Решение по дело №1629/2022 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 605
Дата: 15 декември 2022 г.
Съдия: Нейко Георгиев Нейков
Дело: 20225510101629
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 605
гр. К., 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510101629 по описа за 2022 година
Гражданско дело № 1629/2022 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по
предявен иск от „************“ ЕАД, ЕИК ********* чрез юрисконсулт
Р.С.Ч. против С. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „*********“, №
********* с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК и чл. 79, ал. 1, предл.
1-во ЗЗД с цена на иска 968,88 лева.
Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че на 21.03.22г.
************ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - К. за вземанията си ответника, в
размер на 968,88 лв. Било образувано частно гражданско дело № ***/22г. по
описа на РС-К., по което дело била издадена заповед за изпълнение, като в
определения от съда срок не постъпило възражение от длъжника, а същият
бил призован по реда на чл. 47, ал 5 от ГПК.
Ищецът ************ ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите
общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ************ ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г., влезли в сила на *******г.
Сочи, че на **********г. С. Н. Н. подал заявление-декларация за започване
продажба на електрическа енергия, декларация за достъп до мрежата и
нотариален акт. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и подадените
документи ищцовото дружество поело задължение да снабдява с
електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се в с. К.,
обл.П., индивидуализиращ се с ИТН: *********. За С. Н. Н. бил открит
клиентски номер *********.
Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.
1
18, ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение на задълженията си по общите условия ************ ЕАД
доставило на обекта на С. Н. Н. за периода от ********* г. до *********г.
електроенергия на обща стойност 952.76 лв., която до този момент не била
заплатена от ответника. Поради забава в заплащане на консумираната ел.
енергия ответникът дължал законна лихва в общ размер от 16.12 лв. за
периода от 01.01.2022 г. до 20.03.2022 г. Законна лихва за забава се дължала
за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на
настоящото производство.
Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено
нещо съществуването на вземанията на ************ ЕАД към С. Н. Н. както
следва:
-952,76 лв. (деветстотин петдесет и два лева и седемдесет и шест стотинки),
представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от ********* г. до ********* г.
- обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната
лихва за периода от 01.01.2022 г. до 20.03.2022 г. в размер на 16,12 лв.
(шестнадесет лева и дванадесет ст.)
- законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 21.03.22г., до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира за разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения
особен представител на ответника.
Счита предявената искова молба за допустима, но неоснователна. Оспорва
предявените искове и моли съда да ги отхвърли.
Твърди, че ищецът не пребивавал на адреса, на който се твърдяло в исковата
молба да е доставена електрическа енергия, поради което не е потребявал
такава и не следвало да заплаща претендираните суми.
Моли съда да остави без уважение исковите претенции на ищеца като изцяло
неоснователни и недоказани.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
От приложеното ч.гр.д.№ ***/2022г. по описа на Районен съд- К. се
установява, че по подадено от ищеца заявление е издадена заповед №
***/******** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника С. Н. Н. с ЕГН: ********** , за сумите: 952.76 лв.
(деветстотин петдесет и два лева и 76 ст.)- главница - обезщетение за
забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от
01.01.2022 г. до 20.03.2022 г., в размер на 16.12 лв. (шестнадесет лева и 12
ст.); законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда ********г., до пълното й изплащане и 75,00 лева разноски
по делото, от които 25,00 лева - държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение. Вземането произтича от: стойност на електрическа енергия и
мрежови услуги, доставени за периода от ********* г. до ********* г. на
основание чл. 95а от Закона за енергетиката и § 196 от ПЗР на ЗИД на Закона
за енергетиката (ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Електрическата
енергия и мрежовите услуги са доставени по партидата на С. Н. Н., с
клиентски номер № *********, отнасяща се за обект на потребление: с. К.,
обл.П., ИТН: *********.
2
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК и в срока по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК кредиторът е предявил иска за
установяване съществуването на вземанията по издадената заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника.
От служебна справка в Търговския регистър се установи, че “************”
ЕАД е търговско дружество с предмет на дейност: обществено снабдяване с
електрическа енергия на потребителите и предоставяне на други услуги,
свързани с ел.енергия. От представените заверени копия на Общи условия за
продажба на електрическа енергия на “************” ЕАД, Общи условия на
договорите за продажба на ел.енергия на „ЕВН България
Електроразпределение“ АД и вестник „Дневник“ от 27.05.2008 г. се
установява, че е спазена процедурата и са одобрени от ДКЕВР общите
условия за продажба и цените на ел.енергия на “************” ЕАД.
Видно от нотариален акт за продажба на земеделски имот ********** на
нотариус С.Р., рег.№ *** на НК с район на действие РС-К., ответникът Н. е
придобил 4/6 ид.части от поземлен имот - земя за индивидуално застрояване
– целия застроен и незастроен от **** кв.м., находяща се в село К., община
К., местност „******“, ведно с 4/6 ид.части от построената в имота
„СТОЛОВА“ от *** кв.м. По делото е представен и нотариален акт за
дарение на недвижим имот № ********** на нотариус С.Р., рег.№ *** на НК
с район на действие РС-К. – е придобил 1/6 от същия имот.
По делото е представено Заявление – декларация за започване на продажба на
електрическа енергия , от която е видно, че ответникът Н. е заявил желанието
си да получава електрическа енергия за обект с ИТН ********* за обект
„столова“ в село К., пред ищцовото дружество на **********г. Представена
е и Декларация за достъп до мрежата на клиентски номер ********* за
постоянно захранване от “************” ЕАД в качеството му на краен
снабдител, отново от дата ********** г.
По делото са представени фактура № *********/******** г. на стойност
396,37 лева за отчетен период: ноември 2021 г. и фактура № *********/
11.01.2022 г. на стойност 556,39 лева за отчетен период: декември, 2021 г.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422
вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения месечен срок и е
допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване
съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадената по ч.гр.д. № ***/2022 г. по
описа на РС-К. е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът “************” ЕАД като краен снабдител по чл.98а от ЗЕ /Закона за
енергетиката/ продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни Общи условия. Действащите за процесния период ОУ са одобрени с
решение на ДКЕВР №ОУ-13/10.05.2008 г. и са в влезли в сила на ******* г.
Съгласно чл.35 ал. 1 от ОУ, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. В чл.1, т.4 на ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на
„************” е предвидено, че понятието „клиент” се разбира както в
значението на мрежови клиент, така и в значението на „потребител на
ел.енергия”, като потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо
лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на ЕВН, който ползва ел.енергия за
домакинство. От чл.6, ал.2 от ОУ за продажба на електрическа енергия на
3
“************” ЕАД, следва, че собственикът или титулярът на вещното
право на ползване на имота, при условие, че друго лице го ползва, може да
заяви изрично писмено съгласие пред ЕВН или пред нотариус с нотариална
заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия в
неговия имот за определен срок, но при такъв случай, собственикът е
солидарно отговорен за задълженията на клиента към ЕВН, заедно с лицето,
за което е дал съгласие да бъде потребител. В чл.11, ал.3 от Общите условия
на договорите за продажба на ел.енергия, е регламентирано задължението на
клиента да уведоми писмено ЕВН Електроснабдяване в 30 дневен срок за
всяка промяна, свързана с подадените от него лични данни, адресна
регистрация, промени в собствеността, промени по начина на ползване на
обекта, наложени временни ограничения върху ползването на обекта.
Ищецът „************” ЕАД е изпълнил задължението си да снабдява с ел.
енергия обект, находящ се в село К., обл. П. с ИТН: *********, с клиентски
номер № *********. Ответникът Н., като собственик на имота и "клиент" на
обществения доставчик по силата на подаденото заявление-декларация за
започване на продажба на електрическа енергия и декларация за достъп до
мрежата за обект с ИТН:*********, през процесния период се явява
потребител на доставяната ел. енергия и дължи цената на доставената ел.
енергия в претендирания от ищеца размер.
Съобразно диспозитивната норма на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, при търговска
продажба купувачът е длъжен да плати цената при предаването на стоката
или на документите, които му дават право да я получи, ако не е уговорено
друго. Другото в конкретния случай е предвидено с чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ.
Крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни
общи условия, а с чл. 11, т. 1 от тях абонатът се е задължил да заплаща всички
свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от същите-веднъж
месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за
разпределение. Предвид изложеното от фактическа и правна страна, съдът
приема, че е налице виновно неизпълнение на съществуващо договорно
задължение, по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, от страна на ответника, за
заплащане на цената на доставените електрическа енергия и мрежови услуги,
за периода м. ноември-декември, 2021 г., за което той отговаря.
Не е спорно, а и от доказателствата се установи, че имот, находящ се в село
К., обл. П., с ИТН:********* е електроснабден, с което ищецът е изпълнил
задължението си по чл.7, т.1 от ОУ. Партидата на този имот е открита на
ответника С. Н. Н. с кл. № *********, и доколкото няма данни той да е
изпълнил задължението по чл.11, ал.3 от ОУ, спрямо когото са обвързващи
общите условия на доставчика и доколкото няма данни да е изпълнил
задължението си на клиент/потребител по чл.11, ал.3 от ОУ дължи стойността
на потребената в имота с ИТН:********* електроенергия в периода от
ноември – декември, 2021 г., за което са издадени процесните фактури.
В хода на производството не се доказа ответникът да е заплатил стойността
на потребената в процесния период електроенергия в имота, находящ се в с.
К., обл. П., с ИТН: *********, поради което той дължи заплащане на цената й
в общ размер 952,76 лв., както и лихва за забава в размер на 16,12 лева за
периода от ********* г. до ********* г., както и законна лихва върху
главницата, считано от ******** г. до окончателното изплащане на
вземането.
Предвид изложеното предявените искове са основателни и следва да бъдат
4
уважени.
Относно разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
следва да разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
Предвид изложеното и изхода на спора, ответникът следва да заплати на
ищеца 75,00 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № ***/2022 г.
по описа на РС-К., както и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК направените
в настоящото производство разноски: 75,00 лв. държавна такса; 300,00 лв.
разноски за особен представител и 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с
чл.37 от ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С. Н. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. К., ул. „*********“, № *********, че съществува вземане на
“************” ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. ”*******” ***, за сумите: 952.76 лв. (деветстотин петдесет и два
лева и 76 ст.)- главница; обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на законната лихва за периода от 01.01.2022 г. до 20.03.2022 г., в
размер на 16.12 лв. (шестнадесет лева и 12 ст.); законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда
********г., до пълното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед №
***/******** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА С. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „*********“, №
********* да заплати на “************” ЕАД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.П., ул.”*******” ***, направените по
настоящото делото разноски в размер на 475,00 лв., както и направените по
ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на РС-К. разноски в размер на 75,00 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С.З. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№
***/2022 г. по описа на РС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5