№ 653
гр. Русе, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520201246 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адв.Й.А. от АК-Варна, в качеството му на
упълномощен процесуален представител на Д. Д. АТ., от гр.Варна, до
Русенския Районен съд против наказателно постановление № 38-
0000263/04.02.2021г. на Директора на Регионална дирекция “Автомобилна
администрация” гр.Русе, с което за нарушение по чл.34, §.5, б.“б“ от
Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4
февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните
уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен
транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт /
Регламент (ЕС) № 165/2014/, и на осн. чл.93в, ал.14 от ЗАПр му е наложено
наказание “Глоба” в размер на 500.00лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно и неправилно, като излага аргументи за наличието на
съществени нарушения на процесуалните правила, а алтернативно - поради
наличие предпоставките нарушението да бъде оценено като маловажно по
1
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Ответникът по жалбата редовно призован не се явява и не изпраща
упълномощен процесуален представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Нарушителя редовно призован не се явява. Не се явява и
упълномощеният му процесуален представител. Депозира писмено
становище, в което поддържа искането си за отмяна на наказателното
постановление по изложените в жалбата съображения.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 25.12.2020г., около 13.00ч., жалб.Д.А., с управляваният от него
автобус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № В 3383 ВА, се намирал на Автогара-
Юг гр.Русе. По същото време, свид.Г.Д. и Д.Д. – инспектори в РД
“Автомобилна администрация” гр.Русе осъществявали контрол по спазване
правилата за автомобилните превози в автогарата. В 13.17ч. те извършили
проверка на жалбоподателя, при която констатирали, че с автобуса се
извършва обществен превоз на пътници, по маршрутно разписание №3102 на
Община Варна, по маршрут гр.Русе – гр.Варна. Установили, че автобуса е
оборудван с действащ и изправен аналоговия тахограф. В хода на проверката,
въз основа на изисканите и представени от жалб.А. тахографски листи за
предходните 28 дни, проверяващите констатирали, че на тахографски лист от
22.12.2020г., за времето от 19.48ч. на 22.12.2020г. до 06.53ч. на 23.12.2020г.,
тахографското устройство отчело режим “Друга работа”, като липсвал период
на почивка.
С оглед установеното свид.Д. приел, че жалб.А. е извършил нарушение
по чл.34, §.5, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, за което му съставил акт.
Въз основа на този акт, Директора на РД“АА“-Русе издал обжалваното
наказателното постановление, с което за това нарушение и на осн. чл.93в,
ал.14 от ЗАПр, наложил на жалб.Д.А. наказание “Глоба” в размер на 500.00лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок /доколкото
не са представени доказателства за изпълнение предпоставките на чл.58, ал.2
от ЗАНН/ и при наличието на правен интерес, поради което се явява
2
допустима, а разгледана по същество се явява основателна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само
на това основание.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. Правилно и достатъчно ясно били посочени в текстово и
цифрово изражение нарушените правни норми.
В същото време обаче, от доказателства по делото не се установява по
несъмнен и категоричен начин, че жалб.Д.А. е осъществил състава на
нарушението, за което била ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл.34, §.5, б.“б“ от Регламент (ЕС) №
165/2014, водачите задействат превключвателните механизми, които
позволяват да се регистрират отделно и различимо следните периоди от
време: 1. време на управление на превозното средство; 2. „друга работа",
което означава всяка дейност, различна от управление на превозното средство
по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО, както и всяка работа
за същия или друг работодател в транспортния сектор или извън него; 3.
„период на разположение" по смисъла на член 3, буква б) от Директива
2002/15/ЕО; 4. прекъсвания, почивка, годишен отпуск или отпуск по болест и
5. почивката, прекарана на ферибот или влак, както се изисква съгласно член
9 от Регламент (ЕО) № 561/2006. Тези режими се отчитали върху
тахографския лист с определени в Регламента символи и съответна дебелина
на изписаната линия.
От събраните и неоспорени по делото доказателства става ясно, че в
момента на проверката, жалб.А., представил тахографски лист за 22.12.2020г.,
на който, за времето от 19.48ч. на 22.12.2020г. до 06.53ч. на 23.12.2020г.,
тахографското устройство отчело режим “Друга работа”, като липсвал период
на почивка.
Въз основа на това записване, проверяващите, а в последствие и АНО,
3
приели, че водачът не използва правилно превключващия механизъм на
тахографското устройство. За това обстоятелството обаче, нито в хода на
административното производство били събрани, нито в производството пред
съда били представени несъмнени доказателства. Не става ясно, въз основа на
какво административните органи приели, че в посоченият период, през които
тахографа бил превключен на режим “Друга работа”, водача не извършвал
действията относими именно към така отразения режим. В тази насока,
логично, макар и в пълно противоречие с принципите на правото е
обяснението дадено от актосъставителя Д. при разпита му в качеството на
свидетел, а именно: “Приемаме, че този период е „почивка“, защото той не е
правил никаква почивка от вечерта на 22.12 до сутринта 23.12. Той няма
никаква пауза, има само управление от 8.30ч., което и приключва в 19.48ч. и
след това от 19.48 ч. до сутринта излиза, че не е почивал, тъй като тахографът
е бил на „друга работа“. Ясно е, че е налице предположение, макар и логично
и житейски оправдано, за което обаче в административнонаказателното
производство не са представени каквито и да било доказателства.
При така установеното става ясно, че липсват доказателства за това да е
налице елемент от обективната страна на състава на нарушението, а именно
жалбоподателя, като водач на проверяваното превозно средство да не е
задействал превключващото устройство на тахографа, на режима
съответстващ на моментното състояние. Това определя нарушението като
несъставомерно от обективна страна.
Предвид изложеното Съдът намира, че неправилно и в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на Д.А. за извършено от него
нарушение по чл.34, §.5, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, поради което,
като материално незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
По отношение на разноските:
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
4
отменения акт или отказ.
По делото Д. Д. АТ. се представлявал от упълномощен процесуален
представител – адв.Й.А. от АК-Варна, на когото заплатил хонорар в размер на
360.00лв., съобразно приложените по делото адвокатско пълномощно и
договор за правна защита и съдействие. С жалбата срещу НП и депозираното
писмено становище по делото, адв.А. претендирал присъждането на
разноските за адвокатско възнаграждение в пълен размер.
От страна на АНО е направено своевременно възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, съгласно чл.63, ал.4 от
ЗАНН.
Съдът намира, че договореният между страните размер на адвокатското
възнаграждение не надвишава определения в нормата на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум /300.00лв./, приложима по силата на чл.18, ал.2 от
същата наредба. Тази сума е увеличена и с размера на начисленият върху нея
ДДС от 60лв. Съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК,
отговорността за разноските обхваща заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат – пълномощник, а когато тази услуга попада под
приложното поле на ЗДДС, и цената с включен ДДС е заплатена от страната,
направените разноски обхващат размера на възнаграждението с включеното
ДДС. Правните услуги, предоставени по реда на Закона за адвокатурата
съставляват облагаема възмездна доставка. Съгласно §2а от Наредба №
1/09.07.2004г., за регистрираните по ДДС адвокати дължимият данък се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна
част от дължимото възнаграждение. В конкретният случай, от представеното
удостоверение е видно, че адв.Й.А. е регистриран по ДДС, а наказаното
юридическо лице е заплатило цената за адвокатската услуга ведно с ДДС,
поради което ответникът – ИА“Автомобилна администрация“ следва да бъде
осъдена да заплати и стойността на ДДС върху платеното адвокатско
възнаграждение.
Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е Директора на
РД„Автомобилна администрация“-Русе, част от структурата на Изпълнителна
5
агенция „Автомобилна администрация“.
С оглед на изложеното, понастоящем Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя Д. Д. АТ. разноските за адвокатско възнаграждение в размер
от 360.00лв.
Поради това и на основание чл. 63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, вр. чл.143,
ал.1 АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000263/04.02.2021г. на
Директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” гр.Русе, с
което за нарушение по чл.34, §.5, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 и на
осн. чл.93в, ал.14 от ЗАПр на Д. Д. АТ., от гр.Варна, ЕГН-********** е
наложено наказание “Глоба” в размер на 500.00лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на Д. Д. АТ., от гр.Варна, ЕГН-**********, направените от него
разноските за адвокатско възнаграждение в размер от 360.00лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6