Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 от ГПК С решение №133 от 11.02.2015 г. постановено по гр. д. №1958/014 г.,ВТРС е отхвърлил като неостователни предявените от „Е.-П. П.” – гр. В. ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление гр. В. район В. В., бул. „В. В.” №., В. Т. – Г, срещу К. И. К. с ЕГН: * от гр. В. Т., ул. „Ф. Т.” №11, вх. А, ап. 16, искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуването на вземанията от 1177,05 лв. /хиляда сто седемдесет и седем лева и пет стотинки/ - главница, представляваща задължение за плащане на консумирана електроенергия по фактури издадени за периода от 14.12.2011г. до 16.10.2012г. по партида с клиентски №* за обект с абонатен №*, намиращ се в гр. В. Търново, ул. „Р.” №21, 178,55 лв./сто седемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ - лихва за забава считано от падежа на всяка фактура до 27.11.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.04.2014г. до окончателно изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №575 от 14.04.2014г. по частно гражданско дело №1158/2014г., по описа на В. районен съд. Със същото решение е осъденно ищцовото дружество на разноски. Решението на районния съд е постановено при участието на трето лице помагач В. Н. В. с ЕГН: * от гр. В. Търново. Недоволен от така постановения съдебен акт „Е. П. П.” го обжалва. С въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност на постановеното от ВТРС решение. Изложени са съображения в този смисъл.В срока по закон не е постъпил отговор на възивната жалба. Във възивното производство не са събирани доказателства. Съдът къто взе предвид направените оплаквания, становищата и доводите,доказателствата по делото и съобрази закона,намира: След извършена служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Пред В. районен съд са предявени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуването на вземанията от 1177,05 лв.- главница, представляваща задължение за плащане на консумирана електроенергия по фактури издадени за периода от 14.12.2011г. до 16.10.2012г. по партида с клиентски №* за обект с абонатен №*, намиращ се в гр. В. Търново, ул. „Р.” №21, 178,55 лв. лихва за забава считано от падежа на всяка фактура до 27.11.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.04.2014г. до окончателно изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №575 от 14.04.2014г. по Ч гр. д. №1158/2014г., по описа на Великотърновския районен съд. С исковата молба се твърди, че между страните по делото са налице облигационни отношения във връзка с ползване от страна на ответника на услуги за доставка на електроенергия по клиентски №* за обект с абонатен №*, намиращ се в гр. В. Т., ул. „Р.” №21. Изтъква се, че за времето от 02.11.2011г. до 03.09.2012г. ответникът е ползвал електрическа енергия на обща стойност от 1177,05 лв., за което ищецът е издал фактури за периода от 14.12.2011г. до 16.10.2012г. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати вземанията по фактурите, поради което е изпаднал в забава и е възникнало и правото да претендира обезщетение за забава в общ размер на 178,55 лв., считано от падежа на всяка фактура до 27.11.2013г. Дружеството ищец се е снабдило със Заповед за доброволно.подадено възражение по чл. 414 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми са дължими и отговарят на действителното потребление на ответника, поради което отправя искане до съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №575 от 14.04.2014г. по частно гражданско дело №1158/2014г., по описа на В. районен съд, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността на предявените искове. Изтъква, че не е потребил твърдените от ищеца количества електрическа енергия тъй като на 29.01.2007г. е продал имота,и договорните му отношения с „Е.-П. П.” – гр. В. са прекратени. С оглед гореизложеното отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски. Третото лице помагач В. Н. В. не изразява становище по предявените искове. В производството пред райония съд са събирани гласни и писмени доказателства,постановено е обжалваното решение. По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд, като същия е съобразил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно какви факти се установяват с тях.По тези съображения въззивният съд възприема изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да я пресъздава. Правните изводи на първоинстанционния съд въз основа на установената фактическа обстановка по делото са правилни и въззивният съд възприема изцяло мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск.В доклада по делото правилно е определено правното основание по предявения съдебен спор.Съдът е отделил спорното от безспорното, дал е указания във връзка с разпределянето на доказателствената тежест между страните.Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е изградил правни изводи, като е мотивирал правно обосновано съдебния си акт.Това обосновава и мотивира съда да препрати към мотивите на решението на първоинстанционния съд по силата на разпоредбата на чл.272 от ГПК. В този смисъл и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявените искове. Неоснователно е оплакването в жалбата, че решението е порочно, тъй като районния съд е приел че потребителят не дължи заплащане на процесните фактури тъй като не е бил фактически ползвател в процесния имот. Доводите са неоснователни. Безспорен и установен е факта че за процесния период и към момента на влизане в сила на ОУ имотът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа и в имота е била потребявана ел. енергия за битови нужди.Безспорен е и факта,че за този имот е била открита партида на името на ответника. Отношенията между страните подробно са били регламентирани в публично известни Общи условия, които са одобрени от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ и са влезли в сила. Ищецът е имал качеството на краен снабдител на електрическа енергия, а ответникът - на потребител по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /отм./. Продажбата на имота на ответника е довела до отпадане както на основанието да го ползва, така и на потребността да купува електроенергия за битовите си нужди, поради което по арг. от § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /отм./ той е престанал да бъде потребител на електроенергия за процесния обект както и страна по облигационното отношение с ищеца.За да се обоснове отговорността на ответника за заплащане на потребената ел. енергия доставена в процесния имот следва да са налице едновременно : качеството му на потребител/собственик или ползвател /,да е присъединен към електроразпределителаната мрежа на Е.ОН България мрежи ,ДА Е ФАКТИЧЕСКИ ПОЛЗВАТЕЛ,ПОТРЕБИТЕЛ на ел. енергия за домакинството си-в конкретния случай ответникътКосев не е фактически ползвател на доставената и потребена ел. енергия за битови нужди в процесния имот тъй като е безспорно установено че от 2007 г собствеността е преминала във В. Н. В..В този смисъл е и определението на понятието "потребител за битови нужди по смисъла на действалия чл.4 ал.1 от ОУ на ДПЕЕ. Ето защо постановеното решение на ВТРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Водим от горното,съдът, РЕШИ : ПОТВЪРЖДАВА Решение № №133 от 11.02.2015 г. постановено по гр. д. №1958/014 г., по описа на ВТРС като правилно и законосъобразно. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |