Решение по дело №1359/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 926/13.5.2019г.      Година 2019        Град Варна

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд          четвърти състав

На петнадесети април        Година две хиляди и деветнадесета

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 1359 по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

 

                       

                  

                           

                   Р  Е  Ш  И:

    

 

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0001000/30.10.2018 год. на Началник ОО ”АА” в ГД „АИ“ гр. Варна, с което на В.П.М. е наложено  административно наказание "ГЛОБА" в размер на 2000  на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.

      

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.Варна  по реда на АПК.

 

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

 

 

МОТИВИ:  Производството е образувано по жалба на В.П.М. против НП №23-0001000/30.20.2018 год. на Началник ОО ”АА” в ГД „АИ” Варна, с което му е наложено  административно наказание "ГЛОБА" в размер на 2000  на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.

 С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление или намаляване размера на наложеното наказание. Въззивникът сочи, че не бил осведомен за задължителната подмяна на документите. Прекъснал своята дейност за значителен период от време и при възобновяването й не бил уведомен, че трябва да поднови свидетелството си, поради което започнал работа със старото. Сочи още, че работи от около 7-8 години без да му е съставят нито един акт от този административен орган.

 

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата.

По същество поддържа доводите за отмяна или изменяне на наказателното постановление.

Процесуален представител на въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателното постановление.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 24.08.2018г. служители на ОО“АА“- гр. Варна, сред които св. К., осъществявали пътен контрол в гр. Варна, в района на кв. „Аспарухово“.

Около 15,05 часа установили, че на около 50 метра от спирка „Център“ в посока към центъра на квартала престоява таксиметров автомобил. Автомобила бил оборудван , маркиран и обозначен като работещо такси. Управлявал го въззивникът М..

Изготвена била разпечатка от ЕТАФП на автомобила и било установено, че има извършен превоз за деня.

Въззивника представил на проверяващите документи , но не притежавал валидно удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ за територията на Община Варна. Представено било копие на удостоверение с изтекла валидност - до 30.06.2018г.

 

След като констатирал горното св. К. пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу въззивинка. В съдържанието на акта било описано установеното нарушение и била посочена правна квалификация на същото. В графата за възражения била вписана липсата на такива. Възражения не постъпили и в тридневен срок.

Впоследствие на 30.10.2018г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл. 18 т.5 от Наредба 34 от 06.12.1999г. на МТ и въззивника бил санкциониран на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.

 

Гореизложената фактическа обстановка установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства- показанията на св. К.; пътна книжка, извлечение от ЕУТАФП; копие от УВЛТА ; СУМПС; справка  относно наличието на валидно УВЛТА и др.

Събраните по делото доказателства преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане като по същество е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Началник на Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр.Варна, съгласно заповед на Министъра на транспорта в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на постановлението и  по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Съдът намира, че вмененото във вина на въззивника нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин. Съдът приема, че към момента на проверката жалбоподателя не е притежавал валидно УВЛТА и е бил правилно наказан. В конкретния случай, е безспорно установено, че санкционираният водач  е придобил Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, но същото е била с изтекла валидност около два месеца преди проверката.

Правилно е преценено, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани със ЗАвП, независимо от липсата на реално настъпили щети не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други подобни нарушения, като напротив- значителния период от време от изтичане валидността на притежаваната карта до установяване на нарушението завишава степента на обществена опасност на нарушението. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗАвП и свързаните с него Наредби. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

При определяне на вида и размера на наложената санкция, административно-наказващият орган правилно е определил вида на административното наказание, като правилно е наложил предвидената глоба с императивно определен размер.

Що се отнася до доводите за отмяна на НП, наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:

 

Въззивникът сочи, че не бил осведомен за задължителната подмяна на документите. Прекъснал своята дейност за значителен период от време и при възобновяването й не бил уведомен, че трябва да поднови свидетелството си, поради което започнал работа със старото. Сочи още, че работи от около 7-8 години без да му е съставят нито един акт от този административен орган.

По така възразеното следва единствено да се отбележи, че задължение на въззивника е било да съобрази своето поведение с всички действащи законови изисквания по отношение на развиваната таксиметрова дейност. Като не е сторил това, той сам се е поставил в положение на нарушител и следва да понесе административнонаказателнатга отговорност, предвидена за осъществения състав на административно нарушение.

Въззивникът формулира алтернативно искане за намаляване размера на наложеното наказание.

Съдът , предвид на факта, че наказанието е с императивно определен размер, констатира, че липсва възможност за прецизирането му от наказващия орган и изменянето му при проведеното въззивно производство.

 

Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че  следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: