Р Е Ш Е Н И Е № ........
гр. Пазарджик,17.07.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично заседание на трети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря Иванка Панчева, като разгледа докладваното от съдия Цветкова гр. дело № 1515 по описа за 2016г., за да се произнесе прие следното:
В исковата си молба против М. Н.И., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** ищецът Д.Н.В., ЕГН ********** *** с адрес за призоваване: гр. Пазарджик, ул. „И. Вазов“ № 5, офис 107 чрез адв. М.К. твърди, че с ответницата са наследници на баща им Н. В. И. , починал на 07.08.2005г.Наследодателят им бил собственик на еднофамилна жилищна сграда с площ от 55 кв. м. на един етаж, с идентификатор 55155.506.669.2, която е построена в поземлен имот с площ от 200 кв. м. с идентификатор 55155.506.669.Ищецът твърди, че още през 2000г. тримата – баща му, сестра му и той се договорили, че този имот след смъртта на баща им ще остане собственост на ищеца.Затова още през 2001г. той започнал да прави значителни преустройства, ремонти и подобрения в имота.По това време баща му се разболял и се наложило да го вземе в своето жилище, находящо се в гр. Пазарджик, ул. „П.В.“ № *, ет. *, ап.*, за да се грижи за него.Впоследствие през 2003г. за да се погасят дълговете, направени от сестра му, се наложило да продаде този имот.Междувременно бил преустроил имота на ул. „Д.Ч.“ № 8 и семейството му, заедно с баща му се преместили да живеят там.Ищецът продължил да прави подобрения в имота с ясното съзнание, че ще бъде негов след смъртта на баща му.От тогава той упражнявал фактическата власт върху целия имот, изразяваща се във фактически действия, които недвусмислено манифестирали властта му върху вещта като собственик.От субективна страна владял имота със съзнанието, че е пълноправен собственик – титуляр на вещното право.Твърденията му се обективирали чрез извършените от него преустройства, ремонти и подобрения в целия имот, изразяващи се в следното: изкопал избените помещения на дълбочина 2, 70 м., тъй като избата била плитка на около 1, 6 м., при което се получили нормални за обитаване стаи.За да стабилизира основите на къщата отлял стоманобетонни основи, като преди това положил външна хидроизолация.Удебелил избените стени с допълнителен зид от една тухла за по-добра изолация.Облицовал стаите, коридора и стълбището с гипс-картон, а на пода върху поставената от него циментова замазка, както и по стълбището и преддверието, налепил теракота.Изградил преддверие на входа на избата.На първия жилищен етаж монтирал гипс-картон на таваните.Изградил баня с тоалетна, с теракота по пода и фаянс по стените.Изградил също нови преградни стени, за да може да се обособи още една стая, в която живеел баща му до смъртта си.Подменил всички стари врати на първия жилищен етаж, а в избения поставил нови, защото преди това изобщо нямало врати.Построил два навеса в двора и чешма.Единият бил на площ около 20 кв. м.Всичко това извършил със свой труд и средства като му помагали и негови приятели и близки.През цялото време вършел всичко това със съзнанието, че имота е негов и го владеел като собственик.Това състояние продължавало от 2001г., когато започнал да ремонтира и до днес.Факта на фактическо владение върху целия имот бил известен на всичките им познати, пред които той винаги демонстрирал съзнанието си на пълноправен собственик.Този факт се потвърждавал дори и от сестра му, която заявявала в предявения от нея иск за делба, че не я допускал да влиза в имота.Действително той й забранил да влиза в имота, след като тя предявила претенции за собственост върху него.Твърди, че е налице хипотезата на чл. 69 от ЗС, която законова презумпция го легитимирала като собственик на имота и обуславяла правния му интерес от предявяване на иск за собственост.Моли съда да постанови решение, с което да го признае за собственик на поземления имот с идентификатор 55155.506.669, целият с площ от 200 кв. м., ведно с построената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда на площ от 55 кв. м. с идентификатор 55155.506.669.2 и гараж, построен на площ от 20 кв. м. с административен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Д.Ч.“ № 8.
С допълнителна молба ищецът чрез пълномощника си индивидуализира процесния имот по следния начин: УПИ XIV-570, находящ се в кв. 106 по плана на гр. Пазарджик, който поземлен имот е с площ от 200 кв. м. с идентификатор 55155.506.669, ведно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда на 50 кв. м. с идентификатор 55155.506.669.2 и гараж на 20 кв. м. с идентификатор 55155.506.669.3.
С писмения отговор на ответницата се изразява становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен.Оспорват се изложените в исковата молба фактически обстоятелства.Не спори единствено, че процесните имоти: поземления имот и построената в него сграда, са придобити от техния баща и наследодател Н. В. И. съгласно нот. акт № 66 от 07.02.1966г.Оспорва твърдението, че през 2000г. тя, брат й-ищеца и баща им, се били договорили, че този имот ще остане собственост на ищеца.Такъв разговор не бил воден.През 1997г. бил проведен разговор между майка им, баща им и тях двамата, за да се разберат, че къщата ще остане за нея.Ищецът живеел в апартамент на ул. „П.В.“ № 8, който придобил с пари, дарени от баща им.Оспорва и твърдението, че през 2001г. ищецът започнал преустройства и ремонтирал процесния имот, както и че се е грижил за баща им.От 1998г. до 2003г. баща им живял в друг апартамент, нейна собственост и тя ангажирала жена, която да се грижи за него.Баща им живял при ищеца на ул. „П.В.“ само едни месец през 2003г., след което тя го преместила в болница за лечение.След това през м. септември 2003г. /тъй като сина й починал на 22.08.2003г./ преместила баща им в гр. Созопол при неговата сестра, която се грижела за него до края на м. май 2005г., като всеки месец изпращала по 100 лева, отделени от пенсията на баща им, защото не му стигали парите.През м. юни 2005г. брат й взел баща им при себе си, най-вече заради високата пенсия, която получавал тогава – 400 лв., за да може и той да се издържа покрай него.Малко след това – на 07.08.2005г. баща им починал.Оспарва и твърдението, че ищецът продал апартамента, за да плаща нейни дългове.Дълговете, които трябвало да плаща, били негови и на съпругата му.Ответницата имала намерение да ползва процесния имот, когато си идва в гр. Пазарджик, закупила мебели и ангажирала хора, които да ги докарат и подредят в къщата.Освен това в гаража имало складирана посуда: вилици, чинии и др. от сватбата на сина й, както и спално бельо, които били пренесени в къщата.След смъртта на баща им, брат й я попитал дали може да живее в процесния имот и тя му разрешила, тъй като нямал къде да живее и така щял да наблюдава общия им имот и да го пази.Относно подобренията, извършени в имота, тъй като ответницата работела в Италия, многократно изпращала пари на ищеца за ремонти и поддръжка на същия.Запазила и някои от платежните документи, с които му превеждала различни суми чрез системата за международни парични преводи Western Union: на 10.12.2009г. 50 евро, на 05.08.2010г. сумата 500 евро, на 17.11.2011г. 50 евро, на 16.02.2011г. 100 евро.Освен това ищецът от есента на 2010г. до зимата на 2013г. не живял в процесния имот, тъй като живеел и работел в Испания със съпругата си.Дори от Испания също й искал пари, защото нещо трябвало да се плаща по имота.Освен това постоянния адрес на ищеца бил на ул. „П.В.“ № 8, а не на адреса на процесния имот: ул. „Д.Ч.“ № 8, което било индиция, че не е имал намерение да владее и свои процесния имот.До лятото на 2015г., когато се прибирала в България, ответницата винаги ходела в къщата, преспивала там, а с брат й не са имали никакви проблеми и спорове относно общия им имот.Били в много добри отношения.Той никога не бил правил изявления, че иска имота само за себе си или да оспорва правото й на собственост.Последния път когато си дошла в България през лятото на 2015г., ищецът не я допуснал в имота, тъй като вече бил придобил същия по давност, а освен това бил обещал на жена си, ответницата да не стъпва там, след което тя подала искова молба за делба, въз основа на която е образувано гр. д. № 4096/2015г. по описа на РС Пазарджик.Отношенията им до 2015г. били много добри.Не било вярно, че е ходила само на гости.Винаги живяла с мисълта, че е съсобственик на процесния имот, който наследили от баща им.Посещавала имота, изпращала пари за ремонти и поддръжката му, обзавеждала го.Моли искът да бъде отхвърлен.
В хода на производството иска се поддържа от ищцовата страна.
Ответницата чрез пълномощника си поддържа възраженията, направени с писмения отговор.
Районният съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, съобрази доводите на страните, анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна.
Страните по делото са наследници на Никола В. ***, починал на 07.08.2005г. съгласно акт за смърт № 0724/07.08.2005г.Ищецът е негов син, а ответницата негова дъщеря.
Не е спорно по делото и от приложения констативен нотариален акт № 66, том I от 07.02.1966г. се установява, че наследодателят Н. В. И. е признат за собственик на новопостроена едноетажна масивна жилищна сграда върху 48 кв. м. в парцел XIV, пл. № 570 в кв. 106, на който същия съгласно нот. акт № 83, том II, нот. дело № 679 от 1965г. е собственик на ½ ид. част, при съседи: Е. И Д. Д. , И. ***.Приложена е и скица № 15-204469/26.04.2016г., издадена от СГКК гр. Пазарджик, съгласно която поземления имот е с идентификатор 55155.506.669, застроен с едноетажна жилищна сграда – еднофамилна, на площ от 55 кв. м.
Приложени са като писмени доказателства по делото във връзка с твърденията на ответната страна платежни документи, от които е видно, че на 5.08.2010г. ответницата е превела по сметка на ищеца 500 евро и през 2011г. му е превеждала по-малки суми – веднъж по 50 евро и 70 евро и два пъти по 100 евро.През 2013г. и 2016г. ответницата е превеждала различни суми по сметка на Н.Д.В..В платежните документи не е посочено основанието, на което са превеждани сумите.
Като писмено доказателство от ищцовата страна е представено удостоверение изх. № 025/09.03.2017г., издадено от Кооперативен съюз гр. Пазарджик, в което е удостоверено, че Вената Илиева В. е работила там през периода 01.11.1991г. до 14.01.2000г. като управителна склад.От м. май 1999г. до м. декември 1999г. са удържани суми от заплатата й, поради наложен запор.
Като свидетел по делото е разпитан В. П. , който от 2001г. живеел на адрес на ул. „Д.Ч.“ и познавал страните по делото.Свидетелства, че в къщата на ул. „Д.Ч.“ № 8 са живяли родителите им, докато били живи.След като починала майка им ищецът дошъл да прави ремонт на къщата, като бил принуден да си продаде апартамента, за да покрие дълговете на сестра му.Къщата била само с две стаи, но той извършил ремонт като разширил избата, за да създаде нормални условия за семейството си.След като починал баща им през 2005г. в къщата живял ищеца със семейството му.Сестра му св. П. видял само на погребението.Ищецът направил баня и тоалетна, санирал къщата и създал нормални условия за живеене.В двора направил и навеси.Докато бил жив баща му непрекъснато повтарял, че дъщеря му си имала апартамент на ул. „Р.Д.“ и била обезпечена.Не бил чувал ответницата някога да е имала претенции към този имот, а ищецът го стопанисвал като свой.М. по думите на свидетеля пътувала до Турция и имала дългове, заради които трябвало да им вземат апартамента.Ищецът правил ремонт с парите от капарото, което му дали за апартамента.
Свидетелят Н. Савчев също сочи в показанията си, че живее в съседство на ул. „Д.Ч.“ и познава страните по делото, познавал е и родителите им.През 2003г. ищецът бил принуден да си продаде апартамента и с парите от капарото започнал да ремонтира къщата, а св. Савчев му помагал.Ответницата не бил виждал от 20 години, тъй като била в чужбина.Тя имала апартамент от майка си и баща си на ул. „Р.Д.“, в който св. Савчев е правил ремонт.Имала и зад КАТ кооперация и там също правил ремонт.На ул. „Д.Ч.“ ищецът си правил ремонт с помощта на приятели и съседи.Изкопал избата и изхвърлил два-три самосвала, циментирал, правил баня.Имали уговорка с родителите им ответницата да получи апартамент, а къщата да остане на ищеца.Преди години си говорили и св. Савчев присъствал, тъй като от деца били израсли заедно.Ищецът казвал, че майка му и баща му са й купили апартамент, а тя му казвала, че този имот е за него.Според показанията на св. Савчев ответницата била направила фирми на жена му, но задлъжнели и трябвало да си продадат апартамента.От 2005г. ищецът живеел в процесния имот.От тогава ответницата ходила там, но само на гости да се видят.Баща им починал в къщата при ищеца и последно той го гледал.
Свидетелката Ралица В. е снаха на ищеца. Живее със сина му от 2008г. на ул. „Д.Ч.“ № 8.Не знае ответницата да е имала претенции към този имот.Те със съпруга й също участвали в ремонта, но не са искали разрешение от ответницата.Тя се запознала с нея 2010г. в Италия, а в България не я е виждала.Изпратила 500 евро по повод сватбата им, която се състояла на 15.08.Тази сума била за тях, дали им я на сватбата.Когато св. В. отишла да живее в проценото жилище, всичко било обзаведено от нея и съпруга й.Ответницата не била изпращала пари откакто тя живее в това жилище.От много години ответницата била в чужбина.
Свидетелката П. Н. също познава страните по делото.Същата сочи, че след като бащата на ответницата се разболял, тя го изпратила в гр. Созопол при сестра му и имало жена, която го гледала, тъй като ответницата работела в гр. София.С брат й винаги си помагали.През 2003-04г. или 2005г. ответницата й пращала пари да й плати данъците.Когато се върнала от София живяла няколко месеца в Пазарджик преди да замине за Италия и мебелите й били пренесени в къщата.Вечер се събирали там.Ответницата преди имала гарсониера още 1993-94г., а след това придобила още два апртамента.Накрая прехвърлила жилището си на мъжа, с който живее и тя са оказала без дом.След това заминала за Италия.Св. Н. си спомня, че майка им казвала, да прехвърлят къщата на ответницата.Тя си идвала през 2014г. и й казала, че са се скарали с ищеца, но преди това по думите на свидетелката са били в много добри отношения.Ремонта на къщата го правил ищеца за себе си, но тогава не е имало разправии между тях.
Свидетелката Надежда Крушева сочи в показанията си, че до 1999г. е била домашна помощница на ответницата.После те заминали за София, а баща им се разболял.Тогава ответницата я извикала да го гледа в апартамента й, който се намирал до хлебозавода.Св. Крушева гледала баща й една година, после го закарали на морето при сестра му, а след това го върнали и пак тя го гледала.Ответницата й заплащала и колкото останели от парите били за баща й.Той й казвал, че ще й прехвърли къщата, а на Д. купил апартамент.Ответницата пък й казвала, че с Д. ще се разберат.М. ***, а после се преместила в нов апартамент.От 2005г. св. Крушева нямала контакт нито с ищеца, нито с ответницата.Спомня си, че двамата са били в добри отношения.
Свидетелят П. М. живее в гр. Созопол.Неговата майка гледала бащата на Д. и М., тъй като е бил лежащо болен.Получавал хубава пенсия над 300 лева и всеки месец по 100 лева от нея майка му изпращала на Д., така е казвал баща му.Св. М. поддържал контакти със страните по делото, но отскоро те имали разправии за къщата.В нея живеел Д., той правил ремонти.М. му казала, че Д. в последно време дори не я пуска в къщата и не й дава да си прибере багажа.От една година св. М. поддържал връзка с нея.
Като свидетел по делото е разпитан и Н.В. – син на ищеца.Същият сочи в показанията си, че с ответницата са имали съвместен бизнес.През 2012г. тя му се обадила и планирали да отворят магазин в Испания.По тази причина св. В. и съпругата му пътували до Генуа, за да купуват дрехи.Отворили магазина през м. март 2013г. като същият работил 4 месеца.После го затворили, тъй като бизнесът им не потръгнал.Ответницата изпратила превоз от Италия, за да прибере половината стоки от магазина.Паричните преводи, които му били пращани в Испания от нея, касаели разходи по магазина.В процесния имот баща му живеел от близо 13 години.Двамата с ответницата се разбрали, че къщата остава за него, да я стопанисва като своя, защото тя имала три апартамента.Баща му правил ремонт 2009-2010г. на горния етаж на къщата, а св. В. го довършил.За този ремонт не са искали разрешение от леля му.Когато имали спорове по повод магазина, ставало въпрос и за къщата и тя му казвала: „тази къща е на брат ми“.Св. В. свидетелства, че не е виждал ответницата да живее в тази къща, нито да я обзавежда с мебели.Сватбата му била на 10 септември 2010г. и леля му им дала пари тогава.После 2016г. той заплатил някакъв телефон, който бил взет на името на леля му Д. от гр. Созопол.След това ответницата му превела тези пари.Св. В. сочи още, че баща му също бил международен шофьор и от 2010г. работил в Испания.Догато бил там, той си е идвал в България.Преди да стане шофьор св. В. живеел в къщата.Баща му я ремонтирал още от 2003г. в продължение на години.Ответницата по думите му е ходила в тази къща, само за да вземе пари от баща му, но не е преспивала там.През този период тя живеела в гр. София.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Не е спорно между страните, че наследодателят им е бил собственик на процесния недвижим имот, но ответницата оспорва твърденията в исковата молба, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху целия имот с намерение да го свои в продължение на повече от 10 години, респ. че е придобил същия на основание давностно владение.С оглед на това съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска за собственост досежно целия имот и същият следва да бъде разгледан по същество.
От събраните по делото доказателства се установи, че още приживе на наследодатея Н. В. И. – от 2001г., ищецът е започнал да извършва ремонтни дейности и през 2003г. се е установил да живее в процесния имот със семейството си.След смъртта на наследодателя на 07.08.2005г. фактическата власт върху имота се упражнява от ищеца.В исковата си молба същият се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност. Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време.Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен от закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС/ непрекъснато владение в продължение на 10 години/, приложима в настоящия случай.За да придобие някой от сънаследниците по давност правото на собственост върху целия имот, следва да противопостави намерението си да го владее на останалите.Промененото си намерение да свои имота като свой следва да бъде демонстрирано и то в период от време повече от 10 години по един явен, несъмнен и недвусмислен начин и то с конкретни действия, с които да се отблъснат, отрекат правата на другия съсобственик.Промененото субективно отношение към вещта следва да бъде доведено до знанието на другия съсобственик.В тази насока от показанията на св. Савчев, които съдът кредитира като незаинтересовани и непосредствени, се установи, че още приживе на наследодателя на страните по делото, ответницата е правила изявления, че апартамента на ул. „Р.Д.“ е закупен от родителите им на нея, а къщата е за брат й /ищеца/.С оглед на това съдът приема, че ответницата е била наясно с намерението на ищеца да свои целия имот, като няма данни да се е противопоставяла нито тогава, нито по-късно до предявяването на иска за делба в края на 2015г.В показанията си всички разпитани по делото свидетели сочат, че ищецът е извършвал ремонтните дейности в имота за себе си, като подчертават, че в този период двамата с ответницата са били в много добри отношения.Няма данни тя или баща им приживе да са изразявали несъгласие или да са се противопоставяли на предприетите от ищеца ремонтни дейности в имота.Не се събраха доказателства и в подкрепа на твърденията в писмения отговор, че ответницата е закупувала и изпращала мебели за обзавеждане на къщата, както и че е изпращала суми за ремонт и поддръжка.В тази насока данните по делото са, че ищецът е извършвал ремонтни дейности още от 2001г. в продължение на няколко години, а представените платежни документи за превеждани суми от ответницата по сметка на ищеца са от 2010г. и 2011г.В самите документи не е посочено основанието за извършените преводи, а по отношение на най-голямата сума от 500 евро се установи, че е изпратена от ответницата за сватбата на сина на ищеца – св. В..Освен това пред последния през 2013г. ответницата е потвърдила, че процесната къща остава за баща му.Няма данни да се е противопоставяла също, че св. В. и съпругата му са се нанесли да живеят на втория етаж от къщата след сватбата им, както и че са правили ремонт на този етаж.Няма и данни по делото ответницата да се е връщала в бащината си къща и да е оставала там, когато е била в страната, а в тази насока свидетелите сочат, че тя е ходила само на гости, за да се видят с брат й.Разривът в отношенията им е настъпил през лятото на 2015г., както тя самата сочи в писмения си отговор, когато ищецът не я допуснал до имота.Преди това ответницата и св. В. са влошили отношенията си, както той сочи в показанията си, което е било свързано със съвместния им бизнес и претенциите, които тя имала към него.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на съденото дирене се установи, че ищецът е упражнявал фактическата власт върху целия процесен имот в продължение на десет години от смъртта на баща му през лятото на 2005г. до лятото на 2015г.През този период ответницата е била наясно с намерението му за своене на имота, но не се е противопоставила.Това тя е направила по-късно в края на 2015г. с предявяване на иск за делба на наследствения имот.С оглед на това съдът приема, че субективният елемент на владението в случая също е доказан и в полза на ищеца е изтекла десетгодишна полезна придобивна давност, което го легитимира като собственик на целия имот на основание давностно владение.
Предвид изложеното съдът счита, че искът се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото в тежест на ответницата следва да се възложат направените по делото разноски от ищеца за ДТ и адвокатско възнаграждение общо в размер на 424, 89 лева.
Воден от горното и Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата М. Н.И., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** чрез адв. Е.П., че ищецът Д.Н.В., ЕГН ********** *** е собственик на следния недвижим имот: УПИ XIV-570, находящ се в кв. 106 по плана на гр. Пазарджик с площ от 200 кв. м., с идентификатор 55155.506.669, ведно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда на 50 кв. м. с идентификатор 55155.506.669.2 и гараж на 20 кв. м. с идентификатор 55155.506.669.3.
ОСЪЖДА М. Н.И., ЕГН ********** *** да заплати на ищеца Д.Н.В., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 424, 89 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: