Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА
КАЛОЯНОВА
при секретаря Мария Станчева
и с участието на прокурора Радослав Градев, като разгледа докладваното от съдия
Йосифов к.а.н.д. № 260 по описа на съда за 2023 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Б.М.Ш. *** против решение № 420/12.06.2023
г., постановено по АНД № 456/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 22-1085-003755/30.01.2023 г., издадено от началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. С наказателното постановление, за
нарушения по чл.40, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП и на
основание съответно чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от същия
закон, на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20
лева, „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 месец. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната
инстанция нарушения на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата. Ш. сочи, че от
приобщените веществени доказателства (диск с видеозапис от охранителна камера)
не се установява пряко контакта между неговия автомобил и паркирания лек
автомобил „Нисан“ с рег.№ Р 8028 КВ, нито мястото на евентуалния контакт, в
резултат на което настъпило фиксираното на видеозаписа „разлюляване“ на
последния автомобил. Възразява, че от приложените към касационната жалба
фотоснимки към протокол № 11517-16691190792/22.11.2022 г. за извършен оглед на
МПС от застрахователя „Дженерали Застраховане“ АД на л.а. „Нисан“ с рег. № Р
8028 КВ се установява, че щетите по същия се ограничават до долната част на
предната лява врата и лайсната на същата врата. Твърди, че тези щети не могат
да бъдат предизвикани при фиксирания на записа от охранителните камери контакт,
тъй като бронята на собствения му автомобил, марка „БМВ“, модел „318 ТДС“, с
рег. № 9054 РК, е с височина от 55 см. при движение на заден ход тя не може да
предизвика удар по намиращата се на по-голяма височина предна лява врата на
л.а. „Нисан“. Счита, че установеното от видеозаписа „разклащане“ на този
автомобил евентуално се дължи на удар в неговата гума, при което обаче не били настъпили
никакви имуществени вреди и поради това за него не е възниквало и задължение по
чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП да оказва съдействие за тяхното установяване
като уведомява контролните органи. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
реши делото по същество като отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба –
началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе не взема
становище по жалбата. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на
въззивното решение.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Решението на районния съд е правилно.
Касационната
инстанция напълно споделя съображенията на въззивната инстанция по тълкуването
и прилагането на закона, към които препраща, на основание чл.221, ал.2, изр.
второ от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Районният
съд е събрал всички относими и допустими доказателства без при тази своя процесуална
дейност да е допуснал съществени процесуални нарушения.
Тук следва да се отбележи, че в
мотивите на обжалвания съдебен акт е записано следното: „В съдебно заседание е изгледан и видеозаписът на удара, от който
безспорно се установява, че автомобилът на св.Енчев се разклаща, което също
води до безспорния извод за субективна страна у жалбоподателя, т.е. същият не
може да не е разбрал за настъпилото ПТП“. В протокола от проведеното на 20.04.2023
г. съдебно заседание обаче никъде не е отбелязано, че на приобщеното веществено
доказателство е извършен оглед, чрез който способ на доказване следваше да бъде
приобщен видеозаписът съгласно чл.155 и чл.156 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН. Това
представлява нарушение на чл.128 и чл.129, ал.1 от НПК, които разпоредби
изискват за всяко съдебно следствено действие да се съставя протокол на
мястото, където то е извършено, който следва да съдържа датата и мястото на
съдебните следствени действия; времето, когато са започнали и завършили;
лицата, които са участвали; направените искания, бележки и възражения;
извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства.
По-конкретно в съдебния протокол следваше да бъдат описани възприетите от съда факти,
релевантни към предмета на доказване, който включва извършените нарушения,
тяхното авторство, характерът и размерът на вредите от ПТП – арг. от чл.103,
т.1 и т.2 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, а именно движението на автомобила на
касатора на заден ход, местоположението на л.а. „Нисан“ с рег. № Р 8028 КВ, мястото на контакт
между двата автомобила, ако същото може да бъде наблюдавано, и възприетото от
съда „разклащане“ на паркирания лек автомобил и настъпилите щети, ако същите се
установяват на записа. Това е необходимо не само с оглед гарантиране
процесуалните права на страните, но и предвид възможността за ефективен
касационен контрол върху въззивния съдебен акт. Следва да се припомни, че
разпоредбата на чл.220 от АПК вр.чл.63в от ЗАНН въвежда забрана за фактически
установявания от касационната инстанция, а доказателства, различни от
писмените, в касационното производство са недопустими – арг. от чл.219, ал.1 от АПК вр.чл.63в от ЗАНН.
В конкретния случай обаче това нарушение
не е съществено и не представлява самостоятелно основание за отмяна на
въззивното решение. Според чл.348, ал.3, т.1 от НПК вр.чл.63в от ЗАНН, нарушението
на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на
процесуалните права на страните, ако не е отстранено. Процесуалните права на
страните при извършване на оглед на веществени доказателства в съдебно заседание
се изразяват във възможността те да направят искания, бележки и възражения
(арг. от чл.129, ал.1 от НПК). Макар констатациите на съда по отношение на
наблюдаваното на видеозаписа да не са били фиксирани в съдебния протокол, то,
видно от съдържанието на същия, в проведеното на 20.04.2023 г. съдебно
заседание на жалбоподателя е осигурена пълна възможност да се запознае с неговото
съдържание и да направи своите искания и възражения. Следователно, по аргумент
от противното на чл.348, ал.3, т.1 от НПК вр.чл.63в от ЗАНН, разглежданото
процесуално нарушение не е довело до ограничаване на тези процесуални права на
санкционираното лице и поради това не е съществено.
Събраните от въззивната
инстанция доказателства са обсъдени и проверени в
тяхната съвкупност, както изискват чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН. Изградените фактически изводи са обосновани и поради това
се споделят от настоящата съдебна инстанция. Въз основа на тях районният съд е приел, че административните нарушения чл.40, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“
от ЗДвП са доказани по несъмнен начин. Изложил е
подробни мотиви, включително
относно наличието на субективната страна на нарушенията и липсата на допуснати
съществени нарушения в извънсъдебната фаза на производството, като е заключил,
че наказващият орган не е допуснал
нарушения на процесуалните правила и е приложил правилно материалния закон. По
тези съображения съдът е потвърдил оспореното пред него НП като законосъобразно
и обосновано.
Следва да се допълни, че в процесуалния
закон - ЗАНН и НПК, не съществува забрана наказателното постановление и потвърждаващото
го решение на въззивната инстанция да се основават само на косвени
доказателства, стига те да формират единна и последователна верига, която да
изключва всяка друга възможност нарушението да е било осъществено по начин,
различен от описания в НП като по този начин се достига и стандартът на
доказване, заложен в чл.303, ал.2 от НПК, а именно административнонаказателното
обвинение да е доказано по несъмнен начин.
Така е и в случая. Вярно е, че липсва
доказателство, от което пряко да се установява къде точно е била зоната на
контакт между двата автомобила. Това обаче, предвид всички останали
доказателства и времето на осъществяване на релевантните факти, не е и
необходимо, тъй като логически се налага извод, че щетите по паркирания
автомобил „Нисан“, с рег. № Р 8028 КВ, са настъпили имено по описания в НП
начин – в резултат на предприетата от касатора със собствения му автомобил
марка „БМВ“, модел „318 ТДС“ с рег.№ 9054 РК, маневра движение на заден ход и
настъпил удар между задната дясна част на този автомобил и страничната лява врата
на паркирания на паркинга на бл.“НИПКИССМ“ л.а. „Нисан“, модел „Патрол GR”. Поддържаните и пред касационната
инстанция възражения за липса на съответствие по отношение на височината на
задната броня на автомобила на касатора и вратата на посочения л.а. „Нисан“, по
която са установени щетите, са неоснователни. Видно от приобщените от
въззивната инстанция фотоснимки на автомобила на касатора (на л.6, л.16 и л.31
от делото), след процесното ПТП са били налице ожулвания и вдлъбнатини по неговата
задна дясна част, включително в областта на десен фар и над него, чиято
височина приблизително съвпада с височината на установените щети по долната
лява част на вратата на л.а. „Нисан“. Касаторът не сочи някакъв друг механизъм,
по който са настъпили фиксираните на снимките ожулвания и вдлъбнатини по заден
десен фар и областта над него на собствения му автомобил. Дори и на снимките е
видно, че те са с давност скоро преди заснемането им, т.е. в период около
процесното ПТП от 17.11.2022 г.
Според чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП се
наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник
в пътнотранспортно произшествие. С НП, за нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“
от ЗДвП, на касатора е наложено и административно наказание „лишаване от право
да управлява МПС“, определено за минималния срок от 1 месец. Същевременно
разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН гласи, че не се допуска определяне на
наказание под предвидения най-нисък размер на наказанието временно лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност. Следователно не е налице
нарушение от страна на въззивната инстанция и наказващия орган на чл.27, ал.2
от ЗАНН от гледна точка на индивидуализацията на наказанията и по-конкретно на
размера на посоченото наказание, спрямо което изразява своето недоволство
санкционираното лице, чието кумулативно налагане, както беше посочено, е
предвидено в чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и което е определено в минималния
предвиден в закона размер.
По изложените съображения следва да
се приеме, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление,
районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
Ответникът по касационната жалба не е
представил доказателства за направени разноски и не е направил искане за
тяхното присъждане, поради което такива не му се следват.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 420/12.06.2023 г., постановено по АНД № 456/2023 г. по описа на
Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: