Производството е по чл.217 и сл. от ГПК (отм.), във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК. С решение № 35/01.04.2008 г., постановено по гр.д. № 485 по описа за 2007 г., Кърджалийският районен съд е оставил без разглеждане предявената от Нефизе Бекирова Акифова, б.ж. на с.Солище, общ.Кърджали, родена на 09.04.1934 г., искова молба с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ – за признаване за установено по отношение на Общинска служба “Земеделие и гори” – гр.Кърджали, че има право да възстанови собствеността върху земеделски земи с площ от 17.7 дка, находящи се в землището на с.Солище, общ.Кърджали, като недопустима и е прекратил производството по делото. Недоволна от така постановеното решение е останала частната жалбодателка Нефизе Бекирова Акифова (Нефизе Гьокчепънар), която чрез своя процесуален представител го обжалва. В жалбата си сочи, че неоснователно съдът се занимавал с имената на наследодателя й, тъй като в исковата молба била допусната грешка във фамилното име на Бекир Сюлейманов Алиев. От доказателствата по делото било видно, че жалбодателката била наследница на Бекир Сюлейманов Алиев и не била подавала заявление за възстановяване на процесните земеделски земи, а за други, находящи се в землището на гр.Кърджали. В представения списък на стопаните-преселници от чашката на язовир “Студен кладенец”, които се настанявали в района на ГПС – Кърджали, ясно било отразено, че баща й Бекир Сюлейманов Алиев притежавал ниви с площ 17.7 дка. Сочи също, че нямало идентичност между лицата Бекир Сюлейманов Алиев и Бекир Сюлейманов Бекиров и това не било твърдяно. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд, като постанови друго, с което да уважи предявения иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и признае за установено по отношение на ОС “Земеделие и гори” – гр.Кърджали, че има право да възстанови собственост върху земеделски земи с площ 17.7 дка, намиращи се в землището на с.Солище, общ.Кърджали. Към жалбата са приложени провод от турски език на пълномощно с дата 30.01.1968 г., удостоверение за граждански брак № 13/22.03.1959 г., удостоверение за смърт № 1982-000352 в превод от турски език и декларация с дата 25.02.2005 г. в превод от турски език. Ответникът по частната жалба ОС “Земеделие и гори” – гр.Кърджали, не взема становище по жалбата. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател констатира: Частната жалба е допустима, а по съществото разгледана е основателна. Решението на Кърджалийския районен съд, имащо характер на определение е неправилно. За да остави без разглеждане предявения иск и да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като ищцата не доказала, че е наследник на Бекир Сюлейманов Алиев, както и, че не е налице идентичност на лицата Бекир Сюлейманов Бекиров и Бекир Сюлейманов Алиев. Тези изводи са необосновани и неправилни и не се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по ал. 1, могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. Т.е., като единствена предпоставка за допустимостта на този иск, посочения текст въвежда изискването ищецът да е пропуснал срока да подаде заявление за възстановяване на претендираната земеделска земя. Тази отрицателна предпоставка следва да бъде установена с удостоверение, издадено от съответната Общинска служба “Земеделие и гори”, или по друг начин, от който да е видно, че ищецът не е подал заявление за възстановяване на собствеността именно върху описаната в исковата молба земеделска земя. Обстоятелството дали ищецът е наследник на лицето, имащо право на реституция на земеделските земи е въпрос по съществото на спора и съдът дължи произнасяне с решението си. Същото с отнася и за идентичността на имената Бекир Сюлейманов Алиев и Бекир Сюлейманов Бекиров. В случай, че това не е установено, то отново съдът следва да се произнесе с решението си по същество, но не и да оставя без разглеждане иска като недопустим. Впрочем, в съдебно заседание съдът е допуснал поправка на техническа грешка във фамилното име на наследодателя на ищцата, което да се счита Алиев вместо Бекиров, поради което този въпрос е и неотносим към спора. След като е приел, че искът е недопустим, то районният съд е следвало да се произнесе с определение, но настоящата инстанция приема, че обжалваният съдебен акт по съществото си е определение и го разглежда като такова. Ето защо решението на Кърджалийския районен съд следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за произнасяне по същество. При разглеждане на делото следва да се има предвид, че по делото не са представени доказателства дали Бекир Сюлейманов Алиев или негови наследници са подавали заявление за възстановяване на претендираните земеделски земи, находящи се в землището на с.Солище, общ.Кърджали с обща площ от 17.7 дка. Такова удостоверение е представено (л.12 от гр.д. № 485/2007 г. на РС – Кърджали), но то касае заявление за възстановяване на земеделски земи в землището на гр.Кърджали с обща площ от 30.00 дка. Представеното удостоверение изх. № 943/20.09.2007 г., изд. от ОС “ЗГ” – гр.Кърджали (л.24 от гр.д. № 485/2007 г. на РС – Кърджали), се отнася за лице с имена Бекир Сюлейманов Бекиров, а не с имена Бекир Сюлейманов Алиев. Водим от изложеното и на основание чл.217, ал.2 и 4 от ГПК (отм.), във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение № 35/01.04.2008 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 485 по описа за 2007 г. на същия съд. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като бъдат съобразени указанията, дадени в мотивите на настоящото определение. Определението е окончателно.
Председател:
Членове:1. 2.
|