Р Е Ш Е Н И Е
№ 260361 / 29.3.2021г.
гр. Перник, 29.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на първи март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 6161 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Х.В. С. – В., с ЕГН: **********, подадена чрез адв. Нели Б.,***
АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът
НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми:
сумата от 1133.28 лева /главница/, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 13, находящ се в ****, за
периода от 01.02.2011 г. до 30.04.2013 г. вкл; сумата от 165.21 лева –
представляваща законна лихва забава на месечните плащания за периода от
31.03.2011 г. до 23.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.02.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски в размер на 116.23 лева, които суми са предмет на изп.д. № 1385/2014
г. по описа на ЧСИ Стилян Бадев, поради погасяване на сумите по давност. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че ищецът като собственик на процесния имот е имал качеството
потребител на топлинна енергия през процесния период т.е. между страните е била
налице облигационна връзка. Поради незаплатени от ищеца суми срещу него от
страна на ответното дружество било образувано ч.гр.д. № 896/2014 г. по описа на
Пернишкия РС /заповедно производство/ - в хода на същото била издадена заповед
за изпълнение и изпълнителен лист от 10.06.2014 г. – за следните суми: 2753.73
лева – главница за периода от 01.12.2009 г. до 30.04.2013 г. и 711.20 лева –
лихва за забава за периода от 31.01.2010 г. до 23.01.2014 г. В тази връзка и
въз основа на заповедта и изпълнителния лист било образувано изп.д. № 1385/2014
г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. Доколкото ищцата била уведомена за
заповедното производство едва с връчване на поканата за доброволно изпълнение,
то в срока по чл. 414 от ГПК същата депозирила възражение. В тази връзка е
водено и исково производство – гр.д. № 1078/2015 г. на ПРС, приключило с влязло
в сила решение, с което е признато за установено, че ищцата дължи процесните
суми /т.е в размер, по-малък от сумите по заповедното дело/.
Посочва се,
че след приключването на гр.д. № 1078/2015 г. на ПРС с влязло в сила решение
ищцата занесла копие от документите на ЧСИ Стилиян Бадев за прилагане по
изпълнителното дело. След това обаче срещу ищцата не били предприемани никакви
изпълнителни действия. По тези съображения и ищцата счита изпълнителното дело
за перемирано, а процесните вземания за погасени по давност към датата на
подаване на исковата молба.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор.
В хода на производството по делото
са приложени гр.д. № 1078/2015 г. по описа на Пернишкия РС, както и изп.д. №
1385/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев.
В съдебно
заседание, проведено на 01.03.2021 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
От своя
страна процесуалният представител на ответното дружество счита исковете за
неоснователни и иска да бъдат отхвърлени.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по
приложеното изп.д. № 1385/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев от ответното
дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца за вземанията, които част от
които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото
заявление районният съд е издал заповед № 698 от 11.02.2014 г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 896/2014 г. по описа на РС Перник. Доколкото
заповедта е приета от заповедния съд за влязла в сила, по делото е издаден
изпълнителен лист от 10.06.2014 г. Въз основа на последния по молба на
ответното дружество от 23.07.2014 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Стилиян
Бадев, като на последния е възложено да извърши действия по принудително
изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело №
1385/2014 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно
изпълнение от 22.08.2014 г., но липсват данни за датата на връчването й.
Установява се също, че на 22.08.2014 г. са наложени от ЧСИ няколко запора върху
вземания на длъжника и запор на МПС, собственост на ищцата.
Междувременно от страна на ищцата е депозирано
възражение срещу заповедта за изпълнение, което е прието. В тази връзка относно
вземанията по заповед № 698 от 11.02.2014 г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 896/2014 г. по описа на РС Перник е проведено исково
производство. От приложеното за послужване гр.д. № 1078/2015 г. по описа на
Пернишкия РС е видно, че същото е приключило с Решение № 599/29.05.2015 г.,
влязло в сила на 25.06.2015 г. С посоченото решение е признато за установено,
че ищцата по настоящото дело дължи на топлопреносното дружество само част от
вземанията по заповедта, а именно процесните вземания: 1133.28 лева /главница/,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 13, находящ се в ****, за периода от 01.02.2011 г. до 30.04.2013
г. вкл; сумата от 165.21 лева – представляваща законна лихва забава на
месечните плащания за периода от 31.03.2011 г. до 23.01.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2014 г. до окончателното
изплащане на вземането. С това решение ищцата по настоящото дело е осъдена и на
разноски в размер на 116.23 лева.
В тази връзка и ищцата като длъжник по изпълнителното
дело е представила копие от постановеното решение и е поискала с молба от
22.07.2015 г. да бъде изчислен размерът на дължимите от нея суми. В тази връзка
от съдебния изпълнител е допусната експертиза, постъпила на 05.02.2015 г.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия. Няма данни, нито твърдения от страна на
длъжника да са събрани или платени доброволно каквито и да било суми.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на част от вземанията по
изпълнителен лист от 10.06.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 896/2014 г. по
описа на РС Перник, признати с Решение № 599/29.05.2015 г. по гр.д. № 1078/2015
г. по описа на Пернишкия РС. Съдът възприема посочената правна квалификация,
доколкото от твърденията в исковата молба /а и от представените по делото
доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата
претенция не е налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира исковите претенции за допустими. Посоченият извод се
обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно
свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от
него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността,
както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже
да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност
за ново изпълнително дело, докато изпълнителният
лист не
бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него,
което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено
от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение
при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този
смисъл Определение
№ 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
В настоящия
случай съдът приема исковите претенции за допустими в цялост, доколкото няма
данни от ищцата да са събрани суми, а исковете са съобразени с Решение №
599/29.05.2015 г. по гр.д. № 1078/2015 г. по описа на Пернишкия РС.
По основателността:
По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми следва да
се отбележи, че в съдебната практика действително е налице спор относно
давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в случаите, когато
се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД и в частност
относно т.нар. периодични плащания, погасявани и съгласно Тълкувателно решение
№ 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС с кратката
тригодишна давност. В настоящия случай обаче за вземанията, предмет на
производството, е било образувано и исково производство по чл. 415 от ГПК /въз
основа на заповедното такова след подадено възражение/. По тези съображения и
спрямо последните следва да се прилага общата петгодишната погасителна давност
съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД – доколкото е налице съдебно решение за
установяването им. Същите изводи са относими и за претенциите за лихви и
разноски, заявени в настоящото производство.
На следващо
място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът навежда единствено доводи
за изтекла погасителна давност след постановяване на Решение № 599/29.05.2015
г. по гр.д. № 1078/2015 г. по описа на Пернишкия РС, поради което и като
предмет на делото не са въведени твърдения за изтекла давност преди издаване на
заповедта за изпълнение, съответно на изпълнителния лист, нито преди образуване
на изпълнителното производство.
В конкретния
случай по делото се установява, че след издаването на заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист по ч.гр.д. № 896/2014 г. по описа на Пернишкия РС /заповедно
производство/ и след образуването на изп.д. № 1385/2014 г. на 23.07.2014 г. е
проведено исково производство по гр.д. № 1078/2015 г. по описа на ПРС за
вземанията по заповедното производство. В тази връзка и съдът приема, че давността
за процесните вземания е била спряна от образуването на изпълнителното дело по
силата на Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. на Пленума на ВС, а след образуването на гр.д. № 1078/2015
г. по описа на ПРС поради висящ съдебен процес. В тази връзка и до 26.06.2015
г. за процесните вземания давност въобще не е текла. Този извод следва от
обстоятелството, че Решение № 599/29.05.2015 г. по гр.д. № 1078/2015 г. по
описа на Пернишкия РС е влязло в сила на 25.06.2015 г., а цитираното постановление е обявено за загубило
сила едва ден по-късно, с приемането на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След датата 26.06.2015 г. нито са предприемани, нито са искани
изпълнителни действия или способи. В тази връзка и съдът приема, че изп.д. №
1385/2014 г. е прекратено по право на 26.06.2017 г. – на основание чл. 433, т.
8 от ГПК, като е без значение дали и кога съдебният
изпълнител е постановил прекратяване на делото. Посоченият извод съдът
възприема, доколкото съгласно цитирания текст /чл. 433, т. 8 от ГПК/ изпълнителното производство се прекратява ако взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Новата
давност за процесните вземания също е започнала да тече, считано от 26.06.2015
г. В тази връзка и към настоящия момент същата е изтекла, доколкото е изминал
период по-дълъг от пет години. По тези съображения и исковете
следва да се приемат за основателни. Само за пълнота следва да се отбележи, че
изводът за основателност на претенциите няма да се промени и ако се приеме, че
последнят момент, когато е прекъсната давността е датата 22.07.2015 г. /датата
на молбата от ищцата за преизчисляване на дължимите от нея суми/ или дори
датата 05.08.2015 г. /датата на експертизата/, доколкото спрямо посочените дати
до настоящия момент отново е изтекъл по-дълъг от петгодишния период.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на делото
такива се дължат само на ищеца.
Ищецът
претендира разноски за държавна такса 56.59 лева, 24 лева такса за копие от
изпълнително дело и разноски в размер на 330 лева – адвокатски хонорар, който
видно от представения договор за правна защита и съдействие е действително заплатен.
Ответното дружество не е направило възражение за прекомерност на същия. В тази
връзка на ищцата следва да бъде присъдена сумата от общо 410.59 лева.
Искането за
разноски на ответника е неоснователно.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Х.В. С. – В., с ЕГН: ********** и
адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ следните суми: сумата от 1133.28 лева /главница/,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 13, находящ се в ****, за периода от 01.02.2011 г. до 30.04.2013
г. вкл; сумата от 165.21 лева – представляваща законна лихва забава на
месечните плащания за периода от 31.03.2011 г. до 23.01.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2014 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски в размер на 116.23 лева, дължимостта
на които суми е призната за установена с Решение № 599/29.05.2015 г. по гр.д. №
1078/2015 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са предмет на изп.д. №
1385/2014 г. по описа на ЧСИ Стилян Бадев, поради погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Х.В. С. – В., с
ЕГН: ********** сумата от общо 410.59 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
След влизане
в сила на решението изисканото за послужване гр.д. № 1078/2015 г. по описа на
Пернишкия РС да се върне на съответния състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.