Р Е Ш Е
Н И Е
№ 116
град Велико Търново, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на шести
април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 63/2022
г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ вр. чл. 68, ал. 1 и чл. 84, ал. 2 от
Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Образувано е по жалба на ***
Л. В., като пълномощник на „ИППДП – д-р Г.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Цветарска“ № 25 и ЕТ
„ИППМП-лекарски кабинет Д-р С.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Килифарево, ул. „Трифон Саралиев“ № 3,
срещу решение № 25/05.01.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация в
частите му, с които е прието, че всеки
от жалбоподателите чрез неосигуряване на достъпна архитектурна среда на обект
Поликлиника гр. Килифарево, находящ се на адрес гр.
Килифарево, пл. „България“ № 3 затруднява достъпа на лица с увреждане и
намалена подвижност до публични места, което е в нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр., наложено е на всеки от тях на основание чл. 80,
ал. 2 от ЗЗДискр. административно наказание имуществена
санкция в размер на 250 лв. и на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр.
им е дадено задължително предписание да предприемат съвместни действия /заедно
със Самостоятелна медико-диагностична лаборатория „Медика – д-р М.К.“ ООД/ по
осигуряване на достъпност до горепосочения обект, с което да се осигурява достъпна архитектурна среда за лица с
увреждания и намалена подвижност, като в срок от 1 месец от съобщаване на
решението да уведомят КЗД за предприетите мерки по преустановяване на
нарушението. Жалбоподателите считат, че решението е постановено при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон. Възразяват, че липсвали мотиви защо жалбоподателите са
конституирани като ответници в производството пред
КЗД, а Община Велико Търново – като заинтересована страна. Сочат, че в
договорите за наем на помещения не фигурират задължения за наемателите да
извършват каквито и да било действия за изграждането на достъпна среда за хора
с увреждания, нито имало такова законово задължение. Считат, че след като
сградата е общинска собственост извършването на ремонти и преустройства по
изграждане на достъпна архитектурна среда за хора с увреждания, е на Община
Велико Търново. Излагат доводи, че наемателят на имот не е процесуално
легитимиран да инициира производство по одобряване на инвестиционен проект и
издаване на разрешение за строеж, поради което той не може да бъде адресат на
задължението за изграждане и поддържане на достъпна архитектурна среда. Според
жалбоподателите решението е незаконосъобразно и в частта на дадените
задължителни предписания, тъй като остава неясно какви точно съоръжения за
архитектурна достъпност се предписват – дали това е за изграждане на рампа,
платформа, достъп до асансьор или друго, при което предписанието се явява
обективно неизпълнимо. По тези съображения, доразвити в от процесуалния
представител на жалбоподателите в съдебно заседание, се иска отмяна
на обжалваното решение. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата –
Комисия за защита от дискриминация гр. София, оспорва жалбата като неоснователна в
придружителното писмо. В съдебно заседание не се представлява.
Заинтересованата страна – Община
Велико Търново, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна, като се позовава на съдебна
практика.
Претендира присъждане на ***ско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 09.08.2019 г., в 11:00
часа, представител на КЗД е извършил проверка на обект „Поликлиника“ гр.
Килифарево, находящ се в гр. Килифарево, пл. „България“
№ 3, за резултатите от която е съставен констативен протокол - № 12-11-3552/04.10.2019
г. на КЗД. В протокола е отразено, че пред входа на сградата са изградени 12
бр. стъпала, след това се преминава през 2 врати с прагове. Кабинетите на
лекарите се намират на втория етаж и не е осигурен достъп за хора с увреждания.
Няма рампи, асансьори и други приспособления, осигуряващи архитектурна
достъпност на сградата на поликлиниката в гр. Килифарево. Посочените
констатации са онагледени със снимков материал.
На основание проверката, извършена
в рамките на кампания „Достъпна България“ председателят на КЗД е изготвил
доклад № 12-11-1261/09.03.2020 г., в който е прието, че в констативния протокол
се съдържат данни за осъществено нарушение по смисъла на чл. 5, предл. последно от ЗЗДискр., във вр. с § 1, т. 7 и т. 8 от ДР на ЗЗДискр.,
с оглед което е направено предложение за образуване на производство за защита
от дискриминация по реда на Глава четвърта, Раздел първи от ЗЗДискр.
за установяване на нарушението.
С разпореждане № 311/05.05.2020 г., на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от Правилата за
производството пред КЗД и чл. 54 от ЗЗДискр., е
образувана преписка № 93/2020 г. по описа на КЗД, която е разпределена за
разглеждане от ad hoc
заседателен състав. На свое заседание съставът на комисията е определил
председател на състава и докладчик по преписката.
С вх. №
12-11-4270/09.11.2020 г. от регионалния представител на КЗД за В. Търново е
постъпила докладна записка, според която след проведен разговор с кмета на гр.
Килифарево е установено, че няма назначен управител на сградата с адрес гр.
Килифарево, пл. „България“ № 3; в сградата на бившата поликлиника, която се
намира на този адрес функционира кабинет на личен лекар и зъболекарски кабинет,
има и оборудвана лаборатория, която не работи от началото на пандемията през м.
март 2020 г.; ползващите горепосочените кабинети заплащат наем на Община Велико
Търново, чиято собственост е цялата сграда, като помещенията на третия етаж са
неизползваеми.
От Община Велико Търново
са изискани и представени акт за публична
общинска собственост, договор за отдаване на общински имот под наем от
03.09.2018 г. между Община Велико Търново и ЕТ „ИППМП-лекарски кабинет Д-р С.М.“, договор за отдаване на общински
имот под наем от 11.02.2019 г. между Община Велико Търново и Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория „Медика – д-р М.К.“ ООД, договор за отдаване на
общински имот под наем от 19.02.2019 г. между Община Велико Търново и „ИППДП –
д-р Г.М.“ ЕООД.
Впоследствие ЕТ
„ИППМП-лекарски кабинет Д-р С.М.“, Самостоятелна медико-диагностична
лаборатория „Медика – д-р М.К.“ ООД и „ИППДП – д-р Г.М.“ ЕООД са редовно
уведомени за образуваното производство съответно с писма № 16-20-152/03.02.2021
г., 16-20-154/03.02.2021 г. и 16-20-150/03.02.2021 г., с които са им връчени
преписи от доклада с вх. № 12-11-1261/09.03.2020 г. и констативен протокол с
вх. № 12-11-3552/04.10.2019 г. От Самостоятелна медико-диагностична лаборатория
„Медика – д-р М.К.“ ООД е постъпило становище, че дружеството ползва под наем
помещения на втория тежа, данните в констативния протокол са достоверни, поради
нарушаване на принципа за равно третиране на хора с увреждания обектът не
работи от 15.11.2020 г. и след привеждането му по изискванията на ЗХУ ще
започнат отново дейност. От „ИППДП – д-р Г.М.“ ЕООД е постъпило становище, че
частта от наетия имот представлява само помещение № 10 на втория етаж от
сградата с предназначение стоматологичен кабинет и дружеството не е собственик
или наемател на сградата или други самостоятелни обекти в нея. От ЕТ
„ИППМП-лекарски кабинет Д-р С.М.“ е постъпило становище, съгласно което д-р С.М.
в качеството си на наемател в сградата потвърждава, че описаното в доклада отразява
действителното състояние на същата, а собственик на сградата е Община Велико
Търново.
На основание чл. 60, ал. 1
от ЗЗДискр. и чл. 26 от Правилата за производство
пред КЗД, определеният по преписката докладчик е изготвил заключение, в което
са посочени като страни в административното производство - доц. д-р А. Д., на
основание чл. 50, т. 2 от ЗЗДискр. и чл. 30, ал. 6 от
ППКЗД, като ответни страни – СМДЛ „Медика – д-р М.К.“ ООД, „ИППДП – д-р Г.М.“
ЕООД и ЕТ „ИППМП-лекарски кабинет Д-р С.М.“, а като заинтересована страна – Община
Велико Търново. Проведено е открито заседание на 12.10.2021 г., за което конституираните
страни са редовно уведомени.
При тази фактическа обстановка от състава, пред който е
проведено откритото заседание е постановено Решение № 25/05.01.2022 г. на
Комисия за защита от дискриминация, с което на основание чл. 64, ал. 1, чл. 65
и чл. 66 от ЗЗДискр. е установено, че всяка от ответните страни СМДЛ
„Медика – д-р М.К.“ ООД, „ИППДП – д-р Г.М.“ ЕООД и ЕТ „ИППМП-лекарски кабинет
Д-р С.М.“ чрез неосигуряване на достъпна архитектурна среда на обект
Поликлиника гр. Килифарево, находящ се на адрес гр.
Килифарево, пл. „България“ № 3 затруднява достъпа на лица с увреждане и
намалена подвижност до публични места, което е в нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр., наложено е на всяка от тях на основание чл. 80,
ал. 2 от ЗЗДискр. административно наказание
имуществена санкция в размер на 250 лв. и на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. им е дадено задължително предписание да
предприемат съвместни действия по осигуряване на достъпност до горепосочения
обект, с което да се осигурява достъпна
архитектурна среда за лица с увреждания и намалена подвижност, като в срок от 1
месец от съобщаване на решението да уведомят КЗД за предприетите мерки по
преустановяване на нарушението.
За да постанови този резултат
административният орган е анализирал разпоредбите на ЗУТ, Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за
определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на
достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията /oбн., ДВ, бр. 12 от 12.02.2021 г., в сила от 13.03.2021 г./,
чл. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания и е приел, че когато
строежите не са проектирани, изпълнени и поддържани в съответствие с
изискванията за достъпна среда за населението е налице изграждане на
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични
места, което представлява дискриминация и нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр. Направил е извод, че ответниците
в административното производство безспорно не са осигурили достъпна
архитектурна среда до обекта посредством „разумни улеснения“, вкл. подвижна
рампа, платформа и т.н., чрез които да се осигури самостоятелен и
безпрепятствен достъп до обект Поликлиника гр. Килифарево, при което са
извършили нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр., предл. последно във връзка с § 1, т. 7 и т. 8 от ДР на ЗЗДискр. В тази връзка е посочил, че безспорно ответниците са наематели в процесния обект на основание
договори за наем, сключени с Община Велико Търново, но задължението за
осигуряване на достъпна архитектурна среда е на лицето, предоставящо услуги в
процесната сграда, за които е необходим достъп за лица с увреждания.
Решението е връчено съответно
на СМДЛ „Медика – д-р М.К.“ ООД – на 11.01.2022 г., на ЕТ
„ИППМП-лекарски кабинет Д-р С.М.“ – на 14.01.2022
г., на „ИППДП – д-р Г.М.“ ЕООД – на 04.02.2022 г. и на Община Велико Търново –
на 11.02.2022 г. Недоволни от него, ЕТ „ИППМП-лекарски кабинет Д-р С.М.“ и
„ИППДП – д-р Г.М.“ ЕООД са го оспорили в посочените по-горе части с жалба, подадена чрез пощенски
оператор на 28.01.2022 г., заведена при ответника на 31.01.2022
г.
От СМДЛ „Медика – д-р М.К.“ ООД не е
постъпила жалба и по отношение на него решението е влязло в сила на основание чл.
69, т. 1 от ЗЗДискр.
В хода на съдебното
производство са приети като доказателства
материалите съдържащи се в адм. преписка по издаване на
оспореното решение.
От жалбоподателите е представено писмо рег. № 53-3971-1#1/07.03.2022 г. на кмета на Община
Велико Търново, с което ги уведомява, че общинската администрация е предприела
действия свързани с извършването на предпроектно
проучване за изграждането на липсващата архитектурно достъпна среда за лица с
увреждания на обществената сграда с адрес гр. Килифарево, пл. „България“ № 3,
като след изготвянето на проектната документация ще бъде съставена подробна
количествено-стойностна сметка, на базата на която ще се остойностят
съответните СМР, които ще бъдат предложени за включване в инвестиционната
програма на общината за 2022 г. и при тяхното одобряване ще може да се пристъпи
към по-нататъшни действия по реализирането им. От заинтересованата страна
Община Велико Търново е представено решение № 894/31.03.2022 г. на Общински
съвет Велико Търново за приемане бюджет на общината за 2022 г. и Приложение №
17 от инвестиционна програма, в което за „Осигуряване на достъпна среда в
сграда Кметство гр. Килифарево“ е предвидана сума от
54 000 лв.
При
горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирани страни в
законоустановения срок, при наличието на правен интерес от оспорване.
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт, на всички основания по чл. 146 от АПК.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна, предвид следните съображения:
Съдът счита, че оспореният
административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на
предоставените му правомощия, съгласно чл. 47, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДискр. Образуваната преписка е решена от определения за
това ad hoc заседателен
състав, на който тя била разпределена с разпореждане на председателя на КЗД,
съгласно чл. 48, ал. 1 и чл. 54 от ЗЗДискр. и чл. 11,
ал. 1 и ал. 4 от ППКЗД. Спазени са изискванията за кворум и мнозинство, като процесното
решение е подписано от всички членове на състава, съгласно разпоредбата на чл.
64 от ЗЗДискр. Обжалваното решение е издадено в предвидената
от закона писмена форма и съдържа от формална страна реквизитите по чл. 66 от ЗЗДискр.
Съдът счита, че в хода на проведеното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателите
са били уведомени за образуваното производство, като същите са участвали
пълноценно в него. Мотиви защо в административното производство пред КЗД
жалбоподателите са конституирани като ответни страни, а Община Велико Търново –
като заинтересована страна, са изложени в протокола от заседанието на КЗД на
12.10.2021 г., като те касаят спора по същество.
По приложението на материалния закон:
Чл. 5 от ЗЗДискр.
предвижда, че изграждането и поддържането на архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смята за
дискриминация, а чл. 57, ал. 1 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ гласи, че
проектирането и изграждането на елементите на достъпната среда в урбанизираната
територия и на достъпната среда на сградите и съоръженията се извършват при
спазване на наредбата по чл. 53, ал. 3, при условия и по ред, определени в ЗУТ.
В ал. 2 на чл. 57 от ЗХУ е предвидено, че за съществуващи елементи на
достъпната среда в урбанизираната територия и достъпната среда на съществуващи
сгради и съоръжения, при които не може да се спазят изцяло изискванията за
достъпност на наредбата по чл. 53, ал. 3 към отделни строителни елементи или
това обременява излишно и непропорционално околните, достъпността се осигурява
чрез прилагане на технически и/или организационни мерки и/или чрез спомагателни
средства и пособия за определени групи хора с увреждания, когато това се
налага. Прилагането на тази възможност се определя и доказва мотивирано в
инвестиционния проект, изготвен по реда на ЗУТ, или в доклада за резултатите от
обследването при извършване на обследване по реда на наредбата по чл. 176а, ал.
6 от ЗУТ. Нормата на чл. 184, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че съоръженията за
достъпна среда на хората с увреждания в съществуващи сгради се изграждат или
поставят въз основа на одобрен проект в съответствие с изискванията на
наредбата по чл. 169, ал. 4 и издадено разрешение за строеж или разрешение за
поставяне. Към датата на извършване на проверката в сила е Наредба № 4 от 1.07.2009
г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с
изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с
увреждания, отменена на 13.03.2021 г. с § 4 от ПЗР на сега действащата Наредба
№ РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и
универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия
и на сградите и съоръженията /в сила към постановяване на оспореното решение/.
Основният въпрос по спора е кое е
лицето, на което може да се вмени отговорност за изграждането и поддържането на
архитектурна среда, която да не затруднява достъпа на лица с увреждания до
публични места, след като всички съоръжения по чл. 17, ал. 1 от Наредба №
РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. /стълби, рампи, подемни платформи и асансьори,
предназначени за преодоляването на различни височини вследствие на разликата
между нивата на терена/, представляват строеж и за тях е необходимо
одобряването на инвестиционен проект и издаването на разрешение за строеж, а
същевременно по силата на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗУТ инвестиционните проекти
се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след
представяне на документи за собственост, като съгласно чл. 148, ал. 4 от ЗУТ
титуляр на разрешението за строеж е също възложителят, какъвто, съгласно чл.
161, ал. 1 от ЗУТ, е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право
на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата
на закон. В последният случай разрешението се издава и на собственика на имота
съгласно чл. 148, ал. 5 от ЗУТ. При тази нормативна уредба и с оглед изричната
забрана в представените договори за наем за извършване на преустройства или
трайни подобрения в имота без писмено съгласие на наемодателя, жалбоподателите
поддържат, че наемателите на имота, каквито безспорно са те, не са процесуално
легитимирани да инициират производство по одобряване на инвестиционен проект и
издаване на разрешение за строеж, поради което не могат да бъдат надлежен
адресат на задължението за изграждане и поддържане на достъпна архитектурна
среда.
Според настоящия състав тези
възражения са неоснователни.
От представените с административната
преписка писмени доказателства безспорно се установява, че жалбоподателите са
наематели на помещения с предназначение лекарски кабинет и стоматологичен
кабинет в сграда – публична общинска собственост, находяща
се на посочения в констативния протокол адрес. Обектът е такъв за обществено обслужване
в областта на здравеопазването по смисъла на чл. 53, ал. 2, т. 2 от ЗХУ и това
обстоятелство не е спорно. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредба № РД-02-20-2 от
26.01.2021 г. "Достъпна среда" е среда в урбанизираните територии,
сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без
увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Безспорно е установено, че
достъпът до поликлиниката и до кабинетите на втория етаж е чрез стъпала, което
обосновава извод за липса на свободен и независим достъп до обекта, предоставящ
публични услуги, за лица с увреждания, в това число и такива с двигателни
увреждания, т.е. установява се липсата на достъпна архитектурна среда, което
осъществява състав на дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр.,
както правилно е приела КЗД.
Не може да бъде споделен доводът, че
като наематели на помещения в обекта, в
който се предоставят услугите, жалбоподателите нямат задължение да осигурят
достъпна среда, а това задължение лежи върху собственика на сградата, по
аргумент от нормите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове. Предмет на спора е проверката за
архитектурната достъпност на сграда, в която обществена услуга се предоставя от
жалбоподателите, независимо от собствеността върху сградата. Предоставящият
услугата в процесната сграда - поликлиника следва да осигури достъпност на
архитектурната среда, за да може и хората с увреждания да ползват
предоставяните услуги. Както се посочи и по-горе, поддържането на архитектурна
среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места е
дискриминация, съгласно чл. 5 от ЗЗДискр., като
задължението да осигури безпрепятствен достъп на лица с увреждания до обекта е
на лицето, което осъществява дейността си на това място. След като не са
осигурили такава, наемателите в обекта са допуснали неравно третиране по
отношение на тези лица по защитения признак "увреждане". Отношенията
между наемателя и собственика - облигационни и тези, с оглед това кой следва да
осигури достъпната архитектурна среда, при положение, че сградата се отдава под
наем именно с предназначение за предоставяне на публични услуги, са ирелевантни за обективния факт на неизпълнение на
законовото задължение за осигуряване на достъпна среда. Това задължение е за
лицето, което предоставя услугите си на публично място. То следва да осигури
достъпна архитектурна среда до мястото, където предоставя услугите. В този
смисъл е и константната практика на ВАС – Решение № 2983 от 30.03.2022 г. по адм. д. № 12073/2021 г.,
Решение № 1893/01.03.2022 г. по адм. дело №
9627/21 г., Решение № 4177 от 13.04.2020 г. по адм.
д. № 9533/2019 г., Решение № 3355 от 5.03.2020 г. по адм.
д. № 10823/2019 г., Решение
№ 5473 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. №
11868/2019 г. и др.
Представените в съдебно заседание нови
писмени доказателства: писмо рег. № 53-3971-1#1/07.03.2022 г. на кмета на Община
Велико Търново, решение № 894/31.03.2022 г. на Общински съвет Велико Търново и
Приложение № 17 от инвестиционна програма, не могат да опровергаят извода за
допуснато нарушение от жалбоподателите, изразяващо се в неизпълнение на
изискванията за осигуряване на достъпна архитектурна среда, към датата на
постановяване на оспореното решение. Представените доказателства, съгласно
които Община Велико Търново е предприела действия по осигуряване на достъпна
среда до процесната сграда, носят дата след постановяване на решението и не
могат да обусловят извод за неговата незаконосъобразност, тъй като отношенията
между собственика на сградата-наемодател и наемателя са ирелевантни
към задължението за осигуряване на достъпна среда, което е на предоставящия услугите.
Разпоредбата на чл. 63, т. 1 от ЗЗДискр. не създава
конкретни задължения за общината, а касае общи контролни и организационни
функции, вменени в правомощие на общината.
В действителност в разпоредбата на чл.
57, ал. 2 от ЗХУ е предвидено, че за съществуващи елементи на достъпната среда
в урбанизираната територия и достъпна среда на съществуващи сгради и
съоръжения, при които не може да се спазят изцяло изискванията за достъпност на
наредбата по чл. 53, ал. 3 към отделни строителни елементи или това обременява
излишно и непропорционално околните, достъпността се осигурява чрез прилагане
на технически и/или организационни мерки и/или чрез спомагателни средства и
пособия за определени групи хора с увреждания, когато това се налага. В случая
обаче не са ангажирани доказателства за предприети технически и организационни
мерки чрез които жалбоподателите да са обезпечили достъпа на хора с увреждания
до медицинско обслужване в сградата, т.е. не е налице предвидената от закона
алтернатива на осигуряване на достъп на лице с увреждания чрез организационни и
технически мерки, съгласно цитираната законова разпоредба.
КЗД правилно е приложила ЗЗДискр., ЗХУ, както и нормите на Конвенцията за хората с
увреждания. Изискването на чл. 5 от ЗЗДискр., както и
на чл. 9 от Конвенцията за осигуряване на достъпна среда е абсолютно, като
установяването на недостъпна среда винаги осъществява нарушение на антидискриминационното законодателство. Отговорността да
осигурят достъпна среда се носи от всички лица - физически, юридически,
публични или частни субекти, след като същите осъществяват ползването на
публичното място, осъществят публична услуга, съответно осъществяват контрола
върху публичното място. Нарушението правилно е квалифицирано от КЗД, като пряка
дискриминация по признак "увреждане", съобразно чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 5 ЗЗДискр. Наложената
имуществена санкция на всеки от жалбоподателите е в минимален размер и не са
налице основания за намаляването й. Неоснователни са и възраженията относно
неяснота и обективна неизпълнимост на даденото задължително предписание – в
случая КЗД правилно е оставила на нарушителите да преценят чрез кои възможно
най-малко обременяващи за тях действия ще осигурят архитектурна достъпна среда
за хора с увреждания.
Поради това съдът намира, че решението
в обжалваните му части е издадено при правилно приложение на материалния закон,
а жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските:
Независимо от изхода на спора, в полза
на ответника не следва да се присъждат разноски, доколкото такива не са
претендирани.
На основание чл. 143, ал. 4 от АПК в
полза на заинтересованата страна Община Велико Търново следва да се присъди ***ско възнаграждение. Предвид това, че делото не се отличава
с фактическа и правна сложност, възнаграждението се определя в минималния
размер от 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ
По изложените съображения и на
основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбите на „ИППДП – д-р Г.М.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Цветарска“ № 25 и ЕТ „ИППМП-лекарски кабинет Д-р С.М.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Килифарево, ул. „Трифон Саралиев“ № 3, срещу Решение № 25/05.01.2022 г. на
Комисията за защита от дискриминация в частите му, с които е прието, че всеки
от жалбоподателите чрез неосигуряване на достъпна архитектурна среда на обект
Поликлиника гр. Килифарево, находящ се на адрес гр.
Килифарево, пл. „България“ № 3 затруднява достъпа на лица с увреждане и
намалена подвижност до публични места, което е в нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр., наложено е на всеки от тях на основание чл. 80,
ал. 2 от ЗЗДискр. административно наказание
имуществена санкция в размер на 250 лв. и на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. им е дадено задължително предписание да
предприемат съвместни действия /заедно със Самостоятелна медико-диагностична
лаборатория „Медика – д-р М.К.“ ООД/ по осигуряване на достъпност до горепосочения
обект, с което да се осигурява достъпна архитектурна среда за лица с
увреждания и намалена подвижност, като в срок от 1 месец от съобщаване на
решението да уведомят КЗД за предприетите мерки по преустановяване на
нарушението. ОСЪЖДА
„ИППДП – д-р Г.М.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново,
ул. „Цветарска“ № 25 и ЕТ „ИППМП-лекарски кабинет Д-р С.М.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Килифарево, ул. „Трифон Саралиев“ № 3, да заплатят на Община Велико Търново сума
в размер на 100 лв. (сто
лева),
представляваща разноски по делото. Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните. |
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: