – от показанията на св. Д.Х. ,
включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1,
т. 2 НПК показания от досъдебното производство на тази свидетелка, справка за съдимост, заверени копия от писмени документи и справки,
доказващи извършени плащания от страна на подсъдимия за издръжка на децата му в
инкриминирания период, Решение №
1690/16.10.2013 г. по гражданско дело № 4521/2013 г. по описа на Районен
съд-гр. Бургас, заключение на вещото лице Ж.Т. по назначената в съдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът прецени събраните в хода на
производството доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
като достигна до следните изводи:
Съдът кредитира изцяло показанията
на св. Д.Х., доколкото намира същите за логични и взаимносвързани. Макар и
непоследователни на места, предвид изминалия период от време, същите не
противрочат на изводите на вещото лице и кореспондират с приложените писмени
доказателства за извършени плащания от страна на подсъдимия. Показанията на
тази свидетелка не се оспорват и от защитника на подсъдимия в съдебно
заседание.
Съдът кредитира изцяло изготвената
от вещото лице Т. ССчЕ. Същата е
изготвена от специалист в съответната област, заключението е обосновано и
почиващо на писмените и гласни доказателства по делото, поради което и следва
да се кредитира.
Съдът кредитира в основаната им част
и всички приложени по делото писмени доказателства от подсъдимия в хода на
досъдебното производство за извършени плащания от негова страна за издръжка на
децата, които не се оспорват от св.Х.. Същите са приобщени надлежно в процеса,
поради което и следва да се зачетат от настоящата инстанция.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.
303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК по отношение на всяко от двете си деца, за което са му повдигнати две
обвинения за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, извършени в един и същ период.
Същите са извършени в условията на реална съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК, като
квалификацията им на самостоятелни, отделни престъпления се налага от правната
характеристика на задължението за издръжка на родителя към низходящия, което е
винаги конкретно правоотношение и има конкретно пострадало лице. Поради това,
след като обвиняемият дължи издръжка за две деца,
ненавършили пълнолетие и съответно не плаща същата, налице са две извършени
престъпления, които са в условията на съвкупност.
На първо място от обективна страна,
безспорно с влизане в сила на съдебното решение на БРС за подсъдимия е
възникнало задължение да заплаща издръжка, в
посочените в съдебното решение размери на всяко едно от децата. От обективна
страна изпълнителното деяние е осъществено, чрез бездействие, т. е. чрез
въздържане от дължимото поведение, предписано със съдебния акт и изразяващо се
в заплащане ежемесечно на парични суми за издръжка за
всяко едно от двете деца. Престъплението
по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно
деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен
период от време. В настоящия случай подсъдимият е
осъществил състава на изпълнителното деяние на престъплението по чл.183, ал.1
от НК отношение на всяко от двете си деца
в периода от м.октомври 2013 г. до месец ноември 2018г., като е
бездействал и не е изплатил 41 месечни вноски от присъдената за всяко
от децата издръжка. В случая се касае за две престъпни деяния (по отношение на
всяко едно от децата), всяко представляващо продължено престъпление, което се
осъществява единствено във формата на бездействие и то трайно и непрекъснато в
определен период от време.
Действително в инкримирания период
са налични плащания общо 33 на брой плащания от страна на подсъдимия по сметка
на св.Х., които са в различен размер, повечето от тях непокриващи общия такъв
на месечната издръжка на двете деца. Посочените плащания са описани подробно в
експертното заключение по дати, размер и основание. Видно от заключението на
вещото лице общо дължимата сума за издръжка на всяко от децата в инкриминирания
период възлиза на по 9300 лева или в общ размер на 18 600 лева. Постъпилите
плащания от страна на подсъдимия в този период са в общ размер 6271.13лева,
като същият не е посочвал за кой месец и за кое дете превежда въпросните
парични суми. След приспадане на изплатените суми, общо дължимата сума за
периода от м.октомври 2013г. до м.ноември 2018г. от страна на подсъдимия за
двете деца е 12 328,87лв. или в размер малко над пълни 41 бр.месечни вноски за
всяко от децата, за които 41 бр.неплатени вноски са повдигнати и настоящите
обвинения.
В случая очевидно подсъдимият е
внесъл част от дължимата за общия период на обвинението дължима издръжка , но това не води до извод, че последният следва да
бъде признат за невиновен и оправдан за този период, както и че деянието му е
несъставомерно. Касае се за продължено престъпление и факта, че е платена част
от дължимата издръжка не води до извод за
оправдаване на подсъдимия за този период. В тази
връзка е и Решение № 443/20.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 421/2010 г., I н. о,
където се приема, че: "Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК не
би било извършено само, ако се установи, че лицето е изплатило изцяло
задължението си". Съгласно Решение № 88/28.02.11 г. на ВКС по н. д. № 6/11
г. III н. о. пък: "Престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е
продължено престъпление и деецът отговаря за две или повече неплатени месечни
задължения за издръжка, независимо от това, че в един
по-дълъг период може да е имал изпълнение на задължението или обективни причини
за неизпълнение, т. е. прекъсване на продължената престъпна дейност. Затова,
както и в настоящия случай, предметът на обвинението се формулира като
определен брой неизпълнени месечни вноски, на определена стойност за
инкриминирания период". Т.е. след довършване на престъплението (с
неплащане на две месечни вноски, които дори не е необходимо да са
поредни) в случай, че подсъдимият евентуално е
решил да погаси част от задължението си, не води до извода, че той трябва да
бъде оправдан за месеците, за които се е издължил със закъснение.
Целта на издръжката е да се осигурят
средства за съществуването на децата. Обстоятелството, че подсъдимият евентуално
е имал финансови/здравословни затруднения, каквито съображения същият е изложил
в хода на извършената проверка по ЗСВ по жалба на св.Х., още преди образуване
на досъдебното производство, не го освобождава от задължението му да дава издръжка на детето си. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно – с т.
нар. "алиментен" характер. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на
родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията
за издръжка въобще и е свързана с
конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна
обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите.
Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението,
доколкото съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите са длъжни
да дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си, поради което и доводите за евентуални затруднения, довели до
нетрудоспособност на подсъдимия, а от там и за
невъзможност за заплащане на издръжка са
ирелевантни.
В случая е налице и и обективния
признак на престъплението, а именно да се касае за поне две неплатени вноски. В
случая за периода от м.октомври 2013г. до м.ноември 2018г. неплатените вноски
са общо 41 /четиридесет и една/ месечни вноски от по 150/сто и петдесет/ лева
всяка от тях по отношение на всяко от двете деца или общо неплатената сума за
издръжка е в размер на по 6150 лева за всяко от децата или в общ размер за
двете деца 12 300 лева.
От субективна страна всяко от
престъпленията по чл.183, ал.1 от НК е извършено при форма на вина "пряк
умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият Г. е съзнавал общественопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването именно на тези последици. Интелектуалната страна на умисъла
обхваща съзнаване от подсъдимия, че е осъден да
заплаща издръжка на всяко едно от децата си с
влязло в сила съдебно решение, предвиждане, че в следствие на бездействието
децата му няма да получат дължимата издръжка за
повече от два месеца, но въпреки това от волева страна подсъдимият е
искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, изразяващо
се в неполучаване на паричните суми от страна на дъщерите му.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.183, ал.1 от НК, в което подсъдимият беше признат за виновен,
законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до една година или
пробация.
При избора на едно от двете
предвидени наказания, съдът след като съобрази принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, както и правилата на чл. 57, ал.
1 и 2 НК и като взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършването му, продължителният период на
неплащане на издръжка от страна на подсъдимия, както и целите на наказанието
предвидени в чл. 36 НК, намери, че най-подходящо по вид се явява
наказанието - "Лишаване от свобода".
Това е така, доколкото съдът
съобразява, че наказанието "Пробация", макар и по-леко като вид, би
създало по-големи пречки пред подсъдимия. Към
настоящия момент същият полага труд в чужбина и благодарение на това би могъл
да осигури заплащането на издръжка на децата си. Евентуалното наказание "Пробация",
дори и само с двете задължителни пробационни мерки, би създало особени
затруднения пред подсъдимия и евентуално би му
попречило да изпълнява трудовите си задължения, а от тук и би затруднило
изплащането на дължимата издръжка на децата.
В случая, макар и по-тежко като вид, по мнение на настоящия състав,
наказанието "Лишаване от свобода" в по-голяма степен би постигнало
целите на наказателната принуда (доколкото са налице и предпоставките
по чл. 66 НК), без да създава ненужни трудности пред подсъдимия.
При индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието за всяко от двете престъпления по чл.183, ал.1 от НК при
прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 НК.
Като отегчаващо отговорността
на подсъдимия Г. обстоятелство, съдът отчете значителният брой
дължими вноски, а именно 41 бр. за всяко от децата, размера на неплатената
издръжка -по 6150 лева за всяко от децата, продължителният период, през който
подсъдимият не е заплащал редовно издръжката и децата са били предимно на
издръжка на майка си- св.Х., която е изплащала и ипотечен кредит за семейното
жилище, в което живеят, като съдът отчита, че подсъдимият живее и работи във
Великобритания, където е постоянно трудово ангажиран към настоящия момент,
което обстоятелство се сочи и от защитата му , но въпреки това постъпили
плащания за процесната дължима издръжка на децата от м.април 2018г., когато е
последното плащане, до настоящия момент не са направени.
Като смекчаващи отговорността
на подсъдимия Г. обстоятелства съдът отчете
чистото му съдебно минало.
С оглед на така изложеното съдът
определи наказанието при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства в
размер на шест месеца лишаване от свобода за всяко от престъпленията по чл.183,
ал.1 от НК , като на основание чл.23, ал.1 от НК определи едно общо най-тежко
наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода.
Съдът счита, че така
индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл.
36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието
на подс.Г. и ще му въздейства предупредително. С така определеното наказание
биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Настоящият състав счита, че за
постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не
е необходимо наложеното наказание да се изтърпи ефективно. Налице са и
останалите предпоставки по чл. 66, ал. 1 НК, доколкото към момента на
извършване на деянието подс. Г. не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, а срокът на наложеното наказание е до три години
лишаване от свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода, следва да бъде отложено за срок от три години,
считано от влизане в сила на настоящата присъда.
По разноските:
По делото има сторени разноски в
съдебното производство за изготвена експертиза, в размер на 146,40лв. поради което и с оглед обстоятелството,
че подсъдимият беше признат за виновен в
извършване на вмененото му престъпление - на основание чл. 189, ал. 3 НПК,
съдът го осъди да ги заплати по сметка на РС-Бургас.
По веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени
доказателства, които да изискват произнасяне в този смисъл.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
Да се съобщи на страните, че
мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
Вярно с оригинала: Г.Ст.