Решение по дело №369/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3823
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20203110100369
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                                            Р Е Ш Е Н И Е

                                                         3823

гр.Варна,10.08.20год.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и втори юли   през две хиляди и  двадесета    година, в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА

 

при секретаря Галя Дамянова   , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №369 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

          Предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

           Ищецът И.И.А., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Г.С.Ж.,****, съдебен адрес:***. ***, претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника А. Б. Б. ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, представлявано от П. Р. и Д. М., сумата от 5341.98 лв. по изп. дело 510/2019 год. по описа на ЧСИ Ст. Д., peг. № * в КЧСИ, район на действие – В., с произтичащите от това последици. Моли, да й бъдат присъдени сторените по делото разноски

          Ищцата аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

          C изпълнителен лист, издаден на 08.01.2010 год. от PC Варна, на основание съдебно решение по ч. гр. д. № 12228/2009 год., по описа на ВРС, 30 състав е осъдена да заплати в полза на „Т. Б. А. К." ЕАД, ЕИК ***, сума в размер на 2361.15 лв. /две хиляди триста шестдесет и един лев и петнадесет стотинки/, представляваща сбор от главница по договор за кредитна карта, договорна лихва, неустойка, в едно със законната лихва върху главницата и разноските, сторени в производството.

               След издаване на изпълнителния лист кредиторът „Т. Б. А. К." ЕАД, /"Т. Ю." ЕАД/ е прехвърлил вземането си срещу ищцата на ответника А. Б. Б. ООД.

              Въз основа на този изпълнителен лист през 2012 год. е образувано изпълнително дело № 1574/2012 год. по описа на ЧСИ С. Д., per. № * в КЧСИ, с район на действие – В..

Поради настъпила перемпция и отправено от  ищцата искане, изпълнителното дело № 1574/2012 год. е прекратено от ЧСИ Ст. Д., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК през 2018 год.

              На 19.09.2019 год. й е връчено съобщение за образуване на изпълнително дело № 510/2019 год., по описа на ЧСИ СТ. Д., peг.№ ., район на действие – В., с взискател А. Б. Б. ООД като изпълнителното основание е същият изпълнителен лист, издаден по ч.гр. д. №12228/2009 год. по описа на ВРС, 30 състав, а претенцията е в размер на 5 341.98 лв. /пет хиляди триста четиридесет и един лев и деветдесет и осем стотинки/ от които главница в размер на 2109.55 лв., законна лихва за периода 16.11.2009 - 09.09.2019 год. в размер на 2115.12 лв., 251.60 лв. неолихвяеми вземания, 125 лв. присъдени разноски, 228.90 лв. разноски по изпълнителното дело, 511.81 лв. такси ЧСИ.

              По изп. д. № 510/2019 год. са наложени запор на банковата й сметка в И. Б. АД, по която постъпват единствено детските добавки и издръжка за непълнолетното й дете А. А., ЕГН **********, и запор върху два броя МПС. От банковата й сметка е изтеглена, преведена по сметка на ЧСИ и разпределена сума в размер на 573.66 лв. На 04.09.2019 год., средства, събирани месеци наред за подготовката на сина й за първия учебен ден, с което действие, детето й е лишено от възможността да получи така необходимите му дрехи, обувки и пособия за началото на учебната година.

            Твърди, че не дължи вземането за което е образувано изп. дело № 510/2019 год. по описа на ЧСИ Ст. Д., peг. № * в КЧСИ, район на действие – В.. Видно от отбелязването на гърба на изпълнителния лист, послужил като изпълнително основание при образуването на горното изпълнително дело, последното годно изпълнително действие е извършено на 12.07.2013 год. - запор на трудово възнаграждение. Вземането по изпълнителния лист е погасено по давност за главницата и за разноските с изтичане на пет годишен давностен срок, считано от 12.07.2013 год., т. е. на 12.07.2018 год., а за лихвите с изтичане на три годишен давностен срок, т. е. на 12.07.2016 год.. Изпълнително дело 510/2019 год. е образувано през месец август 2019 год., т. е. повече от една година, след изтичането на по-дългия давностен срок. Счита, че са налице факти, годни да погасят и изключат правото на взискателя да реализира изпълнение на вземането си по горното изпълнително дело, съответно основателност на претенцията й за не дължимост на вземането на ответника.

             Ответникът в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, не депозира отговор на исковата молба.

              В съдебно заседание  ищецът  , чрез процесуален представител адв. Г.Ж. от *АК, поддържа иска  и  моли  за положително произнасяне по него. В срок депозира писмени бележки.

            В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

         ост молат и съставения по реда на ез реституция по реда на ЗСПЗЗ, постановена с РешениеСЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

          Не е спорно между страните , а и от  изисканите за нуждите на настоящото дело изпълнителни производства се установява , че по ч.гр.дело №12228/2009год. на ВРС е издаден изпълнителен лист, по силата на който  длъжникът И.И.А., ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “Т. Б. А. К. “ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***-*, рег. по ф.д. № 17799/ 1997 г. на СГС, представлявано от изпълнителен директор В. А. Г., чрез пълномощника юрисконсулт Б. С. С., СУМАТА: 2361,15 лв. /две хиляди триста шестдесет и един лева и 15 ст./, представляваща сбор от главница по Договор за кредитна карта № * от дата 01.03.2007 г. в размер на 2109,55 лв., договорна лихва считано от 01.03.2009 г. до 09.10.2009 г. в размер на 232,25 лева, неустойка за забава за периода от 01.03.2009 г. до 09.10.2009 г. в размер на 19,35 лв.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 16.11.2009 г. до окончателното й изплащане, както и разноските за платена държавна такса в размер на 25,00 лева и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. 

            Не е спорно между страните , че след издавана на изп.лист кредиторът “Т. Б. А. К. “ ЕАД е прехвърлил вземането си на А. Б. Б. ООД.

            Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп.дело №1574/2012год. по описа на ЧСИ С. Д., рег.№* в КЧСИ с район на действие –В. Поради настъпила перемпция и по искане на длъжника това изпълнително производство е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК на 17.05.2018год.В това изпълнително производство е изпратена покана за доброволно изпълнение , която е получена редовна от длъжника на 31.10.2012год. На 12.07.2013год. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

            Впоследствие с молба от 20.08.2019год. отново е образувано изп.дело №510/2019год. на ЧСИ С. Д., рег.№/ в КЧСИ с район на действие –В.По това изпълнително производство са осъществявани изп.действия , изразяващи се в запор върху вземания и запор върху МПС-та. Възраженията на ищцата са, че вземанията по изп.лист, въз основа на който е образувано изп.дело №510/2019год. са погасени още преди образуване на изп.дело. В подкрепа на тези възражения сочи, че последното годно изп.действие прекъсващо давността е извършено на 12.07.2013год. Пред вид на това,вземането по изп.лист е погасено по давност за главницата и за разноските с изтичане на пет годишен давностен срок, считано от 12.07.2013год., т.е. на 12.07.2018год., а за лихвите с изтичане на три годишен давностен срок, т.е. на 12.07.2016год. Изп.дело №510/2019год. е образувано през месец август 2019год., т.е. повече от една година след изтичане на по-дългия давностен срок.

            При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

            Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

            Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

            Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, мотивите на т. 14, новият ГПК, урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК.Освен в тази хипотеза давността следва да се счита прекъсната и със стабилизиране на заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като съгласно актуална практика на ВКС, влязлата в сила заповед за изпълнение формира  обвързваща страните сила , че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на предпоставките по чл.423 от ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания и факти, настъпили до изтичането на срока за подаване на възражение може да бъде предявен само при наличието на предпоставките по чл.424 от ГПК. / В тази насока е определение №214 от 15.05.2018год. по ч.гр.дело №1528/2018год. на ВКС,IV гр.отделение/. Предвид на това стабилизираната заповед за изпълнение  има последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така че  срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД , следва да бъде съблюдаван с оглед разпоредбите на  чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай иск не е предявен, нито в срок са подадени възражения срещу издадената заповед за изпълнение. След стабилизиране на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителния лист, въз основа на който са образувани изпълнителните производства.

            Ищецът аргументира искът си с наведено възражение  за изтекла давност, като сочи , че изп.дело №510/2019год.на ЧСИ С. Д. е образувано при погасени по давност вземания. Твърди, че последното годно изп.действие е извършено на 12.07.2013год. С оглед на това вземането по изп.лист е погасено по давност за главницата и за разноските с изтичане на пет годишен давностен срок, считано от 12.07.2013год., т.е. на 12.07.2018год., а за лихвите с изтичане на три годишен давностен срок, т.е. на 12.07.2016год.

            Съгласно разрешението на т. 10  от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Видно от приетото по делото изп.дело №1574/2012год. по описа на ЧСИ С. Д., рег.№/ в КЧСИ с район на действие –В., поради настъпила перемпция и по искане на длъжника това изпълнително производство е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК на 17.05.2018год.

            Съгласно ТР №2 от 26.06.2015год. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК,прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.Т.е. отмяната на ППВС № 3/1980 г.поражда действие от датата на обявяването на ТР №2/26.06.2015год., като т.10 се прилага само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, а не към вече приключилите такива.Това е така, защото прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. / Решение №170/17.09.2018год. по дело №2382/2017год. на ВКС, ГК, IV г.о./.

            Съгласно ППВС №3/18.11.1980год. образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на производството давност не тече. В настоящият случай първото изп.производство  на което се позовава ищцата е образувано  на 2012год. и до 26.06.2015год. /дата на обявяване на ТР №2/2015год./ давност не тече. Предвид на това се явяват неоснователни твърденията  на ищцата, че  годно да прекъсне давността се явява изп.действие, осъществено на 12.07.2013год., с  оглед на което и впоследствие образуваното изп.дело №510/2019год. е за погасени по давност вземания.  Това е така защото от датата на образуване на изп.дело  №1574/2012год. до 26.06.2015год. давността е прекъсната. Със стабилизирането на ЗИ за вземанията по нея започва да тече 5 годишна давност. В настоящият случай не се събраха доказателства за точния момент на стабилизиране на заповедта за изпълнение , като съдът приема , че към датата на издаване на изп.лист - 08.01.2010год. ЗИ е стабилизирана, тъй като видно от изп.лист, същата е издадена в производство по чл.410,ал.1,т.1 от ГПК. Няма възражения от страна на ищцата за настъпване на давността с оглед изтекъл период от време, преди образуване на изпълнително дело №1574/2012год.Видно от документите по изп. дело №1574/2012год на ЧСИ С. Д.  още на 20.08.2010год. е подадена молба за образуване на изп.дело пред ЧСИ Л. М.. Предвид на това и необсъждайки периода от време , преди образуване на изп. дело №1574/2012год., настоящият съдебен състав приема, че от 26.06.2015год. до 20.08.2019год. датата на образуване на изп.дело №510/2019год. на ЧСИ С. Д., вземанията предмет на принудителното изпълнение не са погасени по давност, тъй като не са изтекли, изискуемите от закона  пет години.

            Вземайки предвид горното съдът счита, че предявения иск се явява неоснователен  и постановява решение с което отхвърля иска.

 

             Водим от горното съдът

                                                  

                                                Р    Е   Ш   И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ иска на И.И.А., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Г.С.Ж.,****, съдебен адрес:***. * срещу  на А. Б. Б. ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, представлявано от П. Р. и Д. М., за признаване за установено в  отношенията между страните, че ищецът  НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от 5341.98 лв. по изп. дело 510/2019 год. по описа на ЧСИ Ст. Д., peг. № * в КЧСИ, район на действие – В., с произтичащите от това последици, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.01.2010 год. от PC Варна, на основание влязла в сила ЗИ  по ч. гр. д. № 12228/2009 год., по описа на ВРС, 30 състав, поради изтекла погасителна давност,  на основание чл.439,ал.1 от ГПК.  

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен  срок от съобщението на страните , ведно с препис от решението. 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                           /Р.Христова/