РЕШЕНИЕ
№ 379
Ямбол, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - I касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: | ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА |
Членове: | ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА СТОЯН ВЪЛЧЕВ |
При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА и с участието на прокурора РЕНИ ТОДОРОВА ЛЕФТЕРОВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ канд № 20257280600067 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63в ЗАНН във връзка с чл.208-228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. Т., чрез адв.С. М. от * за проверка на Решение №19/10.12.2024 г. по анд № 20242320200055/2024 г. на Районен съд-Тополовград, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 9046585/15.04.2024 г. издаден от ОДМВР-Хасково, с който на А. Т. Т. от [населено място] е наложено наказание: „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.4 във връзка с ал.1, т.3 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че съдът не е отчел липсата на категорични доказателства, установяващи извършване на нарушението по начин описан от АНО в оспорения електронен фиш, поради което се претендира за отмяна на съдебния акт.
В съдебно заседание за касатора се явява адв.М., който подържа жалбата с твърдение, че решението на първоинстанционния съд е изцяло неправилно и санкционният акт следва да бъде отменен, т.к. според административнонаказващият орган нарушението е установено с техническо средство с № 11743С7, но същевременно не се представят категорични доказателства за използвано такова средство и за минала метрологична проверка, а е представен протокол за метрологична проверка за техническо средство с № 11743ВА и в тази връзка не е доказано по категоричен начин, че има извършено нарушение, че нарушението е заснето и че МПС-то е на санкционираното лице. Претендира да се отмени съдебния акт, да се постанови нов по същество и да се присъдят разноски за първоинстанционното и за настоящото производство, съгласно представения по първноинстанцонното дело договор за правна защита и съдействие по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Ответната страна по касация редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Участващият в процеса прокурор намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно, т.к. е налице административно нарушение, санкционирано по надлежния ред, поради което съдът правилно е потвърдил електронния фиш и следва да се остави жалбата без уважение.
Касационната инстанция, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
С Решение №19/10.12.2024 г. по анд № 20242320200055/2024 г. Районен съд-Тополовград е потвърдил Електронен фиш серия К, № 9046585/15.04.2024 г. издаден от ОДМВР-Хасково, с който на А. Т. Т. от [населено място] е наложено наказание: „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.4 във връзка с ал.1, т.3 от ЗДвП.
Според районният съд по безспорен начин по делото се установява, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е извършил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и с оглед разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, съгласно който за превишаване на скоростта от 21 до 30 км./ч се налага глоба 100 лева, правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност.
Изводите на районния съд за законосъобразност на издадения електронен фиш не се споделят от касационната инстанция поради следното.
Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП, какъвто е настоящият случай, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, като електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане, а образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Използваното автоматизирано техническо средство или система следва да са преминали метрологичен и технически контрол, установяващ тяхната годност за измерване на скоростта на МПС.
В тази връзка се констатира, че е налице разминаване между номера на системата за контрол на скоростта, чрез която е измерена последната на управляваното МПС и този посочен Протокол за проверка № 020-СГ-ИСИС/27.02.2024 г.
Доколкото наказващият орган и пред двете съдебни инстанции не ангажира доказателства и няма данни посочената в електронния фиш и преписката към него преносима система за контрол на скоростта на МПС да е минала надлежна проверка, то отчетените с нея стойности на скоростта не могат да се приемат за меродавни и да послужат за надлежно установяване на извършено нарушение.
Ето защо настоящият състав приема, че нарушението не е доказано по безпорен и категоричен начин, което обуславя материалната незаконосъобразност на издадения електронен фиш и е основание за отмяната му.
Поради това първоинстанционното решение е постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да се отмени атакувания пред районния съд електронен фиш.
С оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв във връзка с чл.8, ал.1 и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа при материален интерес от 200 лева следва да се присъдят на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 800 (осемстотин) лева.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №19/10.12.2024 г. по анд № 20242320200055/2024 г. по описа на Районен съд-Тополовград.
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 9046585/15.04.2024 г. издаден от ОДМВР-Хасково, с който на А. Т. Т. от [населено място], [улица] наложено наказание: „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.4 във връзка с ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Хасково да заплати на адвокат С. П. М., член на *, вписан под личен № **********, със служебен адрес Свиленград, обл.Хасково, [улица]адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 800 (осемстотин) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: | |
Членове: |