Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В., 15.06.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс.
в публично съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Т.К. след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14 211 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.30 ЗНасл. и
чл. 34 ЗС от Н.А.Л. срещу Ю.А.Ж., А.И.Ж. и П.И. Б. с искане намаляване размера на дарението,
обективирано в НА 188, том 9, дело 2993/1987г. ,с което М. И. Д. и А. Ж. Д. са
дарили на И. А. Ж. описания в акта
недвижим имот до размер на запазената част на ищцата и за допускане на делба
на дворно място, няходящо се в гр.В.,
кв.”А.”, у.”И. М.” 6 , съставляващо имот с идентификатор * с площ по документи
за собственост 424 кв.м.,а по скица 393 кв.м. , при граници имоти с
идентификатори : *; *; *.* *; * и тавански етаж на кота + 5.20 със застроена
площ 144.72 кв.м., състоящ се от пет стаи и две бани с тоалетни, при квоти
: 15/36 ид.ч. за Н.Л.; 7/36 ид.ч. за Ю.Ж.;
7/36 ид.ч. за П. Б., както и иск с правно основание чл.30 ЗНасл. за
възстановяване на запазената част на ищцата по отношение на разпореждане,
извършено с дарение на сумата от 10 000 лева. Ищцата излага,че с ответниците са
съсобственици на ½ ид.ч. от процесното дворно място и на ½ ид.ч.
от тавански етаж от жилищна сграда, построен извън пределите на учреденото
право на строеж, който съставлявал приращение. Твърди,че е придобила
собствената си ¼ ид.ч. по наследство от баща си А. Ж. Д., поч. на
17.10.1991г. и майка си М. И. Д., поч. на 19.10.2010г. Сочи,че майка й
притежавала ½ ид.ч. от дворното място, право на строеж върху втори
жилищен етаж и ½ ид.ч. от приращенията в дворното място по силата на НА 82, т. 34 , дело 10 862,
вх.рег. 12089/15.12.1998г. Правото на строеж
за втория жилище етаж не било упражнено,а в место втори жилищен етаж бил
построен тавански етаж. След смъртта си М. Д. оставила за наследници ищцата и И.
А. Ж., които придобили по наследство от нея ¼ ид.ч. от дворното място и
¼ ид.ч. от общите части на сградата.
Излага, че с НА 188, том 9, дело 2993/1987г. родителите й дарили на брат
й И. Ж. ½ ид.ч. от процесното дворно място. В последствие на същия било
учредено право на строеж за приземен и първи етаж от жилищна сграда в същото
дворно място, което било упражнено от него и съпругата му Ю.Ж.. Твърди,че И. Ж.
притежавал ¾ ид.ч. от дворното място , ½ ид.ч. от приземен и
първи етаж на жилищната сграда в съсобственост с Ю.Ж. и ¼ ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място по силата
на Договор за доброволна делба от 1986г. или преживе същият притежавал ½
ид.ч. от общите части. Наследници на И. Ж. били ответниците. Сочи,че към
момента на смъртта си наследодателите А. Д. и М. Д. не са притежавали друго
имущество и тъй като се разпоредили с ½ ид.ч. от процесния имот като са
я дарили на И. Ж. ищцата отправя искане
да й бъде възстановен размера на запазената й част, която сочи е в размер на
1/3 от имуществото на наследодателите – от дворното място и таванския етаж,
който следвало да се разпредели на принципа на приращението. Излага,че към
момента на придобИ.ето на процесния имот от наследодателите същият е бил празно
дворно място. Към датата на извършване на дарението през 1987г. в дворното
място съществували две жилищни сгради като наследодателите се разпоредили с
½ ид.ч. от едната в полза на И. Ж..
Тази жилищна сграда била съборена през
1988г. за започване изграждането на предвидената за строеж триетажна
сграда. Със заявление от 01.07.1988г. А.
Д. и М. Д. отстъпили на И. Ж. правото на строеж за приземен и първи етаж, като
на И. Ж. било издадено разрешение за строеж за първи етаж с гараж за 124.50
кв.м. С договор за доброволна делба от 26.12.1989г. И. Ж. получил първи етаж от
сградата, изба от 6.30 кв.м. и ½ ид.ч. от сградата, а А. Д. и М. Д.
получили право на строеж върху втори етаж от сградата, изба с площ от 17.80
кв.м., изба 6.30 кв.м. и ½ ид.ч. от сградата.Твърди, че с разписка от
15.07.1988г. наследодателите дали на И. Ж. и съпругата му Ю.Ж. сума в размер на
10 000 лева за осъществяване на строителство в процесния имот, в замяна на
което последните се задължили да извършат строителство на втори жилищен етаж,за
който към момента на съставяне на разписката било запазено право на строеж от
наследодателите. Строителството на втори етаж не било осъществено, като вместо
него бил изграден тавански етаж. Счита,че при неизпълнение на задължението за
строителство на втори етаж тази сума следвало да се счита за дадена в заем,
като впоследствие вместо договор за заем уговореното между страните било
трансформирано в договор за дарение, като сумата била безвъзмездно дадена на И.
и Ю. Ж.и. Претендира запазената част от дадената като дарение сума от
10 000 лева.
Ответниците се депозирали
писмен отговор. Оспорват предявеният иск по чл.30 ЗНасл. като заявяват, че
същият е неоснователен с аргумент,че не
е насочен срещу лицето, в чиято полза е било извършено дарението. Оспорват
посочения размер на запазената част от ищцата. По иска за делба на дворното
място заявяват,че ищцата притежава 3/12 ид.ч.По иска за делба на таванския етаж
изразяват становища за неоснователност при съображения, че ищцата не е
собственик на етажи или части от сградата. Твърдят,че таванският етаж
съществува временно до построяване на предвидената по план сграда. Твърдят,че
изграденият етаж не е извън обема на учреденото право на строеж. Правят
възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на таванския етаж с непрекъснато владение
от 24 години. Оспорват предявения иск по
чл.30 ЗНасл. по отношение на сумата от
10000 лева. Сочат,че тази претенция следва да се съобрази с
деноминацията като сумата след 05.07.1999г. е в размер на 1 000 лева.
Оспорват договорът да се е трансформирал в такъв за дарение. Отправят
възражение за изтекла погасителна давност на вземането. В тази връзка сочат,че
е уговорен срок за връщане на парите при неизпълнение на задължението в
шестмесечен срок от построяването на сградата, която била завършена през 1990г.
Молят да се приеме за основателен само иска за делба на дворното място при
посочените от тях квоти като бъдат отхвърлени изцяло останалите искове.
Съдът след като прецени
събраните доказателства по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното :
С договор за покупко-продажба от 30.03.1951г.,
обективиран в нот.акт №135, том 1, дело №224/1951г. М. А.Ж. е придобила лично
за себе си и в качеството си на пълномощник на съпруга си А. Ж. Д. празно
дворно място, находящо се в гр.С., кв.”А.” , ул. „И. М.” 5 от 424 кв.м. ,
съставляващо парцел пети в кв.80 по плана на гр.С., при съседи : Р. В., Ж. Й. и
ул.”И. М.” , като в договора е отразено,че двамата купувачи получават в
собственост по ½ ид.ч.
С договор
за дарение от 18.08.1987г., обективиран в нот.акт №188, том IX,
дело №2993/1987г. М. А.Ж. и А. Ж. Д. са дарили на И. А. Ж. ½ ид.ч.
от собствената си къща, находяща се в гр.В., ул.”И. М.” 6 заедно с ½
ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 400 кв.м. по скица, а по нот.акт от 424 кв.м.,
съставляващо парцел XII- 1338 в кв.55 по плана на 27-ми подрайон
на града, при съседи : ул.”И. М.” и пaрцели XIV-1339 и 1337 – IX
от кв.55.
От приложеното по делото удостоверение за
граждански брак се установява,че И. А. Ж. е сключил граждански брак с Ю.А.Ж. на
22.07.1979г.
С разрешение за строеж №47/27.01.1988г. ,
издадено от ОНС-В., Кметство „А.” на И. А. Ж. е разрешено строителство в парцел
XII- 1338, ул.”И. М.” 6 съобразно одобрени проекти от
11.04.1988г.
Със заявление от 07.07.1988г. А. Ж. Д. като
собственик на дворно място с пространство от 400 кв.м., съставляващо парцел XII-
1338 в кв.55 по плана на 28-ми подрайон на гр.В., ул.”И. М.” 6 е отстъпил по
реда на чл. 56, ал.2,т.2 ,ал.3 от ЗТСУ безвъзмездно на сина си И. А. Ж. право
на строеж върху дворното място, по силата на което да построи жилищна сграда с
площ от 120 кв.м., състояща се от приземен етаж и първи етаж. Приземният етаж-
избени помещения и гараж, първият етаж – четири стаи, кухня и сервизни
помещения.
Съгласно
обективираното в приложената по делото разписка с нотариална заверка на
подписите от 15.07.1988г. И. А. Ж. и съпругата му Ю.А.Ж. са заявили,че са
получили от родителите на И. А. Ж. – А. Ж. Д. и М. И. Д. в заем сумата от
10 000 лева за строителство на жилище в гр.В., кв..А., ул.”И. М.” 6, като
са се задължили вместо изпълнение на дълга да прехвърлят на А. и М. Д.и / да
продадат ½ ид.ч. от построената от тях жилищна сграда в шестмесечен срок
от момента,в който сградата е готова за обитаване. Посочили са,че ако не
изпълнят това си задължение, ще върнат
сумата от 10 000 лева на А. и М. Д.и в същия посочен шестмесечен срок,
като ще дължат и 6 % годишна лихва.
С договор за доброволна делба от 26.12.1989г. с
нотариална заверка на подписите И. А. Ж., Ю.А.Ж., А. Ж. Д. и М. И.ов Д. като
съсобственици на дворно място от 424 кв.м., находящо се в гр.В., ул.”И. М.” 6 в
кв.А., съставляващо парцел XII- 1338 в кв.55 по плана
на 28—ми подрайон на гр.В. и построената в него жилищна сграда са извършили доброволна делба на сградата в
дворното място, като дял първи, представляващ първи етаж от сградата,състоящ се
от входно антре, кухня, столова, дневна, две спални, тоалет, баня, гараж номер
1 към съществуващата сграда, ПРУ, изба от 6.30 кв.м. в западната част на
сградата- към стълбището и ½ ид.ч. от общите части са получили И. А. Ж.
и Ю.А.Ж., а дял втори, представляващ отстъпено право на строеж върху втория
етаж от сградата, изба от 17.80 кв.м. в североизточната част и изба от 6.30
кв.м. в северната част на сградата и ½ ид.ч. от общите части на сградата
са получили А. Ж. Д. и М. И. Д., които са си запазили правото да ползват
безвъзмездно временния тавански етаж с помещенията в него, приспособени за
живеене до окончателното построяване на втория етаж от сградата.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 25.07.1990г., обективиран в нот.акт №156,
том XIII, дело №3919/1990г. М. И.
Д. и А. Ж. Д. са прехвърлили на дъщеря си Невяна А.Л.
собственото си право на строеж върху втори етаж от жилищна сграда, находяща се
в гр.В., ул.”И. М.” 6, избата от 17.80 кв.м., намираща се в североизточната
част от сградата, избата от 6.30 кв.м., намираща се в северната част от
сградата, ½ ид.ч.от общите части на сградата и 212/424 кв.м. от дворното
място, съставляващо парцел XII-
1338 в кв.55 по плана на 28—ми подрайон на гр.В..
От Удостоверение за наследници, издадено на
11.03.2014г. от Община В. се установява, че А. Ж. Д. е починал на 17.10.1991г., като е оставил
за свои законни наследници М. И. Д., Н.А.Ж. и И. А. Ж..
Със
заявление от 20.01.1997г. за отстъпване на право на строеж по чл.56,ал.2 и 3 от
ЗТСУ Н.А.Л. и Борис Димитрова Лачков като съсобственици
на дворно място с пространство от 424 кв.м., съставляващо парцел VII- 1338 в
кв.69 по плана на 28-ми микрорайон на гр.В., ул.”И. М.” 6 са изразили съгласие иса отстъпили безвъзмездно на И. А. Ж. и
съпругата му Ю.А.Ж. върху дворното място, по силата на което същите да
надстроят трети жилищен етаж върху съществуващата жилищна сграда в мястото със
застроена площ от 120 кв.м. ,състоящ се от „ четири стаи, кухня и сервизни
помещения, съобразно одобрен архитектурен план.
С договор
за дарение от
11.12.1998г., обективиран в нот.акт №195, том 2, рег. №1015, дело №196/1998г.
на нот. №196-Орлин Стефанов, вписан в СВ под акт №82, том XXXIV, дело №
10862, вх.рег. №12089/15.12.1998г. Невяна А.Л. и Борис Димитров Лачков са
дарили на М. И. Д. придобитото по време на брака им и представляващо СИО право
на строеж върху втори жилищен етаж на сграда, находяща се на ул. „ И. М.” 6 с
площ от 100 кв.м., избата с площ от 17.80 кв.м. , намираща се в североизточната
част на сградата, избата с площ от 6.90 кв.м., находяща се в северната част на
сградата , съответните идеални части от общите части на сградата и 212 ид.ч. от
дворното място, цялото с площ от 424 кв.м., представляващо парцел XII- 1338 в кв.55 по плана на
28—ми подрайон на гр.В..
От
Удостоверение за наследници, издадено на 11.03.2014г. от Община В. се
установява, че М. И. Д. е починала на 19.10.2010г.,
като е оставила за свои законни наследници Н.А.Л. и И. А. Ж..
От Удостоверение за наследници, издадено на
10.02.2012г. от Община В. се установява, че И. А. Ж. е починал на 07.02.2012г.,
като е оставила за свои законни наследници Ю.А.Ж., А.И.Ж. и П.И. Б..
Съобразно констативен протокол от 22.05.2012г.,
издаден от Община В.-Район А., Отдел „Устройство на територията” жилищната сграда на ул.”И. М.” 6 в УПИ XII-
1338 в кв.55 по плана на 28—ми микрорайон на гр.В.. е разрешена като етапно
строителство на името на И. А. Ж. и са изградени приземен, първи етаж и таван и
са завършени с различна степен на довършителни работи по смисъла на параграф 5,
т.46 от ДР на ЗУТ. Сградата е на покрив, без външна мазилка, с вътрешна
мазилка, ВиК и ел, инсталации, дограма и с подобрения на първия етаж.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпита на водените от ответници свидетели Лозан И.ов Лозанов и М. Янчева
Желева, които излагат,че старата къща в имота била съборена през 1989г. и
новата била изградена в началото на 90-те години/ 91-93г./ И двамата свидетели
сочат,че таванският етаж била обитаван от Миглена/ дъщеря на ищцата/ след като
се омъжила и тя живяла там до скоро. И. й дал да ползва таванските помещения
без да плаща наем, докато се устрои. Когато тя се нанесла, таванът не бил готов
и затова правили подобрения.
Съгласно заключението на проведената по
делото СТЕ изграденият тавански етаж представлява покрив над изградения първи
етаж от сградата и не съответства на представените архитектурни проекти. Вещото
лице е констатирало,че таванският етаж обхваща три помещения, сушилно
помещения, коридор и две тераси и е с обслужващо предназначение за сградата и
не е самостоятелен обект. Пазарната стойност на дворното място към 17.10.1991г.
е посочена в размер на 42 798 лева, а към 19.10.2010г. – 77 600 лева.
Пазарната стойност на правото на строеж върху втори жилищен етаж към 17.10.1991г.
е посочена в размер на 9 629 лева, а към 19.10.2010г. в размер на
17 460 лева.
Съдът след като взе
предвид събраните в производството доказателства и становищата на страните
намира за установено от правна страна следното:
Искът по чл.30,ал.1 ЗНасл. по
съществото си е конститутивен и поражда в
полза на наследника, чиято запазена част е накърнена, субективното преобразуващо право да иска намаляване
на даренията и завещателните разпореждания, направени приживе от наследодателя
до размера, необходим за допълване на запазената му част. Определянето размера
на запазената част на наследника, предпоставя образуване на наследствена маса,
включваща всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му
и изваждане на неговите задължения, както и на увеличението на наследството по
чл. 12, ал. 2 ЗНасл. Към общата маса се прибавят и даренията, според тяхното
състояние по време на подаряването и според стойността им към момента на открИ.е
на наследството, с изключение на обичайните такива.
Не се спори от страните,
а и от представените писмени доказателства се установява, че А. Ж. Д. и М. И. Д.
са наследодатели на ищцата Н.Л. и на праводателя на ответниците И. Ж.. Същите
по време на брака си през 1951г. придобили процесното дворно място с
договор за покупко-продажба, като през
1987г. се разпоредили с половината от него чрез договор за дарение в полза на
сина си И. Ж. т.е. процесното разпореждане е извършено в полза на лице, което е
наследник по закон на прехвърлителите и не е
налице хипотезата на чл.30,ал.2 ЗНасл., като приемането на наследството
по опис не е елемент от фактическия състав на иска по чл.30 ЗНасл.
През 1989г. въз основа
на договор за доброволна делба в дял на А.
Д. и М. Д. е поставено отстъпено право на строеж за втори жилищен етаж от
построената в дворното място сграда. Чл.18 ЗЗД изисква договорите за прехвърляне
на собственост или учредяване на вещни права върху недвижим имот следва да
бъдат извършени с нотариален акт при спазване не правилата, установени в ГПК. Към датата на сключване на договора за
доброволна делба е бил предвиден облекчен ред за отстъпване на право на строеж
по реда на чл.56,ал.3 ЗТСУ/отм./ чрез заявление до общината с нотариална заверка
на подписите. Доказателства за отстъпване на право на строеж по надлежния ред за
втори жилищен етаж в полза на наследодателите не са представени, предвид и на
което същите не са могли да придобият същото чрез сключения договор за
доброволна делба, предвид че договорът в тази му част е нищожен на основание
чл.26,ал.2 ЗЗД поради липса на форма.
По
отношение на иска за намаляване на дарственото разпореждане, извършено от наследодателя А. Д..
С оглед на разпоредбата
на чл.19,ал.1 и ал.3 СК/1985г. отм. / наследодателите са притежавали дворното
място в равни квоти, като с извършеното дарение през 1987г. същите са отчуждили
половината от него или по ¼ ид. ч. за всеки от тях.
През 1990г. въз основа
на сключен договор за издръжка и гледане наследодателите са прехвърлили в
собственост на ищцата Н.Л. половината от дворното място.
Ищцата твърди,че уговорката
по получената през 1988г. от И. Ж. и
съпругата му Ю.А. в размер на 10000 лева от наследодателите се е трансформирала
в договор за дарение. Доказателства в тази насока не са ангажирани, предвид и
на което не са налице основания да се приеме, че сумата е предоставена безвъзмездно.
Не може да се приеме, че неизпълнението
на задължението на И. и Ю. да построят втори жилищен етаж от сградата или задължението им да върнат
сумата сочат за наличието на дарствено
разпореждане, тъй като неизпълнението на
поети договорни задължения обосновават съответната отговорност вследствие на това неизпълнение и не
представляват аргумент, който да обоснове твърдението на ищцата за наличието на
различни уговорки впоследствие. Сумата е предоставена възмездно и не подлежи на
възстановяване по реда на чл.30 ЗНасл., като искът в тази насока се явява
неоснователен. На същите съображения
съдът намира,че с оглед възмездния характер на договора за заем тази сума не
следва да се включва в наследствената маса на А. Д..
При тази фактическа
обстановка към датата на открИ.е на наследството на А. Д. 17.10.1991г. същият
не е притежавал имущество предвид извършените разпореждания през 1987г. и
1990г. Съобразно чл.29,ал.3 ЗНасл. размерът на разполагаемата част на А. Д. при
оставени две деца и преживял съпруг е
¼ от имуществото му, като размерът на запазената на част на ищцата е
също ¼. С извършеното дарение през 1987г. наследодателят е превишил
размера на разполагаемата си част респ. е налице накърняване на запазената част
на ищцата като негов наследник. Възстановяването следва да се извърши без
съставяне на наследствена маса по чл.31 ЗНасл. предвид липсата на имущество в
патримониума на наследодателя, като намалението следва да се извърши в дроб,
равняваща се на запазената част по чл.29 ЗНасл. в размер на ¼.
По отношение на иска за намаляване на дарственото разпореждане, извършено от наследодателя М. Д..
На изложените по- горе
съображения с извършеното дарение през 1987г. М. Д. е отчуждила ¼ ид.ч. от притежаваните
½ ид.ч. от дворното място. През 1989г. въз основа на договор за
доброволна делба А. Д. и М. Д. са получили право на строеж за втори жилищен
етаж от построената в дворното място сграда. През 1990г. въз основа на сключен
договор за издръжка и гледане наследодателите са прехвърлили в собственост на
ищцата Н.Л. половината от дворното място и правото на строеж за втори жилищен
етаж от сградата в двора. През 1998г. с договор за дарение ищцата Н.Л. и
съпругът й прехвърлят в собственост на М. Д. правото на строеж за втори жилищен етаж от сградата и половината
от дворното място. В наследствената маса на М. Д. следва да се включи
притежаваната от нея ½ ид.ч. от дворното място, без право на строеж за втори жилищен етаж, предвид
развитите вече доводи за нищожност на акта, с който е получено/учредено/, поради липса на предвидената форма.
Съобразно чл.29,ал.1
ЗНасл. размерът на разполагаемата част на М. Д.
при двама низходящи е 1/3 от имуществото й, като размерът на запазената
на част на всеки низходящ е 2/6. С оглед
заключението на вещото лице стойността на чистия актив в наследствената маса
възлиза на 38 800 лева, към който след прибавяне на стойността на извършеното дарение на ¼ ид.ч. от
дворното място се получава сумата от 58200 лева. Вземайки предвид последната,
стойността на запазената част на ищцата възлиза в размер на 19 400 лева. Размерът
на полученото от ищцата по наследство от
М. Д. възлиза също на стойност 19 400 лева, което обуславя извода, че
стойността на полученото в наследство съвпада с размера на запазената част на
ищцата и извършеното дарение в полза на И.
Ж. не некърнява запазената й част, предвид
и на което предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По
предявения иск за делба на дворното място.
Съобразно разпоредбата
на чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 от ЗНасл. и
извършеното намаление на дарственото разпореждане от А. Д. в полза на наследодателя на ответниците И. Ж. страните притежават следните права в
съсобствеността, възникнали на основание наследствено правоприемство : Н.А.Л.
– 15/48 ид.ч.; Ю.А.Ж. – 11/48 ид.ч.; П.И. Б. – 11/48 ид.ч. и А.И.Ж. – 11/48
ид.ч.
Предвид, че страните не
са уредили доброволно отношенията по между си, съдът намира, че предявеният иск
за делба на дворното място е основателен и следва да се уважи.
По предявения иск за делба на таван.
Съгласно заключението на проведената по делото
СТЕ, което съдът кредитира в цялост като обективно и компетентно
дадено, изграденият тавански етаж
представлява покрив над изградения първи етаж от сградата и е с обслужващо
предназначение за сградата и не е самостоятелен обект. Ищцата твърди,че е налице
съсобственост по отношение на таванския етаж, възникнал по силата на
приращението, тъй като И. Ж. не е притежавал право на строеж за таван и е
излязъл извън обема на учреденото.
Разпоредбата на чл.92 ЗС въвежда правилото, че
собственикът на земята е и собственик на постройките и насажденията върху нея,
освен ако не е установено друго. Изключението е налице когато е било учредено
право на строеж и то е реализирано в рамките разрешеното съгласно чл.63 ЗС. Чл.92
ЗС намира приложение, когато постройката
представлява самостоятелен обект по строителните правила и норми. В случай, че
се установи, че застроеното в повече не
представлява такъв обект, следва да се приложи чл. 97 ЗС. Собствеността не може
да възникне върху несамостоятелен обект, като по отношение същия важат правилата на чл.97 или 98 ЗС – той или
следва режима на главната вещ, или се присъединява, но не към земята, а чрез неделимото
му свързване с друга главна вещ. Правото
на строеж за сградата е учредено по реда на чл. 56 ал.3 ЗТСУ /отм./ за
жилищна сграда с площ от 120 кв.м., състояща се от приземен етаж и първи етаж.
Налице е отклонение от обема на учреденото право на строеж, състоящо се изграждането на тавански етаж, който е с
обслужващо сградата предназначение и не представлява самостоятелен обект, предвид и на което следва да се приложи разпоредбата на
чл.97 ЗС, изключваща придобИ.ето на собствеността по приращение от
собствениците на земята, което води до извод, че ищцата не разполага с права в
таванския етаж, с оглед и на обстоятелството, че същата не притежава собственост
в съществуващата сграда. Предявеният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Съобразно чл.9 от
ТДТССГПК по иска за делба на таванското помещение ищцата следва да заплати
държавна такса в размер на 50 лева.
Воден от горното, съдът :
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.А.Л.,
ЕГН : ********** с адрес *** срещу Ю.А.Ж., ЕГН: **********, А.И.Ж.,ЕГН: **********
и П.И. Б., ЕГН: ********** и трите с адрес *** 6, с правно основание чл. 30 ЗН
за намаляване дарствени разпореждания със сумата от 10 000 лева, извършени от А.
Ж. Д. и М. И. Д. в полза на И. А. Ж. и Ю.А.Ж., обективирани в разписка с нотариална заверка на подписите от
15.07.1998г. и възстановяване на запазената й част от наследството на А. Ж. Д.
и М. И. Д., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.А.Л., ЕГН : **********
с адрес *** срещу Ю.А.Ж., ЕГН: **********, А.И.Ж.,ЕГН: ********** и П.И. Б.,
ЕГН: ********** и трите с адрес *** 6, с правно основание чл. 30 ЗН за
намаляване дарствено разпореждане, извършено от М. И. Д. в полза на И. А. Ж.,
обективирано в нот.акт №188, том IX,
дело №2993/1987г. и възстановяване на запазената й част от наследството на М. И.
***, починала на19.10.2010г., като неоснователен.
НАМАЛЯВА на основание чл. 30,
ал. 1 ЗН по предявения от Н.А.Л., ЕГН : ********** с адрес *** срещу Ю.А.Ж.,
ЕГН: **********, А.И.Ж.,ЕГН: ********** и П.И. Б., ЕГН: ********** и трите с
адрес *** 6 иск, извършеното от А. Ж. Д.
в полза на И. А. Ж. на 18.08.1987г.
дарение на ¼ ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.В., ул.”И. М.” 6,
цялото с площ от 400 кв.м. по скица, а
по нот.акт от 424 кв.м., съставляващо парцел XII- 1338 в кв.55 по плана
на 27-ми подрайон на града, при съседи : ул.”И. М.” и пaрцели XIV-1339 и 1337 – IX
от кв.55, обективирано в нот.акт №188,
том IX, дело №2993/1987г. с
¼ ид.ч., необходима за
възстановяване на запазената част на ищцата Н.А.Л., ЕГН : ********** с адрес ***
от наследството на баща й А. Ж. Д.,
починал на 17.10.1991г., като ВЪЗСТАНОВЯВА
запазената част на Н.А.Л., ЕГН: **********
с адрес *** от
наследството на баща й А. Ж. Д., починал на 17.10.1991г. в размер на 1/16 ид.ч. от имота.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.Л., ЕГН : ********** с адрес *** срещу Ю.А.Ж.,
ЕГН: **********, А.И.Ж.,ЕГН: ********** и П.И. Б., ЕГН: ********** и трите с
адрес *** 6, иск за делба на тавански
етаж и тавански етаж на кота + 5.20 със застроена площ 144.72
кв.м. от жилищна сграда, находяща се в гр.В., ул.”И. М.”
6, като неоснователен.
ДОПУСКА съдебна делба на ДВОРНО МЯСТО, няходящо се в
гр.В., кв.”А.”, у.”И. М.” 6 , съставляващо имот с идентификатор * с площ по
документи за собственост 424 кв.м.,а по скица 393 кв.м. , при граници имоти с
идентификатори : *; *; *. *
*; * между съделители и
квоти, както следва : Н.А.Л., ЕГН : ********** – 15/48 ид.ч.; Ю.А.Ж., ЕГН: ********** – 11/48
ид.ч. ; А.И.Ж.,ЕГН: ********** – 11/48
ид.ч. и П.И. Б., ЕГН: **********- 11/48 ид.ч.
ОСЪЖДА Н.А.Л., ЕГН : ********** с адрес *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 50 /петдесет/
лева, представляваща дължима държавна такса, на основание чл.9 от ТДТССГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: