№ 318
гр. София , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503527 по описа за 2020 година
при участието на секретар Нина Вьонг, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение 11 от 18.01.2020 г. по т.д.
139/2019 г. ОС Враца:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* да заплати на М. Х. А.
сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП от 05.06.2018 г., ведно с лихвата за
забава, считано от до 31.07.2018 г. - датата на уведомяване на застраховател, до
окончателното изплащане на присъдената сума, сумата от 86,25 лева, представляваща
разноски по настоящото дело, съразмерно с уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата част до пълния размер от 26 000
лева, както и иска за присъждане на законна лихва от 05.06.2018 г до 31.07.2018г , като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М. Х. А. да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********
сумата от 281,05 лева, представляваща разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати държавна такса в полза на
Врачански окръжен съд в размер на 120 лева.
Решението е постановено при участието на Н. К. В. в качеството му на трето лице помагач
на страната на ответника.
ОТХВЪРЛЯ обратния иск на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да бъде осъден Н. К. В. за
заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
1
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, ведно със законната лихва, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на Н. К. В. сумата от 1300 лева
разноски.
С определение 380 от 10.06.2020 г. ОС Враца е допълнил решението в частта за разноските,
като е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на адвокатско дружество „Ч.,
П. и И.“ адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 486 лв. с
ДДС, а оставил без уважение молбата на застрахователното дружество за изменение на
решението в частта за разноските, присъдени на ответника по обрания иск.
Ищецът М. Х. А. обжалва решението в частта, в която искът за неимуществени вреди е
отхвърлен до размера от 10 000 (десет хиляди) лева. Излагат се съображения, че
обезщетението е несправедливо занижено и неправилно е прието, че е налице принос на
пострадалия поради липса на причинна връзка между действията му и настъпването на
инцидента. Искането към въззивния съд е да бъде присъдено допълнително обезщетение от
7000 (седем хиляди) лева.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД обжалва решението в цялост като
неправилно и необосновано алтернативно поради недоказаност на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Искането към въззивния съд е за отмяна
на решението. Алтернативно се твърди неправилност поради завишен размер на
обезщетението, което следва да е 3000 лева, а при отчитане на приноса на водача на
каруцата – 1500 лева. Искането към въззивния съд е решението да бъде отменено за
разликата над 1500 лева.
Подаден е отговор на въззивната жалба от страна на ищеца, в който се поддържа
неоснователност на въззивните доводи.
Постъпила е частна въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу
определението по чл. 248 от ГПК, на която също е подаден отговор от страна на ищеца.
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Не са направени доказателствени искания от
страните.
Пред въззивната инстанция е безспорно, че ответникът е обвързан от застраховка
"Гражданска отговорност" по полица № BG/30/117002536567, сключена на 19.09.2017 г. със
срок на валидност от 26.09.2017 г. до 25.09.2018 г., както и че ищецът е отправил
извънсъдебно искане за заплащане на обезщетение. Не е спорно, че на 05.06.2018 г.
привечер на път три-1306 км 37,725 /с.Габаре – с. Върбешница/ лек автомобил Ауди 80,
управляван от застрахования при ответника водач и пътно превозно средство с животинска
тяга/конски впряг/, управлявано от ищеца. Последното обстоятелство се установява от
обясненията на ищеца по реда на чл. 176 ГПК и е признато изрично в с.з. пред настоящата
инстанция.
Спорно е налице ли са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане,
справедливото обезщетение за неимуществени вреди и дали пострадалият е допринесъл за
настъпване на вредите поради липсата на предвидената в закона сигнализация на превозното
средства с животинска тяга.
По повод наличието на деликт въззивният съд излага следните съображения. Съгласно
неоспорената от страните САТЕ от техническа гледна точка механизмът на настъпилото
ПТП е следният: лекият автомобил „Ауди 80” се е движил в дясната половина на платното за
движение на път III -1306 в посока от с. Габаре към с. Върбица. Пред лекия автомобил
„Ауди 80” в срещуположната лента на платното за движение се е движила конска каруца със
скорост от около 10 км/ч. /тръст/. В определен момент конската каруца е преминала от
2
лявата в дясната половина на платното за движение. Водачът на лекия автомобил „Ауди 80”
е възприел конската каруца, като опасност и за да избегне удара е отклонил автомобила от
дясната в лявата половина на платното за движение по посока на движението си. Но водачът
на конската каруца в последния момент се е върнал от лявата в дясната половина на
платното за движение по посока на движението си. Водачът на лекия автомобил „Ауди 80”
не е могъл да се върне в дясната половина на платното за движение и достигайки мястото на
удара, е блъснал с предната си челна част в областта на левия фар в предното ляво колело на
конската каруца. В резултат на удара в конската каруца водачът и пътникът на седалката до
него под действието на инерционните сили са паднали от каруцата и са се установили на
платното за движение. Мястото на удара между автомобил „Ауди“ 80 и конския впряг е в
лявата половина близо до средата по ширината на платното за движение на платното за
движение по посока на движение на лекия автомобил „Ауди 80“. Скоростта на лекия
автомобил „Ауди 80” преди удара в каруцата е била около 82 км/ч. Възможност да
предотврати настъпването на ПТП водачът на автомобил „Ауди“80 в конкретната
пътнотранспортна обстановка при възникване на опасността е имал, като предприеме
аварийно спиране, без да напуска дясната половина на платното за движение. От техническа
гледна точка водачите на лекия автомобил „Ауди 80“ и на конската каруца са могли да
предотвратят ПТП, ако са се движили съответно в лявата половина за каруцата и дясната
половина за лекия автомобил „Ауди 80“. При по-малка контрастност на неосветения обект и
при малка разлика между фона и неосветения обект (каруцата), водачът на МПС е имал
намалена възможност да възприеме каруцата, като форма и посока на движение на къси
светлини. Максималната скорост на процесния автомобил, при която водачът при движение
на къси светлини е имал техническа възможност да спре в осветената зона е 72,32 км/час.
При движение на дълги светлини, дължината на осветеност е с минимална стойност около
90 м. Скоростта, при която водачът е можел да спре в тази зона, е 90,23 км/ч. Водачът на
лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати ПТП при движение на къси
светлини. Условието за предотвратяване на ПТП е движение на автомобила със скорост,
позволяваща на водача спиране в зоната на осветеност на фаровете на къси светлини.
Реалната скорост на автомобила преди удара е 82,04 ~ 82 км/ч. Тази стойност е по-голяма от
възможно граничната за предотвратяване на ПТП при къси светлини и своевременно
спиране от страна на водача. С тези свои действия той сам се е поставил в невъзможността
да спре преди мястото на удара. При движение на дълги светлини непосредствено преди
удара, водачът е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Дължината на възможна
видимост е около 90 м. Тази видимост напред и вдясно от оптичната ос на десния фар е по-
голяма от необходимото разстояние за спиране на автомобила при реалната
скорост при удара на каруцата. Ударът е в лявата половина на платното за
движение на лекия автомобил – обяснено е в писменото заключение, както и в с.з. от
19.11.2019 г. Изводът е направен въз основа на свидетелски показания на застрахования
водач и на очевидец, возил се в каруцата, в приложеното досъдебно производство, както и
по обективни находки. Заключението е прието без оспорване от страна на процесуалните
представители на ищеца.
Водачът на автомобила, трето лице на страната на застрахователното дружество и ответник
по обратния иск, отхвърлен с влязло в сила решение, при обясненията си по чл. 176 ГПК,
разказва, че е имало други каруци преди тази, с която е станал сблъсъкът, както и че
инцидентът е станал „по здрач“. (л. 71 от делото пред ОС Враца). В обясненията си по чл.
176 от ГПК ищецът твърди, че инцидентът е станал по светло. (л. 39 от делото пред ОС
Враца).
По делото не е установено дали инцидентът е станал в тъмната или светлата част на
денонощието, но съдът намира, че и в двата случая има противоправно поведение на
застрахования водач. Ако е било светло, водачът е имал по-голяма видимост и е можел да
намали или да спре. Ако е било тъмно, е следвало да се движи със скорост, която му
позволява да спре при необходимост. Нарушена е чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
3
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Каруцата е била предвидимо препятствие
на междуселския път. Независимо че скоростта не е била превишена, същата е била
несъобразена. Съгласно заключението на вещото лице при движение от 72,32 км/ч е имал
възможност да спре при движение на къси светлини. Водачът е следвало да поддържа
скорост, при която може да спре пред препятствие на пътя, видимо на къси светлини. При
движение на дълги светлини, което е малко вероятно предвид обясненията на водача, че е
имало и други каруци преди тази, с която е станал инцидентът, както и при движение в
светлата част на денонощието, е 90,23 км/ч, но дори и при този случай е налице
противоправност, тъй като водачът не се е опитал да спре, а да заобиколи, като е избрал
неподходяща маневра.
Налице е причинна връзка между сблъсъка и травматичните увреждания на ищеца съгласно
заключението на СМЕ (л. 26 от дело на ОС Враца). Вината се предполага по силата на
законовата презумпция, поради което непозволеното увреждане е доказано по делото.
По повод размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът взе предвид
заключението на СМЕ, както и обясненията на вещото лице-медик в с.з. от 19.11.2019 г.
Увреждането на ищеца е счупване на близката фаланга на четвърти пръст на лявата ръка.
Тъй като фрактурата е била разместена, се наложила оперативна репозиция и метална
остеосинтеза с Киршнерови игли. Поради разместването и операцията ищецът 40 дена е бил
с металните игли, а след свалянето за около 10- 20 дена би трябвало да е раздвижил пръста с
рехабилитация. От увреждането няма трайни неудобства. В периода на лечението около 2
месеца е имал частично нарушение на хватателната функция на ръката, защото 2, З и 5
пръст се противопоставят на палеца и може да се извърши захващането с ръката. Ако
счупването е на фаланга на палеца, нарушението на функцията щеше да бъде в пълна
степен, но в случая е било частично. При извършения на 22.10.2019 г. личен преглед на
ищеца вещото лице е констатирало, че има малки белези там, където са били поставени
Киршнеровите игли на четвърти пръст. Те са с размер 1-2 мм и са незабележими. При този
преглед е установил възстановяване на функцията на ръката, като в съвсем лека степен
четвърти пръст нямало пълния обем на свиване.
Според съпругата на ищеца А. Й. С., разпитана като свидетел, след ПТП-то дясната ръка на
ищеца била контузена и имал уплаха. Травмата му била на пръстите и имал четири
иглички. Имал затруднения във връзка с травмата, имал болка в ръката, трудно се обличал,
но с лявата ръка си помагал - да се облича, обува. Това продължило два месеца. Страхувал
се и имал уплаха, но това нещо горе-долу попреминало, но все още си го имало. През тези
месеци, които се възстановявал, не работел нищо и към момента не работи нищо.
Майка му А. М. Б. разказва, че след катастрофата си дошъл вкъщи, като си държал дясната
ръка. Казал, че е блъснат. Бил уплашен и започнал да пищи. Бил му счупен палецът на
дясната ръка. Откарали го в болницата в гр.Бяла Слатина, но от там им казали, че не е за тях.
Закарали го в гр.Враца– в частна болница. Снимали го, вкарали го в операционната и му
сложили четири игли. Според свидетелката ищецът престоял в болницата 3 дни. Близо два
месеца бил с болки. За болката пиел аналгин течен. За тези два - три месеца не е работил
нищо и сега, като работи му отича ръката. От тази травма имал „като страх или уплах“.
Съдът кредитира показанията, доколкото са в синхрон с медицинските документи и
заключението на СМЕ – за болничния престой от три дни, за операцията, за невъзможността
да използва пълноценно ръката си за два месеца и за уплаха след инцидента. Съдът счита, че
няма връзка между счупването на пръста през юни 2018 г. и факта, че през ноември 2019 г.
М.А. не работи нищо. Недоказани са и твърденията от исковата молба, които се поддържат и
4
във въззивната жалба, че цялостната уплаха и продължаващият дискомфорт все още оставят
отражението на неприятния инцидент и споменът за ПТП-то не избледнява. Обезщетението
следва да включи и обичайния за този род събития стрес. Предвид единственото увреждане
счупване на единия пръст на ръката, при това не палец, който е водещ за хватателната
способност, предвид възрастта на ищеца - 23-годишен към деня на инцидента и бързото
възстановяване, предвид наличието на подкрепа от майка му и съпругата му, съдът счита, че
търсеното обезщетение от 10000 лева е завишено. Свидетелските показания, според които
„имал уплаха, но това нещо горе-долу по преминало, но все още си го имало“ и „имал като
страх или уплаха“, не са достатъчни за доказване на твърденията за неизживян стрес и
непрекъснато връщане към спомена за инцидента. Няма нужда свидетелите да използват
термини, за да квалифицират състоянието на близкия си, но ако не са описали в какво се
изразява това състояние „като страх или уплах“, няма как и съдът да ги назове и съответно
обезщети. Оплакванията за занижен размер на обезщетението са неоснователни. Твърдените
в исковата молба вреди безпричинно безпокойство и перманентна тревожност не се доказва
да са налични като състояние при ищеца, нито да са във връзка с пътния инцидент. Не се
доказва, че травмата счупен четвърти пръст на ръката е довела до незаличима
психологическа травма. Ето защо, обезщетението от 6000 (шест хиляди) лева, определено
от ОС Враца, не е занижено. Частично основателни са оплакванията за завишен размер, като
въззивният състав намира, че обезщетение от 4500 (четири хиляди и петстотин) лева е
адекватно на вредите. Неоснователно е искането обезщетението да се определи на 3000 лева
предвид проведената оперативна интервенция, болничния престой от три дни и
възстановителния период от два месеца.
По повод възражението за принос на пострадалия въззивният съд излага следните
съображения. Заявеното от страна на ответника възражение е за това, че ищецът се е качил
на каруца без необходимата сигнализация, описана в чл. 71 ЗДвП. Съгласно чл. 71, ал. 1
ЗДвП всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два бели или жълти
светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и
при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре
различима светлина. Светлоотразителите трябва да са разположени симетрично от двете
страни на превозното средство. Според заключението на АТЕ каруцата не е имала такива
знаци. Липсата на светлоотразители не е в причинна връзка с пътния инцидент, тъй като
застрахованият водач е имал видимост към каруцата, но не е могъл да спре поради
несъобразената си скорост.
В с.з. от 19.11.2019 г. ищецът е признал, че е бил водач на каруцата, а не пътник.
Независимо от това, нито в това, нито в следващото с.з. пред първата инстанция, ответникът
е изменил основанието на своето възражение за принос. Във въззивната жалба на
застрахователя се твърди, че движението на зиг-заг на водача на каруцата е допринесло за
настъпване на инцидента, но тези твърдения не могат да се разглеждат от въззивната
инстанция за първи път. Нещо повече, с исковата молба е приложена САТЕ, изготвена в
досъдебното производство, в която са цитирани показанията, както на ищеца, така и
пътника в каруцата – М. Б., според които е управлявал ищецът. Досъдебното производство,
съдържащо протоколи с разпитите, е приобщено още с определение на РС Бяла Слатина от
04.04.2019 г. за насрочване на първото заседание, поради което застрахователното
дружество е имало възможност да уточни или измени възражението си. По изложените
съображения съдът приема за недоказано възражението за принос поради липсата на
светлоотразители на каруцата.
Частната въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу определението по
чл. 248 ГПК по повод възнаграждението на адвоката на ищеца е основателна. За материален
интерес от 26 000 лева, колкото е цената на иска, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 1310 лв. без ДДС или 1572 лв. с
ДДС. При уважен иск за 3000 лева, адвокатският хонорар, дължим по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, е
181,38 лева с ДДС (1572×3000/26000).
5
Частната въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу определението по
чл. 248 ГПК по повод възнаграждението на адвоката на ответника по обратния иск е
неоснователна. В протокола от с.з. от 20.012.2019 г. няма записано изявление на
процесуалния представител на застрахователя. Съгласно чл. 152, изр. второ от ГПК
неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени. Ето защо, при липсата на
възражение за прекомерност, съдът не може да преценява дали възнаграждението е
съответно на правната и фактическа сложност на делото. Невярно е твърдението, че
ответникът по обратния иск не е представил списък с разноски – същият е наличен на л. 63
от делото пред ОС Враца, както и договор за правна защита и съдействие, в който е
удостоверено плащането на 1300 лева хонорар. Наред с това, непредставянето на списък с
разноски не е пречка да бъдат присъдени разноски, а е условие за допустимост на искане по
чл. 248 от ГПК.
По изложените съображения решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част за
разликата от 3000 до 4500 лева и потвърдено в останалата обжалвана част, а на ищеца
следва да се присъди допълнително обезщетение от 1500 (хиляда и петстотин) лева ведно
със законната лихва от датата, приета от първата инстанция, срещу която няма въззивни
доводи.
Определението по чл. 248 от ГПК следва да бъде отменено за разликата от 181,38 лева с
ДДС до 486 лв. с ДДС адвокатски хонорар, дължим на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на
адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ и потвърдено в останалата част.
С оглед променения изход от спора в полза на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ следва да
се присъдят 90,69 лева допълнително към изчислените по-горе 181,38 лева с включен ДДС,
тъй като при уважен иск от 4500 лева и предявен иск за 26000 лева хонорарът следва да е
272 лева. Решението следва да бъде отменено за частта над 187 лева разноски, дължими от
М.А. на застрахователното дружество до присъдените 281,05 лева. Застрахователното
дружество следва да заплати по сметка на ОС Враца допълнително 60 лева за държавна
такса.
За въззивната инстанция следва да се присъди адвокатско възнаграждение на адвокатско
дружество „Ч., П. и И.“ по чл. 38, ал. 2 ЗАдв спрямо обжалваемия интерес от 7000 лева в
размер на 174 лева с включен ДДС (1500/7000х816). ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
следва да заплати държавна такса по сметка на АС София в размер на 30 лева. Искането за
присъждане на разноски в полза на Н. К. В. е неоснователно, тъй като същият пред
настоящата инстанция участва само като трето лице-помагач на страната ответника.
С тези мотиви, Апелативен съд София 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 11 от 18.01.2020 г. по т.д. 139/2019 г. на ОС Враца в частта, в която е
отхвърлен искът на М. Х. А. срещу „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* за
разликата от 3000 (три хиляди) до 4500 (четири хиляди и петстотин) лева застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП от 05.06.2018 г., ведно с
лихвата за забава, считано от до 31.07.2018 г., както и в частта, в която М.А. е осъден да
заплати на „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД разноски за разликата над 187 лева до
присъдените 281,05 лева и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* на основание чл., 432, ал. 1 КЗ
да заплати на М. Х. А., ЕГН ********** сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева ведно със
законната лихва от 31.07.2018 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП от 05.06.2018 г.
6
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОТМЕНЯ определение 380 от 10.06.2020 г. по т.д. 139/2019 г. на ОС Враца в частта, в която
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да плати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на
адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ за разликата от 181,38 лева с включен ДДС до 486 лв. с
ДДС адвокатски хонорар.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
ОСЪЖДА „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по
сметка на ОС Враца държавна такса от 60 лева и по сметка на АС София държавна такса от
30 лева.
ОСЪЖДА „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да заплати на
адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ адвокатско възнаграждение за първата инстанция в
размер на 90,69 лева с включен ДДС и 174 лева с включен ДДС за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС
по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7