№ 85
гр. Русе, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20234500500058 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
К. Н. К. и Р. Й. К. са обжалвали Решение № 911/30.06.2022г. на
Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 1860/2021г., с което е
извършена делба на съсобствени на жалбоподателите и на Н. К. К.
недвижими имоти.
Твърдят незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
съдебния акт, и искат отмяната му и постановяване на нов, с който се изнесат
на публична продан съсобствените имоти. Излагат се доводи и за нищожност
на решението, с което е допусната съдебна делба, и се иска прогласяване на
нищожност, или обезсилване на съдебния акт. Твърди се и че липсва
произнасяне по искането по сметки. Претендират се разноски.
Ответникът по въз.жалба оспорва основателността на жалбата и моли
да не се уважава, претендира разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
На основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите на
районния съд в обжалваното решение, както относно установените
фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото
1
следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
Предмет на делото е иск за делба във втора фаза.С влязло в сила Решение
№ 26/11.01.2022г., постановено по гр.д. №1860/2021г. на РРС, била допусната
делба между Н. К. К., К. Н. К. и Р. Й. К., при квоти : ½ ид.ч за първия и ½
ид.ч. за последните двама в режим на СИО- по отношение на съсобствени
имоти : овчарник №3 и битова сграда, с прилежащи 3 дка земя, в землището
на ******* – ПИ с идент.№ 02796.82.11, с площ 1506 кв.м, и ПИ с идент. №
02796.82.12, с площ 1506 м , със застроените в тези имоти сгради, съгласно
скица към заключение по експертиза по делото – общо 14 на брой.
Въз основа на доказателствата по делото районният съд е направил
обоснования извод, че процесните имоти са поделяеми, съобразно
определените квоти на съделителите, и има възможност всеки да получи
реален дял. В случая са съобразени и установеният начин на ползване / дял 1
се ползва от Н. К., а дял 2 – от другите двама съделители/ и извършените от
всеки от съделителите подобрения във формираните дялове. Отчетено е и че
съделителите К. Н. К. и Р. Й. К. не са възразили в хода на производството да
получат общ дял. Извършеното от първоинстанционния съд разпределение в
реални дялове е съобразно приетото заключение по изготвената съдебната
техническа и ценова експертиза.
Съдът не е приел за разглеждане искане по сметки от К. Н. К. и Р. Й. К.,
тъй като за претендираните направени подобрения те не са посочили вид и
стойност на подобрения, период на извършване, каква е увеличената стойност
на имота, съгласил ли се е другият съсобственик, каквито конкретни
указания са били дадени от съда.
Наведеният във в.жалба довод за нищожност на влязлото в сила съдебно
решение за допускане на съдебна делба, съответно искането за прогласяване
на нищожност, не могат да са предмет на настоящото производство. Само за
пълнота следва да се отбележи, че нищожността на съдебно решение / чл.270
от ГПК / предполага липса на валиден съдебен акт поради липса на надлежно
волеизявление, и е налице, когато решението е постановено от незаконен
състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда
или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е
изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав
под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би
могъл да се извлече дори при тълкуване.
По горните съображения, атакуваното първоинстанционно решение като
валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора сторените в производството разноски са за
сметка на жалбоподателите, които дължат на ответника по в.ж. сумата от 600
лева- адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Мотивиран така, Окръжният съд
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 911/30.06.2022г. на Русенския районен съд,
постановено по гр. д. № 1860/2021г.
ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН ********** и Р. Й. К., ЕГН **********, двамата
от ******* ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. К. К., ЕГН ********** от *******
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3