№ 9183
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110114072 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
По делото са постъпили 14 броя молби от ищеца З. В. С. с искане да бъде допълнено
постановеното по делото решение № 22801 от 16.12.2024г. с произнасяне на съда по
предмета на делото след обсъждане на всички доказателства, твърдения и възражения на
страните. В молбите поотделно са изложени доводи, някъде идентични, по кои искания,
според ищеца, този съдебен състав не се е произнесъл, а именно: да се отрази в диспозитива
ежедневното полагане на труд, по размера на месечното трудово възнаграждение, за
дължимостта на минимална работна заплата, законосъобразно ли е авансово предплащане на
трудовото възнаграждение, законосъобразно ли е едностранно неначисляване и незаплащане
от работодателя на месечно трудово възнаграждение, за нищожност на изявлението на
работодателя, определящо месечното възнаграждение в по-нисък размер от минималната
работна заплата, оспорване на няколко броя частни документи по чл. 193 ГПК, безопасна ли
е обстановката на работното място, добросъвестно ли е поведението на работодателя да
преустанови плащанията по действащ трудов договор, допустимо и законосъобразно ли е
работодателят едностранно да съставя документи без правно основание и реквизити, за
липса на подпис във ведомостите.
Препис от молбата е връчен за становище на насрещната страна – ответника ЕТ „Йордан
Величков – Влади“, който оспорва исканията като недопустими в едната си част, а в другата
като неоснователни с оглед произнасянето в мотивите на съда и недължимост на диспозитив
по тях.
При проверка на материалите по делото, съдът намира следното:
Съдът намира, че подадените 14 броя молби по чл. 250 ГПК са допустими – подадене са
1
от надлежна страна, в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, за разглеждането им не налага да се
провежда открито съдебно заседание, а по същество се явяват неоснователна по следните
съображения.
С искова молба от З. В. С. (ищец) срещу ЕТ „Йордан Величков“ (ответник) съдът е бил
сезиран със следните искове:
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 10913.40 лева -
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2023г.-
31.12.2023г., включително, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 12.03.2024г., до окончателното плащане;
иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1743.05 лева, представляваща
обезщетение за забава в плащането на главницата от 10913.40 лева в размер на
законната лихва за периода от падежа на всяко месечно трудово възнаграждение до
датата на подаване на исковата молба, или от 31.01.2023г.-11.03.2024г.
С решение № 22801 от 16.12.2024г., постановено по настоящото дело, съдът е
отхвърлил, като неоснователни, предявените от З. В. С. (ищец) срещу ЕТ „Йордан
Величков“ (ответник) обективно кумулативни искове по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако
съдът не се е произнесъл по цялото й искане. По тълкувателен път се извежда, че
производството за допълване на решението се отнася до случай на непълно решението,
каквото е решението, което не обхваща целия спорен предмет. При непълното решение
липсва формирана воля на съда относно част от спорното право; един от съединените искове
или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Казано по друг начин,
искането за допълване касае диспозитива на решението, но не и неговите мотиви, както и
касае произнасяне по предмета на делото, който е обхванат от иск или възражение, което
намира отражение в диспозитива. Не сме изправени пред непълнота на решението, ако съдът
не е обсъдил в мотивите някое от възраженията на ответника, или пък доказателства по
делото или доводи на страните – в този смисъл Решение № 95 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1625/2009 г., I г. о., ГК.
В настоящия случай ищецът иска да бъде допълнено решението в диспозитива му, но с
произнасяне по възражения, които законът не налага да се съдържат в тази част на
решението. Казано инак, по тези възражения, чието допълване се иска, съдът не дължи
произнасяне в диспозитива си. Освен това, по тези възражения, съдебният състав се е
произнесъл в мотивите на акта си, където в достатъчно ясен и подробен, според този
съдебен състав, израз е намерило отражение мнението на съдебния състав по относимостта и
оценката на доказателствата, приложимите правни норми и тяхното тълкуване и прилагане с
оглед спецификите на казуса. Съдебният състав се е произнесъл и по всички искове, с които
е бил сезиран и е приел за разглеждане в процеса. Вън от обхвата на делото са останали
неприетите с изрично протоколно определение от 22.10.2024г. инцидентни установителни
искове, обективирани в молба с вх. № 218380/03.07.2024г., с молба с вх. №
218384/03.07.2024г., с молба с вх. № 221662/05.07.2024г., с молба с вх. № 221639/05.07.2024г.
2
и с молба с вх. № 221633/05.07.2024г. от ищеца З. В. С. срещу ответника ЕТ „Йордан
Величков - Влади“ и инцидентен установителен иск, съдържащ се в молба-възражение с вх.
№ 315770/08.10.2024г., за прогласяване нищожността на трудовия договор разглеждане
предявения от ЕТ „Йордан Величков - Влади“.
Дали е налице пропуск по произнасянето на някое от възраженията и дали решението е
правилно, е въпрос, който следва да бъде решен от въззивния съд, като релевираните
възражения водят до съответния порок на обжалвания съдебен акт и следва да се обсъдят
именно от въззивния съд.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца З. В. С. да бъде допълнено
постановеното по делото решение № 22801 от 16.12.2024г., постановено по гр.д. №
14072/2024г. по описа на СРС, 55 състав, съдържащи се в 14 броя молби с вх. № № 79378,
79387 и двете от 06.03.2025г. 06.03.2025г., 83274, 83275, 83276, 83277, 83278, 83279, 83280,
83281, 83282, 83283, 83308 всички от 10.03.2025г., № 88711 от 13.03.2025г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд по арг. от чл. 250, ал. 3 ГПК.
Решението представлява неразделна част от решение № 22801 от 16.12.2024г.,
постановено по гр.д. № 14072/2024г. по описа на СРС, 55 състав.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след изтичане на срока за обжалване на това решение за
следващи процесуални действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3