Р Е Ш
Е Н И Е
№ 123/29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и двадесет и
четвърта година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№759/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр.
с чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на А.Б.А. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат Б., срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №23-0294-000228/23.11.2023г. на Началник
сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, с която на основание чл.171, т.2, б.“е“
от ЗДвП на оспорващият е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
временно спиране от движение на МПС до отпадане на основанието за това. В
жалбата се иска оспореният административен акт да бъде отменен, като се
поддържа, че е незаконосъобразен. В съдебно заседание, оспорващият, чрез
пълномощника си адвокат Б., поддържа жалбата и се моли оспореният
административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен, като се претендира
присъждане на разноски по делото.
Ответникът
не взема становище по спора.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като
съображенията за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №23-0294-000228/23.11.2023г. на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ
Лом, с която на основание чл.171, т.2, б.“е“ от ЗДвП на оспорващият е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) временно спиране от движение на МПС до
отпадане на основанието за това. Мотивите се свеждат до това, че е съставен
АУАН серия АД №522245 от 20.11.2023г., с който е установено, че М*** Б*** А*** на
20.01.2023г. в гр.Лом, по улица „Х*** А*** “, управлява лек автомобил „Б*** 525“
рег.№Е*** , собственост на оспорващият, като при проверка е установено, че МПс-то е със значителна техническа неизправност изразяваща
се в липса на шумозаглушително устройство. При така
описаната фактическа обстановка, административният орган е приел, че са налице
материално-правните предпоставки на чл.171, т.2, б.“е“ от ЗДвП и е наложил ПАМ,
която се оспорва в настоящето съдебно производство.
От фактическа страна, съдът,
намира за установено следното:
По делото не е спорно, че оспорващият
е собственик на лек автомобил „Б*** 525“ рег.№Е*** , като това се установява от
приетото на л.38 по делото свидетелство за регистрация на МПС, част първа.
С приетия на л.20 по делото АУАН
серия АД №522245 от 20.11.2023г. е установено, М*** Б*** А*** на 20.01.2023г. в
гр.Лом, по улица „Х*** А*** “, управлява лек автомобил „Б*** 525“ рег.№Е*** ,
собственост на оспорващият, като при проверка е установено, че МПс-то е със значителна техническа неизправност изразяваща
се в липса на шумозаглушително устройство. Мартин Б***
А*** е подал възражение ури 294000-15061/21.11.2023г.
(л.26 по делото), с което е оспорил констатациите в АУАН. Изготвени са сведения
от актосъставителя Т.Я. (л.25 по делото) и свидетеля
по АУАН А.Т. (л.24 по делото), в който е описана идентична фактическа
обстановка на установяване на нарушението.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №23-0294-000228/23.11.2023г. на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ
Лом, с която на основание чл.171, т.2, б.“е“ от ЗДвП на оспорващият е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) временно спиране от движение на МПС до
отпадане на основанието за това. Административният акт е връчен на оспорващият
на 05.12.2023г., както се установява от разписка, тоест жалба вх.№4824/12.12.2023г., с която е оспорен административният акт е
подадена в законоустановеният срок.
От така описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, съдът извежда
следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент
от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност. В случая административния акт е
издаден от Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом, който е овластен с правомощия със Заповед №301з-1411/07.06.2017г.
на Директора на ОД на МВР Монтана (л.28 по делото), която е основана на дадени
правомощия със Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните
работи, като в случая и заеманата от административният орган длъжност може да се идентифицира с ръководител на служба за контрол
по този закон
(Арг.: чл.
172, ал. 1,
вр. с чл. 170 и чл.
165 от ЗДвП), тоест налице е компетентност на органа
издал оспорения административен акт.
На първо място следва
да се отбележи, че изискването за форма на административния акт е спазено, тъй
като видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически основания -
дата и част на извършване на нарушението, посочване на нарушителя и на
управляваното МПС, тоест всички релевантни за приложимата правна норма факти са
надлежно посочени, което е дало основание да се посочи надлежно и правното
основание за налагането на оспорената ПАМ.
По разбиране на
настоящият съдебен състав в хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения, които да се лишили оспорващият от правото му на
защита.
Административният акт
е съответен на материалния закон. Това е така, тъй като от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че на 20.01.2023г. в гр.Лом, по
улица „Х*** А*** “, М*** Б*** А*** управлява лек автомобил „Б*** 525“ рег.№Е***
, собственост на оспорващият, като при проверка е установено, че МПс-то е без шумозаглушително
устройство, тоест е техническо неизправно и в нарушение на разпоредбата на
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. В ОСЗ на 25.01.2024г. са разпитани свидетелите актосъставителя Т.Я., която е съставила АУАН за нарушението
и свидетеля по АУАН А.Т. (л.24 по делото), като настоящият съдебен състав
кредитира изцяло техните свидетелски показания като безпристрастни и
кореспондиращи със събраните по делото доказателства. Свидетелите изясняват
идентична фактическа обстановка с описаната в АУАН и категорично заявяват, че
непосредствено са се убедили, че при проверката са установи липсата на шумозаглушително устройство на управлявания лек автомобил „Б***
525“ рег.№Е*** . При наличието на тази безспорна констатация, която се
установява и от събраните по делото доказателства са налице основания за
налагане на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2, б.“е“ от ЗДвП, съгласно която временно се спира от
движение на пътно превозно средство когато моторното превозно средство е със снети шумозаглушители - до отстраняване на неизправността. Настоящият съдебен състав
отбелязва, че в случая обстоятелството дали се касае за „Незначителна
неизправност“ по смисъла на §6, т.71 от ДР на ЗДвП или за „Значителна
неизправност“ по смисъла на §6, т.72 от ДР на ЗДвП е изцяло ирелевантно,
тъй като приложимата материалноправна разпоредба
предвижда временно се спира от движение
на пътно превозно средство когато моторното превозно средство е със снети шумозаглушители
- до отстраняване на неизправността, тоест след като е установено,
че управляваното МПС е без шумозаглушители, административният орган в
съответствие с материалния закон е наложил ПАМ. В тази връзка следва да се
отбележи, че ирелевантно е и обстоятелството какво е
било нивото на шум на управляваното МПС, тъй като приложимия материален закон
не сочи нивото на шум като основание за прилагане на ПАМ с основание чл.171,
т.2, б.“е“ от ЗДвП, а като такова се явява липсата на конкретен компонент от
управляваното МПС – шумозаглошител. Пълнотата изисква
да се отбележи, че тези доводи на оспорващият щяха да са основателни, ако ПАМ
беше наложен на основание чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП, която изисква
установяване на нивото на шум на МПС с надлежно техническо средство, но в
случая ПАМ е наложен на основание чл.171, т.2, б.“е“ от ЗДвП, която се прилага
при установена липса на шумозаглушител на МПС, тоест друго е релевантното
основание за прилагането на ПАМ, която се преустановява с отстраняване на
конкретната липса на шумозаглушителя в МПС.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на принципа на
законност - чл. 4 от АПК, тъй като е издадена в рамките на установените със
закона правомощия на органа, на основанията и по реда, установен със закон.
Заповедта съответства и на целта на закона - да се отстранят неизправности по
МПС-то с цел да се запази живота и здравето на участници в движението и да се
препятства възможността за извършване на повторно нарушение от същото лице. В
случая оспорващият не е бил лишен от право си на защита, тоест и изискването на
чл.8 от АПК е спазено, тъй като макар че органът не го е уведомил за започване
на административното производство по реда на чл. 26 от АПК, не е налице
съществено нарушение, защото в случая става въпрос за принудителна
административна мярка, чиято цел е да предотврати настъпването на
неблагоприятни последици, които именно поведението на оспорващия би могло да
породи. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид наличието на надлежно
събрани доказателства, които установяват материалноправните
предпоставки за налагане на ПАМ не е налице и нарушение на разпоредбата на
чл.35 от АПК, тъй като при издаване на административния акт са установени
всички факти и обстоятелства от значение за случая.
При цялостната проверка законосъобразността на оспорения административен
акт на основанията по чл.
146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от
компетентен орган, в законоустановената форма, при
спазване на административнопроизводствените правила, съгласно приложимите материално
правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№23-0294-000228/23.11.2023г. на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, с
която на основание чл.171, т.2, б.“е“ от ЗДвП на оспорващият е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) временно спиране от движение на МПС до
отпадане на основанието за това е законосъобразна, предвид което на основание
чл.172, ал.2 от АПК, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Б.А. *** срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №23-0294-000228/23.11.2023г. на Началник
сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: