№ 158
гр. Враца, 25.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
в присъствието на прокурора В. С. С.
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Частно
наказателно дело № 20241400200205 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз
основа на молба от Ю. Г. М., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в
Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от
неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства– становище от
началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяната част от
наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание, осъденият М. участва лично, чрез
видеоконферетна връзка със Затвора Враца като поддържа молбата с
изложените в нея доводи и прави искане да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр. Враца изразява становище за
неоснователност на молбата, като излага съображения, че осъдения с
поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя
актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане
същата да не бъде уважавана.
1
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
С присъда, постановено по НОХД № 351/2016г. на ОС Видин на л.св.
Ю. М. е наложено наказание в размер на 12 години „лишаване от свобода“,
чието изтърпяване е започнало на 08.08.2016год., като към настоящият
момент е изтърпял фактически 7 години, 7 месеца и 17 дни, като от работа му
се зачитат 6 месеца и 15 дни или общо изтърпяната част от наказанието е в
размер на 8 години, 2 месеца и 2 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в
размер на 3 години, 9 месеца и 28 дни.
При това положение, съдът намира, че осъденият Ю. Г. М. е изтърпял
фактически по- голямата част от наложеното му наказание съгласно
разпоредбата на чл.70, ал.1 НК.
От приложения доклад за оценка на риска и вреди, изискуем съгласно
чл. 155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е
отчетена със средни стойности-64т. В профила на криминогенни нужди като
дефицитни зони се очертават: Настоящо правонарушение: извършил
убийство на възходящ роднина- баща; Отношение към правонарушението-
не разпознава факторите допринесли за криминалното му поведение, не
изразява никакви чувства спрямо вредата, която е причинил и не изразява
желание за разкаяние; Образование и обучение- л.св. М. разполага със
завършено средно образование, но има сериозни дефицити в способността да
чете и пише; Управление на финанси и доходи- не съумява да разпределя
приходите си; Междуличностни проблеми- агресивен, с нисък праг на
самоконтрол; Злоупотреба с алкохол- споделя за честа употреба на алкохол,
а и настоящото престъпление е извършено непосредствено след консумация;
Умения за мислене- интелект под средния, трудно поддържа комуникация,
не мисли за последиците от действията си, неясни краткосрочни цели, не
осъзнава проблемите си и не предлага адекватно решение на същите. Рискът
от вреди е отчетен висок спрямо обществото, аргументиран от настоящето
престъпление на л.св. М..
Като цели в плана на присъдата са заложени, формиране на умения за
разпознаване на проблемите. Поставяне на ясни и реалистични цели в живота.
Анализ на досегашния начин на живот и факторите с негативно въздействие,
2
довели го извършване на сегашното правонарушение. Преминаване през
корекционна програма „Умение за мислене“, с цел формиране на основни
умения за справяне с житейски проблеми. Осъзнаване на последствията от
престъпните действия и не допускане на дисциплинарни наказания.
Мотивация за участие в културно - масови мероприятия. Рискът от бягство и
укривателство е отчетен нисък, обусловен от факта, че същия няма данни за
бягства или опити за такива.
При направените последващи ревизии на оценката, рискът от рецидив
се променя - 64, 60, 57, 56, 58, 55т. дефицитни стойности са маркирани в
зоните: Отношение към правонарушението - липсва критично отношение
към собственото поведение и липсва мотивацията за промяна на досегашния
начин на живот. Не изпитва разкаяние към извършеното правонарушение;
„Злоупотреба с алкохол“ - споделя честа употреба на алкохол, а и самото
престъпление е извършено след употреба на алкохол; „Междуличностни
проблеми“ - нисък праг на самоконтрол, агресивни прояви. Демонстрира
подчертано асоциално поведение; Умения за мислене - не разпознава
проблемите си и изпитва затруднения при разрешаването им по
законосъобразен начин. Не предвижда негативните последици от собствените
действия, не полага усилия и не е последователен при постигане на
поставените дългосрочни цели.
С цел уплътняване на свободното време, администрацията на Затвора
Враца назначава л.св. М. в трудов процес. За периода от 05.05.2021г.-
15.02.2024г., той заема длъжност „Хигиенист на мястото за престой на
открито“, за лишените от свобода -до 4 часа, на осн. чл. 80 от ЗИНЗС.
В доклада по чл.155 от ЗИВЗС се отчита, че л.св. М. не проявява
желание за участие в корекционни програми и културно-масови мероприятия.
Не проявява никаква инициативност, при реализиране на договорените
дейности в плана на присъдата, които обстоятелства се отчитата от
затворническата администрация като липса на желание за промяна от страна
на л.св. М..
Администрацията на Затвора гр.Враца, сочи че поправителния ефект на
претърпените ограничение не са постигнали необходимия ефект и че л.св. М.
се смята за нарушител съгласно чл.109, ал.2 от ЗИНЗС, наказван както следва:
заповед № Л-217/25.01.2022г.; заповед № Л-1423/03.06.2023г.; заповед № Л-
3
2550/07.09.2022 г. и заповед № Л-2932/13.09.2023г. Няма награди, поради
липсата на положителни прояви, което е индиция, че поведението на л.св. М.,
не се повлиява и коригира от претърпените ограничения и наложените
дисциплинарна наказания. На този етап от изтърпяване на наказанието,
лишеният от свобода М. не е склонен под влияние на околните да промени
вижданията и принципите си.
При извършената преоценка на риска от рецидив на 15.02.2024 г. се
отчита запазване на числовите стойности - 55т., като не се наблюдава
позитивен напредък в нито една от дефицитните зони. Рискът от рецидив се
запазва среден. Проблемните зони с дефицити си остават: „Отношение към
правонарушението“- не разбира мотивите и не поема отговорност за
извършеното деяние. Отрича извършването на престъплението и смята
съдебния процес за несправедлив; „Взаимоотношения“ - асоциален и е налице
затруднена комуникация с останалите; „Злоупотреба с алкохол“ - споделя
честа употреба на алкохол, а и самото престъпление е извършено след
употреба на алкохол; „Междуличностни проблеми“ - нисък праг на
самоконтрол, агресивни прояви; „Умения за мислене“ - не осъзнава
проблемите си и не може да предложи адекватно решение на същите.
Рискът от вреди към служителите е с ниски стойности. На този етап не е
демонстрирал непристойно отношение към служителите. Рискът от вреди за
останалите лишени от свобода е среден, предвид агресивните му прояви.
Рискът от суицид и самоувреждане е нисък, тъй като не споделя за суицидни
мисли и автоагресивни прояви, които да са индикация за подобен тип
поведение в затвора. Рискът за обществото след освобождаването му е висок.
Рискът от бягство или укривателство е нисък.
Според затворническата администрация л.св. Ю. Г. М. не е осъзнал
вината си и няма критично отношение към извършеното правонарушение.
Поведението му в Затвора Враца показва, че претърпените лишения и
ограничения в контролирана среда, не са постигнали своя поправителен ефект
върху личностното му развитие. Не поддържа контакти с близките си, не
провежда свиждане. Пасивен е към провежданите в Затвора Враца
организирани прояви. Предпочита да прекарва времето в спалното си
помещение. Предвид заболяването му, не спортува и не участва в спортни
мероприятия. Липсва положително отношението на л.св.Ю. Г. М. към плана
4
на присъда, като се наблюдава пълна незаинтересованост към изпълнение на
поставените цели и задачи, постигнато е просто формално съгласие.
Според затворническата администрация декларираното желание за
ангажиране в трудов процес, не е категорично доказателство за промяна на
ценностната система на л.св.М.. Спрямо служителите на затвора показва
привидно добро отношение, но не съдейства за разкриване на режимни
нарушения. Не желае да промени вижданията и принципите си под влияние
на околните, въпреки досегашния престой в Затвора Враца. Безразсъдното и
рисково поведение, изблиците на гняв които се наблюдават, при засягане на
собствените интереси, както и наложените дисциплинарни наказания, сочат,
че на този етап не е постигнат необходимият поправителен ефект. В резултат
на тези негативни обстоятелства, сериозно се намаляват и шансовете на
л.св.М. за успешна интеграция в обществото. Цялостното поведение на
осъденият, фиксираните проблемни зони в оценката на правонарушителя,
сочат че не е постигнат значим поправителен ефект от наложеното наказание
лишаване от свобода. Заложените цели и задачи в плана на присъдата не са
изпълнени в пълен обем и цялост. Вземането на прибързани решения и
поемане на немотивиран риск са предпоставка за извършване на ново
правонарушение.
В обобщение затворническата администрация счита, че индивидуално-
корекционната работа с л. св. М., трябва да продължи в посока подобряване
уменията за мислене и преминаване през корекционна програма „Умение за
мислене“, която е заложена в плана на присъдата. Това е необходимо, за да се
стигне до осмисляне на правонарушението и осъзнаване на негативните
последици от продължаване на престъпната дейност. С цел успешна
ресоциализация е препоръчително преминаването на л.св. М., през замяна на
режима от Строг на Общ, като един последващ етап от цялостно изпълнение
на целите на наказанието. Съгласно разпоредбата на чл. 157а от ЗИНЗС е
удачно л. св. Ю. Г. М., след прекатегоризирането му и преместването в
общежитие от открит тип, да бъде включен в програма „Подготовка за живот
на свобода“, където ще се запознае с предлаганите възможности от
държавните институции за по-пълноценна ресоциализация и ще му даде
възможност да си изготви план „моите първи стъпки на свобода“, в който л.
св. сам формулира своите краткосрочни цели.
5
В обощение в доклада по чл.155 от ЗИНЗС е посочено, че на този етап
от изтърпяване на наказанието, липсват убедителни доказателства за
поправяне на осъдения М. и е необходимо корекционната работа да продължи
в условията на затвора, за трайна положителна промяна и постигане на целите
на чл.36 НК.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.439а, ал.1 НПК,
обстоятелствата, сочещи за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието са доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
В разпоредбата на ал.2 на чл.439а НПК изрично се предвижда, че
доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по
чл.155 ЗИНЗС и от работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от същия закон. Прочита на приложените по делото
доказателства и най-вече на доклада по чл.155 ЗИНЗС, изготвен от
компетентно длъжностно лице– ИСДВР, сочи че не са налице данни за
окончателна положителна промяна у л.св.М..
В случая, от данните по делото е видно, че не са налице и двете
законови предпоставки за УПО, а именно М. е изтърпял фактически по-
голямата част от наложеното му наказание, но същият с поведението си не е
дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Индивидуално-
корекционната работа с л.св. М. следва да продължи в посока изпълнение на
заложените в плана на присъдата дейности, намаляване риска от рецидив и
риска от вреди и постигане на позитивни промени в регистрираните зони с
дефицити, тъй като все още не може да се направи извод за поправяне на
лицето.
Всичко това е основание да бъде постановен отказ на молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание. Съдът намира за основателни доводите на
затворническата администрация, че е препоръчително процеса на
ресоциализация на л.св. М. да продължи в условията на затвора за изпълнение
на плана на присъдата в пълен обем и изграждане на нагласи в подкрепа на
законосъобразно поведение.
Съгласно императивната норма на закона осъденият не може да подаде
6
нова молба за УПО преди изтичане на 6-месечен срок от постановяване на
настоящето определение.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Ю. Г. М., роден на
*** в гр.Видин, обл.Видин, с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на
определеното му наказание "лишаване от свобода" в размер на 12 години, с
остатък от 3/три/ години, 9/девет/ месеца и 28 /двадесет и осем/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок
от днес.
Препис от определението да се изпрати на л.св.М., а на Затвора гр.
Враца след влизането му в сила.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
7