№ 48
гр. Шумен, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500536 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №637 от 01.12.2021г. постановено по гр.д.№2148/2021г. на ШРС, съдът е
уважил молбата на АНТ. АТ. Г. от гр.Шумен, за издаване на заповед за защита срещу сина и
Д. /сега А.А.Г. от гр.Шумен. С издадената заповед за защита ответника е бил задължен да се
въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо молителката, отстранен е от
съвместно обитаваното жилище в гр.Шумен, ул..... №10А за срок от осемнадесет месеца,
считано от датата на постановяване на съдебното решение, забранено му е да се приближава
жилището на молителката на горния адрес, местоработата и - Училище за чужди езици и
компютри "Фарос" в гр.Шумен, ул..... №11, както и местата за социални контакти за срок от
осемнадесет месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение, и е
наложена глоба на ответника в размер на 200 лева. Недоволен от така постановеното
решение останал ответника, и го обжалва, като твърди, че то е незаконосъобразно и
неправилно, поради което и моли същото да бъде отменено.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна депозира отговор, в който излага
че решението е правилно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
1
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Ищцата АНТ. АТ. Г. е майка на ответника А.А.Г. като и двамата живеели съвместно в
жилище, находящо се в гр.Шумен, ул. .... №10А. Съвместния живот на страните протичал
при чести скандали, като при поредния на 05.08.2021г. ответника отнел телефона на
молителката, заключил я на терасата, заплашил я със саморазправа, принудил я да напусне
стаите, които обитавала до този момент с изградени удобства там - кухня, кухненски
електроуреди, дневна, трапезария. В представената пред въззивната инстанция декларация
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката декларира, че на 04.08.2021г. установила, че докато я
няма, синът и пренаредил къщата, окупирал целия първи етаж за себе си, като вещи на
ищцата, които не му трябвали ги качил на втория етаж, други на стълбището, други в
мазето. Заявил и, че отсега нататък тя ще обитава само втория етаж от къщата и няма право
да стои на първия, да ползва кухнята, електроуредите, дневната и всичко останало. На
05.08.2021г., след като отказала да даде пари на сина си, и поискала да възстанови старото
фактическо положение, той издърпал телефона от ръцете и, избутал я на терасата, където я
заключил, и след като тя го предупредила че ще вика, той я пуснал. Ищцата успяла да избяга
на улицата и от телефона на съсед се обадила на тел.112 за помощ.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В чл.2 от ЗЗДН е
дефинирано понятието домашно насилие по смисъла на закона, като всеки акт на физическо,
психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от
определена категория лица спрямо друга, в която попадат страните по настоящото
производство. За да бъде окачествено едно действие като "психическо насилие" е
необходима известна степен на агресия, различаваща се от обичайните спорове и
конфликтни ситуации, възникващи между съжители по повод разрешаването на битови и
лични проблеми. Агресивното поведение следва да е насочено към накърняване на лично
или имуществено благо, а преценката дали е налице психическо насилие, следва да се прави
винаги конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. В
закона липсва легална дефиниция на понятието "психическо насилие", както и дефиниция за
понятието "емоционално насилие", като преобладаващо проявите на психическо и
емоционално насилие се припокриват, доколкото чрез действията - вербални и физически се
засягат емоциите и психиката на засегнатите лица, които са неразривно свързани. Разликата
е в продължителността на въздействието, интензитета, трайността на последиците и
дълбочината на посегателството, поради което емоционалното насилие е по-лека форма и в
общия случай не води до дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото
лице. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи
конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически
особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. "Психическо
насилие", представлява въздействие върху психиката на дадено лице, с което му се
2
причинява тормоз - като непристойно поведение, осъществявано през определен период от
време, многократно или систематично и изразено чрез физически действия, писмено или
устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да накърнят
физическата или психологическа цялост на друго лице. При психическо насилие
отношението на едно лице спрямо друго, предизвиква попадането на последното в
състояние на психологическа травма, която би могла да се изразява в тревожност, депресия
и други форми на нервно разстройство. Формите на психическо насилие могат да включва
вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение,
което може да намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и
адекватно мислене и поведение. При емоционалното насилие въздействието отново е върху
психиката на определено лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му,
свързани с преживявания от негативния спектър -изразява се в заплашване, контрол, което
води до чувство на страх, на малоценност, на вина чрез интензивно обидно и унизително
отношение. Следва да се има предвид, че поради характера и спецификата на отношенията
между кръга от лица, визирани в чл.3 от ЗЗДН и това, че по правило актовете на домашно
насилие се извършват без присъствието на очевидци, законодателят е предоставил
изключително улеснение за пострадалото лице единствено въз основа на представената
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие.
За да послужи като доказателство по делото, в декларацията следва ясно, точно и
достатъчно конкретно да се посочи акта на домашно насилие, като се възпроизведе всичко
което е извършено от ответника на конкретната дата, на която се твърди, че е извършено
домашно насилие, включително и с посочване на думите, изразите, жестовете, механизма на
насилието и всичко в поведението на ответника, за което се твърди, че представлява акт на
домашно насилие. Декларацията се подава към молбата за защита и е достатъчно основание
за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, само обаче когато няма други
събрани доказателства. В такъв случай в доказателствената тежест на ответника при
направено оспорване, че е извършил домашно насилие, е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване
относно нейната доказателствена сила. Това обаче не означава, че молителката при наличие
на оспорване на твърденията , не следва да проведе пълно и главно доказване на същите,
което да обуслови извод за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие. Психическото
насилие поражда негативни преживявания у пострадалия, изразяващи се в страх или
принуда да извърши действия, които не желае. То представлява оказване на натиск върху
пострадалия чрез думи или действия, в резултат на което се стига до разстройване на
емоциите и нарушаване на душевния баланс. Влошените отношения между страните, както
и упражненото психическо насилие от ответника, се установяват безспорно от събраните по
делото гласни, писмени и веществени доказателства. Индиция за същото са, както събраните
по делото доказателства, така и представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която
съобразно чл.13, ал.3 от закона е достатъчно основание за издаване на заповед при липса на
други доказателства. В настоящия случай съдът намира, че въпреки опита за провеждане на
насрещно доказване на ответната страна, такова надлежно не е осъществено, и установената
3
принуда да напусне обитаваните от нея помещения в жилището, заплаха за допълнително
ограничаване на правата , заключването и на терасата, са от категорията на актовете по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН, годни да причинят сочените последици в съзнанието на
молителката от упражненото психическо насилие. Мерките за защита от домашно насилие,
макар и да не представляват наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават
правата и интересите на засегнатите лица. Ето защо следва да се приеме, че на 04 и
05.08.2021г. ответникът е упражнил домашно насилие над молителката, изразяващо се в
психически тормоз.
Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Налице са материалноправните
предпоставки по чл.2 от ЗЗДН, поради което и съдът е следвало да издаде заповед за защита
от домашното насилие. Съгласно постановките на т.22 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при определянето на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН
съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да се даде пълна и
ефективна защита на пострадалото лице. Ето защо и въззивният съд също има
самостоятелност да измени определените с първоинстанционното решение мерки и да
определи най-подходящите като вид и срок, без да е обвързан от доводите в жалбата.
Поради това, настоящият състав намира че обжалваното решение следва да се измени, в
частта, касаеща наложените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т.2 и т.3 ЗЗДН, като АЛ. АНТ. Г.
следва да се отстрани от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр.Шумен,
обл.Шумен, ул..... №10А за срок от осемнадесет месеца, считано от налагане на мярката с
издадената заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН по настоящото дело, а именно 06.08.2021г. /а не
както неправилно е определил началната дата първоинстанционния съд - от постановяване
на решението, каквато би била при липса на заповед за незабавна защита/, на АЛ. АНТ. Г.
следва да се забрани да доближава АНТ. АТ. Г., обитаваното от нея жилище в гр.Шумен,
ул..... №10А, местоработата и - Училище за чужди езици и компютри "Фарос" в гр.Шумен,
ул..... №11, както и местата за социални контакти, на по - малко от 100 метра, за срок от
осемнадесет месеца, считано от налагане на мярката с издадената заповед по чл.18, ал.1 от
ЗЗДН по настоящото дело, а именно 06.08.2021г.. При определяне вида на необходимите в
случая мерки за защита съобразно чл.5 от закона, съдът е съобразил характера на
осъществяваното насилие и настоящите отношения между страните, налагайки му санкция в
минимален размер. Периодът за който е отстранен ответника от съвместно обитаваното
жилище, и забраната за приближаване до пострадалото лице е в максималния размер, и е
съответен и необходим, както с оглед предотвратяване на конфликтни ситуации, които не са
в интерес на никоя от страните, така и за евентуално доброволно уреждане на споровете
между страните. Неоснователен е довода за недопустимост на атакуваното решение,
доколкото при постановяването му съдът не е бил уведомен за влязлото в законна сила
решение №494/11.10.2021г. по гр.д.№1765/2021г., с което е била допусната промяна на
личното име на ответника от Д. на А., а и горното е ирелевантно за валидността и
допустимостта на съдебния акт, като при постановяване на настоящото решение
промененото вече име на ответника следва да се посочи в скоби, за яснота, доколкото то е
било такова при иницииране на процесното производство.
4
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е
законосъобразно и правилно, поради което и следва да остави в сила в останалата част.
При този изход на спора на основание чл.17, ал. 2 от ЗЗДН и чл.18, ал.1 вр. чл.16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /и съобразно
задължителните тълкувания дадени в т.22 от Тълкувателно Решение №6/06.11.2013г. по
тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС/, жалбоподателя следва да заплати по сметка на
Окръжен съд - Шумен държавна такса в размер на 12,50 лв. Въззиваемата страна не
претендира разноски, поради което и такива не следва да и се присъждат.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение №637 от 01.12.2021г. постановено по гр.д.№2148/2021г. по описа
на Районен съд - гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА , с която са постановени мерките по чл.5,
ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, като ПОСТАНОВЯВА:
ОТСТРАНЯВА А. /Д./ А. Г. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното жилище,
находящо се в гр.Шумен, обл.Шумен, ул..... №10А за срок от осемнадесет месеца, считано от
налагане на мярката с издадената заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН по настоящото дело, а
именно 06.08.2021г.
ЗАБРАНЯВА на А. /Д./ А. Г. с ЕГН ********** да се доближава до АНТ. АТ. Г. с
ЕГН **********, обитаваното от нея жилище в гр.Шумен, ул..... №10А, местоработата и -
Училище за чужди езици и компютри "Фарос" в гр.Шумен, ул..... №11, както и местата за
социални контакти, на разстояние по - малко от 100 метра, за срок от осемнадесет месеца,
считано от налагане на мярката с издадената заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН по настоящото
дело, а именно 06.08.2021г..
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №637 от 01.12.2021г. постановено по гр.д.№2148/2021г.
по описа на Районен съд - гр.Шумен, в останалата обжалвана част.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НОВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН
в полза на молителката, съобразно определените с настоящото решение мерки, която заедно
с преписите от настоящото съдебно решение да се връчи съгласно чл.16, ал.3 от ЗЗДН на
страните и на Районното полицейско управление по настоящия адрес на извършителя и на
пострадалото лице, с вписано предупреждение за последиците от неизпълнението на същата
по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА АЛ. АНТ. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса за
производството пред въззивната инстанция в размер на 12,50 лева /дванадесет лева и
петдесет стотинки/.
На основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6