РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение, в публично заседание на шестнадесети
януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….
2………………………
при секретаря П.П. и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА т.д. № 217 по описа за 2019
г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба
от Н.В.П., чрез пълномощник, срещу ЗК“***“АД със седалище гр.София, в
която се твърди, че на 30.09.2016 г. в гр.***, на кръстовището на ул.“***“ и
ул.“***“ е възникнало ПТП между л.а. „***“ с рег.№*** и зърнекомбайн „***“ с
рег.№***.От удара са пострадали и впоследствие са починали в болницата в
гр.Плевен водачът на л.а. „***“ Т.П.Д. и пътничката, седяща зад шофьора Д.В.П.
- сестра на ищеца.Ищецът е по-голям брат на Д., която е пътувала в лекия
автомобил-отзад вляво, зад водача.От удара с другото ППС и доколкото
автомобилът е влязъл под хедъра на зърнекомбайна, челен удар, Д. П. е получила
тежка черепно-мозъчна травма, изпаднала в безсъзнание, получила е лицева
травма, полифрагментна импресионна фрактура челно обритално в ляво, фрактура на лява зигоматична кост, множество
прорезни рани на езика, долната уста и гингива, мозъчна контузия и мозъчен
оток, изпаднала е в кома за 9 денонощия, в резултат на което е развила застойна
бронхопневмония, поради недостатъчната, т.е. непълната вентилация на белите
дробове по време на коматизното състояние и продължителната хиповентилация.На
21.11.2016 г. Д. П. е починала в болницата в гр.Плевен.Нейната смърт е в пряка
причинно-следствена връзка от настъпилото ПТП и в частност с развитата застойна
бронхопневмония поради недостатъчната и непълната вентилация на белите дробове,
както и продължителната хиповентилация по време на продължилото 9 денонощия
коматизно състояние на Д..Счита, че вина за настъпване на произшествието,
респективно за смъртта на Д. има водачът на л.а.“***“ Т.П.Д., който е
управлявал същия с превишена и несъобразена скорост за съответния пътен участък,
с повече от 90 км./ч. при максимално разрешена 50 км./ч. и нарушение на
правилата за движение по пътищата.Виновният за процесното ПТП водач подада в
кръга на лицата, чиято отговорност за причинени ниемуществени и имуществени
вреди се покрива от задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, полица №BG/22/116000122750 с период на валидност от 15.01.2016 г. до 14.01.2017 г.,
сключена при застрахователя-ответник.Предявена е пред застрахователя претенция
за получаване на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. п.Позова
се на ТР от 21.06.2018 г. по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според което
братът попада в кръга на лицата, които са създали трайна и дълбока емоционална
връзка с починалата Д. и са били особено близки.Ищецът изживява особено силно и
болезнено смъртта на по-малката си сестра.Това негативно събитие се отразява
изключително неблагоприятно върху неговото емоционално и физическо здраве,
защото те са и близки приятели, емоционално зависими един от друг исилно
свързани, имали са силна емоционална връзка, доверие, привързаност и обич,
помагали са си в ежедневието, вкл. и финансово и са живели заедно, в една къща,
едно домакинство в с.*** от момента на раждането си до момента на смъртта на Д.,
поради което има право да получи обезщетение за претърпените неимуществени
вреди ведно със законната лихва от датат на отказа за доброволно плащане на
обезщетение до окончателното плащане.Позовава се на чл.496, ал.3 и ал.4 КЗ, както и на чл.105 и чл.106 КЗ и
чл.380 КЗ.При образуваната при ответника преписка по щета №0000-1000-01-17-7810
от 02.10.2018 г. ответникът с писмо от 04.10.2018 г. е отказал плащане на обезщетение.Прави се
искане да се постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца обезщетение за немиуществени вреди за причинените му болки и страдания
поради смъртта на сестра му Д. П.а в размер на 80 000 лв. (частично предявен от 110 000
лв.), ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на отказа на застрахователя - 04.10.2018 г.
до окончателното плащане.
За
ответника ЗК“***“АД със седалище гр.София, чрез пълномощник, се изразява
становище да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове
като недоказани по основание и размер, като бъдат присъдени в полза на
дружеството разноски по делото, като се прави възражение за прекомерност по
смисъла на чл.78, ал.5 ГПК на претендираното от ищцовата страна възнаграждение
за процесуално представителство, в случай, че се претендира възнаграждение за
адвокат над установения минимум.
Съдът намира за
установено следното.
Ищецът Н. П. е предявил срещу ответника ЗК“***“АД със
седалище гр.София иск с правно основание чл.432 КЗ, вр. чл.86 ЗЗД с цена на
иска 80 000 лв. (частичен иск от общо 110 000 лв.).
Страните не спорят, че л.а. «***» има сключена застраховка «ГО» в ЗК»***»АД,
полица № BG/22/116000122750,
валидна от 15.01.2016 г. до 14.01.2017 г.
Починалата Д. П.а е сестра на ищеца Н.П., което се
установява от приложеното удостоверение
за съпруг/а и родствени връзки от 15.10.2018 г.
На изясняване подлежат следните обстоятелства: налице ли е виновно
противоправно поведение на водача на л.а. „***“ рег.№*** с оглед на механизма
на ПТП, настъпило на 30.09.2016 г. в гр.***, за настъпване на ПТП и на
посочените в ИМ травми на пострадалата пътничка, съответно за настъпване на
леталния изход при нея, има ли вина за настъпване на същото другият водач на
зърнокомбайн „***“ с рег.№***, който в нарушение на чл.45, ал.1 ППЗДвП не се
е съобразил с реда за преминаване през
кръстовището на ул.“***“ и ул.“***“ в гр.*** и въпреки знак „Б2“ не е спрял и
не е пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил; какъв е вида,
характера и степента на увдрежданията на починалата Д. П.а и възникнали ли са
същите в резултат на ПТП; смъртта на Д. П.а в причинна връзка ли е с
настъпилото на 30.09.2016 г. ПТП; налице ли е особено близка, трайна и дълбока
житейска и емоционална връзка с починалото лице Д. П.а, поради което ищецът е
материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на неговия близък роднина; налице ли е съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на Д. П.а с оглед на своевременно направеното
възражение в отговора на исковата молба от ответника, че тя е пътувала в лекия
автомобил, без да е била надлежно обезопасена с предпазен колан съгласно изискванията на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
За изясняване на спорните по делото обстоятелства са
събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Д. Д., който е управлявал
комбайна, се установява, че е тръгнал за блока и е трябвало да завие наляво,
имало е знак „Стоп“, спрял е на знака, огледал се е няколко пъти, наляво,
надясно и е започнал да завива.Чул е спирачките на лекия автомобил, който се е
движел по главния път в населеното място-***, спрял е комбайна на едно място и
той се е ударил в него.Имал е пълна видимост откъм платното, откъдето е дошъл
лекия автомобил „***“, тъй като е имало дървета, но те са надалече, а и клоните
са били окастрени.Покривът на лекия автомобил е бил премазан, повече откъм
шофьора.Доколкото си спомня само шофьорът е бил с колан.Пострадалото момиче е
било зад шофьора, била е ударена някъде по главата.
От
показанията на свидетеля К. Н. се установява, че е пътувал в лекия автомобил
отпред до шофьора, жена му в дясно, а Д. на задната седалка вляво.Жена му е
видяла комбайна и е викнала „Комбайн“, обърнал се е, ударили са се, станало е
за секунди.Д. се е била навела долу под седалката, изкарали са я от колата,
била е много зле, взели са я от „Бърза помощ“.Мисли, че не е била с колан.
От
показанията на свидетеля И. Я., който познава цялото семейство, тъй като са от
едно село и са били близки през годините, с Д. са съученици, се установява, че
Т., приятел на Д., с когото са имали стабилна връзка, е карал, тя се е возила
заедно с други хора.След катастрофата е в тежко състояние и отиват в болница,
където седи около месец, след което я изписват.След това я е карал на контролен
преглед в неврологията в УМБАЛ, а малко след това тя е починала.След
изписването й от болницата я е виждал почти всеки ден, но тя е била много зле, имала е нужда от постоянни
грижи, ищецът и майка им са се редували, сама не е могла да се гледа на
100%.Тримата са живели почти винаги заедно, но след смъртта на Д. за известно
време са се променили нещата, защото Н. е живял в друго домакинство.Към момента
на катастрофата ищецът не е имал семейство, сега има.Било е тежко, посегнал е
към алкохола и други неща, скарали са се с майка си и се е наложило да поживее
на друго място при приятелката му.Братът и сестрата преди катастрофата са
живели в едно домакинство.Д. е работила като редовна шивачка, работата на ищеца
е била по-непостоянна, разчитали са на Д., майката е инвалид.Ищецът е бил опора
на Д. като по-голям брат, пазел я е, бдял е над нея.Преди катастрофата знае
единствено за гуша, с хормоните.След изписването постоянно е залитала, била е
друг човек и се е оплаквала от болки в гърдите, в главата, кашляла е, с
превръзки е ходела постоянно.Карал е Д. на кнотролен преглед, но след него не е
имало подобрение на състоянието, починала е около 10 дни след
прегледа.Оплакванията са били следствие на травмите от катастрофата.Ищецът се е
променил след смъртта на сестра си, апатия към всички, незаинтересованост,
гледал е да е в нетрезво състояние, пропаднал е доста, употребявал е и
наркотици.
От заключението на ВЛ инж.С. К., което съдът възприема като обективно и
компетентно, се установява, че на 30.09.2016 г.
на ул.“***“, с установен пътен знак преди кръстовище Б3 „Път с
предимство“ в гр.***, обл.Плевен, се е движил л.а. „***“, като скоростта му е
била около 86, 22 км/ч., при максимално разрешена скорост до 50км/ч.Когато
автомобилът се е намирал на около 84,29 метра преди мястото на удара, от ул.“***“,
с установен пътен знак Б2 „Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство“ е
започнал да навлиза зърнокомбайн „***“ с прикачен към него хедер, който е
започнал да извършва ляв завой в посока към с.Д.Л.Когато автомобилът е бил на
около 62, 71 метра преди мястото на удара водачът му е възприел опасността и е
започнал да спира.Когато комбайнът е изминал 2, 20 м. водачът му е възприел
автомобила и е започнал да спира, в този момент автомобилът се е намирал на
около 34,11 метра от мястото на удара.Автомобилът се е ударил с предната си
част и тавана в лявата странична и долна част на хедера на комбайна.
ВЛ е
посочило, че е налице причинно-следствена връзка между поведението на водача на
л.а. „***“ и реализираното ПТП, тъй като е съществувала техническа възможност
водачът на автомобила да предотврати ПТП.Според него, след сравняване на опасната
зона на автомобила с установената скорост - 75,25 метра с разстоянието, в което
се е намирал автомобила от мястото на удара, в момента, в който водачът му е
възприел комбайна и е започнал да спира - 62, 71 метра, то водачът на
автомобила с установената скорост не е могъл да предотврати произшествието чрез
спиране.ВЛ е посочило също така, че след сравняване на опасната зона на
автомобила с 50 км/ч-32,89 метра с разстоянието, на което се е намирал
автомобила от мястото на удара, в момента, в който водачът му е въприел
комбайна и е започнал да спира-62,71 метра, то водачът на автомобила при
движение с 50 км/ ч е могъл да предотврати произшествието чрез спиране.
От
заключението е видно, че Д. П.а се е возила на задната седалка вляво,
непосредствено зад седалката на водача.
ВЛ е
посочило в т.4.17, т.4.18 и т.4.19, в които части заключението е оспорено от
ищцовата страна, че траекторията на движение на тялото на Д. П.а към момента на
удара е било по посоката на ударния импулс - напред вляво и нагоре, като при
тази траектория на движение на тялото на
пострадалата и от описаните увреждания по Д. П.а следва нейната глава да се е
ударила в тавана горе вляво спрямо мястото, където се е намирала, в седалката
пред нея и вероятно в задното ляво стъкло.След удара тялото на пострадалата е
намерено между нейната седалка и седалката на водача.Автомобилът фабрично е
оборудван с предпазни колани на всички места за сядане.Към момента на
произшествието Д. П.а не е била надлежно обезопасена с предпазен колан.Ако
пострадалата е била с такъв при конкретния удар, той не би позволил тялото на
същата да се удари във вътрешността на автомобила и не биха настъпили описаните
увреждания по нейната глава.
От
заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от ВЛ д-р
В., д-р М. и д-р Д., оспорено от ответника, което съдът възприема като
обективно и компетентно, се установява, че в резултат на настъпилото на
30.09.2016 г. ПТП Д. П.а е получила тежки съчетани черепно-мозъчна и
лицево-челюстна травма, съдържаща посочените от тях телесни увреждания.След
произшествието тя е била приета в нервно-хирургично отделение на УМБАЛ-Плевен,
където по спешност са извършени операции с участието на неврохирург, офталмолог
и УНГ.Прехвърлена е в САРИЛ.Поставена е на апаратно/дирижирано дишане до
08.10.2016 г.Медицинската документация дава данни за подобрение, пълно
възстановяване на съзнанието, /излиза от кома/, екстубирана /изваждане на
тръбата, посредством която се е осъществявала изкуствена белодробна
вентилация/, преминава на спонтанно дишане.Според медицинската документация на
27.10.2016 г. е дехоспитализирана в много добро общо състояние.
ВЛ са
посочили, че при всички пациенти с черепно-мозъчни травми, подлежащи на
продължително реанимационно лечение с ИБВ, се развиват усложнения от страна на
различни органи и системи, най-често и почти задължително-белодробни, като са
описани данни за бронхитни промени двустранно и застойни хилусни сенки.Има
изостряне на хиперфункцията на щитовидната жлеза поради пренапрежение при ПТПи
свързаните с него последващи лечения.
ВЛ са
посочили, че няма данни в приложената медицинска документация за здравословното
състояние на Д. след изписването й от болницата, освен анамнестични данни,
отразени в ИЗ №40582: „затруднено дишане от 7 дни, което постепенно се
влошило“.
ВЛ
посочват, че Д. П.а след катастрофата не е развила застойна бронхопневмония.
ВЛ са
посочили относно причината за смъртта на Д. П.а, че предвид писмения отказ на
близките не е извършена медицинска аутопсия, но от осъществената на 21.11.2016
г. фибро-бронхо-скопия описаната стеноза на трахеята не е позволила
преминаването на тръбата и провеждане на венттилация.Причината е предполагаема
и е свързана с продължителанта кома, изкуствената белодробна вентилация и
визуализираната стеноза.
ВЛ са
посочили също така, че между смъртта на Д. и получените от нея в резултат на
процесното ПТП телесни увреждания и настъпилите в резултат на проведеното реанимационно лечение и продължителната
изкуствена белодробна вентилация /ИБВ/ е налице причинно-следствена връзка.
Д. П.а е
изписана на 27.10.2016 г. в задоволително общо състояние, практически нормален
неврологичен статус, с оценка по ГКС-15 т., движи се самостоятелно, свален уретрален
катетър, вторично зарастваща оперативна рана.
ВЛ са
посочили, че е постигнат положителен резултат при редовния прием на Метазол.ТСХ
и ФТ4 са в норма, което е крайната клинична цел на лечението.
Причината
за постъпването й в болницата на 21.11.2016 г. е затруднено дишане от 7 дни,
което е с прогресивно развитие и е довело до влошаване на състоянието.Тя е била
в тежко общо състояние, с изразена периорална цианоза /изразена синя оцветка по
устните/, тахипнея /учестено дишане/, видимо изразен тираж в супраклавикуларни
ямки, югулум и в междуребрията.
ВЛ в
заключението си са посочили, че причината за настъпването на смъртта на Д. П.а
е остра дихателна недостатъчност, развила се в резултат на тежка стеноза на
трахеята.
Няма
данни в представената медицинска документация за явяването й на назначения й на
10.11.2016 г. консултативен преглед.
Съдът
възприема като обективно заключението на ВЛ К. в оспорената му част по т.17-19,
както и заключението на ВЛ доц.д-р Л. в оспорената му част, в която е посочил,
че при поставен предпазен колан уврежданията не биха настъпили или тежестта им
би била по-слаба.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
За да бъде уважен
предявеният осъдителен
иск с правно
основание чл.432 КЗ е
необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено
деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно
застрахователно правоотношение между ответника - застраховател и делинквента по
договор за застраховка „Гражданска отговорност”.Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината
на делинквента се предполага до доказване на противното.
Установи се
наличието на договорно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период,
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
предявения иск.
Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна
връзка от противоправното деяние.Съдът намира, че е налице фактическият състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди.Ищецът е установил наличието на всички елементи от фактическия
състав на чл.432 КЗ.
Относно
оспорването от ответника на твърдението за вина на застрахования в ответното
дружество водач на л.а. „***“ Т. Д. за настъпване на ПТП, то въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
намира, че вина за настъпването на процесното ПТП има същият.От техническа
гледна точка водачът на автомобила е имал възможност да предотврати
произшествието.Той е възприел комбайна и е започнал да спира на 62,71 метра
преди мястото на удара, като се е движел със скорост 86,22 км/ч при установена
за пътния участък 50 км/ч.Опасната зона
на автомобила с установената скорост 86, 22 км/ч е била около 75,25 метра, а с
50 км/ч-32,89 метра.
Неоснователно
е възражението на ответника, че вина за настъпване на ПТП има водачът на
зърнокомбайн „***“ с рег.№***.
Л.а. „***“
се е движил по улица „***“ и наличие на пътен знак Б3 „Път с предимство“ преди
кръстовището.
Зърнокомбайн
„***“ се е движил по ул.“***“ и наличие на пътен знак Б2“Спри, пропусни движещите се по пътя с
предимство“ преди кръстовището.ВЛ К. в т.4.15 от заключението си е посочил, че
ако се приеме, че видимостта на двамата водачи е 130 метра, то следва, че и
двамата водачи са могли да предотвратят произшествието, като причините за ПТП
по този вариант са бездействията на водачите
за предотвратяване на произшествитео чрез спиране.А ако се приеме, че
видимостта е била ограничена от описаните борови дървета, то за този вариант
водачът на комбайна не е могъл да предотврати произшествието.
Въз
основа на гореизложеното не може да се
направи извод, че вина за настъпване на ПТП има водачът на зърнокомбайн
„***“, чиято гражданска отговорност към датата на събитието е застрахована в
ЗД“***“АД, поради което да липсва пасивна материалноправна легитимация на ЗК“***“ и би следвало предявеният иск да се отхвърли
като неоснователен.
Относно
оспорването от ответника на вида, характера и степента на уврежданията на
починалата Д. П.а, както и че същите са възникнали в резултат на ПТП, то от
доказателствата се установява, че в резултат на същото тя е получила тежки съчетани черепно-мозъчна
и лицево-челюстна травма, съдържаща следните увреждания: многофрагментно
импресивно счупване на черепа с хлътване на фрагменти в лявата
челно-теменна-слепоочна област с разместване на фрагментите; избиване надва долни зъба; излив на кръв в
горно-челюстен /максиларен синус; контузия на главен мозък в лява челно-базална
област; излив на кръв под меката мозъчна
обвивка /субарахноидален/; порезни рани на долната устна, езика и венците;
разкъсно-контузна рана на челото в ляво и масивен оток на околните меки тъкани
в челната и слепоочната област; контузия и натъртване на лявата очна ябълка с
кръвонасядане на клепачите и ерозия на роговицата; изместена фрактура на
ябълчната /скулна/ кост в ляво.
От
доказателствата по делото се установява, че преди процесното ПТП тя е имала
Базедова болест, която не е смъртоносна, тъй като такива са само нейните
усложнения, когато тя не се наблюдава и лекува, но тя е била наблюдавана и
лекувана.Въз основа на показанията на свидетеля Янчев съдът приема, че освен
този здравословен проблем, тя не е имала други такива.
От
доказателствата по делото се установява също така, че тя е постъпила в НХК на
УМБАЛ в безсъзнателно състояние и преценка по Глазгоу кома скала (преценяваща състоянието на
нервната система в главния мозък) от 7 точки, което означава, че е в много тежко състояние, 4 т.-
смъртоносно, а 15 т.-здрав.Тази тежка черепно-мозъчна травма е смъртоносна, ако
няма високо специализирано лечение навременно.Налагало се е интубация, защото е
нямала самостоятелно дишане, интубацията от своя страна е довела до
усложнението и появата на стенозата (стесняване) на трахеята, което от своя страна не е позволила преминаването на тръбата
и провеждането на вентилация на 21.11.2016 г.Коматозното състояние при Д. П.а е
продължило около седмица (от 30.09. до 08.10.2016 г.), през което време тя е била на изкуствена белодробна вентилация.При Д. П.а
не е установена застойна пневмония, като няма данни за наличие на пневмония
нито в началото, когато е станало ПТП и е постъпила в болницата, нито след
това.Няма данни за каквато и да е пневмония.
Въз
основа на доказателствата по делото съдът приема, че смъртта на Д. П.а е в
причинна връзка с настъпилото на 30.09.2016 г. ПТП.
В случая съдът
намира, че претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на неговата сестра са установени в производството.Бе
установено, чрез показанията на свидетеля Я., че ищецът и пострадалата са
живеели в едно домакинство, имали са силна емоционална връзка, доверие,
привързаност и обич, помагали са си в ежедневието си, включително и финансово,
живели са заедно, в една къща, в едно домакинство от момента раждането до
момента на смъртта на Д. П.а.Ищецът е изживял особено силно и болезнено смъртта
на по-малката си сестра.
Следва да се
приеме, е доказана особено близка връзка с починалата Д. П.а и действително
претърпени от смъртта й вреди, с оглед на приетото в т.1 на ТР № 1/21.06.2018
г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2016 г., ОСНГТК.
Въз основа на гореизложеното съдът
приема, че искът е доказан по основание.
По размера на претенцията
съдът приема следното.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.Понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението.
За да се определи
справедливо обезщетение, следва да се вземе предвид връзката между ищеца и
пострадалата негова сестра.Установи се, че същите са били в много близки
отношения – живеели са заедно, помагали са си, подкрепяли са се, били са
сплотено семейство.След увреждащото ПТП на 30.09.2016 г. е настъпила внезапна и
коренна промяна в поведението и живота на ищеца, приел е тежко нейната смърт,
проявил е апатия, незаинтересованост към всичко, налице е влошаване на
психическото му и здравословно състояние в резултат на това, включително
посегнал е към алкохола и наркотиците, което е продължило около една година.
Като съобрази
вида, обема и интензитета на търпените от ищеца
болки и страдания съдът намира, че размерът на обезщетението следва да бъде определен на 10 000 лв.
Относно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пътуващата в лекия автомобил Д. П.а
без поставен предпазен колан съдът
намира следното.
Съгласно чл.51,
ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали.
Пострадалата е била „пътник“ по смисъла на
§6, т.26 от ДР на ЗДвП и като такъв с оглед на чл.137а от ЗДвП е следвало да
постави обезопасителния колан, с който лекият автомобил е бил оборудван.Въз
основа на анализа на писмените и гласните доказателства по делото съдът приема,
че Д. П.а е пътувала
в лекия автомобил без поставен предпазен колан.
Само по себе си
нарушението на установените в ЗДвП
правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, водещо до намаляване на дължимото се за
същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово
следствие.В процесния случай от доказателствата по делото се установява, че ако тя е била с поставен
предпазен колан, травмите не биха настъпили или биха били по-леки.
Въз основа на
гореизложеното съдът приема, че възражението на ответника за съпричиняване е
основателно, поради
което съдът приема, че следва да се признае съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата 50%.
Ищецът
претендира лихва за забава върху
главницата от датата *** отказа на застрахователя-04.10.2018 г. до
окончателното плащане.
Съгласно
чл.380, ал.1 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е
длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, което е
сторено от ищеца на 02.10.2018 г.
С писмо
от 04.10.2018 г. ответникът е уведомил ищеца, че е необходимо да представи
посочените в писмото документи, между които е удостоверение за банкова сметка
на Н.П..
Със
становище от 13.11.2018 г. ищецът Н.П. е уведомил застрахователя, че представя
документите, с които се е снабдил по-късно: удостоверение за банкова сметка, ***нието, удостоверение за родствени връзки;
декларация и заповед от директора на МБАЛ-Плевен за освобождаване от аутопсия
на трупа на Д. П.а.
Според чл.380, ал.3 КЗ непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1
има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл. 409.
Съгласно чл.497, ал.1 КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Съдът намира,
че законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде присъдена на ищеца,
считано от 03.01.2019 г., когато е изтекъл тримесечния срок с оглед на чл.496,
ал.1 КЗ (определение № 735/23.12.2019 г. на ВКС по т.д.№
1450/2019 г., ІІ т.о.).
Следва
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от
5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди от смъртта на Д. П.а вследствие на настъпилото на 30.09.2016 г. ПТП,
ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 03.01.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 5 000 лв. до 80
000 лв. (частично предявен от 110 000
лв.), т.е. за сумата от 75 000
лв., както и за заплащане на законната лихва върху главницата от 5 000 лв. за
периода от 04.10.2018 г. до 02.01.2019 г.включително искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
При този изход на
процеса следва на основание чл.78, ал.6 ГПК да бъде осъден ответникът да
заплати в полза на ПлОС държавна такса в размер на 200 лв., както и
разноски за вещи лица в размер на 15 лв. по сметка на ПлРС.
Следва да бъде осъден ответникът на основание чл.38 от ЗА
във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да заплати в полза на адв.В. адвокатско възнаграждение в
размер на 580 лв.
Следва
да бъде осъден ищецът да заплатят на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК във
вр. чл.78, ал.8 ГПК разноски по делото в размер на 1 593.75 лв.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ във вр.с чл.86 ЗЗД ответникът „Застрахователна Компания ***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С, бул.*** № 51 Д, да заплати на ищеца Н.В.П., ЕГН **********, сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на Д. В. П.а –
сестра на ищеца, вследствие на настъпило ПТП на 30.09.2016 г. в гр.***, на
кръстовището на ул.“***“ и ул.“***“, ПТП между л.а. „***“ с рег.№ *** и
зърнекомбайн „***“ с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху главницата от 5 000 лв., считано от
03.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5 000 лв. до предявения
размер от 80 000 лв. (частично предявен от 110 000 лв.), т.е. за 75 000 лв., обезщетение
за неимуществени вреди, както и за законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение от 5 000 лв. за периода от 04.10.2018 г. до
02.01.2019 г. включително като неоснователен.
Осъжда на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответника „Застрахователна Компания ***“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.С***, бул.*** № 51 Д, да заплати по
сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 200 лв., както и
сумата в размер на 15 лв., съставляваща разноски за вещи лица, по сметка на
Плевенски районен съд.
Осъжда ответника
„Застрахователна Компания ***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
бул.*** № 51 Д, да заплати на основание чл.38 от ЗА в полза на адв.П.Й.В., от
Софийска адвокатска колегия, ЕГН **********,***, офис 426, адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв.
Осъжда
на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. чл.78, ал.8 ГПК ищецът Н.В.П., ЕГН **********,
да заплати на ответника „Застрахователна Компания ***“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.София-1407, бул.*** № 51 Д, разноски по делото за
настоящата инстанция в размер на 1 593.75 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд - Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните чрез връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: