СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен
състав, в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Христина Цветкова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски въззивно гражданско дело № 6354 по описа на съда за
2020 г. и взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от № 282136/21.11.2019г. по гр. д. № 80291 по
описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 65-ти състав е признато за установено
на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. с § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, че А.М.Т., ЕГН **********, адрес ***
дължи на "С.в."АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** заплащане на сумата от 650,76 лв.,
представляващи стойност на доставена и потребена вода
до имот с адрес гр. София ул. „********по фактури издадени през периода
17.08.2015-15.06.2018г., ведно със законната лихва от 17.08.2018г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. 55073/2018 по описа на СРС 65 ти състав. Исковете са отхвърлени като
погасени по давност за до пълния предявен размер от 1125,72 лв. представляващи
стойност на доставена и потребена вода за периода
26.06.2013г.- 15.07.2015г. както и за сумите за мораторна
лихва в размер на 111,46 лв. за периода 26.06.2013-15.06.2018г.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба с вх. № 5216573/27.12.2019г., от ответника
по иска А.М.Т., ЕГН **********, чрез адв. Д.С..
Процесуалният представител на ответника е изложил съображения за нищожност
недопустимост и неправилност на решението. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че ответника има качеството на
потребител на В и К услуги. Сочи, че общите условия, не са приети от него. Изтъква нарушения на
Конституцията на Република България и европейското законодателство. В жалбата се излагат доводи, че съобразно решение от 22.10.2019г. по адм. дело №6372/2019г. на ВАС заповедта за изпълнение на
парично задължение и заявлението за издаването й са подадени върху отменени
образци, поради което нямало издадена валидна заповед за изпълнение. Моли
за обезсилване на първоинстанционното решение поради
нищожност на заповедта за изпълнение и евентуално отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго с което искът се отхвърля.
Въззиваемото
дружество "С.в."АД, ЕИК ******** в предоставения срок не е взело
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2034521/19.12.2018 г. по регистъра на СРС на
"С.в."АД, ЕИК ******** срещу А.М.Т., ЕГН **********, с която е
поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл.
415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона
за водите вр. с § 1, ал. 1 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че А.М.Т., ЕГН **********дължи
на "С.в."АД, ЕИК ******** заплащане на сумите, както следва: сумата
от 1 125,72 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 17.08.2018г.,
до изплащането й, представляващи стойност на предоставени ВиК
услуги в апартамент представляващи стойност на доставена и потребена
вода до имот с адрес гр. София ул. „********за периода 26.06.2013г.-
15.07.2015г.; сумата от 111,46 лв. за периода 26.06.2013-15.06.2018г.,
представляваща законна лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 55073/2018
по описа на СРС 65 ти състав, като му се присъдят съдебни разноски. Навело е твърдения,
че ответникът имал качеството на потребител по смисъла на Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „С.в.“ АД, одобрени
от КЕВР на осн. чл. 6, ал1, т.5 от ЗРВКУ. На негово
име била открита партида по клиентски № 280000258000, потребил
ВиК услуги в имота за периода в размер на процесните суми, изпаднал в забава на плащането им, за
което били издадени и фактури.
Ответникът А.М.Т., ЕГН ********** в
предоставения срок за отговор е изразил становище за недопустимост и
неоснователност на исковете. Оспорено е приемането на общите условия на
договора със софийска вода. Изтъква нарушения на Конституцията на Република
България и европейското законодателство. Твърди, че заповедта за изпълнение е
нищожна.
По делото е приложено заповедно дело № 55073/2018
г. по описа на Софийски районен съд, съгласно което по заявление вх. № 3066133/17.08.2018
г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено А.М.Т., ЕГН ********** да заплати на С.в.“ АД сумите,
както следва: сумата от 1 125,72лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 17.08.2018 г., до изплащането й, представляващи стойност на
предоставени ВиК услуги в гр. София ул. „********за
периода 26.06.2013г.- 15.07.2015г.; сумата от 111,46 лв. за периода
26.06.2013-15.06.2018г.;, както и съдебни разноски от 75,00 лв. За така
издадената заповед длъжникът е уведомен на 29.10.2018 г. на 12.11.2018 г. е подал
възражение с което е посочил, че не дължи сумите по заповедта, като заявлението
не е придружено с валидни счетоводни документи удостоверяващо дължимост на претендираните суми.
Оспорена е пасивната легитимация на А.М.Т., размера на количеството потребена вода. Направено е възражение за погасителна
давност.
С Определение по насрочване на делото
районният съд е изготвил проект за доклад по делото, обявен за окончателен в о.
с. з. от 24.10.2019 г., с който е разпределил доказателствена
тежест между страните и е поставил такава в тежест на ищеца за обстоятелството,
че е налице облигационно отношение между страните по които е престирал – доставил е вода и услуга за пречистване и
отвеждане на отпадъчни води и за ответника е възникнало задължение за заплащане
на цена в претендирания размер.
С прието по делото заключение по
съдебно-счетоводната и техническа експертиза вещото лице след запознаване с
документи по делото и проверка при ищеца е посочило, че за периода от
25.06.2013г. – 24.02.2017г. са изразходени 460, 559 m3,
определени на база застроен обем съгласно чл.39, ал.5, т.3 от Наредба 4, а за
периода 24.02.2017 – 15.07.2018г. изразходваната вода е 79 m3.
С прието по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверка при ищеца е посочило, че за периода като потребени
ВиК услуги в процесния имот
ищецът е начислил по фактури и едно кредитно известие, 1125,72 лв. главница и
лихва за забава от 271,28 лв., за което са издадени фактури.
От приложените с молба от 27.08.2019г.
заявление за смяна на собствеността на имота, жалба от 20.11.2013г. жалба от
31.03.2014г. и жалба от 08.08.2014г. е видно че А.М.Т.,
ЕГН ********** е собственик на процесния имот.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на
решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът приема, че постановеното решение е
валидно и допустимо. Атакуваното решение е валидно, а доводите
в жалбата в тази връзка въззивният съд намира за
неоснователни. Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е
дефиниран в закона, но в съдебната практика и теория се приема че е налице,
когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в
незаконен състав, неподписано поради отказ, при неспазване на писмената форма
или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита и по пътя
на тълкуването. Във всички случаи нищожността на съдебното решение се свързва с
липса на надлежно волеизявление на съдебния състав. В случая е налице такова
надлежно изявление на съдебния състав, постановил атакуваното решение –
последното е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда, в
законен състав, в писмена форма и е подписано, а волята на съда е ясна и
разбираема. Неприлагането на пряко приложимите разпоредби на общностното право, ако такова е налице, може да обуслови
неправилност, но не и нищожност на съдебния акт.
Неоснователни са и доводите на въззивника за недопустимост на атакуваното решение като
постановено по недопустими искове, която недопустимост се основава на твърдения
за нищожност на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съгласно решение на
Конституционния съд на РБ № 12/02.10.2012г. по к.д. № 4/2012г. (обн. ДВ бр. 79/16.10.2012г.), уреденото с действащия ГПК заповедно
производство отговаря на европейските тенденции за опростяване и скъсяване на
съдебните процедури, прогласени и с Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006г. за
създаване на процедура за европейска заповед за плащане, особено по дела, по
които не съществува действителен правен спор, а съдебната намеса се налага
единствено за да осигури снабдяването на кредитора с изпълнително основание,
даващо му възможност да пристъпи към принудително събиране на вземането си.
В случая издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК е постановена от надлежен орган, в рамките
на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписана е от районния
съдия, изразената в нея воля е напълно разбираема. Тя не съставлява акт,
несъвместим с основите на установения правов ред, нито с нея е разпоредено изпълнение на действие, което е престъпление
или такова противоречащо на добрите нрави. Съгласно трайната съдебна практика,
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение съдът издава изрично
и отделно разпореждане в случаите, когато изцяло или отчасти отхвърля
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Когато изцяло уважава
заявлението, съдът издава разпореждане, което инкорпорира в самата заповед.
Липсва необходимост от издаването на нарочен съдебен акт - разпореждане, с
който да се разпореди издаването на заповед за незабавно изпълнение при условие,
че същият се съдържа в самата заповед за незабавно изпълнение (в този смисъл
и определение №
300/27.03.2018г. на ВКС по гр.д. № 3842/2017г.). Преценката на заповедния съд, че са налице предпоставките за издаване на
заповед за изпълнение, а съответно и че липсват пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, е обективирана в самата заповед. Неотносима за валидността на съдебния акт е твърдяната
липса на индивидуализация на вземането на кредитора. В заявлението по чл. 410 ГПК вземането е надлежно индивидуализирано, но дори да не беше така, то не би
могло да обуслови извод за нищожност на заповедта за изпълнение. Нарушаването
на императивна материалноправна или процесуалноправна
норма при постановяване на съдебен акт може да доведе до неговата недопустимост
или неправилност, но не и до нищожността му (така и решение №
15/26.01.2015г. на ВКС по гр.д. № 3298/2014г., I ГО). Ето защо
неоснователни са доводите на въззивниците за
нищожност на заповедта за изпълнение, тъй като заповедният съд не спазил
посочените във въззивната жалба разпоредби,
включително и цитираното тълкувателно решение на ВКС.
Не е основание за нищожност на заповедта и
твърдяното нарушение на КРБ, доколкото със
заповедта за изпълнение на парично задължение не се нарушава частната
собственост, а се цели проверка на обстоятелството дали едно вземане е спорно
между страните. Във връзка с твърдяното нарушение на чл. 122 КРБ следва да се
посочи, че в процесуалния закон е предвиден ред, по който длъжникът може да
възрази срещу издадената заповед, което води до иницииране от страна на
заявителя на исков процес. От това си право в случая въззивниците
са се възползвали, като са подали своевременно възражение срещу заповедта и е
образувано производството за установяване на вземанията.
По правилността на решението в
обжалваната част:
Настоящият състав намира че решението е
правилно.
Предявените искове са с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите (ЗВ) вр.
с Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ), чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за плащане
на стойност на потребени ВиК
услуги и обезщетение за забава на плащането им, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
При така предявения иск в тежест на
ищеца е да докаже, че за процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение по което ищецът се е задължил да
предоставя на ответника доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода, че е
изпълнил задълженията си по договора и стойността на същото.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о от ЗВ
стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК
съоръженията и предоставяните на потребителите ВиК
услуги се извършва по реда на Закона за водите, Закона за регулиране на
водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ).
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от ЗВ
потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ
водоснабдителни и канализационни услуги са по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчни и дъждовни води от
имотите на потребителите, както и дейности по изграждане, поддръжка и
експлоатация на ВиК системи, като съгласно чл. 12 от
ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването
на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се регулират от
КЕВР.
Съгласно чл. 2 от ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност
извършване на ВиК услуги.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2 буква
"а" и буква "б" от ДР на ЗРВКУ "потребител" е
физическо лице или юридическо лице, което е собственик или ползвател на имоти,
за които се предоставят ВиК услуги, както и такива на
имоти в етажна собственост. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от
Наредба № 4/14.09.2014 г. за условия, ред за присъединяване на потребители и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредба № 4), която
уточнява, че ползвател е този който има вещното право на ползване или право на
строеж.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4
получаването на ВиК услуги се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на ВиК системите, които се публикуват в
един централен и местен ежедневник и на интернет-страница на оператора, те
влизат в сила 1 месец след публикуването им, но потребител има право в
30-дневен срок от влизането и в сила да предложи специални условия, които ще
обвързват страните, ако оператор ги приеме, а при неприемането им – важат
Общите условия.
Съгласно чл. 11 от Наредба № 4
потребителят следва да монтира за своя сметка водомери в имота си и отговаря за
проверка, поддръжка и ремонт на същите.
Съгласно разпоредбите на чл. 30 и чл. 32
от Наредба № 4 изразходваното количество вода и ВиК
услугите се определят по показания на водомерите, за отчитането на което се
обявява дата от оператора поне три работни дни преди отчитането и за данни по
показанията на водомерите потребителите полагат подпис в карнет. При неизправен
водомер или при липса на водомер съгласно чл. 39, ал. 5, т.3 вр. с чл. 34 от Наредба № 4 месечно потребление е по 0,1 куб.м за всеки куб.м застроен обем
сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма
постоянен обитател.
Съдът приема че по делото от приложените
документи се установява че лицето има качеството на потребител на В и К услуги,
доколкото същият заявява, че е собственик на процесния
имот, находящ се в гр. София ул. „********Ответникът
е признал, че е собственик на имота в свои писмени изяврления
обективирани в заявление от 08.04.2013г. В жалба от
20.11.2013г., жалба от 31.03.2014г. и жалба от 08.08.2014г.
същият се легитимира като собственик на имота. Горните изявления на страната
представляват признание на факт, по смисъла на чл. 175 от ГПК.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че не е налице договор между страните. Това е
така тъй като източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде
само един – договор, сключен между страните или техните праводатели.
Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях
съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 от ЗЗД. По общите правила на
облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните
съвпаднат, като обективирането им следва да бъде
изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни
действия/. Договорът за предоставяне на В и К услуги за даден имот може да бъде
сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване. В процесния случай е установено че
ответника е собственик на процесния имот.
От приетите по делото заключения на съдебно-счетоводната
и техническа експертиза от заключението по техническата част се установява, се
установява за процесния
имот са доставени В и К услуги на като за периода от 25.06.2013г. –
23.02.2017г. разхода на вода възлиза на 460,559 куб.м. Количеството е изчислено
на база предоставени данни от „С.в.“ АД. Отчитането е изчислено на „база“
застроен обем, по чл. 39, ал. 5, т.3 от Наредба № 4, тъй като според вещото лице пломбиран водомер
е поставен на 24.02.2017г. След тази дата до края на процесния
период 15.07.2018г. изразходваната вода по отчета на водомера е 79 куб.м.
Съгласно заключението по счетоводната
част на експертизата се установява, че за процесния
период стойността на начислените В и К услуги възлиза на 1125,72 лв. Мораторната лихва върху сумите по незаплатени фактури
възлиза на 271,28 лв. или общо 1397,00лв.
Настоящият
състав кредитира приетите заключения на съдебно-счетоводната и техническа
експертиза като верни задълбочени и непротиворечащи на останалите
доказателства.
От изложеното до момента може да се
направи извод за основателност на предявените искове за сумите, които не са
погасени по давност. Първоинстанционният съд правилно
е посочил, че всички вземанията по фактури издадени до 15.07.2015г. са погасени
по давност, доколкото вземанията на ищеца за В и К услуги представляват
периодични плащания по смисъла на чл.
111 б. „в“.
Предвид съвпадение на изводите на двете
съдебни инстанции първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
При този изход на производството
разноски не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК
решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски
градски съд.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от № 282136/21.11.2019г. по гр. д. № 80291 по описа за 2018 г. на
Софийски районен съд, 65-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.