РЕШЕНИЕ
№ 2251
гр. Бургас, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120105553 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, *,
представлявано от Г.Й.Т., с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът
„Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от „Хотелски комплекс Черноморец“ с ЕИК *, представляван
от И.Д.А., дължи на ищеца 1843,35 лева главница, представляваща неплатена цена за
доставена, отведена и пречистена вода до абонатен № *по фактури, издадени в периода
22.03.2019 г. – 25.02.2021 г. с отчетен период от 09.02.2019 г. – 03.02.2021 г., 111,34 лева
обезщетение за забава за периода от 21.04.2019 г. до 09.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението – 13.04.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 2539/2021 г. по описа на БРС.
Твърди се, че ответникът е собственик на имот в гр. Бургас, ул. * . Като
абонат на ищцовото дружество с абонатен номер № *е бил длъжен да плаща ежемесечно
задълженията си към дружеството, но не е платил тези си задължения по издадени фактури
за периода 22.03.2019 г. – 25.02.2021 г., с отчетен период по фактури 09.02.2019 г. –
03.02.2021 г. Моли се за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответникът чрез процесуален представител е оспорил исковете.
Посочил е, че не е установено ответникът да е използвал количеството вода, посочено и
фактурирано от ищеца. Оспорено е съдържанието на приложените към исковата молба
1
справки извлечения и фактури. Моли се съда да отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, установява се и от събраните по делото
писмени доказателства, че ответното дружество е абонат на ищеца „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД във водоснабден имот на адрес: *. Представени са от ищцовата страна
двадесет броя фактури, неносещи подписа на издател и получател на описаните в тях
услуги, издадени в периода 22.03.2019 г. – 25.02.2021 г., както и справка – извлечение за
показанията на водомера във водоснабдения имот. Видно от справката за показанията на
водомера, отчетени с мобилно устройство, потребеното количество вода е начислено от
инкасатор. Приложен е протокол от 30.05.2019 г. за подмяна на водомер със стар № * и
показание 1350 м3 с нов водомер с № *. Подмяната на водомера се установява и от
приложената отчетна форма.
Вещото лице, изготвило заключението по назначената съдебно–
техническа експертиза, е констатирало, че водоснабдяваният обект представлява
административна сграда на четири етажа. Имотът е водоснабден чрез водопроводно
отклонение от уличен водопровод с монтиран един водомер. За периода от 09.02.2019 г. до
30.05.2019 г. отчитането се е извършвало с водомер с № *, като по искане на „ПФК
Нефтохимик“ АД водомерът е демонтиран. Същият е даден за проверка в независима
лаборатория и е дадено заключение, че не съответства на метрологичните и технически
изисквания към него. Поради това е прието, че водомерът не отчита правилно и следва да се
смени. На 30.05.2019 г. е монтиран нов водомер. Изразходваното в периода 16.05.20019 г. –
30.05.2019 г. количество вода 6 м3 не е начислено и фактурирано на потребителя. В периода
09.02.2019 г. – 15.05.2019 г. е фактурирано количество вода в размер на 62 м3. За периода
след поставяне на новия водомер до 03.02.2021 г. отчитането на изразходваното количество
вода се извършва по новомонтирания водомер с № * от показание 0 м3 до показание 540 м3.
Според заключението на съдебно–счетоводната експертиза
представените по делото фактури, чиято стойност се претендира в настоящото
производство, са осчетоводени в счетоводството на ищеца като приходи от продажби и
върху тях е начислен ДДС като задължение към бюджета. По две от процесните фактури –
от 22.03.2019 г. и 24.04.2019 г. са осчетоводени плащания, постъпили на 27.05.2019 г. с
наредител управителя на дружеството И.Д.. Обстоятелството, че са извършени плащания по
банков път на сума в общ размер 122,10 лева се установява и от приложените по делото
платежни нареждания от 27.05.2019 г. с наредител И.Д. и основания за плащане „плащане
по оспорена и неприета фактура 38225459 от 24.04.2019 г.“ и „плащане по оспорена и
неприета фактура 38091319 от 22.03.2019“.
Свидетелят К. С. е посочила, че работи във „ВиК” ЕАД като отчетник
измервателни уреди и отчита водомера на ответното дружество на ул. * с мобилно
устройство и баркод. Свидетелката е посочила, че водомерът е сменен преди около две
2
години.
При така обсъдените доказателства, настоящият състав счита
предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл. 422 ГПК, за
основателен.
За да бъде уважен предявения иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да
установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, провокирано
от договор за предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил
точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото
възнаграждение.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. а от Допълнителните разпоредби на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (аналогична на чл. 3, ал. 1, т.
1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи), а също и според
представените действащи общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители
са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от
ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени общи
условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата
или от регулаторния орган. Видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба на
имот № 54, т. I, д. № 45 от 2002 г. „Интрейд инженеринг“ АД е прехвърлило имота на ул *
№ 5-7 на „Фина механика“ АД, чийто правоприемник е ответното дружество. От гласните и
писмени доказателства по делото се установи, че ответникът е ползвал за процесния период
въпросния водоснабден имот – жилищна сграда, като съгласно заключението на вещото
лице И. водомерният възел с монтиран на него водомер, отчитащ потреблението в имота, е
разположен във водомерна шахта на 2 м. от уличната регулация. Поради това ответникът е
потребител на ВиК услуги, т. е. задължено към ищеца лице. Това обстоятелство не се спори
между страните по делото.
По делото се спори относно годността на водомера, монтиран за
отчитане на консумирано от ответника количество вода до 30.05.2019 г., и годността на
представените от ищеца писмени доказателства.
В обсъденото по-горе заключение на вещото лице по приетата съдебно-
техническа експертиза, посетило обекта, е констатирано, че в шахтата, където е разположен
водомерът, измервателното устройство – водомер, работи и отчита правилно потребената
вода. Този водомер с номер * е нов, монтиран е на 30.05.2019 г. поради установена грешка в
предходния водомер, отчитащ потребеното количество вода. Старият водомер с номер * е
отчитал изразходваната вода в част от процесния период – в периода 09.02.2019 г. –
30.05.2019 г. Вещото лице изрично е посочило, че според свидетелството за проверка от
независима лаборатория водомерът е отчитал с грешка и не е съответствал на
метрологичните и техническите изисквания към него. Ето защо е бил подменен на
30.05.2019 г. с нов, а изразходваното количество вода в периода 16.05.2019 г. – 30.05.2019 г.
– 6 м3, не е начислено и фактурирано на ответника от водоснабдителното дружество
съгласно заключението на вещото лице .
Поради това и съдът намира, че потребената след 30.05.2019 г. вода е
3
правилно отчетена и начислена, като се дължи заплащането й. Дължими са сумите по
всички фактури, издадени за периода 25.06.2019 г. – 25.02.2021 г. По отношение на
дължимите суми по фактури от 22.03.2019 г., 24.04.2019 г. и 27.05.2019 г. с отчетен период
от 09.02.2019 г. до 15.05.2019 г. съдът намира следното: действително в този период
водомерът е отчитал с грешка, което се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Общите условия на дружеството, публикувани
на сайта на дружеството и действащи към момента (повтаряща разпоредбата на чл. 47, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи), водомерната шахта,
сградната водопроводна инсталация или вътрешната водоснабдителна мрежа след
водомерния възел на водопроводното отклонение са собственост на потребителя. Те се
изграждат и поддържат от и за негова сметка. Общите условия на дружеството имат сила на
договор между доставчика на ВиК услуги и потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителя на ВиК услуги. Ответникът е бил обвързан от тези Общи
условия като потребител на ВиК услуги. Съгласно заключението на вещото лице И.
повредата в случая е била след водомерния възел, в самия водомер, т. е. според цитираната
норма от Общите условия и от Наредбата потребителят е бил длъжен да извърши поправка
на аварията за своя сметка, като за неблагоприятните последици от неотстраняване на
същата той носи негативните последици – в случая следва да заплати отчетеното с грешка
количество вода, независимо дали е реално потребено от ответника. Това количество вода е
отчетено от водомера, въпреки неизправността му, за отстраняването на която грешка
отговорност носи единствено ответникът в качеството му на потребител на ВиК услуги,
предвид мястото на повредата – по самия водомер. Ето защо и съдът намира, че се дължат и
претендираните по трите фактури суми в общ размер 77,36 лева.
Неоснователно се явява възражението на ответника за негодност на
писмените доказателства – фактури, да установят вземането на ищеца. Фактурите, в които
са обективирани договорните правоотношения между страните, не са отразени в
счетоводството на ответника, което е видно от приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза. Те не са подписани от представител на ответника, но това не ги опорочава – в
Закона за счетоводството не е предвидено изискване фактурите да са подписани от издател
и получател, за да е редовна формата им. Съдът счита, че услугите по доставяне на вода са
извършени, което се установява в съвкупност от събраните гласни доказателства и приетите
по делото експертизи.
Настоящият съдебен състав, счита, че ищецът е изправна страна по
договора. При това положение за ответника е възникнало задължение за заплащане на
консумираната вода. След като не е изплатил поетото от него задължение по договора, той
се явява неизправна страна и това е основание за ангажиране на отговорността му по
отношение на ищеца за сумата, претендирана с исковата молба, представляващи задължение
по 20 бр. фактури, издадени през периода 22.03.2019 г. – 25.02.2021 г., с отчетен период по
фактури 09.02.2019 г. – 03.02.2021 г. По делото са ангажирани доказателства за частично
4
плащане на фактурите от 22.03.2019 г. – 73,90 лева, и от 24.04.2019 г. – 48,20 лева, като
остатъкът за плащане от първата фактура е 0,09 лева, а по втората – 0,06 лева, каквато е и
стойността, претендирана от ищеца.
Основателен се явява акцесорният иск за присъждане на обезщетение за
забава, тъй като съобразно направените от съда изчисления в онлайн калкулатор същото
възлиза в размер над претендирания.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят направените в исковото и заповедното производство разноски, възлизащи в размер
на общо 834,64 лева, в които е включено и определеното за настоящото производство
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Професионален
футболен клуб Нефтохимик“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД, ЕИК *, представлявано от
И.Д.А., че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата от 1843,35 лева
главница, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода до
абонатен № *по фактури, издадени в периода 22.03.2019 г. – 25.02.2021 г., с отчетен период
от 09.02.2019 г. – 03.02.2021 г., 111,34 лева обезщетение за забава за периода от 21.04.2019 г.
до 09.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението – 13.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 2539/2021 г. по описа на
БРС.
ОСЪЖДА „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: *, представлявано от „Хотелски комплекс Черноморец“
ЕАД, ЕИК *, представлявано от И.Д.А., да заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от изпълнителния
директор Г.Й.Т., сумата от 834,64 лева (осемстотин тридесет и четири лева и шестдесет и
четири стотинки) съдебно-деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5