Р Е Ш E
Н И Е
№181
Гр. Перник, 26.06.2020 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести май през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 182 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 214, т. 1, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба
на С.Й.И. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника й адвокат В.В. ***, срещу Заповед
№ 428 от 25.02.2016 година на кмета на Община Перник, с която на основание чл.
129, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 13 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), не е приет (одобрен) проект за
изменение на подробен устройствен план (ПУП) – план за регулация (ПР) и план за
застрояване (ПЗ), на поземлен имот (ПИ) № 368 по плана на с. Боснек, община
Перник, област Перник, при което с ПР ПИ № 368 се урегулира по имотни граници в
УПИ X-368, променя се регулацията на УПИ IX-367 в кв. 35, а с ПЗ се определят зона за застрояване
(свободно), характер на застрояване (ниско етажно застрояване) в
новообразувания УПИ X-368 в кв. 35.
В жалбата се твърди, че заповедта
е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваната
заповед. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 26.05.2020 година
процесуалният представител на жалбоподателя, адвокат В.В. ***, поддържа жалбата
и пледира същата да се уважи. Представя писмена защита, в която излага
съображения, че по делото не е доказано твърдението на заинтересованите страни,
че жалбоподателят не е собственик на имота, предмет на проведеното
административно производство. Твърди, че от друга страна е безспорно
установено, че имот с пл. № 368 е бил част от имот пл. № 231, за който е бил
отреден УПИ VI-229.231 в кв. 40, като към
влизане в сила на ЗУТ (31.03.2001 година), действащият план на с. Боснек е
одобрен със заповед № III-145/22.02.1979
година, а по този план за УПИ IX-367 в кв. 35
има придаваеми места, като от имот № 368 към УПИ IX-367 се придават 35.39 кв. м., но без да са налице
данни да е образувана регулационна и оценителна преписка относно придаваемата
се площ, без да са налице данни да е извършено плащане на придаваемите се места
в сроковете по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, както и без да са налице данни да е
извършено прехвърляне в нотариална форма, съгласно § 8, ал. 2, т. 1 от ПР на
ЗУТ, поради което регулацията не е приложена. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание на 26.05.2020 година ответникът
по жалбата – кметът на Община Перник, чрез процесуалния си представител старши
юрисконсулт Калина Лефтерова, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и
моли съда да я отхвърли. Излага съображения, че по
делото е доказано, че двата имота – на жалбоподателя и на заинтересованите
страни, се припокриват, от което следва, че е налице спор за материално право,
поради което правилно е отказано одобряването на ПУП. Претендира
присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание на 26.05.2020 година, заинтересованите страни
А.Б.И. и В.Б.Л., редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуален
представител. В писмено становище по съществото на делото с вх. № 1245/03.05.2016
година (лист 51 от делото), пледират, че не са налице условията по § 8, ал. 2,
т. 3 от ПР на ЗУТ, тъй като регулационният план, одобрен при действието на ЗТСУ
(отм.) е приложен и регулационните граници следва да се считат за имотни
(аргументират се в чл. 33, ал. 1 от ЗТСУ и ТР № 3/15.07.1993 г. на ВС). Твърдят
също, че жалбоподателят не е собственик на процесния имот № 368, че собственик
е Община Перник, както и че частта от имот № 368, попадаща в собствения им имот,
е владяна само и единствено от тях, а в имот № 368 никой „не е стъпвал повече
от 40 години“, но независимо от това, тъй като имотът е общинска собственост,
по отношение на същия придобивна давност не тече. Сочат, че имотът им е
застроен със законна вилна сграда, а върху частта от УПИ, която проектът,
предмет на процесната заповед, предвижда да се присъедини към новообразувания
имот, са извършени благоустройствени мероприятия и е прокаран водопровод. Молят съда да отхвърли жалбата.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, като провери процесуалните
предпоставки за допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с
чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, и след като извърши
по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните изводи:
По
допустимостта:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.
215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежно легитимирана страна, адресат
на оспорения административен акт, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
От
фактическа страна:
Жалбоподателят, С.И., се легитимира като собственик на
недвижим имот – празно дворно място, с площ 368 м², съставляващо поземлен
имот с кадастрален № 368, в кв. 35 по плана за регулация и застрояване на с. Боснек, община Перник,
област Перник, утвърден със Заповед № III-145/22.11.1979
година на кмета на Община Перник, който е предмет на процесната заповед, съгласно
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 19, том I, рег. № 430, дело № 17/2011 на нотариус В. Д. (л. 75
от делото).
Производството пред административния орган е започнало
по повод постъпило искане вх. № 15/ТР-1834/20.05.2015 година, депозирано от С.Й.И., за изменение на ПУП, част
от кв. 35 по регулационния план на с. Боснек, община Перник, област Перник,
съдържащо предложение за изменение на регулацията между УПИ IX-367 и УПИ X-368 по
имотната граница.
Със становище на главния архитект на Община Перник (л.
36 от делото), дадено на основание чл. 135, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, е прието, че са
налице изискванията по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ: с исканото изменение се
предлага промяна на регулацията между УПИ IX-367 и УПИ X-368 по имотна
граница, в съответствие с документите за собственост и определяне на застрояването
при условията на Жм, като в становището е посочено, че дворищно – регулационният
план не е приложен, както и че няма прехвърляне в нотариална форма. Главният
архитект е предложил да бъде издадено разрешение по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ за
изработване на изменение на ПУП – ПР и ПЗ, с възлагане на проекта на
заинтересуваните лица.
С Акт № 43 от 28.06.2015 година, именуван предписание,
вместо заповед (арг. от чл. 135, ал. 3 от ЗУТ), издаден
на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ и положителното становище на главния
архитект на Общината, кметът на Община Перник е разрешил изработването на
проект за ПУП – ПР и ПЗ на част от кв. 35 по плана на с. Боснек, община Перник,
област Перник, с мотиви, че дворищно- регулационният план не е приложен, няма
прехвърляне на собственост в нотариална форма, поради което е налице основание
за изменение на ПУП, съгласно § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. Указани са начин
на изготвяне и представяне на проекта за ПУП. Разпоредено е проектът да се
разгледа от Общински експертен съвет по устройство на територията (ОбЕСУТ).
Със заявление вх. № 15/ТР-4246/02.11.2015 година (л.
32 от делото), депозирано от С.Й.И., е поискано да бъде разгледан и процедиран
ПУП – ПР и ПЗ по отношение на УПИ X-368 и УПИ IX-367, кв. 35 по плана на с.
Боснек, община Перник, област Перник. Към заявлението е приложен проект за
частично изменение на ПУП – ПР и ПЗ, за УПИ X-368 и УПИ IX-367, кв. 35 по регулационния план на с. Боснек,
община Перник, област Перник, по имотната граница между ПИ № 368 и ПИ № 367
(лист 33 и сл. от делото). Видно е от обяснителната записка към проекта (л. 34
от делото), същият е разработен въз основа на предписание (заповед) по чл. 135,
ал. 3 от ЗУТ и искане на възложителя С.И.. Предлага се промяна на границата
между УПИ IX-367 и УПИ X-368 по имотната граница между ПИ № 367 и ПИ № 368.
Предлаганото изменение се състои: с ПР – дворищнорегулационната линия между УПИ
IX-367 и УПИ X-368 се променя по имотната граница между имоти с № 367 и № 368,
при което площта на УПИ IX-367 се променя от 513 м² на 454 м², а към
УПИ X-368 се придават 93 м² общинска земя, при което
площта му става 461 м²; с ПЗ – запазва се устройствена зона Жм, определя
се зона на застрояване на УПИ X-368,
определят се останалите показатели, определя се начин на застрояване –
свободно. Приложени са скици (л. 38 и л. 39 от делото).
Проектът е обявен с обявление № 15/ТР-4246) (лист 28
от делото) на заинтересованите лица А.Б.И. и В.Б.Л. (разписен лист на л. 31 от
делото), като им е предоставена възможност за писмени възражения, предложения и
искания по проекта. Съобщенията са получени на 18.01.2016 година (разписки на
л. 30 и л. 31 от делото).
В законоустановения срок е постъпило възражение вх. №
15/ТР-4246-1/28.01.2016 година (л. 6 от делото) от заинтересованите лица А.Б.И.
и В.Б.Л., съсобственици на УПИ IX-367. Във
възражението са изложени доводи, че не са налице условията по § 8, ал. 2, т. 3
от ПР на ЗУТ, тъй като регулационният план (РП), одобрен при режима на ЗТСУ
(отм.), е приложен, съответно парцелните граници следва да се считат за имотни;
че възложителят не е собственик на имот 368, а собственик е Община Перник; че
частта от имот № 368, попадаща в собствения им имот, е владяна само и
единствено от тях, а в имот № 368 никой „не е стъпвал повече от 40 години“, но
независимо от това, тъй като имотът е общинска собственост, по отношение на същия
придобивна давност не тече. Сочат също, че имотът им е застроен със законна
вилна сграда, а върху частта от УПИ, която с проекта, предмет на процесната
заповед, се предвижда да се присъедини към новообразувания имот, са извършени
благоустройствени мероприятия и е прокаран водопровод.
С Решение по Протокол № 6-13/11.02.2016 година (л. 27 от делото) от заседание на ОбЕСУТ при Община
Перник проектът за изменение на ПУП – ПР и ПЗ, за част от кв. 35 по плана на с.
Боснек, не е приет. Отказът е мотивиран с приложените към възражение вх. № 15/ТР-4246/28.01.2016
година документи за собственост и документите за собственост, приложение към
заявлението на С.И., въз основа на които е прието, че има спор относно
местоположението на вътрешната регулационна линия между съществуващия УПИ IX-367 и новообразувания УПИ X-368, т. е. налице е спор за материално право, който
следва да се разреши предварително по съдебен ред, съгласно изискванията на чл.
54, ал. 2 от ЗКИР.
Със Заповед № 428 от 25.02.2016 година на кмета на
Община Перник, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 44, ал. 1,
т. 13 от ЗМСМА и протокол № 6-13/11.02.2016 година от заседание на ОбЕСУТ
Перник, не е приет (одобрен) проект за ПУП – ПР и ПЗ, на ПИ № 368 по плана на с. Боснек, община Перник, област
Перник, с който, в част ПР се предвижда ПИ с № 368 да се урегулира по имотни
граници в УПИ X-368, при което се променя
регулацията на УПИ IX-367 в кв. 35, а с ПЗ се
определят зона, начин и характер на застрояване в новообразувания УПИ X-368 в кв. 35. Административният
орган е възпроизвел като мотиви изводите в решението на експертния съвет към
Община Перник, а именно – предвид приложените документи, тези – към депозираното
срещу проекта възражение, и тези – към преписката на С.И., е налице на спор
относно местоположението на вътрешната регулационна линия между съществуващия
УПИ IX-367 и новообразувания УПИ X-368 в кв. 35, респективно наличен спор за материално
право, който следва предварително да бъде решен по съдебен ред, съгласно чл.
54, ал. 2 от ЗКИР.
За изясняване на спора от фактическа страна, по делото
се назначи и изслуша съдебно – техническа експертиза, извършена от вещото лице Р.М..
От заключението на вещото лице се установява следното: Първият РП на с. Боснек,
община Перник, е от 1932 година. Имот с пл. № 368, предмет на процесния ПУП –
ПР и ПЗ, е бил част от имот пл. № 231, за който имот е бил отреден УПИ VI-229.231 в кв. 40. Действащият РП на с. Боснек, община
Перник, към момента на влизане в сила на ЗУТ (31.03.2001 г.) е одобрен със
заповед № III-145/22.02.1979 година на
Окръжен народен съвет Перник. По действащия РП
за УПИ IX-367 в кв. 35 има придаваеми места. Съгласно
регулационните предвиждания от ПИ с № 368 към УПИ IX-367 се придават 35.39 м². Няма данни за образувана
регулационна и оценителна преписка относно придаваемата се площ към УПИ IX-367 в кв. 35. Липсват данни да са платени
придаваемите се места в сроковете, определени в § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, както
и липсват данни да е извършено прехвърляне в нотариална форма, съгласно § 8,
ал. 2, т. 1 от ПР на ЗУТ. Съгласно изготвения проект за изменение на ПУП – ПР и
ПЗ, имотната граница на ПИ № 368 съвпада с вътрешнорегулационната линия между
УПИ IX-367 и новообразувания УПИ X-368 в кв. 35. ПИ с № 368 е отреден за озеленяване по
действащия план на с. Боснек, одобрен със Заповед № III-145/22.02.1979 година. Със Заповед № III-53/07.02.1980 година на Окръжен народен съвет Перник,
ДРП е изменен, като от УПИ, отреден за озеленяване,
са създадени нови парцели – VIII-366
и IX-367. Със Заповед № 70/16.01.1986 година на Общински
народен съвет Перник, ДРП е изменен, като е одобрено изменението на улица, с
осеви камъни 63-65, с което се изменя дворищната регулация на парцелите към нея
в квартали с номера 31, 32 и 35 по плана на с. Боснек. В архива на Община
Перник не се намират данни за проведено отчуждително производство на ПИ с №
368, попадащ в терен за озеленяване по плана на с. Боснек. Въз основа на
геодезическо заснемане на съществуващата на място ограда между двата имота,
съвместено с данните от действащия ДРП на с. Боснек, община Перник, одобрен със
заповед № III-145/22.02.1979 година, е
установено, че завзетата от УПИ X-367 от ПИ с №
368 площ към е 23 м². Местоположението на оградата на място между ПИ № 367
и ПИ № 368 е показано на скица, приложена към заключението.Заключението на
експерта в описаните по – горе части, като обективно, компетентно, относимо и
безпристрастно дадено, неоспорено от страните, се цени от съда.
С Решение на Районен съд Перник, постановено по гражданско
дело № 1391/2016 година, чието образуване и приключване съдът прие за определящо
изхода и правилното решаване настоящия правен спор, са отхвърлени като
неоснователни и недоказани предявените от Община Перник: иск по чл. 124 от ГПК –
признаване за установено по отношение на ответниците С.И. (настоящ
жалбоподател), П. Н. и Р. К., че Общината е собственик на ПИ с кадастрален №
368, кв. 35, по плана на с. Боснек, с площ 368 м²; иск по чл. 108 от ЗС –
осъждане на ответниците да предадат описания имот, като владян без правно
основание; както и
иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК –
обезсилване на констативен нотариален акт № 15, том I, рег. № 356, н. д. № 14/2011 г. на нотариус В. Димова,
както и последващия такъв – нотариален акт № 19, том I, рег. № 430, дело № 17/2011 на нотариус В. Д.
При така установените факти,
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
В настоящото производство, съгласно чл. 168 от АПК,
съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, като следва да установи дали актът е
издаден от компетентен орган и предписаната форма, спазени ли са
административнопроизводствените правила и съобразени ли са материалноправните
разпоредби при издаването му, както и съответен ли е административният акт на
целта на закона.
На първо място съдът, независимо от липсата на
посочване в обжалвания административен акт на нормативното основание,
обусловило процесното производство, изхождайки от данните съдържащи се в
подаденото заявление, от становището на главния архитект, в което е дадено
съгласие за процедиране по § 8, ал. 2. т. 3 от ЗУТ, от заповедта на кмета по
чл. 135, ал. 3 от ЗУТ (именувана предписание), от съдържанието обяснителната
записка към внесения за процедиране ПУП, от съдържанието на решението на ОбЕСУТ
Община Перник, както и от фактическите основания за издаваме на заповедта,
намира, че в случая се касае за инициирано и проведено производство по § 8, ал.
2, т. 3 от ПР на ЗУТ, тъй като е поискано привеждане на вътрешните регулационни
линии между ПИ № 368 и ПИ № 369 в съответствие със съществуващите граници на
двата имота.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно разпоредбата на § 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ изменението на
дворищнорегулационния план по ал. 2, т. 3 се одобрява със заповед на кмета на
Общината.
Заповедта е в изискваната от закона форма, съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК.
При издаването на оспорваната заповед
административният орган е допуснал нарушения на административнопроизводствените
правила и в нарушение на материалния закон.
На първо място, процесната заповед е основана правно в
нормативни разпоредби, освен недостатъчни да обосноват конкретен извод относно
приложения от административния орган материален закон, също и неотнасящи се до
производството по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, в каквато посока са на
следващо място фактическите основания за издаване на акта, каквото
производство, както беше възприето по – горе, е инициирано в процесния случай –
отправено е искане за поставяне на вътрешните регулационни линии на имота на
заявителя в съответствие със съществуващите граници на поземления имот,
съгласно действащия за село Боснек, община Перник, област Перник,
дворищнорегулационен план.
Съгласно трайната съдебна практика съществени са тези
нарушения на процесуалните правила, които рефлектират, като препятстват,
възможността на страната да се запознае с мотивите на административния орган да
издаде административния акт. Възможността на страната да се запознае с мотивите
на акта е съществен елемент от правото й на защита в случай не негативен
административен акт.
Освен това, в нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК органът, въпреки възприетото становището на главния архитект и решението на
ОбЕСУТ, че инициираното производство е по реда на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ,
не е установил действителната воля на заявителя, тъй като се е произнесъл на различно
фактическо и правно основание.
Видно е от приетата фактическа обстановка, че кметът
на Община Перник е бил сезиран с искане по § 8 от ЗУТ.
Видно е обаче от доказателствата по делото, че кметът
на Община Перник е водил производство по реда на чл. 135 от ЗУТ, като включително
на основание ал. 3 от посочената правна норма е разрешил, (и то с предписание,
а не със заповед), изработване на проект за изменение на ПУП, с каквото искане
въобще не е бил сезиран. Проведено е производството по реда на чл. 135 от ЗУТ,
процесната заповед е издадена на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ – разпоредба
от раздел III на Глава седма на ЗУТ, към
която препраща чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, а изложените мотиви, независимо отнасящи
се до вътрешната регулационна линия между имотите на жалбоподателя и
заинтересованите страни, са отнесени и към разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. В обжалваната заповед въобще липсва посочване, като правно основание за издаването й, § 8, ал. 2. т. 3 от ЗУТ, респ. § 8, ал. 4 от ЗУТ.
Обжалваната заповед не е основана и фактически в нито една от предпоставките за
отказ по § 8, ал. 4, във връзка с § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ.
Установеното с разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР
на ЗУТ основание за изменение на дворищнорегулационния план е регламентирано
като специално производство и в § 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ. Цитираните разпоредби,
за разлика от тази на § 8, ал, 2, т. 2 от ЗУТ, не препращат към „реда на този
закон“. С други думи не препращат към условията и общия ред за изменение на ПУП
и конкретно към разпоредбите на раздел ІV, Глава Седма, и на раздел ІІІ, Глава
Седма (арг. от чл. 136, ал. 1 от ЗУТ). Основанието за изменение на регулацията
по § 8, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, за разлика от това по ал. 2, т. 2, е самостоятелно,
тъй като не попада в нито една от хипотезите, предвидени в чл. 134, ал. 1 и 2 от ЗУТ. С разпоредбите на
§ 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ и § 8, ал. 4, изр. 2 от ПР на ЗУТ е установено
специално основание за изменение на ДРП – само в регулационната част, по
отношение на вътрешните регулационни линии, съчетано с липса на отрицателните
предпоставки по изр. второ на § 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ, които са различни от
основанията, предвидени в чл. 134 от ЗУТ. Административният орган е следвало да прецени налице ли са
предпоставките по посочените разпоредби за издаване на заповед за изменение на
плана по реда на § 8 от ПР на ЗУТ, което в настоящия случай не е сторено. В
оспорения акт не се съдържат нито фактически установявания, нито правни такива,
за наличието на предпоставките по § 8,
ал. 2, т. 3, във връзка с § 8, ал. 4, изр. 2 от ПР на ЗУТ (в посочения смисъл е Решение № 8295 от 04.06.2019 година на ВАС, постановено по административно
дело № 14257/2018 година).
Така установените нарушения препятстват съдебната
проверка за наличие на фактическите основания за недопускане на исканото
изменение, респективно доколко постановеният отказ е в съответствие с
изискванията на материалния закон. Административният акт следва да съдържа
фактически и правни съображения, а заместването им от съда на базата на
предположения е недопустимо.
Липсата на посочване в заповедта коя точно законова
хипотеза на § 8, ал. 4, изр. 2 на ЗУТ, във връзка с § 8, ал. 2,
т. 3 от ЗУТ е преценявана при постановяването на отказа се квалифицира и като
неспазване на императивното изискването за мотивиране на административния акт,
залегнало в чл.
59 АПК, като гаранция за упражняване правото на защита на
заинтересованото лице.
Налице е самостоятелно основание за отмяна на акта по
смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
На следващо място като фактическо основание за
издаване на оспорената заповед са изложени мотивите в решението на ОбЕСУТ, а
именно: предвид приложените документи, тези – към депозираното срещу проекта
възражение, и тези – към преписката на С.Й.И., е налице на спор относно
местоположението на вътрешната регулационна линия между съществуващия УПИ IX-367 и новообразувания УПИ X-368 в кв. 35, респективно наличен спор за материално
право, който следва предварително да бъде решен по съдебен ред, съгласно чл.
54, ал. 2 от ЗКИР.
Така изложените фактически основания не попадат в нито
една от хипотезите на § 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ, във връзка с § 8, ал. 2, т. 3 от
ЗУТ.
Съгласно §, 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, след изтичане на
сроковете по §, 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на
влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на
частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на
придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява.
Наличието на горните обстоятелства е основание за собствениците
на имоти, засегнати от предвижданията на неприложения дворищнорегулационен
план, да поискат вътрешните регулационни линии на тези имоти да бъда поставени
в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти, на основание
разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ.
В цитираните по горе разпоредби на § 8 от ЗУТ, както
вече беше посочено, уредени самостоятелно са, както материалноправните условия
за изменение на регулационните планове, така и редът за процедиране пред
административния орган. Разпоредбите на § 8, ал. 2, т. 3 и § 8, ал. 4 от ПР на
ЗУТ, уреждат една формална, специална процедура по отразяване на прекратеното
по силата на закона отчуждително действие на неприложени дворищнорегулационни
планове, която се провежда по искане на който и да е
от заинтересованите собственици след изтичането на сроковете по § 8, ал. 1 от
ПР на ЗУТ. Хипотезите на издаване на заповед за отказ са изброени
изрично в § 8, ал. 2, т. 3 и в § 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ, и те са – искане за
изменение не по вътрешните регулационни линии и/или: неизтекли срокове по § 6,
ал. 2 или 4; налице са хипотезите на ал. 6 или 7; изменението предвижда
образуване на урегулирани поземлени имоти без изход по чл. 14, ал. 4.
Нито една от така изброените отрицателните
материалноправни предпоставки за издаване на заповед за отказ не е установена в
производството по издаване на спорния административен акт.
Административният орган се е основал в наличие на спор
относно местоположението на вътрешната регулационна линия между съществуващия
УПИ IX-367 и новообразувания УПИ X-368 в кв. 35, респективно наличен спор за материално
право. Наличие на спор за материално право не може да се противопостави на
предпоставките в цитираната норма на ЗУТ. Влязло в сила решение по спор за
материално право би било основание за искане за изменение на ПУП, но такъв спор
не е преюдициален за образуваното административно производство, инициирано като
такова по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУ (в този смисъл е Определение № 9600 от
9.07.2010 година на ВАС, постановено по адм. дело № 8351/2010 година; Определение
№ 3741 от 27.03.2017 година на ВАС, постановено по адм. дело № 3373/2017 година;
Определение № 4066 от 7.04.2008 година
на ВАС, постановено по адм. дело № 225/2008 година). Изменението на ДРП
по реда на § 8 от ПР на ЗУТ не е предпоставено от евентуални бъдещи права на
заинтересованите в това производство страни. Последващо признаване/установяване
на такива права ще подлежи на отразяване в кадастралната карта по реда на чл.
53 ЗКИР, след което и в действащия план по ЗУТ. Данните за регулационната граница в
конкретния случай е следвало да се извлекат съобразно предпоставките на § 8 от
ПР на ЗУТ.
От друга страна, по делото се събраха доказателства,
които навеждат на извода, че в случая материалноправните предпоставки за
изменение на ДРП са били налице:
Съгласно § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ действащите към деня
на влизане в сила на този закон ДРП могат да бъдат приложени по досегашния ред
в 6-месечен срок от деня на влизане в сила на закона.
Съгласно § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ след изтичане на
сроковете по § 6, ал. 2 (и 4)
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни
планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява.
Това е основание за отправяне на искане от собствениците на такива имоти включително
по § 8, ал. 2, т. 3 от ЗУТ – за поставяне на вътрешните регулационни линии на
техните имоти в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти,
каквото производство е инициирано в настоящия случай.
За да е приложим този ред законът изисква кумулативно
наличие на следните предпоставки – действащ към 31.03.2001 година ДРП (в
хипотезата на § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ) или одобрен по реда на § 6, ал. 3 от ПР
на ЗУТ план (за случаите по § 6, ал. 4 от ПР на ЗУТ); предвиждане по този план
на придаваеми части от или към парцела на заявителя; изтекъл срок по § 6, ал. 2
или ал. 4 от ПР на ЗУТ – шестмесечен от влизане в сила на ЗУТ, в който ДРП може
да бъде приложен по досегашния ред – този по ЗТСУ (отм.), т. е. до 31.09.2001
г. или шестмесечен от влизане на сила на ДРП в условието на ал. 3 на § 6 от ПР
на ЗУТ), в който срок собствениците на такива имоти – длъжници и правоимащи, са
имали възможностите по чл. 110 – 114 от ЗТСУ (отм.) – да уредят сметките
помежду си във връзка с така създадените облигационни отношения.
По делото се установи, че действащият ДРП за село
Боснек, община Перник, област Перник, към датата на влизане в сила на ЗУТ – в
сила от 31.03.2001 година, е одобрен със Заповед № III-145/22.02.1979 година. Съгласно регулационните предвиждания на действащия ДРП
има придаваеми места, като от ПИ № 368 към ПИ № 367 се придават 35.39 м².
По делото се установи, противно на твърденията на
заинтересованите страни, че така влезлият в сила ДРП не е приложен по реда на
ЗТСУ (отм.) – няма данни да е образувана регулационна и оценителна преписка
относно придаваемата се площ към УПИ IX-367,
няма данни да е платена така придаваемата се площ в сроковете по § 6, ал. 2 от
ПР на ЗУТ.
По делото няма данни и собствениците на двата процесни
имота да са приложили така неприложения ДРП с договор за прехвърляне на
собственост в нотариална форма, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2,
според възможността, предвидена в § 8, ал. 2, т. 1 от ПР на ЗУТ.
Поземлен имот № 368 по действащия ДРП е отреден и за
озеленяване. Във връзка с това обстоятелство вещото лице дава заключение, че в
архивите на Община Перник не се намират документи за проведено отчуждително
производство на ПИ с № 368, попадащ в терен за озеленяване, в каквато посока са
мотивите, обосновали решението на Районен съд Перник, по гр. дело № 1391/2016 година.
Установи се от експертизата по делото още, че
регулационната граница между двата имота не съвпада с имотната такава, а към
настоящия момент между двата имота е налице припокриване на площи, като УПИ IX-367 навлиза в ПИ № 368 с 23 м² според
съществуващата на място ограда, съвместено с данните от действащия ДРП.
Установи се също, че съгласно изготвения проект за изменение на ДРП
регулационната линия между УПИ IX-367 и ПИ №
368 в кв. 35 на с. Боснек, съвпада с имотната граница на ПИ № 368, т. е. налице
е съответствие със съществуващите между имотите граници.
При това
положение налице е хипотезата на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ – възможност
бъде отправено искане от страна на собственик на засегнат от неприложената
регулация поземлен имот вътрешните регулационни линии на собствения му имот да
бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници същия.
Производството
по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ е формално и с точно определени параметри,
като при липса на отрицателните материалноправни предпоставки по § 8, ал. 4 от
ПР на ЗУТ, кметът на съответната община е длъжен да издаде заповед за одобрение
на исканото изменение на неприложения ДРП
Жалбоподателят
се легитимира като собственик на ПИ с № 368 в кв. 35 по плана на с. Боснек. В
случая не се установява да са били налице и отрицателните материалноправни
предпоставки на § 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ, във връзка с § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, да се издаде
отказ по исканото изменение на плана.
С оглед на гореизложеното, след извършената проверка
по реда на чл. 168 от АПК, настоящия съдебен състав приема, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, поради което следва
да бъде отменена.
На основание чл.
173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да бъде
върната на административния орган, за произнасяне по искането на С.Й.И. с вх. №
15/ТР-1834/20.05.2015 година, при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора направеното искане от
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни
разноски следва да се уважи, като ответника му заплати сумата от 1 010
(хиляда и десет) лева, от които 600 лв. платено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие (л. 77 от делото), 200 (двеста) лева
платен депозит за вещо лице (л. 176 от делото), 200 лв. платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 24.02.2020 година,
съгласно чл. 7, ал. 8 (отм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г.,
в сила от 15.05.2020 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и 10 (десет) лева платена държавна такса.
С оглед изхода на делото направеното искане от
процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице следва са се остави без
уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав при Административен съд – Перник
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед № 428 от 25.02.2016 година на кмета на Община
Перник, с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 44, ал. 1,
т. 13 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), не
е приет (одобрен) проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП) – план
за регулация (ПР) и план за застрояване (ПЗ), на поземлен имот (ПИ) № 368 по
плана на с. Боснек, община Перник, област Перник, при което с ПР ПИ № 368 се
урегулира по имотни граници в УПИ X-368,
променя се регулацията на УПИ IX-367 в кв. 35,
а с ПЗ се определят зона за застрояване (свободно), характер на застрояване
(ниско етажно застрояване) в новообразувания УПИ X-368 в кв. 35, като незаконосъобразна.
ИЗПРАЩА преписката на кмета на Община Перник за ново
произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение, 30 дневен срок от получаване на
административната преписка.
ОСЪЖДА Община Перник, с административен адрес гр. Перник, пл.
„Св. Иван Рилски“ № 1А, да заплати на С.Й.И. с ЕГН **********, направените
съдебни разноски в общ размер на 1 010 (хиляда и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/п/