Р Е Ш Е Н И Е
№І-94 07.08.2019 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на седемнадесети юли през две хиляди и
деветнадесета година, в открито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:
1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Прокурора………….
При
секретаря Ани Ц.,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело №885 по
описа за 2019 година на Бургаски Окръжен съд, за да се произнесе , взе предвид
следното:
Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е
образувано по въззивна жалба от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД
чрез пълномощник Константин Стойчев Белев, против Решение №
841/12.04.2019г., постановено по гр.д.№ 3567/2018г. по описа на БРС, с което са
отхвърлени предявените от въззивника-
ищец искове срещу С.Щ.К. за установяване
дължимостта на парични суми , за които е издадена Заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 9490/2017г. по описа на Рс-Бургас за неизплатени суми по фактури, издадени
в периода от 25.03.2015г. до 25.08.2017г. за ползвани ВиК-услуги за доставена,
отведена и пречистена вода като абонатен № 954135 и като абонатен № 954136 ; присъдена е в полза на БРС д.т. от 100
лева.
В жалбата се твърди, че така постановеното решение е
незаконосъобразно,неправилно и необосновано, моли се отмяната му по съображения
,развити за всяко от паричните задължения, отнасящи се към като абонатен №
954135 и като абонатен № 954136.Твърди
се, че съдът незаконосъобразно отрекъл възникнало право на собственост на
ответника по наследяване за имота, за
който е открита партида с абонатен № 954136; сочи се, че по делото не
било заявено възражение за липса на идентичност между имоти с адм.адрес:
гр.Бургас, ул.“Телериг“№6А и гр.Бургас,кв.“Победа“,ул.“Телериг“№6; ответникът сам декларирал своя постоянен и
настоящ адрес ***.Изложени са съображения и досежно мотивите на съда по
отхвърлената претенция за абонатен №
954135 – че количествата вода по тази партида били определени неправилно , още
повече, че поради липса на монтиран водомер количествата вода били определяни
от оператора служебно, като в тази насока се излагат съображения и аргументи
срещу възприетите от съда мотиви. Моли се допускане на доказателствено искане-
задължаване на Община-Бургас като трето неучастващо в производството лице да
предостави информация за граници и идентификаторите на имотите с адм.адрес гр.Бургас, ул.“Телериг“№6А и
гр.Бургас,кв.“Победа“,ул.“Телериг“№6.
Препис от жалбата е изпратен на ответника
въззиваем чрез назначения му от съда особен представител адв. Т.Ц., която в
законоустановения срок не е депозирала становище по жалбата.
Никоя от страните не заявява
доказателствени искания.
Производството е с
правно основание чл.422 ГПК.
Обжалваното решение е
валидно и процесуално допустимо.
При обсъждане доводите на жалбоподателя и като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, съдът намира от фактическа
и правна страна следното:
Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията
на страните, събраните по делото доказателства и въз основа на приложимите
разпоредби на закона, намира за установено следното:
Предявените пред Районен съд - гр.Бургас искове са с правно
основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Обжалваното решение е валидно, процесуално
допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като въззивният
съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин
ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната
възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях и в отговор на
доводите на жалбоподателя, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира
за необходимо да изложи следното:
Неоснователни са твърденията на
жалбоподателя „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
съдебното решение.
Във връзка със заявени във
въззивната жалба оплаквания и съображения,
въззивната инстанция следва да
отбележи само следното:
Безспорно е установено, че ищцовото
дружество е "ВиК оператор" по
смисъла на чл. 198 от Закона за
водите и предоставя ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане на територията на град Бургас.
Уредбата относно
възникване на договорно отношение между страните се съдържа в Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004г за
условията и реда за присъединяване на потребителите и
използване на водоснабдителните и канализационни системи/ наричана по-долу
Наредбата/.
Отношенията между оператора на ВиК услуги и потребителя възникват въз
основа на договор, сключен между тях за
предоставяне на тези услуги. Съгласно чл. 14 от тази
Наредба, отношенията
между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази
разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната
мрежа при действието на посочената Наредба, като изискванията за съдържанието на договора са
регламентирали в чл. 14 от Наредбата- насрещна страна по този договор, т. нар.
"потребител" не може да бъде всяко лице.
В чл. 3 от Наредбата
изчерпателно са изброени потребителите на ВиК
услуги, а именно: 1/ собственици и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдяваните
имоти и/ или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни води, 2 / собственици или лицата, на които е учредено право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради, етажна собственост
и 3/ собственици и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на
ползване на водоснабдените обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
В пар. 1, ал. 1, т. 2 от ЗРВКУ е дадено легално
определение за понятието ,,потребител".
Посочено е, че потребители
са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги, юридически или физически лица,
собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.
Тук е момента да се посочи, че както
наредбата, така и закона обуславят недвусмисления правен извод, че "
потребител" на ВиК услуга може да
бъде само лице, което е притежател на вещни права.
В тази връзка, следва да се подчертае, че правилно първоинстанционният
съд е констатирал, че по делото не са представени доказателства, че ответникът
е собственик на имот (водоснабден обект), находящ се в гр.Бургас, ул.,,Телериг“
№6А., поради което и няма качеството "потребител".
Неоснователни са доводите на въззивника, че съдът не е обсъдил
представеното по делото писмено доказателство- Справка от АВ за притежаваните
от С.Щ.К. недвижими имоти, както и че по делото не е направено възражение за
липса на идентичност между имоти с административни адреси : ул.,,Телериг“ №6А и
ул..,,Телериг“ №6.
На първо място, представената справка не съдържа информация относно имот
с адрес: ул.,,Телериг“ №6А . В същата е посочено, че С.Щ.К.
е собственик на ½ идеална част от жилищна сграда са площ от 22кв.м,
находяща се в гр.Бургас, ул.,,Телериг“№2, с наложена възбрана върху имота.
Освен това, вещото лице по назначената от районния съд и извършена
съдебно- техническа експертиза, е констатирало, че водоснабдените имоти на
ул.,,Телериг“, с номера №6 и №6А, са
разположени един до друг (,,близнаци“), но са отделни и самостоятелни обекти(с
представен снимков материал). Експертизата не е оспорена от страните.
Не се спори по делото, че въззиваемият е наследник на Шукри
Мехмед Калпакла и в качеството на такъв- собственик на идеални части от наследения
имот, находящ се на ул. .,,Телериг“№6., където е и постоянният и настоящ адрес
на въззиваемия(видно от представените удостоверения, издадени от Община
Бургас).
Важно е да се посочи, че данъчната декларация за притежаваните от лицето
недвижими имоти на територията на РБългария по чл.26 от ЗМДТ е за имота на ул. .,,Телериг“№2,
придобит чрез покупко- продажба през 1995г., като в същата е отразен
адрес:а(местоживеене)***.
Предвид изложеното, настоящият състав изцяло споделя изводите на
първоинстанциония съд, че ответникът няма качеството ,,потребител“, тъй като не
е притежател на вещни права досежно имота на ул.,,Телериг“№6А, с абонатен
№954136, поради което и правилно искът за дължими суми за ВиК услуги по
отношение на процесния имот е отхвърлен
като неоснователен.
Що се отнася до претенцията на въззивното дружество за задължения за водоснабдения
имот, находящ се на ул.,,Телериг“№2, абонатен номер 954135, съдът намира
следното:
Безспорно е по делото, че въззвиникът е собственик на горепосочения имот
и като такъв, има качеството потребител на на ВиК услуга.
С влизането в сила на Наредба№ 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, в пар. 3 е предвидено, че условията и редът,
при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост
на потребителите, се предоставят за
експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите
ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите В и К.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата, получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен
орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост
"общи условия", се определят правата и задълженията на оператора и на
потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл.32,
ал1 от Наредба№4 от 14.09.2004г., услугите
В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица
на оператора или лица, на които това е възложено с договор с оператора, както и
от лица, представители на етажната собственост, отношенията с което също се
уреждат с договор, като съгласно чл. 35, ал. 1 отчитането се извършва
периодично, съгласно посоченото в общите условия, но за не повече от 6 месеца..
Когато количеството вода се
изчислява служебно по Тарифа, след извършване на реален отчет и след отчитане на
показанията на водомерите, количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление.
Важно е да се отбележи, че
отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Изисква се (съгласно
ОУ), отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на
потребителя или негов представител. При невъзможност за отчитане на водомера
поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на друга
инициирана от потребителя уговорка за посещение
на длъжностно лице в удобно и за двете страни време, се счита, че е налице
отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол, подписан от
длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел-чл.35,ал.5 от Наредбата.
В настоящия случай,
доказателства в тази насока, не са представени, поради което относно
начисляването на количество вода за процесните периоди, съдът намира, че са
налице нарушения на процедурата, предвидена в Наредба№4 от 14.09.2004г. и чл.23, ал.5 Общите условия(служебно
начисляване на определено количество вода на абонатите при липса на монтиран
или при неизправен водомер).
В тази връзка са останали недоказани количествата
доставена питейна вода, както и ползването на В и К услуги за процесния имот, също и начина на начисляването им.
Обосновано районният съд не е приел за действително дължими претендираните суми, при
положение, че не е доказано дали отразените количества вода са изразходвани в имота за
процесния период.
Не е установено от
събраните по делото доказателства по категоричен начин, че в действителност в
процесните обекти е имало обитатели и колко са били те, с цел преценка за
правилното начисляване на ползваното количество вода по реда на чл.
39, ал.5 и 6 от Наредбата. Не става ясна методиката за определяне на изразходваното количество
вода и отчитане на потребелението.
Представените в първоинстанционното производство извлечения от
сметка(както и копия на фактури), в качеството им на частен документ не обвързват съда да
приеме, че отразените количества вода са действително доставени и отчетени по
надлежния ред, респективно, че се дължат от
длъжника претендираните суми.
Следва да се отбележи, че заключението по
извършената съдебно- техническа експертиза не е доказателство за наличие на предпоставките
, въз основа на които са определени количествата.
Също така, представените копия от протоколи не се ползват с доказателствена сила за броя на обитателите на съответното
жилище, тъй като те не съдържат какъвто и да било
подпис, който да се счете, че е положен от
абоната или негов представител(още повече, горните са оспорени от ответната страна в първоинстанционото
производство).
В случая се твърди от въззвиното
дружество(ищец), че е дадено предписание на ответника за осигуряване на
измервателен уред и неговото монтиране, но не става ясно, определен ли е срок
за извършване на горното, съответно изтекъл ли е този срок.
Настоящият състав споделя
изводите на първоинстанционния съд, че поради неизпълнение предписанието за
монтиране на водомер, ищцовото дружество е могло да преустанови
водоснабдяването на обектите съгласно чл.41,ал.3,т.8 от Наредбата(,,когато при
неспазване от страна на потребителите на задължения, чието неизпълнение е
определено в общите условия и договора, те са основание за прекратяване на
водоснабдяването“). Вместо това, ищецът е предпочел в продължение на дълъг
период от време да начислява служебно стойност на предоставените услуги, като
не става ясно по какъв начин е формирана- съобразно броя на обитателите и
изразходеното количество.
Всичко изложено
до тук води въззивния съд до извод за
недоказаност на претенцията, чиято основателност е предмет на въззивна
проверка.
При постановяване на решението си, съдът е обвързан
да разреши спора при съобразяване на правилото на чл. 154, ал.1 ГПК
за разпределяне на доказателствената
тежест. В настоящия случай, въззвникът, върху който
лежи доказателствената тежест, не е провел пълно (несъмнено за съда) доказване на обстоятелствата във
връзка, с които претендира размера на процесното вземане.
Не се
установиха материалноправните предпоставки за служебно начисляване на стойност
на В и К услуги в хипотезата на чл.23, ал.5 от ОУ, според която на абонатите се
начислява определено количество при липса на монтиран или при неизправен
водомер. Съответно, не е доказано за имота, находящ се в гр.Бургас,
кв.,,Победа“ ул.,,Телериг“№2, с абонатен номер
954135, какво количество вода е
доставяна и изразходвана или пък да са
ползвани други В и К-услуги, колко са обитателите, поради което правилно районният
съд е отхвърлил установителният иск относно вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК..
Първоинстанционният съд е извършил
правилна и обоснована преценка на мнението на вещото лице по извършената
експертиза, с оглед всички доказателства и обстоятелства по делото, така, както следва от разпоредбите
на чл.202 ГПК и по аргумент от разпоредбата на чл.203 ГПК.
Бургаският
районен съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, изяснил е
същото от фактическа страна, като съобразно събраните доказателства е направил
законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от въззивната
инстанция.
По
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
намира въззивната жалба за неоснователна,
а постановеното от БРС решение за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено с препращане към мотивите на същото по реда на чл.272 ГПК.
Предвид изхода на спора, съдът намира за
неоснователно искането на въззивника в настоящото производство за присъждане на разноски, тъй като такива в
случая не му се следват.
Въз основа на изложените мотиви, Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 841/12.04.2019г., постановено по гр.д.№ 3567/2018г. по описа на РС- Бургас.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/мл.с.