Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 14.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- E въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Димитринка
Костадинова- Младенова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 10183 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение
от 31.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 1660/ 2018 г. на Софийски районен съд,
ІІ ГО, 68 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от З. „А.Б."
АД- *** /ЕИК *******/ срещу З. „Л.И.” АД- *** /ЕИК *******/ осъдителен иск по
чл.213, ал.1, изр.3 К3 /2005 г.- отм./ за осъждане на ответното дружество- в
качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на
собственика на автомобил „Мерцедес” с peг.№ *******, да заплати на ищцовото
дружество сумата 140.88 лв.,
представляваща неплатена от ответника част от сбора от платеното от ищеца
застрахователно обезщетение по риск "Каско" по щета №
0305/14/217/500784 за имуществените вреди на автомобил "Сеат Ибиза" с
peг.№ *******, причинени при реализираното на 18.12.2014 г. в гр. София пътно-
транспортно произшествие. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищецът З. "А.Б." АД е осъден да заплати на ответника З. „Л.И.” АД
сумата 145 лв.- разноски по делото /95 лв.-
възнаграждение за авто- техническа експертиза, и 50 лв.-
юрисконсултско възнаграждение/.
Постъпила е въззивна жалба от З. „А.Б.“ АД- ***
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС отхвърлително решение, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на
претендираното регресно обезщетение, ведно със законната лихва и разноските по
делото.
Въззиваемата страна З.
„Л.И.“ АД- *** /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение да бъде потвърдено, като претендира за разноски.
Предявен е иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество
постановеното от СРС, 68 състав решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Регресното право на застрахователя
по имуществена застраховка „каско”
възниква в момента, в който е удовлетворил застрахования
и оттогава вземането му става изискуемо. В настоящия случай регресното право на
ищеца- като застраховател по имуществена застраховка „каско”, е упражнено срещу
застрахователя по риска „гражданска отговорност” на делинквента.
В първоинстанционното
производство не е било спорно между страните, че ответникът е застраховател по
риска „Гражданска отговорност” на виновния за процесното ПТП водач /писмен отговор
на исковата молба от 9.03.2016 г./. Обстоятелството, че управляваният от Вержиния
Петрова лек автомобил „Мерцедес” с peг.№ ******* е бил застрахован при
ответника З. „Л.И.” АД към датата на настъпване на ПТП е отразено в съставения
на 18.12.2014 г. по реда на чл.123,
ал.1, т.3, б."б" ЗДвП двустранен констативен протокол за ПТП,
подписан от участниците в ПТП, като наличието на застрахователна полица за
застраховка „ГО” № 22114000683491/ 26.02.2014 г., сключена със З. „Л.И.” АД,
валидна от 26.02.2014 г. до 26.02.2015 г., е установено и въз основа на
приложена от ищеца справка от Информационния център към ГФ, според която за
процесния автомобил „Мерцедес“ е била сключена посочената по- горе застрахователна
полица с ответното застрахователно дружество. Съгласно изричната разпоредба на
чл.295, ал.7 КЗ /отм./ вписаните в Информационния център данни имат официално
оповестително действие и до доказване на противното издадените въз основа на
тях документи удостоверяват с обвързваща доказателствена сила съществуването и
прекратяването на договорите за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност”. Тъй като в приложената по делото справка от базата данни на
Информационния център към ГФ не е отразено прекратяване на договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с цитираната по- горе
застрахователна полица, а и не е спорно между страните, че делинквентът е бил
застрахован по риска „ГО“ при ответника, налага се приемането на извод, че към
датата на ПТП- 18.12.2014 г., З. „Л.И.“ АД е отговаряло за причинените от
делинквента при управление на л.а. с peг.№ ******* вреди.
Това релевантно
обстоятелство не е оспорено от страна на ответника /писмен отговор на исковата
молба/, като наред с това характер на извънсъдебно признание на вземането има и
извършеното от него частично плащане по регресната претенция на ищеца до размер
на сумата 343.56 лева /при общо претендирани по щетата 484.44 лева, с включени
ликв. разноски/.
Предвид изложеното,
при липсата на спор между страните относно наличието на застрахователно
правоотношение между ответника и делинквента, ищецът не дължи доказването на
този елемент от фактическия състав на регресното си право при условията на
пълно доказване.
Следователно, тъй
като е възникнала отговорността на причинителя на основание деликт, е
възникнала и отговорността на застрахователя на основание застрахователно
правоотношение по застраховка срещу гражданска отговорност, т.е. предявеният от
З. „А.Б.“ АД регресен иск по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ е доказан по основание.
Спорен в настоящото
съдебно производство е въпросът за размера на дължимото на ищеца З. „А.Б.“ регресно
обезщетение, претендирано въз основа настъпилата суброгация в правата на
увреденото при ПТП на 18.12.2014 г. лице, вследствие извършено по имуществена
застраховка „каско” плащане на застрахователно обезщетение за причинените при
ПТП имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата
на чл.267, ал.1, т.2 КЗ /отм./ застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“ отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество,
като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора
/чл.267, ал.3 КЗ /отм.//. Според чл.273, ал.2, изр.1 КЗ /отм./ при вреди на
имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на
причинената вреда. Дължимото на увреденото при ПТП лице застрахователно
обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Нормата на чл.273, ал.2, изр.2 КЗ /отм./ препраща към Методика за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, приета от Комисията за финансов
надзор, когато се касае за вреди на МПС. Цитираната методика е въведена с
отменената към настоящия момент Наредба № 24/ 8.03.2006 г. „за задължителното
застраховане по чл.249, т.1 и т.2 КЗ и за методиката за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди, причинени на МПС”, издадена от КФН, която съгласно
& 3, ал.1 и ал.3 от действащата Наредба № 49/ 16.10.2014
г. за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и 2 КЗ и за методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства /в сила от 4.11.2014 г./, е приложима в случая и се прилага от
застрахователите и Гаранционния фонд и урежда взаимоотношенията между трети
лица, претърпели имуществени вреди, и застрахователя, който дължи
застрахователно обезщетение по задължителната застраховка по чл.249, т.1 КЗ
/отм./, както и в случаите, когато друг застраховател е встъпил в правата на
третото увредено лице на основание чл.213 КЗ /отм./, какъвто е настоящият
случай. Изрично в Методиката /чл.4/ е предвидено, че тя се прилага само като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз, и за случаите,
когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.
Застрахователното
обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл.273 КЗ
/отм./ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната
обезвреда, залегнал в чл.273, ал.2 КЗ /отм./, означава, че обезщетението има за
цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди
увреждането- да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение
техническо състояние, в какъвто смисъл е и постановената по приложението на
цитираната норма съдебна практика на ВКС /Решение № 115/ 9.07.2009 г. по търг.
дело № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д.№
652/ 2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 109/ 14.11.2009 г. по т.д.№ 870/ 2010
г.; Решение № 153/ 22.12.2011 г. по т.д.№ 896/ 2010 г. и др./. Действителната
стойност на вредата по смисъла на чл.273, ал.2 и чл.203 КЗ /отм./ /респ. и по
чл.208, ал.3 КЗ /отм.// е пазарната стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност
на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/ 9.07.2009 г. по
търг. дело № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/.
В случая от ищеца е
представена по делото фактура за извършени в сервиз ремонтни дейности по
увредения при процесното ПТП лек автомобил „Сеат Ибиза“, придружена със
съответна калкулация, според които стойността на ремонта, включая вложени
материали и труд, възлиза на 469.44 лв. /с включен ДДС/. Не е спорно по делото,
а се установява и от представените писмени доказателства, че по процесната щета
застрахователят- ищец е заплатил за увредения при ПТП на 18.12.2014 г. лек
автомобил „Сеат Ибиза“ /чрез сервиза, на който е възложен ремонтът му/ застрахователно
обезщетение от 469.44 лв. /преводно нареждане от 28.08.2015 г./.
Според заключението
на вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното производство авто-
техническа експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от
въззивния съд като компетентно и обективно дадено, средната пазарна стойност за
възстановяване на щетите, нанесени на лек автомобил „Сеат Ибиса“ с peг.№ СА
1972 ХТ при ПТП на 18.12.2014 г., които са в причинно- следствена връзка с
произшествието, възлизат на общо 469.44 лв. /с включен ДДС/.
При това положение
действителната стойност на причинената вреда /чл.273, ал.2 КЗ /отм.// към
датата на настъпване на застрахователното събитие, до която застрахователят-
ответник дължи плащането на застрахователно обезщетение, следва да бъде
определена на 469.44 лв., като направеното в тази насока възражение за
несъответствие между претендираното от ищеца регресно обезщетение и
действителната стойност на вредата към датата на настъпване на събитието е
неоснователно.
При тези данни и доказателства,
при зачитане принципа за пълната обезвреда, залегнал в чл.273, ал.2 КЗ /отм./,
регресната претенция, имаща за предмет платената в сервиз стойност на ремонта
на увредения автомобил, се явява основателна. Изплатеното от застрахователя-
ищец застрахователно обезщетение от 469.44 лв. покрива действителните вреди,
понесени от застрахованото лице, и предвид настъпилата съобразно чл.213, ал.1 КЗ /отм./ суброгация подлежат на възстановяване в пълния претендиран размер.
Искът по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ е основателен и доказан и следва да бъде уважен
за сумата 140.88 лв., при отчитане на обстоятелството, че сумата 343.56 лв. е
заплатена от застрахователя- ответник преди завеждане на делото.
При тези съображения
обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо това да
бъде постановено решение за присъждане на процесното регресно обезщетение от 140.88
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
При този изход на
спора на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК право на
разноски има ищецът- въззивник, в чиято полза следва да бъдат присъдени сумата 285
лв.- разноски за първо-инстанционното производство /50 лв.- платена държ.
такса, 95 лв.- за възнаграждение на вещо лице АТЕ, 85 лв.- за възнаграждение на
вещо лице ССчЕ, 50 лв.- за призоваване на свидетел, и 5 лв.- за съдебно
удостоверение/, и сумата 25 лв.- разноски за въззивното производство /платена държ.
такса/. Не следва да бъдат присъдени разноски за адвокатски възнаграждения за
двете инстанции на ищеца- въззивник, тъй като претендираните от същия разноски
не са надлежно документирани- не са представени доказателства между
дружеството- ищец и процесуалния му представител адв. Б. да е било договорено
заплащането на адвокатски възнаграждения в претендираните размери за
производствата пред СРС и СГС; липсва договор за правна защита и съдействие,
сключен между страните по мандатното правоотношение, а приложените електронни
фактури, издадени от адв.- пълномощника, неподписани от клиента на услугите, не
изпълняват изискването за доказване на сторените по делото разноски /арг.
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/ 2012 г на ВКС,
ОСГТК- т.1/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от 31.07.2020 г., постановено по
гр.д.№ 1660/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 68 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД- ***
/ЕИК *******/ да заплати на З. „А.Б." АД- *** /ЕИК *******/ на
основание чл.213, ал.1, изр.3 К3 /2005 г.- отм./ сумата 140.88 лв. /сто и
четиридесет лева и 88 ст./- остатък от дължимо регресно обезщетение по
щета № 0305/14/217/ 500784 /с включени ликвидационни разноски/, за причинени
при пътно- транспортно произшествие на 18.12.2014 г. в гр. София имуществени
вреди на лек автомобил "Сеат
Ибиза" с peг.№ *******, ведно със законната лихва от 8.01.2018 г. до
окончателното й изплащане, а също и
сумите 285 лв. /двеста осемдесет и пет лева/- разноски за първоинстанционното производство, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, и 25 лева /двадесет и пет
лева/- разноски за въззивното производство,
на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.