№ 246
гр. С., 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20252200500315 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение №
361/08.05.2025г. по гр.д. № 1164/24г. на СлРС, с което е ОТХВЪРЛЕН
предявеният от Р. И. Д. с ЕГН-********** от гр.С., кв.“С.к. ** ПРОТИВ С.
И. Т. с ЕГН ********** от гр.С., бул.“Б.ш. * иск за заплащане на сумата
23336,44 лева, представляваща заплатена сума за ремонт, поддръжка и
подобрения на недвижими имоти № I-203 и № II-203 в кв.35 по плана на с.Г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и е отхвърлено като неоснователно и искането на
С. И. Т. с ЕГН-********** за присъждане на разноските по делото.
Въззивницата – ищца в първоинстанционното производство, обжалва
изцяло цитираното решение, като твърди, че то е неправилно, необосновано
и незаконосъобразно.
Въззивницата твърди, че Районен съд – гр. С. е приел, че претенцията
за извършени ремонтни дейности в процесните имоти не се доказала
категорично по отношение на извършителя и времето на извършване. Сочи,
1
че съдът се е позовал на изявлението на вещото лице, което е извършило
оглед на място и е изготвило експертизата по делото, че не може точно да
определи времето на ремонтите. Въззивницата подчертава, че вещото лице
изрично е заявило, че може ориентировъчно да определи кое е ново и кое е
старо, като е направило оценката в два варианта: по приложение № 2 към
експертизата – към момента на извършване, и по приложение № 3 – към
настоящия момент. Датите на извършените ремонти, посочени в
експертизата, вещото лице е уточнило, че е взел от приложените към
исковата молба документи – договори за ремонтни дейности и разписки,
удостоверяващи плащанията по тях. Тези писмени доказателства не са
оспорени от ответната страна по реда на чл. 193 ГПК и представляват
доказателства по смисъла на чл. 180 и чл. 181 ГПК, като по никакъв начин не
са обсъдени и от съда, който не е обосновал защо не ги приема и защо ги
изключва от доказателствената маса.
По-нататък въззивницата заявява, че именно вещото лице определя
датата и вида на извършените ремонтни дейности въз основа на тези
документи и не е заявило съмнения за тяхното извършване. Съществува
пълно съответствие между съдържанието на представените документи и
реално извършените ремонти, установени на място от вещото лице. За
дейностите, които не са установени на място, в приложение № 2 към
експертизата, в колона 6-та „извършено/не извършено“, е подробно посочено
кои от твърдените от ищцата дейности са извършени и кои не са, като за
неустановените е посочено „неустановимо, прието ориентировъчно“. Също
така във въззивната жалба се сочи, че от тази колона вещото лице не е
могло категорично да установи извършването на дейностите по т. 2.1 на
стойност 152,30 лева, т. 2.2 – 134,70 лева, т. 2.3 – 156,30 лева, т. 5.7 – 717,90
лева и т. 5.12 – 168,48 лева, като общата стойност на ремонтите, за които
не е установено категорично изпълнение, е 1 329,68 лева. В този смисъл,
въззивницата подчертава, че изводите на съдебния състав, че вещото лице
не е установило кога и какви ремонти са извършени, са несъстоятелни, като
експертизата е приета и не е оспорена от страните.
Също така въззивницата заявява, че според първоинстанционния съд
свидетелските показания били „изключително противоречиви“ и от тях не
се установило кой и кога е извършил ремонтите. По-нататък въззивницата
твърди, че тези правни изводи не съответстват на събрания
2
доказателствен материал. Подробен анализ на гласните доказателства
въззивницата е направила в писмената си защита пред Районен съд – гр. С.,
но съдът не е посочил в решението на кои свидетелски показания дава вяра и
на кои не, както и защо не може да обоснове категоричен извод, че
ответницата от 2000 г. не живее в България и е трайно установена в
Гърция.
Според въззивницата разпитаните свидетели – Кичукова и Ботушева,
са потвърдили, че тя е трайно установена в Гърция от 2000 г. и не е
извършвала ремонти в имотите, наследени от родителите им в с. Г..
Свидетелката Кичукова е заявила, че ищцата е извършвала ремонти от 2017
г., като за последния през 2022 г. е взела заем от дъщеря си в размер на 20
000 лева. По-нататък въззивницата сочи, че тези показания са потвърдени и
от свидетелката Ботушева, която е посочила и по години, и по вид
извършените ремонтни дейности, като в някои от тях е участвал съпругът
. Свидетелката Ботушева е посочила и стойността на вложените
средства в процесните имоти.
По отношение на показанията на свидетеля Х., воден от ответната
страна, въззивницата сочи, че той изрично е заявил, че „Леля Р. прави
ремонти, като се върна от Америка“. Свидетелят си спомнял, че е била
направена една веранда, остъкление, ремонт на дупки на ограда, обличане на
колони като декорация на камък, обличане на подпори по къщата. Х. е заявил
също, че не е виждал ищцата от 4-5 години. Показанията му, в които той
твърди, че племенникът на ищцата е извършвал изолации и ремонти на бани,
не следва да се приемат, че се отнасят за претендирания от ищцата период
2018–2022 г., тъй като самият свидетел е заявил, че не е влизал вътре в
къщата от смъртта на бащата на страните, т.е. от 2008 г., и разполагал с
информация от сина на С. Т.. По отношение на свидетеля Д., въззивницата
посочва, че си спомнял, че Р. е извършвала някакви ремонти, като „събаряне
на платната на терасата, изграждане на дървена конструкция с керемиди,
остъкление с ПВЦ“. Въззивницата заявява, че свидетелят също не е влизал в
двора след смъртта на вуйчото си, т.е. след 2008 г. Сочи още, че
свидетелите Георгиев и Георгиева са роднини по сватовство с ответницата,
родители на снаха , и показанията им по никакъв начин не установяват
действителната фактическа обстановка.
3
Въззивницата подчертава, че свидетелите Х. и Д. не са влизали в имота
от 2008 г., а Георгиев и Георгиева са заинтересовани поради родство, но дори
частично да се приеме достоверността на показанията им, всички те
споделят за извършване на някакви ремонти от ищцата и никой не посочва
такива, извършени от ответницата. По-нататък сочи, че от показанията
на свидетелката Кичукова се установява категорично кои ремонти и кога са
извършвани от ищцата в процесните имоти. Същата е незаинтересована и
безпристрастно е изложила пред съда действителната фактическа
обстановка.
Така, с оглед изложеното, въззивницата моли да се отмени Решение с
рег. № 361 от 08.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1164/2024 г. по описа на
РС – С., изцяло като необосновано, несъответстващо на събрания
доказателствен материал и неправилно. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Във въззивната жалба са направени нови доказателствени искания,
като въззивницата посочва, че ги прави, тъй като първоинстанционният съд
не е дал вяра на свидетелските показания, от които се установяват тези
обстоятелства, и е приел наличие на съществени противоречия в тях.
С мотивирано определение, държано в з.с.з. съдът е оставил без
уважение исканията като неоснователни.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба
страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна.
Въззиваемата страна твърди, че така подадената въззивна жалба е
процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Първоинстанционният съд е изготвил доклад по делото и е разпределил
доказателствената тежест, като е указал на въззиваемата страна, че
нейната е тежестта да установи, че по време на съсобствеността на
посочените в допълнителната искова молба имоти са извършени
твърдените подобрения и тяхната стойност.
Въззиваемата сочи, че в подадения отговор е заявила, че посочените в
исковата молба подобрения не са извършени от ищцата, а от самата нея и
нейния съпруг, още докато е бил жив бащата на страните. Освен това
възразява, че към момента на подаване на исковата молба е изтекла
4
давността за предявяване на претенция за иск за подобрения, тъй като този
иск се погасява с петгодишна давност от момента на извършване на
подобренията.
Въззиваемата страна оспорва всички представени от ищцовата
страна писмени доказателства, касаещи сключени между ищцата и
различни изпълнители на строителни дейности договори, като твърди, че
„тъй като същите представляват частни свидетелстващи документи, те
нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което
при оспорване на отразеното в тях не е нужно откриване на производство
по чл. 193 ГПК. Частният свидетелстващ документ не доказва нито
фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и
мястото на съставянето му. Съгласно чл. 180 ГПК частните документи,
подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.
Издателите на частния свидетелстващ документ, ако не са страни по
делото, могат да бъдат разпитани като свидетели за установяване на тези
факти“ .
Въззиваемата страна сочи, че следователно тежестта да докаже
всяко извършено подобрение в съсобствения имот, периода на извършването
му и стойността му към момента на извършване е била на въззивницата-
ищца. Въззиваемата твърди, че при изслушването на вещото лице то е
изрично посочило, че не може да определи кога са извършвани описаните в
исковата молба строително-монтажни работи, а за част от тях не може
да се определи дали въобще са извършвани, поради което е използвало
приблизителни стойности в изчисленията си.
По-нататък заявява, че всяко извършено подобрение по място и време
следвало да бъде доказано чрез свидетелски показания, които да потвърдят
или отрекат твърденията в исковата молба. Въззиваемата посочва, че
свидетелката Кичукова, на чиито показания се позовава във въззивната си
жалба въззивницата, е изрично заявила, че е посещавала имота само два
пъти през последните десет години, като последното посещение е било през
2024 г., когато не е могла да влезе в къщата заедно с въззиваемата страна.
Въззиваемата страна твърди, че всичко, което разказала свидетелката,
представлява преразказ на информация, получена от ищцата. Сочи, че
5
свидетелката Ботушева – дъщеря на ищцата, се е опитала да опише какви
ремонти и кога е извършила майка , но тези твърдения не съвпадат с
констатациите на вещото лице на място. Свидетелят Х., съсед от
западната страна на имота, е бил категоричен, че не е виждал ищцата да
извършва ремонти на покрива на къщата, като е посочил, че синът на
ответницата е извършвал изолации и ремонти на бани.
На следващо място въззиваемата твърди, че ищцата е извършила
остъкляване на верандата при завръщането си от Америка през 2017–2018
г., но свидетелят Х. заявява, че не я е виждал поне от 3–4 години.
Въззиваемата страна отбелязва, че свидетелят Д., живеещ на 50–60 м от
процесния имот, не е предоставил показания, които да установят извършени
от ищцата ремонти през периода, посочен в исковата молба.
Въззиваемата твърди, че след 2018 г. никой не е виждал да се
извършват ремонти по къщата. Никой не е наблюдавал мазане на стени или
подмяна на керемиди, а възззивницата е съборила старите платна на
терасата и е направила дървена конструкция с керемиди.
В ообщение въззиваемата счита, че съдът е взел предвид всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства, както и изслушаната СТЕ и
правилно е приел, че ищцата не е доказала по несъмнен начин извършването
на претендираните от нея подобрения, не е установила точния момент на
тяхното извършване, нито стойността им към времето на извършване. Не е
било доказано съгласие от страна на другия съсобственик за извършването
на тези подобрения.
Поради това счита първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно.
По отношение на доказателствените искания, направени с въззивната
жалба, въззиваемата страна заявява, че те са недопустими. Съгласно чл.
260, т. 5 от ГПК, във въззивната жалба възззивникът може да поиска
събиране на новооткрити или новонастъпили факти, които иска да бъдат
взети предвид, като трябва точно да посочи причините, които са му
попречили да посочи тези факти пред първата инстанция. Въззиваемата
страна твърди, че в мотивировката за искане за събиране на нови
доказателства възззивната страна не е посочила, че исканите
удостоверения се отнасят до новооткрити или новонастъпили факти,
6
поради което искането е недопустимо. Въззиваемата страна отбелязва, че
съгласно чл. 260, т. 6 от ГПК възззивникът може да поиска събиране на нови
доказателства, като посочи причините, които са му попречили да ги
представи по-рано.
Също така сочи, че искането за издаване на съдебно удостоверение
относно това дали ответницата е пребивавала в страната през периода
2018–2022 г., на първо място не е относимо към предмета на спора, а на
второ място възззивната страна е имала възможност да установи това
обстоятелство пред първата инстанция. Дори и искането да е относимо
към спора, то към настоящия момент е преклудирано. Същото се отнася и
до второто искане за издаване на удостоверение от Община С. дали
ответницата има настоящ адрес в Гърция и от кога. Това обстоятелство не
е свързано с предмета на делото, а възззивната страна не е посочила
мотиви, защо не е искала документа своевременно. Поради това искането е
недопустимо, а събирането му във въззивната инстанция се е преклудирано.
По отношение на третото искане въззиваемата заявява, че то е
абсолютно недопустимо. По същество възззивната страна иска да разпита
кмета на с. Г. като свидетел, но вместо това иска да й се издаде
удостоверение по служба, с което кметът да декларира дали двете страни
през периода 2018–2022 г. са посещавали имота, колко често и дали са
извършвали ремонти. Кметът не може да издава такъв род удостоверения
по служба, а възззивната страна е имала възможност да поиска да бъде
изслушан кметът в качеството му на свидетел, което не е сторено
своевременно.
С оглед всичко изложено, въззиваемата страна иска да се потвърди
изцяло атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
Няма заявена претенция за разноски.
В отговора няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява, за нея се явява
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
поддържа жалбата и иска тя да бъде уважена, оспорва отговора, няма
доказателствени искания. Претендира присъждане на разноски.
7
В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява, за нея се явява
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
оспорва въззивната жалбаподдържа отговора си, моли атакуваното
решение да бъде потвърдено, претендира разноски за тази инстанция за
адвокатско възнаграждение, представя пълномощно, договор за правна
защита и списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес
от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Между страните е имало образувано дело за съдебна делба, като
направеното своевременно искане по чл. 346 от ГПК от ищцата е прието, но
е било образувано в самостоятелно производство.
Искането е за заплащане стойност на извършени подобрения в
съсобствен имот, като ищцата, без да се определя като владелец на частта
на ответницата, твърди, че като неин държател е извършвала действия по
поддържане и подобряване и в собствен интерес.
По начало при защита правата на съсобственик, извършил подобрения в
съсобствен имот следва да се направи разграничение според отношението на
останалите съсобственици – ако подобренията са извършени с тяхно
съгласие, намира приложение разпоредбата на чл. 30 ал. 3 от ЗС, ако са
извършени без съгласието им, но и без тяхното противопоставяне,
отговорността им се реализира по правилата на водене на чужда работа
без пълномощие по чл. 60 и сл. от ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се
противопоставили, отношенията помежду им се уреждат по
субсидиарната хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.
8
В случая се касае за втората хипотеза, соглед фактическите твърдения,
изложени в исковата молба.
Въззивният съд намира, че ищцата, в чиято тежест е да установи по
пътя на пряко, главно и пълно доказване твърденията си за извършените от
нея ремонти и подобрения в процесните имоти – № I-203 и № II-203 в кв. 35
по плана на с. Г., не е ангажирала годни, допустими и относими
доказателства, посредством които да убеди по ясен, несъмнен и категоричен
начин съда в осъществяването на положителните факти, от които извлича
основателността на претенцията си.
С молбата са представени няколко писмени частни свидетелстващи
документи, изходящи от различни лица, посредством които тя се домогва да
докаже извършването на редица строителни и ремонтни работи. На първо
място, част от тях имат характер на свидетелски показания, доколкото
подписалите ги лица заявяват, че „удостоверяват“ или „декларират“
извършването на работа и нейната стойност, както и, че са получили или
ще получат възнаграждение в брой от ищцата. В договора за извършване на
СМР от 12.03.22г. пък е посочено, че изпълнението се доказва чрез приемо-
предавателен протокол, какъвто не е представен. Договорът за
строителство на ВиК мрежа от 01.03.19г. и договорът за строителни
дейности от 22.05.18г. също не кореспондирт с документи удостоверяващи
извършването на описаните дейности, както и евентуалното уговорено
плащане след приключването им. Така, доколкото оспорените от
насрещната страна документи, които имат характер на свидетелски
показания, не са годно доказателствено средство по смисъла на ГПК, тъй
като изявленията на свидетелите се събират устно, лично и непосредствено
от съда, то ищцата е могла да ангажира гласни доказателствени средства
за установяване на фактите, но въпреки дадената й възможност, сред
посочените от нея и разпитани от съда свидетели не фигурира нито едно от
лицата, за които се счита, че са подписали представените писмени
изявления, или договори за изработка.
Що се отнася до ангажираните в процеса свидетели на ищцата, те
също не можаха да установят еднозначно, ясно и категорично какви
ремонтни дейности и подобрения, кога точно и от кого са направени, техния
конкретен вид, обем и стойност, както и действително направени от
9
ищцата разходи за тях. Показанията им са общи, не могат да се отнесат
недвусмислено към точен момент /което е от значение за спора/,
свидетелката Кючукова няма лични, преки, непосредствени и константни във
времето наблюдения, възпроизвежда чуто от ищцата или излага общи
предположения, необвързани с необходимата конкретика. Свидетелката
Ботушева е дъщеря на ищцата и е заинтересувана от изхода на спора, като
нейните показания влизат в противоречие с показанията на свидетелите на
насрещната страна.
От своя страна свидетелите, ангажирани от ответницата излагат
твърдения, с които не само отричат извършването на подобренията и
ремонтите от страна на ищцата, но и заявяват, че такива са извършвани
от ответницата с помощта на семейството й, което, съпоставено с
липсата на точност и конкретност в показанията на другата група
свидетели, разколебава съда във верността на твърденията на ищцата.
Няма спор относно това, че и двете страни дългогодишно са живели в
чужбина, спорадично са се връщали в България и са посещавали имота в с. Г.,
но въздействието на всяка една от тях върху състоянието му /двор, ограда,
къща, помещения и т.н./ не може категорично да се установи във времето и
по вид, обем и стойност. Следва да се държи сметка и за сключения на
05.03.2012г. договор за наем, по който двете страни са в качеството на
наемодател, а ЕООД със собственик и управител синът на ответницата –
на наемател, по силата на който на последното е предоставено възмездното
ползване на двата процесни недвижими имота, ведно с постройките в тях и
на още два ПИ, с цел изграждане на фотоволтаична централа, както и че
няколко свидетели без родство със страните потвърждават, че от около
2015г. и до момента на първия етаж в къщата в с. Г. живее синът на
ответницата Йордан Атанасов със съпругата си, поради което има
постоянни и непосредствени впечатления за състоянието на имотите. В
този смисъл съдът не може да даде превес на показанията на никоя група
свидетели, поради драстичните противоречия в изявленията им относно
кой, кога и какви дейности е извършвал и предвид факта, че не са
представени доказателствени средства с по-голяма доказателствена
стойност или с такава обвързваща сила, която да убеди съда по обективен,
непререкаем и несъмнен начин в осъществяването на някой от
правнорелевантните факти.
10
В приетото заключение на назначената от съда СТЕ вещото лице е
установило извършвани във времето ремонтни дейности, но видно от
изложеното в констативно-съобразителната част на заключението –
експертът не е определял кога са извършени, както и от кого, а само е
констатирал наличието на твърдяните „ремонтни работи и подобрения“ и
е извършил остойностяване, което е базирано на СЦС, издание на „Строй-
Есперт – СЕК“. Изводите на вещото лице се градят основно на
твърденията в исковата молба. Обективните наблюдения касаят
единствено завареното състояние на имота, но не отговарят на значимите
за спора въпроси.
В настоящия спор съдът не може да борави с предположения, да прави
догадки по косвен път или да се основава на вероятности, на житейска и
опитна логика. Така, в обобщение – искът е изцяло недоказан и като такъв се
явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до идентични правни изводи, решаващият съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази
инстанция лежи върху въззивната страна, която следва да понесе своите
както са направени и заплати на въззиваемия такива в размер на 2530 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 361/08.05.2025г. по
гр.д. № 1164/24г. на СлРС.
ОСЪЖДА Р. И. Д. да заплати на С. И. Т. направените разноски за
въззивната инстанция в размер на 2530 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12