Р Е Ш
Е Н И Е
№ 39
гр. Габрово, 11.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети май, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЛАМЕН ПОПОВ
КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
при участието на секретаря Веселина
Йосифова и прокурор Жени Шикова, като разгледа
докладваното от съдия Попов ВНОХД № 15 по описа за 2019 година, въз основа
данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното производството е образувано по
жалба на подсъдимия Т.К.Т. ***, чрез договорния защитник адв.
Р.Б. *** против Присъда № 1 от 16.01.2019 година, постановена по НОХД №
149/2018 г. на Районен съд – Т..
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Т.К.Т., *** за
ВИНОВЕН в това, че на 07.03.2018 г. в гр. Т., на ул. Л., противозаконно отнел
чуждо МПС – лек автомобил П.с рег. № ***, от владението на С.Ц.Ч. ***, без
негово съгласие, с намерение да го ползва, след което е последвала повреда на
превозното средство на стойност 1260 лв. и то е изоставено без надзор, като
отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 2 от НК – МПС-то не е било под постоянен надзор и е използвано техническо средство –
оригинален контактен ключ, поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 1,
пр. 1 и пр. 2 и т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и
т. 4, пр. 2 от НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗП да бъде изтърпяно при
първоначален „общ режим“.
На основание чл. 346, ал. 4 от НК
съдът е ЛИШИЛ подсъдимия Т.К.Т. от правото да управлява МПС за срок от ДЕСЕТ
МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪДИЛ е подсъдимия Т.К.Т. да
заплати на С.Ц.Ч. *** обезщетение за имуществени вреди в размер на 1260 лв.
/хиляда двеста и шестдесет лева/, ведно със законната лихва от 07.03.2018г. до
окончателното му заплащане.
ОСЪДИЛ е подсъдимия Т.К.Т. да
заплати ДТ върху уважения граждански иск в размер на 50,40 лв. /петдесет лева и
40 ст./, чрез Районен съд - Т..
Постановил е вещественото
доказателство – 1 брой сив суичър с качулка, да се
върне на подсъдимия Т.К.Т., а вещественото доказателство – 1 брой СД да остане
на съхранение в материалите по делото, след влизане на присъдата в сила.
Осъдил е подсъдимия Т.К.Т. да
заплати направени по делото разноски в размер на 299,70 лв. по сметка на ОД на
МВР - Габрово, както и в размер на 5,60 лв. по сметка на Районен съд – Т., на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Въззивната жалба е подадена от процесуално
легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя
процесуалната й допустимост.
С
въззивната жалба се твърди, че събраните по делото доказателства, още на
досъдебното производство, са били единствено в интерес на обвинителната теза и
не били събирани други, които да я опровергават. Изтеклият период от време бил
пречка за събирането на такива.
Претендира
се да бъде отменена първоинстанционната присъда и Окръжният съд да постанови
нова, с която да признае Т.Т. за невинен и да го оправдае по така повдигнатото
му обвинение.
В
последващо допълнение към въззивната жалба се излага, че в мотивите към
присъдата съдът разсъждавал как е станало извършването на престъплението, но не
обсъдил подробно въз основа кои доказателства е приел, че извършител на престъплението
е точно подсъдимият Т.К.. На стр. 3 от мотивите не се спрял подробно на
изгледания запис от камерата и без да го обсъжда написал: "натиснал
ключалката на шофьорската врата и след като установил, че се отваря, влязъл вътре и
седнал на шофьорската място... Привел автомобила в движение и потеглил".
От записа се виждало, че лицето, което проникнало автомобила го отваря с лява
ръка, като дясната била поставена на
крайната дясна част на вратата". Ако има годен дактилоскопен отпечатък,
нямало как да е от палец на дясната ръка, а бил такъв от лява ръка. Този въпрос
не бил разискван в мотивите. Суичърът на осъденото лице бил иззет като
веществено доказателство, но по него не били търсени нито следи от
произшествието, нито следи от разкъсване на
материята, а произволно бил приложен като такова, макар да нямал отличителни
белези, защото е фабрично производство и с нищо не се отличавал от други
такива. Лицето, което отворило вратата на автомобила било със светъл панталон
или дънки и с бели обувки. Т.К. не притежавал такива. Когато го отвели от дома
на приятелите му на ул. "Кисийска мера", той бил обут с черни
маратонки. Твърдението на тримата свидетели К., М. и К., че на записа са
разпознали Т.К. по вид и походка не можело да се приеме с категоричност. Протоколът за
оглед бил непълен и неточен. Огледът бил извършен рутинно, в присъствието на
две поемни лица, които давали противоречиви показания за това, от къде са взети
пръстовите отпечатъци. Свидетелят К. казал: "Когато съм на смяна често
ходя като поемно лице. Следи взеха от шофьорската врата, която беше лява.
Подписах се на протокола и си тръгнах. Те запечатват следите на едни малки
хартийки." СвидетелятД. казал "Присъствах на оглед 10-11 часа.
Правеха оглед и се вземаха следи отпечатъци вътре от колата от волана мисля.
Точно не съм гледал. Обясниха ни откъде са взели отпечатъци, подписах се и си
тръгнах. Вземаха следи от волана и стъклото. Нямам спомен дали имаше счупени
стъкла". В протокола за оглед било записано, че същият е започнал в 11,45
часа. Съществен пропуск след извършването на огледа било, че никой не отбелязал
къде е закаран автомобила. Нямало документи къде се намира, а било важно
доказателство, което следвало да се съхранява до влизане на присъда в сила.
Никъде не било отбелязано, че лявата врата е така повредена, че не може да се
отваря. Никъде не било отбелязано, че стъклото на дясна врата е счупено така,
че да е изпаднало цялото или има остатъчни стъкла, които биха въздействали на
лицето, върху дрехите и кожата. Нямало извършено медицинско освидетелстване на
К., за да се приеме, че действително той е бил на волана и той е излязъл от
десния прозорец /на дясна врата/. Двигателното масло на автомобила изтекло, но
никой не си задал въпроса, защо по дрехите на Т.К. няма масла, няма
прах или кал, няма стъклени частици. Това било така, защото разследващите
органи единодушно решили, че извършител на престъплението е Т.К. и не си
направили труда за "действително разследване". Подсъдимият съобщил
при разпита си, че след като е откаран в РУ на МВР Т., първото нещо което направили било да му вземат пръстови отпечатъци,
макар той отдавна да е регистриран и да има такава полицейска регистрация.
Отново се претендира окръжният съд да произнесе оправдателна присъда.
С жалбата и допълнението към нея не
са направени доказателствени искания. В съдебно заседание на 15.05.2019 г. от
страна на защитата е представено писмено доказателство - Наказателно
постановление № 18-0360-000141 от 06.04.2018 г. на началника на РУ Т., което
съдът прие с протоколно определение. По почин на съда беше извършен и повторен
разпит на свид. Т.Н.К..
В съдебно заседание на 15.05.2019
г. подс. Т.Т. и защитникът адв.
Р.Б. поддържат въззивната жалба и направените
искания.
Пред първоинстанционния
съд е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански
иск от пострадалия С.Ц.Ч. против подсъдимия Т.К.Т. за сума в размер на 1260
лева, представляваща причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 346,
ал. 2, т. 1, пр. 1 и пр. 2 и т. 3 във вр. с чл. 195,
ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 2 от НК, ведно със законната лихва от датата на
деянието - 07.03.2018 г. до окончателното изплащане, с правно основание чл. 45
от ЗЗД. С.Ч. е конституиран в качеството на граждански ищец.
В съдебно заседание на 20.03.2019
г. гражданският ищец С.Ч. изразява становище, че присъдата е правилна и моли да
бъде потвърдена.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен акт. Счита, че присъдата е мотивирана и
постановена след подробен анализ на събраните по делото доказателства.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Т.К.Т. ***, но
периодично посещавал гр. Т., където по-рано бил домът му. На 06.03.2018 г.
подсъдимият отново бил в гр. Т., като отседнал при свои приятели – свидетелите
В.П. и съжителката му И.Д., живущи на ул. „К" № **. Вечерта на
горепосочената дата подсъдимият отишъл на гости на други свои приятели в гр.
Т., където употребил алкохол. До около 22,00 – 23,00 часа бил извън дома на
свидетелите П. и Д., след което се прибрал. Заедно със свидетеля П.,
подсъдимият продължил да употребява алкохол.
Около 04,00 часа на 07.03.2018 г.
подсъдимият решил да се разходи из гр. Т.. Бил облечен в суичър
и дънки. Около 04,30 часа стигнал до ул. „Л.".
Там пред адресен № ** се намирал париран лек автомобил П.с рег. № ***,
собственост на С.Ц.Ч. ***, но предоставен за ползване по това време на
свидетелката М. С. Ч. и С. били колеги в неправителствена организация и за
нуждите на работата си ползвали въпросния лек автомобил. Към този момент
автомобилът бил оставен отключен и с поставен в стартера оригинален контактен
ключ.
Движейки се по ул. „Л." в гр.
Т., подсъдимият минал покрай лек автомобил, паркиран непосредствено зад лекия
автомобил П.с рег. № *** на Ч.. Опитал да отвори шофьорската врата, но тъй като
тя била заключена, продължил напред. Натиснал ключалката на шофьорската врата
на автомобила на Ч. и след като установил, че се отваря, влязъл и седнал на
шофьорското място. Решил да използва автомобила, тъй като притежавал СУМПС за
управлението му. Малко след това привел автомобила в движение и потеглил.
Тръгнал в посока към село Ц., Община Дряново.
По път № 609, при км. 49+250,
посока гр. Т. – с. Ц. подсъдимият изгубил управлението на автомобила и
предизвикал ПТП – навлязъл в лявата лента за движение и при съприкосновение с
калната почва на стръмния скат, преобърнал автомобила по таван. Тъй като не
могъл да отвори вратата, излязъл от дупка на счупено стъкло на предна дясна
врата на автомобила, след което се прибрал на ул. „К" № ** в гр. Т..
Около 05,00 – 06,00 часа на същата
дата в РУ Т. се получило обаждане от неизвестен гражданин за станалото ПТП,
след което на място пристигнала дежурна оперативна група, включваща и
свидетелите А.А. и К.П.. Бил извършен оглед на местопроизшествие, в
присъствието на поемните лица И.К. и Д.Д., за което е
съставен протокол за оглед на местопроизшествие от 07.03.2018 г. При него са
иззети 5 броя дактилоскопни следи /дактилоскопна следа № 1 – намерена и иззета от десния праг
на автомобила, под дясната врата; дактилоскопна следа
№ 2 – намерена и иззета до десния праг на автомобила, под следа № 1; дактилоскопна следа № 3 – намерена и иззета от дясната
врата на автомобила, до десния праг, под ръкохватката за отваряне; дактилоскопна следа № 4 – намерена и иззета от дясната
врата на автомобила, до десния праг; дактилоскопна
следа № 5 – намерена и иззета от ръкохватката за отваряне на лявата врата на
автомобила, от външната му страна.
В хода на оперативните действия по
установяване извършителя на деянието свидетелите Т.К., К.К. и К.М. извършили
преглед на видеозаписите от охранителни камери, разположени пред офиса на СД
„ТВ-НЕТ С.-К. и СИЕ", който се намирал в гр. Т. на ул. „Л." № **, от
дата 07.03.2018 г. На тези видеозаписи свидетелите видели лице със светъл суичър и качулка на главата да приближава лекия автомобил
на С.Ч., за да провери дали е заключен и като установява, че е отключен, влиза
и потегля. По облеклото и походката на лицето тримата свидетели разпознали
подсъдимия Т.К.Т., поради което се насочили към адреса, на който мислели, че се
намира, на ул. „З." в гр. Т.. След като установили, че не е там, посетили
ул. „К." № **, но живуща на адреса жена им казала, че Т.Т. не е там,
поради което те се върнали отново на ул. „З". След като не го открили
повторно там, отново посетили ул. „К.М." № ** в гр. Т.. Тогава успели да
влязат в жилището, където намерили подсъдимия Т.Т. да спи. На закачалка в
стаята му се намирал суичъра, който той впоследствие
предал доброволно като веществено доказателство по делото.
Съгласно заключението на дактилоскопната експертиза, изготвена от вещото лице Т. М.,
имаща за задача да отговори на въпроса дали има идентичност между всяка от дактилоскопните следи № 2 и № 5, иззети при огледа на
местопроизшествие от 07.03.2018 г., и дактилоскопните
отпечатъци на Т.К.Т., дактилоскопна следа № 2 е от
длан на дясната ръка на подсъдимия Т.К.Т., а дактилоскопна
следа № 5 е от палец на дясна ръка на подсъдимия Т.К.Т..
Съгласно заключението на съдебно
оценъчната експертиза, изготвено от вещото лице С.Х., стойността на щетите по
лек автомобил П.с рег. № *** е 1260 лв. към дата 07.03.2018 г. Установени са
следните повреди: деформиран преден капак, смачкан радиатор, 2 бр. предни
мигачи – комплект; 2 бр. основи на фарове; предна броня, силно деформирана,
счупена основа; предно панорамно стъкло – счупено; стъкла на вратите – счупени;
2 бр. странични огледала – изкъртени, арматурно тяло – повредено; унищожена
част от електрическата инсталация; силно деформирано купе; смачкан преден десен
калник; деруги по дясна врата; деформирана лява
врата; двигателят на автомобила е дефектирал, а част от двигателното масло
изтекло; възможно посукване на рамата, както и
промяна на технологично допустимите параметри на сходимост на предните колела.
По искане на защитата на
подсъдимия, на 16.01.2018 г. пред първоинстанционният
съд е извършено възпроизвеждане съдържанието на приложения като веществено
доказателство по делото 1 бр. електронен носител СD-R. Районният съд е
констатирал, че на записа няма часовник, който да показва реалния час на
извършване на заснетите действия. В началото на записа се вижда паркиран лек
автомобил, без различим регистрационен номер. Паркиран е в дясната част на
платното, по посока на движението, до тротоара. Зад него се вижда част от друг
паркиран автомобил. Улицата, на която са паркирани двата автомобила е безлюдна.
В 05,40 минути от началото на записа от задната страна на двата автомобила се
появява човек, който първо спира до паркираното по назад МПС, като с дясна ръка
опитва да отвори вратата му, но след като не успява, продължава напред към
първия автомобил. Спира до него, натиска ключалката на шофьорската врата и я
отваря. Влиза в автомобила и сяда на шофьорското място. Лицето, което извършва
тези действия е от мъжки пол, с нормално телосложение, висок, облечен с
панталон или дънки, и блуза с качулка, със светли
обувки. В 06,50 минути след началото на записа лицето привежда автомобила в
движение и потегля напред по улицата.
След анализ на
събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка, каквато е
описана и в мотивите на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт. В подкрепа на нейната достоверност се явяват гласните и писмени
доказателства по делото - показанията на свидетелите С.Ц.Ч., М.С., Т.Н.К.,
К.К., К.М., В.П., И.М. Д., протокол за оглед на местопроизшествие от 07.03.2018
г. и албум към него /л.7-16 от ДП/, протокол за доброволно предаване от
07.03.2018 г. /л.18 от ДП/, приемо-предавателен
протокол от 07.03.2018 г. /л.19 от ДП/, протокол за оглед на веществени
доказателства и албум към него /л.20-24 от ДП/, протокол за доброволно
предаване от 07.03.2018 г. /л.25 от ДП/, свидетелство за регистрация част I
/л.63 от ДП/, удостоверение за техническа изправност на ППС /л.65 от ДП/,
заключение на дактилоскопна експертиза /л.38-45 от
ДП/, заключение на оценъчна експертиза /л.46-52 от ДП/, както и с веществените
доказателства по делото – 1 брой сив суичър с качулка
и 1 бр. електронен носител СD-R.
Твърдението на подсъдимия, че не е
извършвал описаното в обвинителния акт престъпление не се подкрепя от събраните
по делото доказателства. Свидетелят Т.Н.К. е полицейски служител в РУ Т..
Участвал е в оперативно - издирвателните мероприятия
за установяване на деянието. Разпитан пред настоящата инстанция, същият
заявява: "Познавам подсъдимия много добре, лицето е от криминалния
контингент на РУ Т.. Гледайки записа, лицето го разпознах много точно и ясно...
Предният ден го видях със същото облекло пред една зала на Еврофутбол...
Първите му думи бяха: "Вие за колата ли идвате?", в просъница... Той
каза, че е искал само да се повози... Много ясно на камерите, които гледахме на
офиса на тревненската кабелна телевизия, ясно се виждаше неговата фигура,
осанка, същите дрехи. Въпросният суичър го намерихме
в стаята, в която беше установено лицето и го иззехме съответно... В колата
подсъдимият искаше добросъвестно да разкаже за това, че взел някаква кола,
която е била отключена, с ключовете на таблото, искал да се разходи или да
пътува за Варна, нещо такова ми каза". Същите показания, но с по-малко
подробности, свид. К. е дал и пред районния съд, в
съдебно заседание на 20.11.2018 г. Показанията на свид.
Т.К. са непротиворечиви и логични. От тях става ясно, че служителят на РУ Т. е
работил многократно с подс. Т. и е в състояние да
разпознае неговата фигура, осанка и походка, които са специфични. Освен това,
при посещението на полицейските служители в дома на ул. "К." № ** и
след това, в полицейския автомобил, подс. Т. е заявил
достатъчно ясно, че е взел автомобил с отключени врати и ключове на таблото, за
да се повози. Още при пристигането на полицейските служители е попитал дали
идват "за колата" т.е. за случая с отнетия автомобил. Свид. Т.К. изяснява и особеностите на заснемането с
охранителната камера в нощен режим и обстоятелствата, които са съобразили с
промените на цветовете и формите при разпознаването на Т.Т.. Няма основание да
не бъдат кредитирани с доверие показанията на свид.
Т.К.. Той е лице, което не е заинтересовано от изхода на делото, чуждо на
правния спор, а неговите изявления кореспондират с останалите доказателства по
делото. Най-ясна индикация за участието подс. Т. в
извършеното престъпление дават неговите дактилоскопни
отпечатъци от длан и палец на дясната му ръка, открити върху десен праг на
автомобила и по ръкохватката за отваряне на лявата врата на автомобила. На
приложения по делото видеозапис е видно, че лицето, което отваря автомобила и
влиза в него носи суичър, какъвто е приложен по
делото и е собственост на подс. Т., макар при
оценката да следва да се съобрази, че нощният режим, в който е заснет записа,
променя цветовете и прави невидими някой от елементите на обектите.
Правилно районният съд не е
кредитирал с доверие показанията свидетелите В.П. и И.Д., като е изложил
подробни доводи за това. Същите са близки приятели на подсъдимия. От
поведението им е видно, че се стараят да прикрият действията на Т.. Показателно
в тази насока е, че при първото посещение на полицейските служители пред дома
на Д., тя отрича Т.Т. да се намира на адреса. При второто посещение и след
настояване от страна на свидетеля Т.К. и колегите му се установило, че подс. Т. *** и в този момент спи. След като се събудил, сам
признал за извършеното деяние и искал да разкаже подробности, но при появата на
разследващия полицай отказал да говори.
В допълнението към жалбата се
излага, че съдът не обсъдил видеозаписа, на който се виждало, че лицето отваря
вратата с лявата ръка, а дясната му ръка била поставена в крайна дясна част на
вратата. Това възражение е неоснователно. От данните по делото е видно, че Т.Т.
е управлявал отнетия автомобил в продължение на километри, напуснал е града, а
след това е предизвикал ПТП, при което автомобилът е преобърнат по таван. В
състоянието му, фиксирано на фотоалбума към протокола за оглед /л. 10 - 13 от
ДП/ Т. е излязъл от него и се е прибрал пеш към гр. Т.. Никъде по делото не се
съдържа твърдение, че дактилоскопните следи са
оставени в момента на проникването в превозното средство. Същите най-вероятно
са оставени при опитите на Т. да излезе от преобърнатия автомобил, като от
албума ясно се вижда, че и двете предни, странични стъкла липсват. Логично е
при опитите си да отвори вратите и да напусне автомобила, водачът да остави
следи по тези врати и по прага, който в този момент се явява най-горна точка на
превозното средство. Правилно районният съд е обсъдил, че подс.
Т.Т. няма обяснение по каква причина неговите отпечатъци се намират върху
отнетото превозно средство. Действително, по суичъра
на подсъдимия не са търсени следи от ПТП, но и не е задължително да са останали
такива. Този пропуск в разследването не променя изводите на районния съд.
Изображенията на приложения по
делото видеозапис не водят до извод, че извършителят на престъплението е носил
бели маратонки и светъл панталон. От изявленията на свид.
Т.К. стана ясно, че заснемането при нощен режим води до негативен ефект, при
който светлите предмети изглеждат тъмни и обратното. Също е възможно да не
бъдат видими определени елементи от заснетите обекти, каквито са шарките по
дрехите. Освен това, К. не подържа твърдение, че подс.
Т. е разпознат по обувките и панталона, като по делото няма данни какъв е бил
техния цвят при задържането му.
Протоколът за оглед е изготвен по
предвидения НПК ред, в присъствието на поемните лица
И. К. и Д.Д.. Пред районният съд и двамата свидетели заявяват, че са
присъствали по време на извършените процесуално - следствени действия и са
наблюдавали лично снемането на отпечатъците. Разяснени са правата и
задълженията им. Нормално е поради изтеклият период от време свидетелите да не
си спомнят точния част на огледа или всички места, от които са снети дактилоскопни следи, но това не води до опорочаване на
извършените действия. Не може да се тълкува като нарушение и това, че свид. И. К. е служител на охранителна фирма, и когато е на
смяна често се налага да бъде викан като поемно лице.
Частната охранителна фирма не е на подчинение на органа, извършил следственото
действие. Още по-малко може да се изтъква като нарушение това, че след като са
подписали протокола, поемните лица са си тръгнали Те
нямат други задължения след извършване на действията и изготвянето на
документа, който ги фиксира.
Фактът, че след инцидента подс. Т.Т. не е освидетелстван не може да се тълкува в
негова полза. По делото няма данни лицето, което е предизвикало ПТП да е
претърпяло някакви телесни увреждания. По време на огледа не са открити следи
от кръв или друг биологичен материал. Не е задължително по дрехите да са
останали "прах, кал и стъклени частици", за каквито се говори в
жалбата. Дори и да е имало такива, при прибирането си пеш към града, Т. е
разполагал с достатъчно време да ги почисти, поради което липсата на действия
за установяване на такива следи не подкрепя защитната теза, нито е пропуск в
разследването. За законосъобразността на изготвения протокол за оглед и
изземването на дактилоскопните следи е без значение
къде е транспортирано МПС след приключване на действията с него. Жалбоподателят не сочи нужда от извършване на нов оглед или
други действия, за които да е необходимо превозното средство да е налично.
Евентуален разлив на масло би бил концентриран в моторния отсек
на автомобила, а не в купето, където се намира водача. Фактът, че по дрехите на
подсъдимия не са търсени следи от моторно масло, също не опровергава
обвинителното твърдение. Не може да се тълкува като нарушение и евентуално
вземане на пръстови отпечатъци от подсъдимия при
отвеждането му в РУ на МВР. Това е действие по преценка на полицейските органи
и с оглед конкретните нужди от извършване на мероприятия по разследването.
По делото е представено Наказателно
постановление № 18-0360-000141 от 06.04.2018 г. на началника на РУ Т., в което
е отразено, че Т.Т. е предизвикал ПТП, напуснал е местопроизшествието и при
проверка техническото средство е отчело положителен резултат - 0,63 промила.
Тази констатация на административния орган потвърждава, че Т.Т. е бил под
въздействието на алкохол при посещението на свид.
Т.К. ***. В своите показания полицейският служител не описва точно в каква
степен подсъдимият е бил повлиян от алкохола, нито това има съществено значение
за делото. Подс. Т.Т. също не отрича употребата на
алкохол в нощта на инцидента с отнетото МПС. Административните нарушения,
описани в НП, са различни от престъплението, за което Т.Т. е предаден на съд,
поради което не може да се приеме, че за същото деяние има образувано
административно-наказателно производство. Доводите на жалбоподателя
са неоснователни и не могат да доведат до изводи, които да са различни от
направените в атакуваната присъда на РС Т..
По отношение на наложените от съда
наказания:
За извършеното от подс. Т.Т. умишлено престъпление се предвижда наказание –
от една до десет години лишаване от свобода. Първоинстанционният
съд е направил подробен анализ на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, а именно – по-високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец
поради наличието на предходни осъждания; по-високата степен на обществена
опасност на конкретно извършеното деяние, предвид усложнения механизъм на
извършването му, при което са осъществени няколко квалифициращи признака на
престъпния състав; отрицателните характеристични данни на подсъдимия и липсата
на критичност към извършеното от него. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът е приел, че деянието е извършено от подсъдимия без никакъв
мотив и обосновка, поради което вероятно се дължи на лекомислие и липса на
волеви задръжки след употребеното от него количество алкохол.
Правилна е преценката, че наказание
под средния размер, предвиден в разпоредбата на 346, ал. 2 от НК – една година
и десет месеца лишаване от свобода се
явява най - подходящо за извършеното от Т. престъпление. Наказанието
е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК. Няма основание за
приложението на чл. 55 от НК, тъй като по делото не се установяват нито изключителни,
нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Няма основание за приложение
на чл. 66 от НК, тъй като подс. Т. е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и условното осъждане е
недопустимо.
Правилно,
на основание на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът е постановил наказанието лишаване
от свобода в размер на една година и десет месеца да се изтърпи при
първоначален "общ" режим.
По отношение на наложеното
наказание - лишаване от права по чл. 343г във вр. с
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК липсва жалба, но следва да отбележим, че то е
съобразено със степента на обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС,
както и с нуждите на личната и генералната превенция, като се вземе предвид, че
управлението на отнетото МПС е извършено след употреба на алкохол. Допуснато е
ПТП, при което е можело да пострадат и други участници в движението. Съобразно
константната съдебна практика, наказанието лишаване от права не може да бъде с
по-кратък срок от наказанието лишаване от свобода. В случая, лишаването от
свобода е за една година и десет месеца, а лишаването от права е за десет
месеца. При липсата на протест от прокурора, този пропуск обаче не може да се
отстрани от настоящата инстанция, тъй като ще доведе до утежняване на
положението на подсъдимия.
Относно
гражданския иск:
В
наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск
от пострадалия С.Ц.Ч. против подсъдимия Т.К.Т. за сума в размер на 1260 лева,
представляваща причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 346, ал. 2,
т. 1, пр. 1 и пр. 2 и т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1,
т. 2 и т. 4, пр. 2 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието -
07.03.2018 г. до окончателното изплащане, с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че подсъдимият Т.Т. е извършил престъплението, за което
е предаден на съд. Повредите по автомобила, чиято оценка е представена в
експертизата на л. 47 - 49 от ДП, създават липса в партримониума
на ищеца, която се дължи на виновното, противоправно
поведение на подсъдимия, поради което той отговаря за обезщетяване на
имуществената вреда, на деликтно основание.
Причинените вреди не са възстановени или заместени. С оглед на
това, правилно районният съд е приел, че предявения граждански иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД е основателен.
Законната лихва е присъдена,
считано от 07.03.2018 г. - датата на деянието, съобразно претенцията на ищеца.
Правилно е определена дължимата от подсъдимия държавна такса.
Правилно
са определени дължимите на основание чл. 189, ал. 3 от НПК разноски.
Разпореждането
с веществените доказателства е в съответствие с чл. 109 и сл. от НПК.
В заключение, може да се направи
извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваната присъда,
което от своя страна обуславя цялостното й потвърждаване. Изведеният в нея
извод почива на извършения съвкупен анализ на приобщените по делото
доказателства.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира основания за изменение на
атакувания съдебен акт и в останалите му части, както и да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл.
338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 1 от 16.01.2019 година, постановена по НОХД № 149/2018 г. по описа на
Районен съд – Т..
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба
или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: