№ 13459
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110118463 по описа за 2022 година
При условията на обективно съединяване (чл.210, ал.1 ГПК) са предявени
осъдителен иск по чл. 128 ,т.2 КТ във връзка с чл.12 НСОРЗ и и претенция по
чл.86,ал.1 ЗЗД
В исковата молба от името на ищеца М. Н. Д. неговият пълномощник твърди , че
през периода от 01.04.2019г. до 30.09.2020г., когато бил в трудово правоотношение с
ответника и изпълнявал длъжността „летец пилот командир” , доверителят му не получавал
полагащото му се допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит , поради което работодателят следва да бъде осъден да му го заплати заедно с
дължимите законни лихви, считано от предявяването на исковата молба до окончателното
плащане.
Искането на ищеца към съда е да осъди ответника да му заплати дължимото
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода
от 01.04.2019г. до 30.09.2020г. с общ размер от 7 884 лв, както и законната лихва върху
това възнаграждение за периода от предявяване на исковата молба – 06.04.2022г. до
окончателното плащане.
В хода на съдебното производство адвокатът на ищеца поддържа предявените искове.
При устните състезания в заседанието на 10.04.2024г. адвокат на ищцата е пледирал за
уважаване на исковете. Доводи за основателността им са посочени и в представените на
15.04.2024г. писмени бележки от адвоката на ищеца.
Ответникът – „Ю.Е.Ч.”ЕАД оспорва изцяло предявените искове по основание и по
размер видно от изявленията на пълномощниците му в депозирания на 13.05.2022г. отговор
1
на исковата молба. Сочат се доводи за погасяване на задължението на ответника за
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 01.04.2019г.
до 30.09.2020г. поради плащането му изцяло на ищеца заедно с бонусите по време на
трудовото правоотношение , както и с платежно нареждане от 01.12.2020г. в изпълнение на
изрично предписание на Инспекцията по труда с Протокол за извършена проверка от
25.11.2020г. Уточнява се , че допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит е изичислено на база на основното трудово възнаграждение на ищеца
(което е 1 800 лв според т.5 от допълнителното трудово споразумение № 664/01.07.2015г.
между страните), а не на база брутното трудово възнаграждение, включващо и изплащаните
бонуси каквато е претенцията на ищеца , която според ответника противоречи на
нормативните изисквания - чл.12 НСОРЗ и на съдебната практика.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 10.04.2024г. адвокат на
ответника е пледирал за отхъврляне на исковете. Аргументи за неоснователността им са
обосновани и в представената на 17.04.2024г. писмена защита от адвокатите на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Относно процесуалния ред за разглеждане на предявените искове :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК, въпреки, че осъдителният иск по
чл.128,т.2 КТ е сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искови претенции не следва
да бъдат разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а по общия исков ред. В конкретния
случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да бъде допускано
бързо производство за разглеждането на исковете, предявени с исковата молба, вх. №
68408/06.04.2022г., тъй като то е неприложимо за тези искове , защото претенцията по
чл.86,ал.1 ЗЗД за законната лихва върху трудовото възнаграждение за периода от
предявяването на исковата молба до окончателното плащане) не е сред изброените в
чл.310 ГПК и следователно подлежи на разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК,
който следва да бъде приложен за всички предявени искови претенции. Претенцията за
законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от предявяването на исковата молба до
окончателното плащане не е автоматична последица от предявяване на съответния
осъдителен иск за главницата , а е самостоятелно искане (иск), който се разглежда само ако е
изрично предявен (според процесуалната доктрина и според съдебната практика законната
лихва се присъжда, само ако е изрично поискана от ищеца- б.с.). Процесуалният извод за
самостоятелността на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна лихва не се променя поради
факта , че с оглед спецификите на тази лихвена претенция не се изисква от ищеца
уточняването й по период и по размер при предявяването й.
Относно основателността на исковете :
Предявеният главнен иск по чл.128 ,т.2 КТ и акцесорната претенция по чл.86,ал.1
ЗЗД са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
2
Страните не спорят , а и от представените по делото трудов договор № 373/
21.06.202010г., и допълнителнo трудво спораумение № 664/01.07.2015г. се установява, че
през процесния период от 01.04.2019г. до 30.09.2020г. страните са били в трудово
правоотношение, като ищецът е престирал на ответника работната си сила, изпълнявайки
последователно длъжностите „летец втори пилот” и „летец пилот командир”.
Няма спор по делото и относно възникването за ответника на задължение по чл.12
НСОРЗ и по раздел ІV от Вътрешните правила за работната заплата да заплаща през
посочения период на ищеца допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит. Това е констатирано и в Протокол, изх. №
ПР2029665/25.11.2020г. за извършена проверка от ИА”Г.И.Т. за спазване на трудовото
законодателство от ответното дружество , с който е предписано на ответника да изплати на
ищеца допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит за периода от месец ноември 2017г. до месец септември 2020г. в срок до 10.12.2020г.
Спорният въпрос между страните е относно размера на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и по-конкретно относно
размера на основното трудово възнаграждение , което следва да бъде база за изчисляване на
посоченото допълнително възнаграждение. Според ответника това следва да бъде
основното трудово възнаграждение , вписано в трудовия договор и в споразуменията към
него – 1 800 лв . Според ищеца база за изчисляването на допълнителното възнаграждение
следва да бъде целия размер на възнаграждението , включващ не само възнаграждението ,
вписано в трудовия договор , но и получените от ищеца всеки месец т.нар. „бонуси”, което е
с общ размер от 7 500 лв през периода от 01.04.2019г. до 31.03.2020г. и 3000 лв през периода
от 01.04.2020г. до 30.09.2020г. Искането на ищеца е основателно по следните причини:
С влязло в сила съдебно решение № 20115197/13.05.2021г. по исковото гр.д. №
60030/2020г. по описа на СРС, 145 състав , потвърдено с въззивно решение №
1560/23.06.2022г. по в.гр.д. № 9410/2021г. по описа на СГС, ІV-Е въззивен състав
(представени по насотящото дело – б.с.) е уважен предявения от М. Н. Д. осъдителен иск ,
като е ОСЪДЕНО ответното дружество „Ю.Е.Ч.”ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М. Н. Д.
сумата от 4 392 лв , представляваща дължимото от ответника на основание чл. 128
,т.2 КТ във връзка с чл.12 НСОРЗ допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит за периода от 01.11.2017г. до 30.11.2018г. Според
посоченото в мотивите и на двете цитирани съдебни решения съдебните състави са приели ,
че „изплащаната от работодателя ежемесечно на ищеца сума във фиксиран размер
представлява увеличен размер на месечното трудово възнаграждение , а не допълнително
възнаграждение” или бонус , като в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.118
,ал.3 КТ, според която размерът на трудовото възнаграждение може да бъде увеличен
едностранно от работодателя , без да е обективирано съгласие в писмена форма. Поради
това според съдебните състави дължимото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит следва да бъде изчислено на база
общия размер на получаваното от ищеца възнаграждение по трудовия договор и
3
допълнителните плащания.
Тези съдебни решения са известни на страните по настоящото дело , тъй като те са
били страни и по исковото гр.д. № 60030/2020г. по описа на СРС, 145 състав, в хода на което
съдебните актове са им съобщени надлежно.
Страните по настоящото дело не спорят , а и се установява от мотивите на съдебното
решение № 20115197/13.05.2021г. по гр.д. № 60030/2020г. по описа на СРС, 145 състав и
въззивното решение № 1560/23.06.2022г. по в.гр.д. № 9410/2021г. по описа на СГС, ІV-Е
въззивен състав , че въпросите относно трудовите възнаграждения , които следва да
бъдат определени като база за изчисляване на дължимото на ищеца допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, са били предмет на
разглеждане и решаване по исковото гр.д. № 60030/2020г. по описа на СРС, 145 състав,
което е приключило с влязло в сила съдебно решение.
Следователно въпросите относно трудовите възнаграждения , които следва да
бъдат определени като база за изчисляване на дължимото на ищеца допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит вече са разрешени със
сила на пресъдено нещо като правна последица от влезлите в сила съдебното решение
№ 20115197/13.05.2021г. по гр.д. № 60030/2020г. по описа на СРС, 145 състав и въззивното
решение № 1560/23.06.2022г. по в.гр.д. № 9410/2021г. по описа на СГС, ІV-Е въззивен състав
Според изричната императивна разпоредба на чл.297 ГПК влязлото в сила решение е
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за всички съдилища, учереждения и общини в България, а според чл.299
ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение , не може да бъде пререшаван. Това е
процесуалният институт на т.нар. зачитане на силата на пресъдено нещо, който се състои
в „задължението на всеки държавен орган (съд или друг орган) да възприеме като свое
скрепеното със сила на пресъдено нещо (СПН) съдебно установяване и да изхожда от
него в своята служебна дейност спряма лицата , обвързани от СПН (т.е. ищеца и
ответника–б.с.), като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса,
разрешен със СПН, когато той обуславя отговор на въпрос, с който държавния орган е
сезиран. Единствената преценка , на която има право държавният орган с оглед на
зачитането на СПН, това е преценката дали вече е възникнала СПН, валидно ли е
възникнала и още ли важи” (изрично в този смисъл – професор доктор Живко Сталев,
„Българско гражданско-процесуално право”, изд.2001г., стр. 365-366).
Следователно всички възражения на ответника „Ю.Е.Ч.”ЕАД, касаещи трудовите
възнаграждения , които следва да бъдат определени като база за изчисляване на
дължимото на ищеца допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, са ПРЕКЛУДИРАНИ от силата на пресъдено нещо на посочените
съдебни решения.
По настоящото дело задължително следва да бъде зачетена съгласно чл.297 ГПК
силата на пресъдено нещо на съдебното решение № 20115197/ 13.05.2021г. по гр.д. №
60030/2020г. по описа на СРС, 145 състав и въззивното решение № 1560/23.06.2022г. по
в.гр.д. № 9410/2021г. по описа на СГС, ІV-Е въззивен състав, и преклудиращото й действие
4
относно възраженията на страните, касаещи въпросите относно трудовите
възнаграждения , които следва да бъдат определени като база за изчисляване на дължимото
на ищеца допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
Това е проявлението на темпоралните аспекти на т.нар. обективни предели на силата на
пресъдено нещо на съдебното решение , което забранява съдебно установено право да бъде
оспорвано въз основа на факти, възникнали преди приключването на устните състезания ,
след което съдебното решение е влязло в сила (в този смисъл - професор Ж.ивко Сталев,
„БГПП”,изд. 2001г. , стр.355 ).
Поради посочените причини по настоящото дело следва да се приеме за доказано чрез
съдебното решение № 20115197/13.05.2021г. по гр.д. № 60030/ 2020г. по описа на СРС, 145
състав и въззивното решение № 1560/23.06.2022г. по в.гр.д. № 9410/2021г. по описа на
СГС, ІV-Е въззивен състав, че база за изчисляване на дължимото на ищеца
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит следва
да бъде общия размер на получаваното от ищеца възнаграждение по трудовия договор и
допълнителните месечни плащания.
Според установеното от вещото лице в заключението по съдебно-счетоводната
експертиза , приета в заседанието на 10.04.2024г. , неоспорено от страните, през процесния
период от 01.04.2019г. до 30.09.2020г. сборът от получаваните от ищеца месечна заплата
(1 800 лв) и месечни премии (имащи характер на основно трудово възнаграждение) е бил :
7 500 лв през периода от 01.04.2019г. до 31.03.2020г. и 3000 лв през периода от 01.04.2020г.
до 30.09.2020г., а размерът на процентът на дължимото допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и опит е бил : 7,20 % през периода от 01.04.2019г. до 31.03.2020г. и
7,80 % през периода от 01.04.2020г. до 30.09.2020г. Изчислен според тези данни размерът
на полагащото се на ищеца допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и опит
за периода от 01.04.2019г. до 30.09.2020г. е 7 419, 90 лв , от който следва да се приспадне
извършеното от ответника частично плащане в размер на 1 759, 42 лв , което не е спорно по
настоящото дело.
Следователно непогасени са вземанията на ищеца за допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и опит за периода от 01.04.2019г. до 30.09.2020г. в размер на
5 660,48 лв , както е посочено от вещото лице в заключението.
Ответникът , чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2
ГПК , не е представил по настоящото дело доказателства за плащането на ищеца на това
допълнително трудово възнаграждение. По посочените причини следва да се приеме, че
ищецът притежава изискуемо парично вземане срещу ответника, произтичащо от
съществувалото между тях трудово правоотношение, за заплащане на заработеното от него
през периода от 01.04.2019г. до 30.09.2020г. допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и опит с общ размер от 5 660, 48 лв , които ответникът следва да
бъде осъден да му заплати. В останалата му част до пълния предявен размер от 7 884 лв
искът по чл.128 ,т.2 КТ във връзка с чл.12 НСОРЗ следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.242,ал.1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение
5
на настоящото съдебно решение в частта му , с която на ищеца е присъдено трудово
възнаграждение.
Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за законатата лихва върху трудовото
възнаграждение за периода от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане.
Относно разноските по делото:
С оглед чл.78,ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски по делото, изразяващи се в платения адвокатски хонорар (1000 лв),
пропорционално на размера на уважените искове.
Ищецът е бил освободен от внасянето на държавна такса при предявяването на
исковете и от плащането на депозит за възнаграждението на вещото лице по ССЕ с оглед
чл.359 КТ. Следователно с оглед чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса за уважената част от исковете , както и част от
платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза (400 лв), пропорцианална на уважената част от исковете.
Ответната страна претендира присъждане на направените по делото разноски,
представляващи платеното адвокатско възнаграждение (1 440 лв). Това искане следва да
бъде уважено. Безплатността на производството по трудовоправните спорове , установена в
разпоредбата на чл.359 КТ , се отнася до задължението на работника или служителя за
плащане на разноски към съда (държавна такса, разноски за свидетели и вещи лица) , но не
го освобождава от отговорността му за разноските, направени от другата страна по делото за
адвокат, когато тя е спечелила съдебния спор - в тези случаи платения от
противната страна адвокатски хонорар, респективно дължимото юрисконсултско
възнаграждение, не може да бъде за сметка на бюджета на съда , както е с останалите
разноски по делото. Поради това съдът следва да присъди на ответното дружество част от
направените от него разноски , пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ю.Е.Ч.”ЕАД, ЕИК: **** гр.София, район „*** със съдебен адрес : град
София, бул. „***, Адвокатско дружество „Б , чрез адв. Г. Д. и адв. М.Г., ДА ЗАПЛАТИ на М.
Н. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес : град София, ул. ***чрез адв. Р. В., сумата от
5 660,48 лв (пет хиляди шестстотин и шестдесет лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща дължимото от ответника на основание чл. 128 ,т.2 КТ във връзка с чл.12
НСОРЗ допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за
периода от 01.04.2019г. до 30.09.2020г. по трудовото правоотношение с ищеца , заедно със
законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба-
06.04.2022г. до окончателното й плащане,както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от
6
717,97 лв (седемстотин и седемнадесет лева и деветдесет и седем стотинки),
представляваща част от платеното от ищеца адвокатско възнаграждение по делото,
пропорционално на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ в останалата му част иска по чл.128,т.2 КТ във връзка с чл.12 НСОРЗ
до пълния предявен размер от 7 884 лв (седем хиляди осемстотин осемдесет и четири лева).
ОСЪЖДА М. Н. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес : град София, ул. ***чрез адв.
Р. В., ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.Е.Ч.”ЕАД, ЕИК: **** гр.София, район „*** със съдебен адрес
: град София, бул. „***, Адвокатско дружество „Б , чрез адв. Г. Д. и адв. М.Г., на основание
чл.78,ал.3 ГПК сумата от 406,12 лв (четиристотин и шест лева и дванадесет стотинки),
представляващи част от направените от ответника разноски по настоящото дело - платеното
адвокатско възнаграждение , пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Ю.Е.Ч.”ЕАД, ЕИК: **** гр.София, район „*** със съдебен адрес : град
София, бул. „***, Адвокатско дружество „Б , чрез адв. Г. Д. и адв. М.Г., ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.78,ал. ГПК по сметка на Софийския районен съд сумата от 226,42 лв (
двеста двадесет и шест лева и четиридесет и две стотинки), представляваща дължимата
държавна такса за уважената част от исковете, както и сумата от 287,19 лв (двеста осемдесет
и седем лева и деветнадесет стотинки), представляваща част от платените от бюджета на
съда възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза , пропорционална
на уважената част от исковете.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му, с която на ищеца е
присъдено трудово възнаграждение в размер на 5 660,48 лв.
Определението за предварително изпълнение подлежи на обжалване с частна жалба
пред СГС в 7-дневен срок от съобщението (чл.244 ГПК).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7