№ 214
гр. Плевен, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20214430202423 по описа за 2021
година
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
С Наказателно постановление №603/06.12.2021г. на Директора на РДГ-Ловеч на Н.
В. Д., ЕГН********** е наложено на основание чл. 266 ал.1 пр.4вр чл.213 ал.1 предл.4 т.1
от ЗГ от Закона за горите административно наказание - глоба в размер на 150,00 лв, и на
осн.чл 266 ал1 пр.4вр.с чл 213 ,ал1пр.4 т 2 от Закона за горите глоба в размер на 150лв.
Отнети са в полза на държавата:
1.Вещите предмет на нарушението: 2 пр.куб.м. дърва за огрев от видове акация
,бряст и гледичия с пазарна стойност 160лв,на основание чл.20,ал1 от ЗАНН,във вр.чл.273
ал.1 от ЗГ
2.Вещите послужили за извършване на нарушението –
1 брой товорен автомобил „****“*** Д с рег.№ ******* ,с пазарна стойност
1 500лв., на основание чл.20 ал.1 от ЗАНН и чл.273 ал.1 от ЗГ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
жалбоподателят Н. В. Д. който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност в пункт
2, като излага конкретни доводи в жалбата. Предвид горното процесуалният му
представител в лицето на адв.П. Д. в съдебно заседание моли съда да постанови решение, с
което да се отмени атакуваното наказателно постановление в пункт 2, като
незаконосъобразно. Доразвива доводите изложени в жалбата, моли да бъде върнато МПС
товорен автомобил „****“*** Д с рег.№ ****, иззет като средство за извършване на
нарушението. По делото не е представеното доказателство- свидетелство за регистрация
на МПС Част І, от което да е видно на кое лице се води МПС, а и такова лице не е
упоменато никъде в административно наказателната преписка.
Въззиваемата страна от своя страна не изпраща процесуален представител.
1
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с
изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална
възможност за въззивно обжалване.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 23.09.2021 г. в 09:08часа, в землището на с.горна Митрополия ,община Д.Митрополия ,
ул Г.Д.. №1 в качеството си на собственик и водач на товарен автомобил „****“*** Д с рег.
№ *******,извършва транспорт на: 2 пр.куб.м. дърва за огрев от видове акация ,бряст и
гледичия, нарязани и нацепени на дължина 0,30м, без дървесината е да е придружена с
превозен билет и без да е маркирана с контролна горска марка,общинска или
производствена марка според изискванията на Закона за горите.
От показанията на актосъставителят Р се установява че след като получил обаждане
от служител на МВР- Д.Митрополия,че в с. Г.Митрополия е спрян бус **** които е
транспортирал дървесина и е представил превозен билет от предният ден, т.е без превозен
билет и без поставена контролна марка,каквито са изискванията на закона или да е
маркирана поне 30 % от превозваната дървесина. В тази насока са и свидетелските
показания на св. М.Н.,които след като установил че се превозва дървесина без превозен
билет се обадил да уведоми горските към РДГ-Плевен.От разпита и на двамата сивидетели
Н. и М. се установява ,че жалбоподателят е превозвал дървесина без поставена търговска
марка и без билет. Свидетелските показания на И.Р. и М.Н. и М.М. , съдът кредитира
изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по
делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
При извършената цялостна проверка за законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление съдът не установи в хода административно наказателното
производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както
АУАН, така и НП съдържат в цялост всички изискуеми се реквизити съгласно чл.42 от
ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Както акта, така и атакуваното НП са издадени въз основа на годни
доказателствени средства събрани по надлежния ред.
В представеното възражение по констатациите на АУАН в срока по чл.44 от ЗАНН
няма направени конкретни искания за събиране на доказателства, а само са наведени доводи
за неправилност на установените факти. Предвид на това правилно наказващият орган е
издал и НП.
От събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин се
установи описаната в акта, а в последствие и в наказателното постановление фактическа
обстановка, а именно Не са налице основания за прилагане на чл.28 и чл.29 от ЗАНН.
Жалбоподателят е извършил нарушение по чл.213, ал.1, т.1 пр.4 Закона за горите, а именно
превозване без превозен билет на немаркирана дървесина. Законът за горите предвижда два
отделни състава на административни нарушения - съответно по чл. 213, ал.1, т.1 и по чл.213,
ал.1, т.2 и за всяко трябва да се наложи отделно наказание. Ето защо не е нарушено
правилото поп bis in idem.
Съгласно разпоредбата на чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ се забраняват покупко-продажбата и
други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването,
придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна
2
горска марка, съответно с производствена марка.
Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против
жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от
обективна страна състав на административно нарушение по ЗГ, за което жалбоподателя
основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че жалбоподателя е извършил
посочените административни нарушения.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административно наказващият е
взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на
чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и обществената
опасност на този вид административно нарушение, като е наложил минималното
предвидено в правната норма наказание.
Съдът,намира че не са на лице наличие на процесуален порок на производството,
съществен, в степен да обоснове отмяна на НП . Както съставения АУАН, така и издаденото
НП съдържат обстоятелствено предявено извършването на две административни нарушения
на ЗГ, състоящи се в транспортиране от жалбоподателят на посочена дата и място, по
съответен начин, на конкретно описана по количество и вид дървесина, без същата да е
маркирана с контролна горска марка, производствена или общинска марка, както и без
същата да е придружена с превозен билет. Така описаното на първо място е съответно на
установеното по фактите, като основано на доказателствата, събрани по преписката и в хода
на съдебното производството.
Нарушенията се доказват и от изготвената по делото Съдебно оценителна експертиза
,според която след като в присъствието на служители на горското- Иван Кунчев и Цветомир
Методиев и направен оглед на намиращите се иззети дърва за огрев в каросе3рията на
автомобила при прехвърляне на дървата не е установени същите да са с контролна горска
марка върху тях.
На следващо място е изведена правна квалификация по чл. 213, ал. 1, т. 1пр.4 , във
връзка с чл. 266, ал. 1, предл.4 /КГМ/ и чл. 266, ал. 1, предл. 4 /без ПБ/ от ЗГ. Съгласно
текста на чл. 213, ал. 1 пр.4от ЗГ се забранява транспортирането на дървесина без превозен
билет , а чл 213 ал1 т2 не маркирана с контролна горска марка са нарушения на
разпоредбите на ЗГ и подзаконовите актове по неговото прилагане съгласно чл. 266, ал. 1 на
ЗГ е наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Налице са
безспорно две извършени и установени нарушения. Настоящият състав констатира липса
на прецизност на актосъставителя и на наказващия орган, както при формулиране на
обстоятелствените части на двете административни нарушения, така и при тяхното
съответно правно квалифициране, що се отнася до липсата на отделяне на същите в
последователни параграфи, съответно съдържащи обстоятелствата по извършване на всяко
от нарушенията и съответстващата му правна квалификация. Но така установената липса на
прецизност не се е отразила на правото на защита на наказаното лице в такава степен, че да
го препятства да формулира защитната си теза и да изложи съображения срещу вменените
му нарушения. С оглед това настоящия състав намира, че съставения АУАН и издаденото
НП съдържат съставите на две административни нарушения със съответните им правни
квалификации, срещу които именно жалбоподателят е организирал своята защита.
По делото безспорно установен фактът на извършване на двете вменени нарушения,
поради което НП следва да се потвърди в тази му част.Наложените глоби са наложени
справедливо по размер и съответстват на целите на административното наказване заложени
в чл. 12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административно-наказващият е
3
взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на
чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и обществената
опасност на този вид административно нарушение, като е наложил минималното
предвидено в правната норма наказание….Предвид гореизложеното,съдът счита че вдещите
предмет на нарушението : 2 пр.куб.м. дърва за огрев от видове акация ,бряст и гледичия с
пазарна стойност 160лв, иззети на основание чл.20,ал1 от ЗАНН,във вр.чл.273 ал.1 от
ЗГ,следва да се изземат като сумата от продажбата се преведе в Изпълнителна агенция по
горите-София.
Иска се отмяна в пункт 2, където са отнети в полза на държавата вещите послужили за
извършване на нарушението -1 бр. МПС – 1 брой товорен автомобил „****“*** Д с рег.№
******* ,с пазарна стойност 1 500лв., на основание чл.20 ал.1 от ЗАНН и чл.273 ал.1 от ЗГ.
Съдът намира направените възражения по отношения отнемането на товарният
автомобил за основателни по следните мотиви.
Наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52,ал.4 от ЗАНН,като не е
извършил разследване на спорните обстоятелства.
Тежестта на доказване в административно наказателния процес е за наказващият
орган и същият е длъжен, както да изясни всички обстоятелства, касаещи констатираното
нарушение, така и да представи доказателства за тях. Освен изложените съображения за
незаконосъобразност на НП в тази му част следва да се отбележи, че същото не е съобразено
и с разпоредбата на чл.20,ал.4 от ЗАНН, според която отнемането не се допуска, когато
стойността на вещите явно не съответства на характера и на тежестта на
административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.
Категорично в случая стойността на отнетия товарен автомобил е твърде висока и не
съответства на характера и тежестта на констатираното нарушение.
Наказващият орган е записал,че стойността на товарният автомобил е 1500лв, а от
направената Съдебно-оценителна експертиза се установява,че неговата стойност е
6084,00лв
Настоящият съд намира, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно в
тази си част, поради следните съображения: В случая следва да се приложи разпоредбата на
чл.20, ал.4 от ЗАНН. По силата на същата – отнемането по алинеи 1 и 3 не се допуска,
когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на
административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.
Тази разпоредба въвежда забрана за отнемане на вещи, когато тяхната стойност явно
не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. Стойността на
двата кубика дърва е от 90 до 110лв на кубик.
Предвиденото ограничение е в съответствие с принципа за съразмерност между
тежестта на наложеното административно наказание и степента на обществена опасност на
извършеното административно нарушение. Несъобразяване от страна на АНО с
разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН само по себе си е съществено нарушение на
административно производствените правила. Доказателства, че стойността на отнетото
МПС съответства на характера и тежестта на извършеното административно нарушение не
са представени от наказващия орган . Настоящият съд намира, че стойността на товарният
автомобил, значително надхвърля размера на дървата.
Предвид изложеното НП, в частта относно постановеното отнемане на товарният
автомобил като несъответстващо на тежестта и характера на нарушението, следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Вярно е, че разпоредбата на чл.273, ал.1 от Закона за горите изрично предвижда, че
се отнемат в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението,
4
независимо чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или
против волята на собственика им /и тук специалния закон е по различен от общия ЗАНН/.
Съгл. Постановление №2/15.12.1978 г. по н.д. №2 от 1978 г. Пленума на ВС само
“ако в специалния закон липсва съответната разпоредба за отнемане в полза на
държавата, следва да се прилагат чл.20 от ЗАНН и чл.53 от НК, при положение, че са
налице условията за това …”. В случая в ЗГ липсва “съответна разпоредба”, която да
обвързва отнемането на вещи послужили за извършване на нарушението в полза на
държавата с преценката за съответствие на стойността на отнетото с характера на тежестта
на административното нарушение. Такова предвиждане е налице в разпоредбата на чл.20,
ал.4 от ЗАНН и се прилага същата. На осн. чл.46, ал.1 от Закона за нормативните актове,
разпоредбите следва да се прилагат “според точния им смисъл”.
И накрая, що се отнася до съразмерността на тежестта на наказанията, следва да се
има в предвид и чл.49, ал.3 от Хартата на основните права на Европейския съюз /в сила от
01.12.2009 г./ в който се казва “Тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна
спрямо престъплението”, т.е. несъмнено размерът на отнетото в полза на държавата,
наложено за извършено административно нарушение, трябва да е съразмерен на вида,
тежестта и продължителността на нарушението. В този смисъл има богата съдебна
практика,например Решение от 22.10.2013г. на АС гр.Добрич но кас. адм.
дело №458/2013г.
Предвид горното, настоящият съд намери,че НП следва да бъде отменено в частта в
която са отнети вещите, послужили за извършване на нарушението, а именно МПС –1 бр.
МПС – 1 брой товорен автомобил „****“*** Д с рег.№ ******* .
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДА Наказателно постановление №603/06.12.2021г. на Директора на
РДГ-Ловеч на Н. В. Д., ЕГН********** е наложено на основание чл. 266 ал.1 пр.4вр чл.213
ал.1 предл.4 т.1 от ЗГ от Закона за горите административно наказание - глоба в размер на
150,00 лв, и на осн.чл 266 ал1 пр.4вр.с чл 213 ,ал1пр.4 т 2 от Закона за горите глоба в
размер на 150лв. като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТНЕМА Вещите предмет на нарушението : 2 пр.куб.м. дърва за огрев от видове
акация ,бряст и гледичия с пазарна стойност 160лв, иззети на основание чл.20,ал1 от
ЗАНН,във вр.чл.273 ал.1 от ЗГ,като сумата от продажбата се преведе в Изпълнителна
агенция по горите-София.
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №603/06.12.2021г. на Директора на РДГ-
Ловеч в частта, в която на Н. В. Д., ЕГН********** на основание чл.20 ал.1 от ЗАНН и
чл.273 ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите послужили за извършване на
нарушението –.,1 бр. МПС – товорен автомобил „****“*** Д с рег.№ ******* ,с пазарна
стойност 1 500лв като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Плевен в 14-дневен срок
от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5