№ 369
гр. Плевен , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20214430201299 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С наказателно постановление №19-0938-001084 от 17.04.2019г. ***
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен е наложил на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на ИВ. Т. Т. от гр.Плевен, ул. *** административно
наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 6 месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят ИВ. Т. Т., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител -
адв. В., който изразява становище, че при съставяне на акта за установяване
на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно
1
постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и
чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява
съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на процесното
наказателно постановление. Навежда фактически доводи, че жалбоподателят
е управлявал МПС, което е чужда собственост и към датата на нарушението,
не е било възможно същият да е знаел, че управляваният от него автомобил е
с прекратена регистрация, след като самият собственик е бил уведомен едва
месец след тази дата. Моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление.
За въззиваемата страна ОД на МВР - Плевен, не се явява представител и
не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
Серия АA №201591 от 20.03.2019г. за установяване на административно
нарушение, от който е видно, че на същата дата около 08:34 часа в град
Плевен, ул. *** с посока на движение към ул. *** жалбоподателят Т. е
извършил следното: Управлява лек автомобил „***“ с временен рег.№ ***,
без да е регистриран по надлежния ред, видно от Разрешение за временно
движение с номер ***. Изтекъл срок на регистрация на01.11.2018г. Водачът е
запознат, че автомобила е с изтекла регистрация.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител Д. АЛ. Х., чийто показания съдът кредитира изцяло с оглед
тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и
съответствие с приложените по делото писмени доказателства -
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
29.03.2019г., постановено по преписка вх.№В-4127/2019г. на РП-Плевен и
копие на Разрешение за временно движение с временен рег.№ ***. От
показанията на актосъставителя Х. се установява, че на 20.03.2019г. около
08:34 часа в град Плевен, ул. *** с посока на движение към ул. ***
2
жалбоподателят Т. е управлявал лек автомобил „***“ с временен рег.№ *** с
изтекло на 01.11.2018г. Разрешение за временно движение с номер ***. Съдът
кредитира напълно показанията на актосъставителя Х., тъй като неговите
показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички
факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на
автомобила от страна на жалбоподателя Т., който към момента на проверката
е управлявал автомобил с изтекло Разрешение за временно движение. Освен
това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на този свидетел, или да сочат на
наличието на мотив да набеди жалбоподателя Т. в нарушение, което не е
извършил. Още повече, че нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.3 от ЗАНН
има възражение от страна на нарушителя – жалбоподател в настоящото
производство срещу констатацията за управление на автомобила с изтекло
Разрешение за временно движение. Освен това съобразно разпоредбата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай
жалбоподателят Т. не е доказал, че управляваният от него автомобил към
датата на извършената проверка от органа за контрол и регулиране на
движението е бил с валидно Разрешение за временно движение. От
приобщеното като писмено доказателство по делото Разрешение за временно
движение лек автомобил „***“ с временен рег.№ *** се установява, че
жалбоподателят Т. не е нито собственик, нито постоянен ползвател на
автомобила и не е лице, което следва да е запознато по презумпция със срока
на Разрешение за временно движение. Още повече, че автомобилът е имал
Разрешение за временно движение и поставени временни регистрационни
табели.
Във връзка с констатираното нарушение - управление на МПС с
прекратена регистрация е била образувана преписка вх.№В-4127/2019г. по
описа на РП – Плевен, с оглед евентуално извършено престъпление по чл.345
ал.2 от НК. С постановление от 29.03.2019г. прокурор при Районна
прокуратура гр.Плевен е отказал за образува досъдебно производство и
прекратил преписката. Приел е, че е налице хипотезата на чл.9 ал.2 от НК,
тъй като извършеното от Т. деяние поради своята малозначителност е с явно
незначителна степен на обществена опасност..
3
След постановения отказ на Районна прокуратура гр.Плевен,
административнонаказващият орган издал обжалваното НП като възприел
изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.175 ал.3 пр.1
от ЗДвП на ИВ. Т. Т. са наложени административни наказания "глоба" в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
При така приетото за установено незаконосъобразно и необосновано
административнонаказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят ИВ. Т. Т. е извършил нарушение по чл.140 ал.1 предл.1 от
ЗДвП и незаконосъобразно му е наложил административни наказания на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.140, ал.1,
пр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. В разпоредбата на чл. 22 от
Наредба №1-45 от 24.03.2000 година е посочено, че според срока на
валидност регистрацията е постоянна - без срок на валидност, и временна - с
определен срок на валидност над 3 месеца. По делото не е спорно, че
управляваният от жалбоподателя автомобил, е бил регистриран с временни
регистрационни табели с рег.№*** и при проверката на 20.03.2019 г. е
установено, че срокът на временното разрешение за движение на МПС е
изтекъл на 01.11.2018 г. Наличието на подобен документ само по себе си е
доказателство за това, че автомобилът е бил регистриран. Действително
талонът на автомобила с временен регистрационен номер е със срок на
валидност до 01.11..2018 година и към датата на проверката - 20.03.2019
година регистрацията е изтекла. В конкретния случай МПС-то е било
регистрирано с валидно поставени табели на определените за това места, като
задължението за регистрация е имал собственикът на автомобила, който е
различен от жалбоподателя. Видно от приобщеното като писмено
доказателство по делото копие от Разрешение за временно движение,
собственик на управлявания от жалбоподателя автомобил е трето лице - Л.С.
Т.а - Г.. Както в ЗДвП, така и в Наредба №1-45 от 24.03.2000 година за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, с която се определят реда и условията за
4
регистрация, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и
ремаркета, теглени от тях, собственост на български физически и юридически
лица, е налице разпоредба - чл. 27, ал. 4, даваща възможност да се продължи
срока на временните регистрационни табели по искане на собственика на
автомобила. Следователно за жалбоподателя Т., който е управлявал
автомобил, собственост на трето лице, не е съществувало задължение да знае,
за какъв срок са валидни издадените регистрационни табели, нито да поиска
да бъде продължен срока на временните регистрационни табели по реда на
чл. 14- 17 от Наредба №1-45 от 24.03.2000 година, ако са с изтекъл срок на
валидност. След като за жалбоподателя Т., не е съществувало задължение да
знае за какъв срок са валидни поставените табели, нито е имал задължение да
регистрира автомобила, респективно пререгистрира по съответния ред,
жалбоподателят не е имал умисъл да извърши посоченото деяние. В
административнонаказателното производство тежестта на доказване е на
административния орган. От страна на последния не са ангажирани
доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно
наличието на знание у страна на дееца за обстоятелството, че управляваното
от него МПС е с прекратена регистрация. Не е имало и обективни признаци,
от които деецът да си направи този извод, тъй като автомобилът е бил с
регистрационните си табели към датата на проверката. Ето защо съдът счита,
че нарушението, предмет на оспореното НП не е осъществено от субективна
страна. В случая жалбоподателят Т. не се явява нито собственик, нито
постоянен ползвател на автомобила и не е лице, което следва да е запознато
по презумпция със срока на Разрешение за временно движение. Съобразно
разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. Санкционната норма - чл. 175, ал.3 от ЗДвП, която
съдържа в себе си и материално-правните разпоредби, нарушението на които
обуславя налагането на визираното в същата наказание въвежда две хипотези,
при които е възможно налагане на административно наказание на виновно
лице - при управление на МПС което не е регистрирано по надлежния ред или
при управление на МПС, което е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. Всяка една от тези две хипотези съдържа в себе си
5
отделно правило за поведение насочено към водачите на превозни средства,
неизпълнението на което води до осъществяване на отделно административно
нарушение. В конкретния случай в АУАН и в обжалваното наказателно
постановление описанието на нарушението се свежда до това, че на
посочената дата и място жалбоподателят Т. е управлявал лек автомобил с
изтекло Разрешение за временно движение, т.е. описанието на нарушението
от фактическа страна съвпада с предл. 1 на чл. 175, ал.3 от ЗДвП.
Незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е
наложил на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя Т.
административни наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, тъй като жалбоподателят Т. не е знаел, че
управляваният от него автомобил е бил с изтекло Разрешение за временно
движение. Обективните признаци от състава на административното
нарушение на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП изискват наличието на точно
определени обстоятелства, които следва да са били съзнавани от нарушителя
към момента на извършване на вмененото деяние. Жалбоподателят Т. не е
осъществил от субективна страна състава на нарушение по чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП, което нарушение е умишлено. За да е осъществено от субективна
страна е необходимо деецът да е съзнавал, че автомобилът е с изтекло
Разрешение за временно движение и въпреки това да го управлява, като в
конкретния случай, жалбоподателят Т. не е нито собственик на автомобила,
нито е уведомен от настоящия собственик - Л.С. Т.а - Г., че МПС е с изтекло
Разрешение за временно движение, т.е. че автомобилът не е бил регистриран.
Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление относно наложените административни наказания по чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно и необосновано.
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение. В настоящото производство
същият е представляван от адвокат, като за осигурената защита е платен
хонорар от 300 лева. Последното е видно от представения със списъка по чл.
80 ГПК договор за правна защита и оформената в същия разписка. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК
6
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството
жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 20), в
който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв, а също така е представен списък по чл. 80 от ГПК. Тъй като не бе
направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ,
бр. 94 от 2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да
бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-0938-001084 от 17.04.2019г.
на *** сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с което е наложено
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на ИВ. Т. Т. от гр.Плевен, ул. ***
административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
НЕОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Плевен да заплати на основание чл.63 ал.3 от
ЗАНН на жалбоподателя ИВ. Т. Т. направените разноски по делото в размер
на 300лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
7
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8