Решение по дело №668/2017 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 52
Дата: 23 април 2018 г. (в сила от 1 май 2018 г.)
Съдия: Стефан Марков Стойков
Дело: 20171800200668
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. С., 23.04.2018  год.

 

В     И  М  Е  Т  О      Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ : 1. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

                                                                          2. СТЕФАН СТОЙКОВ

 

при секретаря А. Д. и с участието на прокурор Т.от СОП, като разгледа докладваното от съдия Стойков ч.н.д. № 668 по описа за 2017 година на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 44, ал. 2 от ЗЕЕЗА.

Образувано е по искане вх. № 9411/24.10.2017 г. на прокурор от С.о.п. с което е внесено, отправено в европейската заповед за арест за предаване на лице на компетентните власти във Ф. Р. Г.

В искането е посочено, че на 17.10.2017 г. в 06.00 часа, на ГКПП – К., на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, е задържан българският гражданин Ш.Ш.М., ЕГН **********, роден на *** ***, който се издирва с Европейска заповед за арест, издадена от прокурор в Прокуратурата на гр. Б. Ф. р. Г..

С  определение от  20.10.3017 година, постановено по приложеното ЧНД № 660/2017 година по описа на Софийския окръжен съд, по искане на представител на С.о.п. е взета мярка за неотклонение „домашен арест“ на Ш.Ш.М., с цел обезпечаване присъствие на лицето в производството по неговата екстрадиция въз основа на издадената европейска заповед за арест. Определението не е обжалвано, предвид което е влязло в сила на 24.10.2017 г., като с посочения съдебен акт е определено мярката за неотклонениеда се изпълнява на адрес: гр. Л., ул. „Р.“ № .

В хода на настоящото производство, с определение от 04.12.2017г., в сила от 12.12.2017 г. /без жалба или протест/, е изменена мярката за неотклонение на исканото лице, като е определена „Гаранция“ в размер на паричната сума от 1 000 лева, която е внесена от представител на исканото лице на 04.12.2017 г.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокуратурата редовно призована се представлява от прокурор Т., като по същество изразява становище, че издадената ЕЗА отговаря на изискванията на закона, но е налице пречка за уважаване на искането на основание чл. 39, т. 2 от ЗЕЗА, предвид осъждането на исканото лице за същото деяние и в страната ни, която присъда се изпълнява в момента.

 Исканото лице, редовно призовано, се явява лично, както и с упълномощения защитник – адвокат Е. П.от САК. Защитата иска да бъде отхвърлено искането, като счита, че предвид осъждането на лицето и в Г. и в България с условни присъди, искането за предаването му за изтърпяване ефективно на присъдата на съда в Г. /с изтекъл изпитателен срок към момента/ представлява изтърпяване на наказание за трети път за едно и също деяние.

Исканото лице заявява искането си за отхвърляне на искането.

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и прецени събраните в производството по чл. 44 от ЗЕЕЗА писмени доказателства, за да се произнесе, взе предвид следното :

За да бъде  постановено решение за предаване на което и да е лице по искане на друга държава-членка на ЕС въз основа на издадена ЕЗА, е необходимо да са налице условията за предаване по чл. 36 и чл. 41 ЗЕЕЗА и да няма някоя от  отрицателните (препятстващи) предпоставки по чл. 39 или 40 ЗЕЕЗА, както и основание за отлагане или предаване с условие. 

Настоящият състав счита, че от формална страна ЕЗА отговаря на изискванията на разпоредбите на чл. 36 и чл. 37 от ЗЕЕЗА. Българският гражданин Ш.Ш.М. се издирва от компетентните органи във Ф. Р. Г.за изпълнение на наказание “лишаване от свобода“ за срок от две години, наложено на с присъда на районен съд гр. Х. от 11.01.2013 г., в сила от същата дата, при което е обозначено и производството, по което е постановена тази присъда.

В европейската заповед за арест, придружена от превод на същата на български език, е посочено, че лицето се издирва за изпълнение на цитираното наказане, наложено за престъпление „трафик на хора“, като е квалифицирано като „тежък“ случай, с правна квалификация: §181а, ал. 1, т. 1, §232, ал. 1, изр. 1, алт.1, изр. 2, ал. 3, т. 3 и § 52 от Наказателния кодекс на Г.. 

Размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ – две години, е предпоставка за издаване на европейска заповед за арест по чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА, а така също в съответствие с изискванията и на чл. 37 от ЗЕЕЗА са посочени също така данни за самоличността на лицето, данни за извършеното деяние, за което е постановено изтърпяване на посоченото наказание.

Изпълнено е условието по чл. 36, ал. 2 от НК, след като извършеното от исканото лице представлява престъпление, предвидено и в нашия наказателен закон, макар това да не е изрично необходимо, след като престъплението „трафик на хора“ е включено в списъка с престъпления по чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА, за които не се изисква двойна наказуемост.

При проверка за наличието на абсолютни или факултативни основания, съответно по чл. 39 и чл. 40 от ЗЕЕЗА, за отказване изпълнение на издадената ЕЗА съдът констатира, че е налице пречка за уважаване на искането за изпълнение на ЕЗА на основание чл. 39, т. 2 от ЗЕЕЗА, след като Ш.Ш.М. е осъден в страната ни за деянито, за което е осъден с присъдата на районен съд гр. Х. от 11.01.2013 г.

Видно от приложената справка за съдимост, както и от изискания заверен препис на определение от 04.11.2016 г., постановено по НОХД № 1276/16 г. по описа на Районен съд Л., в сила от същата дата, исканото лице е признато за виновно в извършване на две отделни престъпления по чл.  159б, ал. 1, пр. 1, 2 и 4, вр. чл. 159а, ал. 1, пр. 1 от НК, а именно: че в периода 18.05.2011 г. – 15.06.2011 г. в гр. С. набрал и транспортирал от гр. Л., през гр. С. до ФР Г., до градовете Б., Х., Х. и Б., където приел /осигурил квартира/ на отделно лице – Р. Б. Б. от с. М. обл. П., като я привел на 22.05.2011 г. през границата на страната – ГКПП К., с лек автомобил с целта по чл. 159а, ал. 1 от НК – да бъде използвана за развратни действия /проституция/, които били осъществявани в различни клубове и заведения, в това число публичен дом „Blue Angel“ в Bad Salzuflen, гр. Б. и заведение „Club 300“ в гр. Х., кв. Л., независимо от съгласието й.

При напълно идентични фактически обстоятелства, исканото лице е  признато за виновно и за осъществено престъпно деяние с идентична правна квалификация по отношение на лицето З. В. Т.от с. В.обл. С..

На Ш.Ш.М. са наложени еднакви като размер наказания за двете отделни престъпления, а именно: „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението, на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години, ккто и глоба в размер на 5 000 лева. Идентично като вид, срокове и приложение на чл. 66 от НК е и  определеното му общо наказание на основание чл. 23, ал. 1 от НК.

Може да се направи извод, че престъплението, за което Ш.Ш.М. е осъден в страната ни е напълно идентично с престъплението, за което с акт на Районен съд Х. Г. му е наложено наказанието, за чието изпълнение се иска предаването му на компетентните власти в ФР Г..

Както от ЕЗА, така и от изисканият от германските власти препис от присъдата на Районен съд Х. се установява, че исканото лице е осъдено за престъпление, обозначено като тежък случай на трафик на хора, при следните конкретни обстоятелства: През м. май 2011 г. исканото лице е убеждавало своята позната Т., че има ресторант в Г., където същата може да работи, при което й е предложил да вземе и своя приятелка – Б., на която исканото лице също обяснило, че може да работи в ресторантът му в Г., а така също й е обещал средства и помощ за да осъществи последната аборт в Г..

С убеждение, че ще работят като келнерки, Б. и Т. се съгласили да бъдат откарани в Г., което е осъществено на 22.05.2011 г., като пътуването се е осъществило с лек автомобил в компания на още един мъж и една жена, при което автомобилът е минал през страните С., У. и А..

Веднага след пристигане в Г. на 22.05.2011 г. Т. и Б. са отведени от исканото лице в публичен дом „Blue Angel“ в гр. Б. З., където им е казал, че ще работят като проститутки, като още същата вечер и двете са обслужили по няколко клиента в публичния дом. На следващия ден вечерта Ш.Ш.М. отново е довел Т. и Б. в същия публичен дом, където са останали до 24.05.2011 г. когато са отведени в публичен дом наименован „303“, намиращ се в гр. Л., откъдето са изведени от полицейски органи, съответно Б. на 15.06.2011 г., а Т. на 17.06.2011 г.

Налице е пълно съответствие на фактите, обуславящи престъпния характер на действията на исканото лице Ш.Ш.М., изразяващи се в транспортиране - превеждане на две лица от женски пол от България в Г., с цел сексуална експлоатация. Тези действия са квалифицирани и като идентични престъпни деяния в Г. и България, съответно трафик на хора с цел сексуална експлоатация и трафик на хора с развратна цел, но по-същественото е пълната идентичност на фактите, така както са описани в съдебните актове, с които е наложено наказание на исканото лице в Г. и Балгария. Не следва да бъдат обсъждани и разглеждани неизбежните въпроси за допустимостта на осъщественото двукратно наказване на Ш.Ш.М. за едно и също престъпно деяние, тъй като това не е предмет на настоящото обсъждане.

Наказанието, наложено от българският съд на исканото лице се изпълнява в момента, след като изпитателния срок по смисъла на чл. 66 от НК започва да тече от момента на влизане в сила на присъдата – 04.11.2016 г., и изтича на 04.11.2020 г., предвид което и в момента тече изпълнение на наказанието, наложено от българския съд.

Осъждането на Ш.Ш.М. от българския съд за деянето, за което в Г. му е наложено наказание, за изпълнение на което е издадена ЕЗА, както и изпълнението в момента на наказанието, наложено от българския съд представлява абсолютно основание по чл. 39, т. 2 от ЗЕЕЗА за постановване на отказ за изпълнение на издадената от прокуратура гр. Б. ЕЗА от 29.03.2017 г., с която се иска предаване на българския гражданин Ш.Ш.М. на компетентните власти в Ф. Р. Г.за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“.

С оглед на горното, следва да бъде отменена и наложената по отношение на Ш.Ш.М. мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1 000 лева.

По тези съображения и на основани чл. 44, ал. 6, вр. чл. 39, т. 2 от ЗЕЕЗА, СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

Р    Е     Ш    И :

 

ОТКАЗВА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА Европейска заповед за арест от 29.03.2017 г., издадена от Прокуратура гр. Б., Ф. Р. Г.за предаване на българския гражданин Ш.Ш.М., ЕГН **********, роден на *** ***, настоящ адрес:*** за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, наложено с присъда от 11.01.2011 г. от Районен съд гр. Х. ФР Г. по преписка 3 Ls-46 Js 463/11-112/12.

ОТМЕНЯ мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1 000 лева, наложена спрямо Ш.Ш.М., ЕГН **********.

Решението може да бъде обжалвано или протестирано в петдневен срок, считано от днес пред Апелативен съд С..

            След влизане на решението в сила преписи от същото да се изпратят на МП, ВКП отдел „МПП”; СОП; МВР - Дирекция „Международно оперативно сътрудничество”, както и на издаващия орган.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                                                       (П.Петков)                                                                                     

       ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                                                                                       (А.Игнатова)

                                                                                                    

       2.

                                                                                                        (С.Стойков)