Решение по дело №4834/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 март 2023 г.
Съдия: Мария Георгиева Шейтанова Воденичарова
Дело: 20221110104834
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4918
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110104834 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “...................” ЕАД против С.
Г. С. и Л. Г. С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца при равни квоти от по ½ сумата от 1 925,48 лв. за достаВ. от
дружеството ТЕ до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „................................ аб.
000000000000000000000000 през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва за периода от 31.01.2022 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в
размер на 355,44 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 11.01.2022 г., сумата от 38,61 лв. –
главница за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. - 30.04.2020 г. и сумата от
8,89 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 30.01.2019 г. - 11.01.2022 г.
Претендира разноски.
Ответниците са подали отговор на исковата молба. Не оспорват иска.
Ответниците са получили исковата молба за отговор на 03.04.2022 г. и на
09.04.2022 г. Видно от споразумение от 12.04.2022 г. на л. 79 след получаване на
исковата молба за отговор ответниците са сключили споразумение с ищеца относно
процесните суми за главница, лихви и разноски за дт. Пр-вото е спряно по искане на
страните на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК на 09.06.2022 г. с определение № 14599
на л. 85. Пр-вото е възобновено по искане на ищеца през м. 09.2022 г.
Съгласно молба на ищеца от 10.10.2022 г. на л. 99 ищецът пояснява, че след
сключване на споразумението са останали незаплатени следните суми: 500,02 лв.
главница за ТЕ, ведно със законна лихва за периода от 31.01.2022 г. до изплащане на
вземането, както и юрк възнаграждение.
Съгласно молба от 29.12.2022 г. на л. 109 и молба от 22.12.2022 г. на л. 120,
подадени от ищеца, след м. 10.2022 г. са постъпили още плащания и ответниците са
погасили всички вноски по споразумението, последната от които е с падеж м. 11.2022
1
г. Ищецът претендира единствено юрк възнаграждение, което не е включено в
споразумението, и не е заплатено, а ответниците са станали повод за завеждане на
делото.
С молба от 09.02.2023 г. /л. 130 и сл./, депозирана преди първото и единствено
с.з. по делото, ответниците прилагат вносните бележки по споразумението. Твърдят,
че не са станали повод за завеждане на делото. Претендират разноски, като прилагат
договор за правна защита и съдействие от 02.02.2023 г. Сочат, че ищецът е подал молба
за възобновяване на пр-вото по делото преди настъпване на падежа на последната
вноска по споразумението, поради което им се дължат разноски.
В първо с.з. ищецът претендира единствено юрк възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
С доклада по делото по предявените искове е отделено като безспорно, че до
топлоснабден имот с адрес: гр. София, София, ж.к. „................................ аб.
000000000000000000000000 по силата на съществуващото между страните
облигационно отношение в сочения исков период ищецът е доставял топлинна енергия
с уговореното качество и количество и цена; че ответниците имат качеството на
потребители на ТЕ в исковия период като собственици на процесния имот при квоти
съответно 1/2 и 1/2 като наследници на В. П. Евтимова; че е настъпила забава на
ответника за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/; размера на
исковете. Ответниците не оспорват исковете и по размер.
Според молби от 29.12.2022 г. на л. 109 и молба от 22.12.2022 г. на л. 120,
подадени от ищеца, то в хода на процеса по сключено на 12.04.2022 г. споразумение
ответниците са заплатили всички дължими суми по делото - главници и лихви, както и
разноски за дт. Ищецът претендира единствено юрк възнаграждение.
Видно от споразумение от 12.04.2022 г. след получаване на исковата молба за
отговор ответниците са сключили споразумение с ищеца относно сумите,
претендирани с предявените искове. Вземането на ищеца е разсрочено на вноски,
последната от които с падеж 12.11.2022 г. С отговора ответниците признават исковете
по основание и размер, а и сключването на споразумение представлява също
извънсъдебно признание на фактите, включени във фактическия състав на исковете.
Видно от платежните нареждания, а и ищецът не спори, то всички суми по
споразумението са заплатени в хода на процеса – главници, лихви и разноски за дт.
Исковете следва да бъдат отхвърлени поради извършено плащане в хода на процеса.
По разноските. Единствено са останали незаплатени 100 лв. юрк
възнаграждение, които видно от споразумението не са включени в него и се
претендират отделно. Ответниците са станали повод за завеждане на делото и дължат
разноски. Това е така, понеже споразумението е сключено след завеждане на исковата
молба в съда, а и след получаването й за отговор по реда на чл. 131 ГПК. На
ответниците не се дължат разноски. На първо място, исковете са отхвърлени, но
поради заплащане в хода на процеса, като ответниците са станали повод за завеждане
на делото. На второ място, разноските на ответниците са сторени на 02.02.2023 г. –
след заплащане на последната вноска по споразумението, което ищецът е признал
двукратно, вкл. с молби от 22.12.2022 г. и 29.12.2022 г., входирани по делото. На трето
място, обстоятелството, че ищецът е подал молба за възобновяване на пр-вото по
делото преди настъпване на падежа на последната вноска по споразумението, е
свързано с последиците от неподаване на такава молба по чл. 231, ал. 1 ГПК.
2
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените „...................” ЕАД ЕИК
*************** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „........................,
против С. Г. С. EГН ********** и Л. Г. С. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ЖК
........................., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при квоти от съответно ½
и ½, както следва: сумата от 1 925,48 лв. за достаВ. от дружеството ТЕ до
топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „................................ аб.
000000000000000000000000 през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва за периода от 31.01.2022 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в
размер на 355,44 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 11.01.2022 г., сумата от 38,61 лв. –
главница за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. - 30.04.2020 г. и сумата от
8,89 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 30.01.2019 г. - 11.01.2022 г.,
поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА С. Г. С. EГН ********** и Л. Г. С. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ЖК
........................., да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „...................” ЕАД
ЕИК *************** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„........................, сумата от 100 лв. – разноски за юрк възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3