Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2345/19.12.2023г.
гр. Пловдив,
19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
- Пловдив, XXIV – ти касационен състав, в публично заседание, проведено на 29.11.2023 г. в състав:
Председател:
Здравка Диева
Членове: Величка
Георгиева
Адриан Янев
при участието на
секретаря Г.Г. и прокурор Светослава Пенчева, като разгледа КНАХД № 1762 по
описа за 2023 г., докладвано от съдия Янев, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Районно управление гр. Асеновград на ОДМВР – Пловдив против
Решение № 78/25.05.2023 г. по НАХД № 235 по описа за 2023 г. на Районен съд -
Асеновград, с което е отменено наказателно постановление №
22-0239-001598/12.12.2022 г., издадено от началника на РУ гр. Асеновград на МВР
–Пловдив, с което на И.Н.Б. не основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са
наложени административни наказания глоба
в размер на 3000 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12
месеца за извършено нарушение на чл. 104Б, т. 2 ЗДвП, както и на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложена глоба от 10 лева за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В жалбата се
излагат оплаквания за неправилност на решението, тъй като съдът е допуснал
нарушения при обсъждането и анализирането на доказателствата по делото, поради
което погрешно е приел, че не е осъществен състава на чл. 104Б, т. 2 ЗДвП.
Ответната страна,
чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Представителят на Пловдивска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд
Пловдив, съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба
е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок, от надлежна страна (Районно
управление гр. Асеновград на ОДМВР – Пловдив, която е участвала в
производството пред районния съд) и срещу подлежащо на оспорване съдебно
решение.
Касационният
контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от Административен съд -
Пловдив, е ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на
съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания,
свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на
жалба, за които съдът следи служебно.
Районният съд е
приел за установено, че на 29.09.2022 г., около 22:10 ч., И.Н.Б. е управлявал
лек автомобил марка „БМВ 535Д“, с рег. № ****, в гр. Асеновград, в който се
намирала свидетелката В.Н. Същият се е движил от бензиностанция „Шел“ към хотел
„Сани“, като на кръстовището (при изключена светофарна уредба), посочено в
наказателното постановление (бул. „България“ и ул. „Х. Д. Стоилов“), направил
забранен обратен завой, през което време подал по – рязко газ, за да се изнесе
бързо. Това било забелязано от служителите на реда, които счели, че е направен
дрифт. Установили, че водачът на МПС – то не носи контролен талон. В тази
връзка съставили АУАН № 1598/29.09.2022 г. срещу И.Н.Б. за извършено нарушение
на чл. 104Б, т. 2 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Последствие било издадено
оспореното наказателно постановление № 22-0239-001598/12.12.2022 г., с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на И.Б..
Районният съд е
извършил разпит на актосъставителя и свидетеля при съставянето му, както и на
още две други лица. Направени са изводи, че АУАН съдържа изискуемите по чл. 42 ЗАНН реквизити, а наказателното постановление – тези по чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Съдът
е дал вяра на свидетелите, водени от санкционираното лице и не е кредитирал
показанията на полицейските служители. За да се кредитират показанията на
едната група свидетели, въззивният съд е приел, че е много малко разстоянието от кръстовището
до входа на хотел „Сани“, което води до невъзможност да се правят маневри,
свързани с умишлено изкарване на автомобила от контрол. Допълнително е посочил,
че при обратен завой не е възможно извършването на такъв тип маневри. В тази връзка съдът е
приел, че жалбоподателят не е извършил деянието, посочено в наказателното
постановление, т. е. не е осъществен съставът на чл. 104Б, т. 2 ЗДвП. Изложени
са доводи за наличието на маловажен случай за липсата на талон. При тези
съображения е отменено наказателното постановление.
Решението е недопустимо
по следните съображения:
От съдебните
протоколи и изпратените призовки се налага извод, че в производството пред
районния съд като ответната страна е участвала Районно управление гр.
Асеновград на ОДМВР – Пловдив.
Съгласно чл. 61,
ал. 1 ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 24.12.2021 г.)
при разглеждане на делото пред районния
съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този
по чл. 55, ал. 2,
собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза
на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4,
както и допуснатите от съда свидетели. В случая се касае
за издадено наказателно постановление (акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН), поради което
надлежната
въззиваема страна е органът, а именно началникът на РУ гр. Асеновград на
МВР –Пловдив), а не учреждението - РУ гр. Асеновград на МВР –Пловдив. В този
смисъл са разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно постановление №
3/28.04.2023 г. по тълкувателно дело № 5/2022 г. на ВКС и ВАС.
Съгласно
чл. 218, ал. 2 АПК
касационният съд следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон. Следователно
винаги, когато е налице основание за определяне на решението като недопустимо, разпоредбата на чл.
221, ал. 3 АПК
е приложима и оправомощава касационната инстанция да го обезсили със
съответните правни последици от това. Това
важи и за порочното процесуално действие на районния съд, изразяващо се в
постановяване на недопустимо съдебно решение поради участие на ненадлежна
страна (РУ гр. Асеновград на МВР –Пловдив вместо началникът на
РУ гр. Асеновград на МВР –Пловдив), което се явява
абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното производство.
Упражняването на това правомощие, но и задължение на съда по аргумент от чл.
218, ал. 2 АПК,
е гаранция за спазването на правата на засегнатите от
административнонаказателен акт лица, съответно осигуряването възможността за
упражняване на правото им на защита, включително в контекста на чл. 6 и чл. 13
от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.
47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Това е така, защото провеждането
на производство срещу ненадлежна страна води до постановяване на недопустим
съдебен акт, тъй като надлежната страна не може да се ползва от правните
последици на постановеното съдебно решение (в случай, че е благоприятно), от
една страна, а от друга, е била лишена от възможността да се защити срещу
административнонаказателния акт (в случай на неблагоприятно решение), а
ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да
е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса, т. е. в тази хипотеза
надлежната страна остава лишена от възможността да упражни правото да защити
правата си. В тези случаи касационният (административният) съд на основание чл.
63в ЗАНН във връзка с чл. 221,
ал. 3 АПК следва да обезсили недопустимия съдебен акт и
да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който е
допуснал развитието на недопустимото съдебно производство и последиците от него
– постановяване на недопустимо съдебно решение. В този смисъл са разясненията по т. 2 на Тълкувателно постановление №
3/28.04.2023 г. по тълкувателно дело № 5/2022 г. на ВКС и ВАС.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че решението на районния съд е недопустимо и като
такова следва да се обезсили. Делото следва да се върне на друг състав на
въззивния съд, който да осигури възможност за участие на надлежните страни –
органът и жалбоподателят.
Единствено за
допълнение следва да се посочи, че са допуснати процесуални нарушения при
обсъждане на свидетелските показания, доколкото това не е направено
задълбочено. В тази връзка са пропуснати част от показанията на единия
свидетел, който ясно посочва извършването на две маневри (първо надясно и след
това наляво), съпроводени със свистене на гуми, както и наличието на публика.
Именно посоченото е в разрез със заявеното от свидетелите, водени от
санкционирания, че е извършено „нормално“ движение на автомобила при обратен
завой. Отделно кредитираните показания не кореспондира с приетия от съда шум от
гуми, а и не е преценена евентуална заинтересованост от изхода на делото, тъй
като не е ясно колко близки са им отношенията с жалбоподателя.
Съгласно правилото
на чл. 226, ал. 3 АПК районният съд следва да се произнесе и
по разноските за водене на делото в настоящото
касационно производство.
Воден от горното и
на основание чл. 221, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен
съд - Пловдив
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №
78/25.05.2023 г. по НАХД № 235 по описа за 2023 г. на Районен съд – Асеновград.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане на друг състав на Районен съд – Асеновград, който да осигури
възможност на надлежните страни (началникът на РУ гр. Асеновград на МВР
–Пловдив и И.Б.) да участват в производството.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.