№ 3619
гр. Варна, 21.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100501911 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Д. Н.ич К. срещу Решение № 2246 от
21.06.2023г. по гр.д. № 1551/2023г. по описа на ВРС, 49-ти състав, поправено с Решение №
2900 от 10.08.2023г., с коeто на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН са постановени
мерки за защита от домашно насилие в полза на молителката Е. В. К. с ЕГН **********
срещу извършителя Д. Н.ич К. с ЕГН **********, като въззивникът е задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката; забранено му е да
приближава пострадалото лице Е. В. К. на по-малко от 200 метра за срок от 18 месеца
/считано от датата на постановяване на мярката 21.06.2023г./, както и на основание чл. 5,
ал. 4 от ЗЗДН извършителят е осъден да заплати глоба в размер на по 200 лева.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост, както и постановяване при съществено нарушение на процесуални
правила. Изложени са съображения, че формираните от първоинстанционния съд правни
изводи не почиват на събраните по делото доказателства в съвкупност, а показанията на
единствения свидетел – очевидец на инцидента не са кредитирани, поради субективното
убеждение на съда, че свидетелят „демонстрирал неприязън“ и лошо отношение към
собствената си майка. Последното не се потвърждава от нито едно друго събрано по делото
доказателство. Наведените в молбата за защита фактически твърдения не са доказани по
делото, като от показанията на свидетелите ангажирани от молителката – лекар в Спешна
помощ и полицейски служители не се е установило, същите да са възприели пряко акт на
насилие на ответника спрямо молителката. В показанията си свидетелите описват спокойна
обстановка при пристигането им и дори липса на разменени реплики. Няма други
1
доказателства, освен представената декларация и медицинско свидетелство за охлузвания. В
тази връзка са игнорирани показанията на свидетеля Вадим сочещи на проявената от
молителката агресия спрямо съпруга си, като го удряла и ритала, който от своя страна за да
се защити от атаката на съпругата си е хващал ръцете й и придържайки я към земята
молителката е паднала. Възможността установените в медицинските документи
наранявания да са били получени по този начин не е изследвана от съда. Свидетелят
установява самозащита на баща си и е възприел нападение на майка му над баща му.
Показанията в този смисъл се потвърждават и от съдържанието на подадения от него сигнал
към тел. 112 в момента на сблъсъка между родителите му, а именно, че майка му Е.
нападнала баща му Д., а не обратното. В този смисъл вътрешното убеждение на съда не
кореспондира със събраните по делото доказателства. Ето защо решението е основано на
превратно тълкуване на събитията от 01.02.2023г. от молителката, като в случая липсват
предпоставки за наличие на осъществени спрямо нея актове на домашно насилие. Отправя
искане поради това обжалваното решение да се отмени, като вместо него се постанови
друго, с което молбата за защита да се отхвърли с извод за неоснователност.
В срока и по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е депозирано възражение от Е. К., с което
оспорва доводите в жалбата. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, постановено при отчитане на всички събрани по делото доказателства в
тяхната взаимна връзка. От последните е установено безспорно, че спрямо молителката са
осъществени актове на психическо, емоционално и физическо насилие под формата на
проявена вербална агресия чрез отправяне на обидни епитети, заплахи за саморазправа,
както и физическо посегателство чрез удряне и затискане към земята. Последното е
установено включително и с показанията на свидетеля Вадим – син на страните. От друга
страна съдът е формирал вътрешното си убеждение и на база непосредствените си
впечатления от поведението на страните, а въззивникът с поведението си е нарушавал реда в
съдебната зала в проведените съдебни заседания до излизането си, с прояви на агресивен и
опасен човек. Правилно на следващо място е определен и срокът на действие на мерките с
оглед явната липса на критичност към собственото му поведение от страна на въззивника.
Ето защо отправя искане обжалваното решение да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалби е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК вр. чл. 17, ал. 2 от
ЗЗДН. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
В жалбата са обективирани искания за събиране на доказателства посредством
задължаване на молителката да се яви в съдебно заседание и да отговори на поставени от
другата страна въпроси, както и за задължаване на молителката да се подложи на тест за
наркотици. Исканията са обосновани с твърдения, че неправилно своевременно направените
2
пред първоинстанционния съд доказателствени искания не са били допуснати.
Доказателствените искания са оспорени в отговора на жалбата като неотносими.
За да се произнесе, съдът съобрази следното: доказателствените искания за
задължаване на молителката да се подложи на тест за упойващи вещества, както и да се яви
в съдебно заседание, за да отговори на въпроса „Нападала ли е съпруга си на 01.02.2023г. и
била ли е под въздействие на наркотици или друго упойващи вещества?“ е направено от
процесуалния представител на ответника в хода на второ съдебно заседание, проведено на
21.06.2023г. пред ВРС. Съдът отхвърлил исканията с констатация за неотносимост на
подлежащите на доказване факти към предмета на делото.
ВОС приема, че при това произнасяне не е налице допуснато процесуално нарушение
от първоинстанционния съд, съответно хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Подлежащите на
доказване факти посредством отправените искания за даване на обяснения на молителката
по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК и изследване на въпроса дали същата приема упойващи
вещества са неотносими към релевантните факти, включени в предмета на доказване по
делото. Ето защо исканията в този смисъл следва да се оставят без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 03.10.2023г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
За съдебното заседание да се призове и лицето И. Н. Б. с ЕГН ....., чрез „Т.“ ЕООД по
телефона, което да бъде назначено като преводач на въззивника от и на руски език. Същото
да се впише в списъка на лицата за призоваване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3