Р Е Ш Е Н И Е
№
град Ловеч,
29.11.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в
присъствието на прокурора ....................................., като разгледа
докладваното от съдия Христова адм. д. № 376/2021 г. по описа на АдмС Ловеч, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производство е по реда на чл.145 от АПК във връзка с
чл.13, ал.6 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП).
Административното дело е образувано по
жалба на А.К.О. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против Заповед №
ЗСП/Д-ОВ-ТН/1863 от 30.08.2021г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ (ДСП) Тетевен, потвърдена с Решение № 11-РД04-0714/01.10.2021г. на
Директора на РДСП Ловеч. С оспорения акт на О. е отказана социална помощ –
целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон
2021/2022 г. (от 01 ноември до 31 март).
С жалбата се иска да бъде отменен
административния акт, като се укаже на административния орган да извърши
необходимото, за да бъде отпусната на оспорващата целева помощ за отопление.
Доводите са, че от мотивите на заповедта не може да се извлече причината за
направения отказ за подпомагане, както и че А.О. не е получавала издръжка за
дете, с оглед на което и средномесечният й доход не е в размер на 630 лв.,
както се сочи в обжалваната заповед, а под необходимия минимум, поради което
отговаря на условията за отпускане на помощта.
В съдебно заседание оспорващата поддържа жалбата и
моли за отмяна на оспорения акт, като представя доказателства за издаден
изпълнителен лист във връзка с присъдената й издръжка и образувано изпълнително
дело при РС Тетевен.
Ответникът в съдебно заседание не се
явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е
започнало по заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с
твърдо гориво с вх. № ЗСП-/Д-ОВ-ТН/1863, подадена на 09.08.2021г. от А.К.О. ***.
По заявлението е бил изготвен социален доклад от 27.08.2021г. (съгласуван на
30.08.2021г.), в който социалният работник е посочил, че лицето не отговаря на
условията на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и
реда за отпускане на целева помощ за отопление, тъй като средномесечният доход
(СМД) на семейството, получен през предходните шест месеца преди подаване на
заявлението, е в размер на 630,00 лв. и надвишава диференцирания доход за
отопление (ДДО), който е в размер на 544,50 лв. Този извод в социалния доклад е
мотивиран с изчисления, според които общият доход на семейството от предходните
6 месеца в размер на 3780,00 лв. се е формирал от: обезщетения и помощи –
2280,00 лв., еднократни и месечни помощи, средства и добавки за деца – 540,00
лв., присъдени издръжки – 960,00 лв. Към административната преписка е приложено
копие от Решение от 05.10.2020г. по гр. дело № 669/2019г. на Тетевенския
районен съд, по силата на което в полза на дъщерята на О. е присъдена месечна издръжка
в размер на 160,00 лв., считано от 10.09.2019г.
Административното производство е
приключило с издаването на Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТН/1863/30.08.2021г. на Директора
на ДСП Тетевен, с която на А.К.О. е отказано отпускането на целева помощ за
отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2021/2022г. (от 01
ноември до 31 март). Като мотиви в заповедта е изложено следното: „Наредба №
РД-07-5 Целева помощ за отопление: Не е изпълнено условието на чл.2, ал.1 от
Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. – средномесечния доход за предходните 6
месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-висок от
диференцирания доход за отопление 630 лв. > 544,50 лв.”.
Заповедта е била оспорена по
административен ред с жалба вх. № 1103-94А-00-1060/16.09.2021 г. по описа на
ДСП Тетевен пред Директора на РДСП Ловеч, който я е потвърдил с Решение №
11-РД04-0714/01.10.2021г. В решението на горестоящия административен орган няма
изложени собствени мотиви по възраженията на оспорващата, а е пресъздадена
фактическата обстановка, цитирани са констатациите в социалния доклад и е
направен извод за законосъобразност на заповедта на Директора на ДСП.
По делото ответникът е депозирал
преписката по издаване на обжалвания административен акт, както и допълнително
изискани от съда писмени доказателства.
От оспорващата са представени декларация
вх.№ 3777/23.11.2021г., че не е получила никаква част от присъдената издръжка
на детето й А., молба до РС Тетевен за издаване на изпълнителен лист по
влязлото в сила Решение № 260011 от 05.10.2020г. по гр. дело № 669/2019г. на
Тетевенския районен съд, Изпълнителен лист № 260239/05.10.2021г. на РС Тетевен с
който бащата на детето е осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на
160 лева, считано от 10.09.2019г., молба на А. О. до Държавен съдебен
изпълнител при РС Тетевен за образуване на изпълнително дело, и Удостоверение
изх.№ 3011/23.11.2021г. на ДСИ при РС Тетевен, че е образувано изпълнително
дело № 447/2021г. по описа на СИС със страни Н.Г.К.А.Р. (гражданин на
Португалия) като длъжник и А. К. Р. (О.) като взискател за изплащане на
ежемесечна издръжка в размер на 160 лева, считано от 10.09.2019г. В
удостоверението изрично е отбелязано, че няма постъпили суми за издръжката.
Въз основа на
така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията на
чл.150 и чл.151 от АПК, подписана е и е подадена пред местно компетентния съд,
от лице с активна процесуална легитимация и пряк и непосредствен интерес –
адресат на оспорения акт. Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание.
Същата е подадена в срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност след преминат задължителен административен контрол, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, предвид така установената
фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки
административен съд, втори административен състав намира жалбата за основателна
по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът
извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността
му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката
си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания
индивидуален административен акт.
Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТН/1863/30.08.2021г. е издадена
от компетентния за това орган, в кръга на предоставените му правомощия, в
писмена форма и с необходимото съдържание по чл.59, ал.2 от АПК вр. с чл.13,
ал.3 от ЗСП, но в нарушение на административнопроизводствените правила, на
приложимите материалноправни разпоредби, както и на целта на закона. Налице са
основанията за незаконосъобразност по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Материалната и териториалната компетентност на
издателя на акта не се оспорва от страните, а и съдът не констатира допуснати
нарушения в тази връзка. Правомощието на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ Тетевен е предвидено с разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗСП, съответно
с разпоредбата на чл.4, ал.4 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и
реда за отпускане на целева помощ за отопление. Оспорващата е от с. Глогово,
община Тетевен – населено място, което е в териториалния обхват на дейност на
ДСП Тетевен, поради което и директорът й е бил компетентен да се произнесе по заявлението
й.
Съдът установи допуснати в хода на
образуваното административно производство съществени нарушения на регламентираните
правила относно провеждане на социалната анкета, както и на административно-производствените
правила на АПК. Преди издаването на акта административният орган не е направил
дължимите служебни справки за фактите и обстоятелствата, които имат отношение в
конкретния случай към правото на подпомагане. От анализа на доказателствата към
административната преписка и конкретно от изискванията на Приложение №2 към чл.27,
ал.1 от ППЗСП, съдът счита, че социалната анкета и социалният доклад не са
проведени по надлежно регламентираните в чл.27 от ППЗСП правила, както и съобразно
общите правила по чл.35 и чл.36 от АПК, въвеждащи изисквания за установяване на
относимите към поисканата социална помощ обстоятелства и конкретно за
установяване на действителния доход на заявителя.
Съгласно §1, т.11 от ПЗР на ЗСП,
социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за
упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници
в Дирекция „Социално подпомагане“, която се изразява в проверки в дома на
лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация.
В настоящия случай, не е извършено необходимото проучване на документация и
събиране на информация, за да установи административният орган фактическото
положение на О. относно реалните доходи, получени от задължение за издръжка на
дете, а не дължимите такива. В таблицата за получените доходи е отразена сумата
960,00 лв. от присъдена издръжка на непълнолетното дете А.Н. Р., без да е
събрана информация и доказателства дали лицето реално е получило цялата или
част от присъдената издръжка. Изводите на социалния работник противоречат на
данните в представените от оспорващата доказателства, от които безспорно се
установява, че тя не е получавала суми от присъдената й издръжка, т.е. същата
не следва да се счита за доход по смисъла на закона.
Разпоредбата на чл.27, ал.2 от ППЗСП
изисква установяването на фактите и обстоятелствата от значение за заявеното
право на социална помощ. В случая, административният орган не е изследвал
действително получените доходи от заявителя. Вместо това служителите са
подходили формално, при все че от обективна страна не е съществувала пречка за
провеждане на социална анкета, при която да се установят всички обстоятелства
от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за
самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка.
Същественото обстоятелство за наличието или липсата на реално получени доходи
от присъдена издръжка е останало неизяснено в изготвения социален доклад по
молбата на оспорващата за отпускане на целевата помощ. При надлежно изпълнение
на посочените задължения, фактическите и правни изводи в оспорения отказ биха
били различни, т.е. допуснато е съществено нарушение на административно-производствените
правила, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.
Съдът счита, че обжалвания
административен акт е издаден и в противоречие с материалния закон.
Правното основание за отпускане на
социални помощи са разпоредбите на ЗСП – чл.12, и ППЗСП – чл.10 и чл.11.
Условията и редът за отпускане на целеви помощи за отопление към момента на
подаване на молбата от лицето са уредени в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г.,
издадена от Министъра на труда и социалната политика, обн. ДВ, бр.49 от
27.05.2008г., в сила от 27.05.2008г. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата право на
целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход
за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е
по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление (ДДО) и отговарят на
условията по чл.10 и чл.11 от ППЗСП. В чл.10 са визирани конкретни условия, на
които трябва да отговарят лицата, подали молби за подпомагане, а в чл.11 са
изброени предпоставките, при наличието на които лицето, подало молба за целева
помощ, няма право да получава такава.
В чл.2, ал.5 от Наредбата е
регламентиран и начинът на изчисляване на ДДО за съответния заявител, за да
може да бъде извършена преценката отговаря ли той на условието на ал.1 от същия
член. В случая съобразно изложените в акта мотиви, основание за постановения
отказ за социално подпомагане е средномесечният доход на заявителката за
релевантния 6-месечен период, за който е прието, че надвишава диференцирания
минимален доход за отопление. По отношение на последния липсва спор по делото и
той е определен правилно в размер на 544,50 лв. по правилата на чл.2, ал.1,
ал.4 и ал.5, т.4 и т.6 от Наредбата.
В случая жалбоподателката оспорва определения
от органа размер на средномесечния доход на семейството й, като възразява срещу
включването при формиране на същия на присъдената издръжка за непълнолетното си
дете А. Р..
В §1, т.9 от ДР на ППЗСП е предвидено,
че доходи за отпускане на социални помощи са всички брутни приходи,
произхождащи от източниците, изброени в букви „а” – „о” включително, сред които
в б.”н” – присъдените издръжки. По делото не е спорно обстоятелството, че й е
присъдена издръжка за малолетното й дете в размер на 160 лева месечно. При
формиране на средномесечния доход за предходните шест месеца преди подаване на
заявлението на О. обаче неправилно административният орган е включил сумата от
960,00 лв. от присъдената издръжка като доход, който оспорващата реално е
получила.
От представените по делото доказателства
от О. (изпълнителен лист, удостоверение от ДСИ за образувано изпълнително дело,
декларация) се установява, че тя изобщо не е получавала присъдената й издръжка
от бащата – португалски гражданин. Фактът на неполучена издръжка е отрицателен
и като такъв не следва да се доказва от лицето, напротив – органът е следвало
да докаже, че оспорващата реално е получила посочения в социалния доклад доход
от 960 лева от издръжка, за да обоснове материалната законосъобразност на
отказа си. Такива доказателства обаче не са представени от ответника нито с
административната преписка, нито в съдебното производство.
Следователно доходът на семейството на
оспорващата от горния източник по §1, т.9 б.”н” от ДР на ППЗСП е в размер на 0
лв., а не в размер на 960,00 лв., както неправилно е отразено в социалния
доклад. При тези данни издалият заповедта административен орган е направил
необоснован и материално незаконосъобразен извод за това, че лицето е имало
средномесечен доход от 630,00 лева за релевантния шестмесечен период, откъдето
и неправилно е приел, че СМД на О. надвишава диференцирания минимален доход за
отопление от 544,50 лева и това е послужило за основание за отказа от целева
помощ за отопление.
Съобразно принципите и целите на социалното
подпомагане като израз на социалната политика на държавата, основен критерий за
преценка относно необходимостта от предоставяне на социални помощи е доходът на
лицето, направило искане пред компетентния административен орган, а
съответстващ на визираните принципи и цели е реално полученият доход. Горното произтича
от тълкуването на нормата на чл.9, ал.6 от ППЗСП, съответно на чл.2, ал.7 от
Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г., според които доходите се декларират за месеца, през който са получени, независимо за
кой период се отнасят, т.е. законодателят приема за релевантен действително
получения доход на лицата и семействата, а не хипотетично дължимия им се такъв.
Обратното тълкуване на административния орган на посочените разпоредби е
неправилно, тъй като не отчита реалните приходи от присъдената издръжка, а предполагаемите
такива съобразно постановеното съдебно решение.
В съответствие с горните мотиви съдът
обективира и крайния си извод по спора – съобразно доказателствата по делото се
установява, че са налице материалноправните основания за отпускане на заявителката
на исканата целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен
сезон 2021/2022 г.
По изложените съображения съдът намира,
че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона
форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, при противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта,
която преследва закона, поради което са налице основания за отмяната й. Тъй
като естеството на оспорения акт не позволява решаването на въпроса по същество
от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново
произнасяне по заявлението-декларация на О. при спазване на задължителните
указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение, като съобрази доказателствата за реално получените от същата доходи,
които имат значение за правото на целева помощ за отопление.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.2, предл. второ и чл.173, ал.2 от АПК, Ловешки административен съд, втори
административен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
ЗСП/Д-ОВ-ТН/1863/30.08.2021г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
Тетевен, с която на жалбоподателката е отказана социална помощ – целева помощ
за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2021/2022 г. (от 01
ноември до 31 март).
ВРЪЩА преписката на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ Тетевен за ново произнасяне по молба-декларация
вх.№ ЗСП-/Д-ОВ-ТН/1863/09.08.2021г., подадена от А.К.О. с ЕГН ********** и
адрес ***, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.13, ал.6, изр. последно
от ЗСП.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.