ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 10.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание на четиринадесети
септември две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 339 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).
Предмет
на разглеждане е постъпило възражение от Н.А.ЗА П.(НАП) срещу включване на
предявени публични вземани в размер на 200 лв. главница и 85,95 лв. лихви до
25.03.2022 г. Наведен е довод, че публичните вземания са установени с влязъл в
сила акт и не могат да бъдат оспорвани по реда на част четвърта от Търговския
закон. Доводът се обосновава с утвърден обществен интерес от попълване на фиска. Поддържа се, че правилото е приложимо без оглед кога
вземането е утвърдено с влязъл в сила акт – преди или след датата на съдебното
решение за откриване на производството по несъстоятелност, от което се извлича
теза, че синдикът незаконосъобразно е отказал да приеме предявените вземания.
Синдик
Г. в писменото си становище застъпва теза, че нормата на чл. 688 ал. 1 изр.
второ ТЗ изключва възможността да бъде прието предявеното вземане, тъй като не
е спазен предписаният в закона срок за предявяването му.
Длъжникът
не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по
възраженията.
В
съдебно заседание кредиторът и длъжникът не изпращат представители. Не се явява
и синдикът и съответно не изразяват становище в хода на устните състезания
Съдът,
като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед на събраните при условията
на чл. 692 ал. 2 ГПК доказателства, намира следното:
Кредиторът
НАП на 13.06.2022 г. е депозирал чрез пощенски оператор молба за предявяване на
публични вземания за данъци и такса битови отпадъци – главница и лихви,
задължителни осигурителни вноски – главница и лихви и за държавна такса по
гр.д. № 55642/2016 г. на Софийски районен съд в размер на 200 лв. и 85,95 лв. –
лихви, от които 11,67 лв. до датата на откриване на производството по
несъстоятелност.
Към
молбата за предявяване на вземанията е приложен изпълнителен лист, издаден на
29.12.2017 г. или преди постановяване на решението за откриване на
производството по несъстоятелност – 27.07.2018 г.
При
така установените факти от правна страна съдът намира следното:
Нормата
на чл. 607 ал. 1 ТЗ прогласява като цел на производството по несъстоятелност
осигуряване на справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за
оздравяване предприятието на длъжника. Същевременно задължава утвърджава отклонение от правилото, че паричните задължения
са носими като ангажира всеки кредитор да предяви
вземането си срещу длъжник в производство по несъстоятелност и да го опише по
указания начин (чл. 685 ал. 2 ТЗ) като за вземания, възникнали до датата на
откриване на производството по несъстоятелност е установен преклузивен
срок – чл. 688 ал. 1 ТЗ. Изключение от това разбиране е предвидено за вземания,
произтичащи от трудови правоотношения (чл. 687 ал. 1 ТЗ) и за установено с
влязъл в сила акт публично вземане (чл. 687 ал. 2 ТЗ). Вземането възниква с проявление на обуславящите го обстоятелства. С
оглед на този критерий и нормата на чл. 688 ал. 1 изр. второ ТЗ изключва
възможността да бъде прието вземане, възникнало преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност. Възниква въпросът дали правилото на чл. 687
ал. 2 ТЗ, придаващо значение на установяването на публично вземане с влязъл в
сила акт, дерогира общото правило на чл. 688 ал. 1
изр. второ ТЗ.
Предвид
утвърдения подход за легитимация на кредиторите в открито производство по
несъстоятелност налага се извод, че поставената цел за справедливо
удовлетворяване е относима към заявилите се в производството
кредитори. Съблюдаването на принципа за справедливо третиране налага предварително
оповестени правила за разпределение на обективно ограничения ресурс за
удовлетворяване на конкуриращи се вземания и стриктното им съблюдаване. Това
предполага като правило равнопоставено третиране на
идентифицираните кредиторите и еднозначно установена от закона и предварително
огласена причина за предпочитание.
Нормата
на чл. 164 ал. 3 ДОПК ангажира Националната агенция за приходите да предяви
публичните вземания в производството, освен
ако в закон е предвидено друго. Правилото на чл. 687 ал. 2 ТЗ се явява
нормативно утвърдено изключение, поради което установено публично вземане с
влязъл в сила акт освобождава данъчната администрация от принципно вмененото й
задължение да се погрижи за интересите на фиска като изрично
предяви вземането. В този смисъл е и правилото на чл. 164 ал. ал. 4 ДОПК. И
двете норми обаче не регламентират момента на включване на вземането. Същевременно чл. 164 ал. 5 ДОПК
предписва задължение за предявяване и на установено публично вземане, по
отношение на което актът не е влязъл в сила, придавайки му статут на условно
вземане. В тази насока е и текстът на чл. 125 ДОПК, който изрично приравнява
връчването на ревизионен акт в сроковете по чл. 685 или чл. 688 ТЗ от
Търговския закон на предявяване на вземанията. Тези правила биват лишени от
смисъл, ако се придаде меродавност на влизане в сила на установяващия
публичното вземане акт. Същевременно нормата на чл. 78 ДОПК обезпечава и обективно
необходимото време на данъчната администрация, за да защити обществения
интерес, установявайки своевременно публичното вземане по основание и размер. Следователно,
законът предписва нарочни гаранции за отстояване на обществения интерес и в
производството по несъстоятелност, а не освобождава държавата от ангажимента
при удовлетворяване на публичните вземания в производство по несъстоятелност да
ги предяви надлежно.
Нормата
на чл. 688 ал. 1 изр. второ ТЗ не придава значение на характера на вземането.
Предвид нормата на чл. 164 ал. 3 ДОПКвизираната
възможност за събиране на публичните вземания и в производството по
несъстоятелност не изключва задължението на приходната администрация да ги
предяви своевременно. Регламентираното изключение с чл. 193 ДОПК е ограничено
до овластяване на публичния изпълнител да довърши
завареното от производството по несъстоятелност принудително изпълнение в
рамките на 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност. По
изричен текст на чл. 193 ал. 2 ДОПК непогасените при този ред вземания подлежат
на удовлетворяване по общия ред, утвърден от Търговския закон, който безусловно
изисква те да бъдат предявени.
При
обективно ограничена възможност за удовлетворяване на кредиторите съществено
значение придобива обемът на подлежащите на удовлетворяване вземания, а преклузивния срок е предписано от законодателя средство за
установяването им. След изтичане на този срок възможно е включване единствено на вземания, произтекли от проявили се правопораждащи факти след датата на откриване на
производството по несъстоятелност.
След
като специалният закон – ДОПК не установява собствени правила досежно момента на предявяване на публичните
вземания, а изрично вменява в задължение на данъчната администрация да
обяви в производството по несъстоятелност вземанията, чието събиране претендира
и предписва нарочни правила, гарантиращи своевременното им предявяване, НАП е
обвързана от общото правило на чл. 688 ал. 1 изр. второ ТЗ. При тези
съображения и с оглед систематичното място на нормата на чл. 687 ал. 2 ТЗ се
налага извод, че задължението за синдика да включи в списъците на предявените
вземания и установени с влязъл в сила акт до съставяне на списъка по чл. 686 ТЗ, който, по изрично предписание, включва и служебно установените от синдика
вземания (чл. 686 ал. 1 т. 2 ТЗ). С други думи, синдикът не се нуждае от
нарочно предявяване на установени с влязъл в сила акт публични вземания в
рамките на срока по чл. 685 ал. 1 ТЗ, ако такива вземания са му станали
известни. Систематичното тълкуване на чл. 687 и чл. 686 ал. 1 т. 2 ТЗ навежда
на извод, че държавата може да разчита на служебната инициатива на синдика до
съставяне на първия списък, призван да огласи станалите известни на синдика
вземания. Определеният срок за съставяне на списъците и огласяването им
обезпечава възможност за данъчната администрация в оставащия срок по чл. 688
ал. 1 ТЗ да предяви установено преди откриване на производството публично
вземане, но, по една или друга причина, убягнало от вниманието на синдика.
Недопустимото
оспорване на установено по специален ред публично вземане по силата на чл. 164
ал. 4 ТЗ несъмнено изключва възможността да бъде подлагано на проверка от съда
по несъстоятелността, съответно по исков ред основанието и размера на
удостовереното в акта публично вземане. Тази проверка обаче предполага надлежно
предявено вземане, което, по изложените вече съображения, данъчната
администрация дължи да стори в предписаните от закона срокове. Невъзможността
да се развие производство по чл. 692 ТЗ не е в състояние да омаловажи
гарантираната с чл. 688 ал. 1 изр. второ ТЗ гаранция за кредиторите в
производството по несъстоятелност за утвърждаване обема на задълженията на
длъжника, произтекли от самостоятелната му дейност, в рамките на тримесечен
срок от откриване на производството по несъстоятелност. Игнорирането на този
срок за публичните вземания, било то и установени с влязъл в сила акт,
предполага привилегия за кредитор, която обаче не би могла да бъде утвърдена
чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 687 ал.
2 ТЗ. С други думи, макар и производството по оспорване да е недопустимо,
синдикът дължи да обяви и публичните вземания, които подлежат на
удовлетворяване в производството.
При
тези съображения налага се извод, че възникнали вземания преди датата на
откриване на производство по несъстоятелност не могат да бъдат предявени макар
и да са били установени с влязъл в сила акт в хода на откритото производство. Процесното вземане е удостоверено като съществуващо преди датата
на откриване на производството по несъстоятелност, поради което и в
съответствие със закона синдикът е отказал включване на вземанията в списъка на
приетите вземания.
Предвид
придадения легитимационен ефект на одобрения списък нормата
на чл. 692 ал. 1 и ал. 3 ТЗ ангажира съда изрично да се произнесе по
възражението и да валидира списъка на приетите
вземания. Доколкото не е повдигнато възражение, този списък не подлежи на
проверка от съда.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Н.А.ЗА П.срещу
включване на предявени вземания за 200 лв. – главница и 85, 95 лв. лихва в
списъка на неприетите вземания, обявен в търговския регистър на 28.07.2022 г.
ОДОБРЯВА списък на приети вземания, предявени по реда на чл. 688 ал. 3 ТЗ,
обявен в търговския регистър на 28.07.2022 г..
Определението
не подлежи на обжалване – чл. 692 ал. 6 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ: