Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 27.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание
на тринадесети май, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 6978 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 297590/10.12.2019г. изменено в частта
за разноските с Определение № 74294_21.04.2020г. по гр.д. № 57740 по описа за
2018г. на Софийски районен съд, 34-ти състав е отхвърлен иска, предявен с искова молба вх. № 2024380/29.08.2018г.
на Д.И.П., ЕГН ********** с адрес:
гр. София, кв. *******”, ул. „*******, ателие Б 2 и съдебен адрес: адвокат К.К.,***
срещу И.Н.С., ЕГН ********** със
съдебен адрес: адвокат В.К.,***, офис 106 и
Н.З.С., ЕГН **********, със
съдебен адрес:*** с правно основание чл.
109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят всякакви
незаконосъобразни действия, пречещи на ищеца да упражнява собственическите си
права в пълен обем, изразяващи се в ограничаване на достъпа на ищеца да паркира в оградената
от ответниците югоизточна част с площ от 27кв.м. от дворно място в гр. София,
ул. „*******с идентификатор 68134.1977.971 по кадастрална карта на гр. София,
както и да демонтират поставените от тях четири броя антипаркинг устройства,
ограничаващи достъп с автомобил до тази част от дворното пространство , като Д.И.П., ЕГН ********** е осъден да заплати на И.Н.С., ЕГН ********** сумата от 400лв. съдебни разноски, Д.И.П.,
ЕГН **********е осъден да заплати на Н.З.С., ЕГН ********** съдебни разноски
от 400лв.
Срещу така постановено решение е депозирана
въззивна жалба вх.№ 5017424/03.02.2020г. по регистъра на СРС от ищеца Д.И.П., ЕГН ********** в частта, в
която исковете срещу Н.З.С., ЕГН **********
са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че
по делото било установено, че ответникът е оградил процесната част от дворното
място без да има основание за същото. Той бил придобил идеални части от
дворното място, не било извършено разпределение на ползването на същото по реда
на чл. 43, ал. 3 от ЗУТ, а дори и да било направено, то ограждането на
разпределената за ползване част с четири антипаркинг устройства било
недопустимо. С отговора на искова молба ответниците признали, че няма разпределение
на ползването по чл. 32 от ЗС и чл. 40 от ЗУЕС, необосновано СРС приел, че
такова разпределение има. Събраните доказателства не установявали да има такова
разпределение. Предвиждането от инвеститора в проектната документация на 16 бр. паркоместа за паркиране в дворното
място не е акт на разпределението на ползването , а само изпълнение на
законовите изисквания към инвестиционния проект да се осигури място за
паркиране в границите на УПИ съгласно чл. 43 от ЗУТ. На документ касаещ строителство не можело да
се придаде значение на разпределение на ползването, а и към този момент
собственик на дворното място е бил само инвеститора, тоест не може да се
извърши разпределение на ползването.
Неправилно районният съд приел, че незастроената част от дворното място
била в режим на обикновена съсобственост и ползването й може да се
разпредели с договор между
съсобствениците. Не било установено дали земята е обща част към сградата-етажна
собственост, или се притежава в режим на обикновена съсобственост. Необосновано
било прието от СРС че процесната площ е част от свободната площ на дворното
място, която не е необходима за ползването на сградата по предназначение.
Ответникът придобил идеална част от дворното място, а не реална част от него. Претендирал е разноски. Оспорил е претенцията
на въззиваемия за разноски поради прекомерност за горницата над минималния
размер по Наредба №1/2004г.
Въззиваемият-ответник по исковете-
Н.З.С., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че
решението на районния съд е правилно, съответстващо на събраните доказателства.
Посочил е, че в архитектурния проект и в нотариалните актове били предвидени
паркоместата като принадлежност към съответните обекти в сградата, те били
платени от отделните етажни собственици СРС изследвал статута на земята и
извода му за същия бил правилен. Ползването на паркоместата към сградата било
разпределено още с инвестиционния проект и завършването на строежа, с
продажбата на отделните обекти на различни собственици. С покупката на
самостоятелен обект се придобивало и прилежащото паркомясто, цената на което
била включена в продажната цена. Паркоместата съгласно чл. 37, ал. 4, т. 3 от ЗУТ са принадлежност към самостоятелни обекти в сградата, процесните паркоместа
№ 15 и № 16 били принадлежност съответно към апартамент № Б 1 и № Б 2 на
ответника. Разпределението на паркоместата към апартаментите било направено с
инвестиционния проект и това се установявало и от обяснителната записка за
ценообразуването. Това разпределение било задължително да купувачите-етажни
собственици и за последващите приобретатели. Установено било от заключението по
техническата експертиза и от гласните доказателства, че паркоместата са
изпълнени съобразно проекта, че се ползват по предназначение. При проектирането
на сградата задължително следвало да се предвидят места за паркиране за всеки
самостоятелен обект и предвидените паркоместа са принадлежност към съответните
самостоятелни обекти, в нотариалния акт паркомястото се вписва като
принадлежност, което се определяло от строителните книжа. Прехвърлянето на
самостоятелния обект водело до прехвърляне на принадлежностите му – складови
помещения и паркоместа. Претендирал е разноски. Оспорил е претенцията на
въззиваемия за разноски поради прекомерност за горницата над минималния размер
по Наредба №1/2004г
Съдът,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№ 2024380/29.08.2018г., уточнена с молба
от 26.10.2018г. и от 02.02.2021г. на Д.И.П., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, кв. *******, ул. „*******, ателие Б 2 и съдебен адрес: адвокат К.К.,***
срещу И.Н.С., ЕГН ********** със
съдебен адрес: адвокат В.К.,***, офис 106 и
Н.З.С., ЕГН **********, със
съдебен адрес:*** с която е поискал от съда на основание чл. 109 от ЗС да осъди
ответниците да демонтират поставените
четири броя антипаркинг устройства с които блокира достъпа н автомобил в югоизточна част с площ от 27 кв.м. от
дворно място в гр. София, ул. „*******с идентификатор 68134.1977.971 по
кадастрална карта на гр. София. Навел е твърдения, че е собственик по
покупко-продажба по нотариален акт № 75/2009г. на ателие Б2 в сграда в гр. София, кв. *******, ул. „*******заедно
с припадащите му се 8,55% от идеалните части от общите части на сградата,
построена в поземлен имот с идентификатор 68134.1977.971 по кадастралната карта
и регистри на гр. София Посочил е, че с покупко-продажба по нотариален акт №
84/2011г. придобил и 12,10% идеални части от поземлен имот с
идентификатор 68134.1977.971 по кадастралната карта и регистри на гр.
София, а с покупко-продабжа по нотариален акт № 165/2014г. придобил и
собствеността върху мазе № 2 и мазе № 3 в сградата, както и още 0,79% ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 68134.1977.971 по кадастралната карта и регистри на гр. София
, които според записаното в нотариалния акт съответствали на паркомясто № 6 с площ от 11,85кв.м. Ответниците били собственици
на други самостоятелни обекти в сградата, както и съответно на 5,19% ид.ч. от
дворното място-И.С. и 6,56% от дворното
място-Н.С.. Ищецът паркирал автомобила си в дворното място на незаети от други
автомобили места, паркирал и в югоизточната част на дворното място, но от
средата на 2017г. ответниците оспорили правото му да паркира в югоизточната
част от дворното място, твърдейки че те били купили тази част – паркомясто № 15
и № 16, и само те имали право да паркират там, през април 2018г. монтирали и 4
бр. заключващи се антипаркинг устройства, които препятствали достъпа на ищеца
до процесната част от дворното място. С тези действия ответниците препятствали
възможността на ищеца да упражнява в пълнота правото си на собственост върху
идеални части от дворното място. Не било разпределено ползването на дворното
място и всеки собственик на имот в сградата имал право да паркира в дворното
място свободно. Претендирал е разноски.
Ответниците И.Н.С., ЕГН ********** и Н.З.С.,
ЕГН **********са оспорили иска. Навели са
твърдения, че ползването на
дворното място не било разпределено по реда на чл. 32 от ЗС, нито по чл. 40 от ЗУЕС и делото било преждевременно заведено от
ищеца. Н.С. бил придобил с
покупко-продажба по нотариален акт № 2/2010г. апартамент Б 2 в сградата и, заедно със 7,45% ид.ч. от общите части
на сградата и заедно с 5,47% ид.ч. от дворното място в което е построена-УПИ
І-972,кв. 92 , както и 1,09% ид.ч. от дворното място ,
съответстващо на паркомясто № 16 със застроена площ от 16,49кв.м. И.С. била
придобила с покупко-продажба по нотариален акт № 2/2010г. апартамент Б 1 в сградата и, заедно с 5,57% ид.ч. от общите части
на сградата и заедно с 4,09% ид.ч. от дворното място в което е построена-УПИ
І-972,кв. 92 , както и 1,10% ид.ч. от дворното място ,
съответстващо на паркомясто № 15 със застроена площ от 16,57кв.м. Тези
паркоместа съгласно чл. 37, ал. 4 от ЗУТ били принадлежност към самостоятелните
им обекти в сградата, същите били предвидени за такива с инвестиционния проект,
с който било направено от строителя разпределението на ползването на дворното
място. Ищецът със закупуването на своя имот се бил съгласил с архитектурния проект, приложен към нотариалния
акт - както с ползването на дворното
място за паркиране, така и с броя на паркоместата и местоположението им,
разпределението им към съответните обекти. Така направеното разпределение на
ползването било задължително за приобретателите на имоти в сградата.
Съответната идеална част от дворното място можела да се прехвърли от
собственика й без да е нужно съгласие на останали етажни собственици.
Поведението на ответниците по монтирането на антипаркинг колчетата не било
неоснователно действие, препятстващо ищеца да упражнява своето право, защото
ищецът не бил собственик на процесните две паркоместа и нямал защитимо право
върху тях. Претендирали са разноски.
С определение от 16.07.2019г. районният съд е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е собственик
на ателие № Б2в сграда в гр. София, кв. *******, ул. „*******заедно с
припадащите му се 8,55% от идеалните части от общите части на сградата,
построена в поземлен имот с идентификатор 68134.1977.971 по кадастралната карта
и регистри на гр. София, складови помещения
мазе № 2 и мазе № 3 в сградата,
12,89% ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1977.971 по
кадастралната карта и регистри на гр. София , ; ответникът Н.С. е собственик на
апартамент № Б2 в сградата, И.С. е
собственик на апартамент № Б1 в
сградата.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален
акт № 75/21.08.2009г. нот.дело № 67/2009г., съставен от нотариус Ж.Д., рег. №
328 на нот.К., носещ подпис за страните и за нотариус, съгласно който „Б.И.”ООД
е продало на ищеца Д.И.П. право на
строеж за изграждането на ателие Б2 в сграда в гр. София, кв. *******, ул.
„*******на който се припадат 8,55% от
идеалните части от общите части на сградата която ще се изгради в УПИ І-971,
като купувачът е възложил на продавача да изгради апартамента и цялата сграда
по архитектурен инвестиционен проект от
25.07.2008г. с екзекутиви към него, одобрен на 23.04.2009г. и разрешение за
строеж от 31.07.2008г, нотариален акт №
32/2008г. за учредяване на право на строеж на сграда и места, които са представен към съставянето на нотариалния акт.
По делото е
приет неоспорен от страните нотариален акт № 84/01.12.2011г. нот.дело №
78/2011г., съставен от нотариус Ж.Д., рег. № 328 на нот.К., носещ подпис за
страните и за нотариус, съгласно който „Б.И.”ООД е продало на Д.И.П. 12,10%
идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.1977.971 по
кадастралната карта и регистри на гр. София, УПИ І-971, кв. 92, като дворното място е обща част на построената в
него жилищна сграда с два входа, съгласно
архитектурен инвестиционен проект от 25.07.2008г. с екзекутиви към него,
одобрен на 23.04.2009г и продаваните
12,10% ид.ч. се продават на П. като собственик на ателие Б2 в сградата по нот.акт № 75/2009г.
Като документи са описани освен архитектурния проект и нотариален акт №
32/2008г. за учредяване на право на строеж за сграда с пракоместа и нотариален акт № 73/21.08.2009г. за продажба на
идеални части от правото на собственост върху дворното място.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален
акт № 165/04.08.2014г. нот.дело № 337/2014г., съставен от помощник нотариус С.Б.по
заместване при нотариус рег. № 609 на Нот.К., носещ подпис за страните и за помощник-нотариус,
съгласно който „Б.И.”ООД е продало на Д.И.П. мазе № 2 и мазе № 3 в сградата в гр. София, кв. *******, ул. ********,;
0,79% ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 68134.1977.971 по кадастралната карта и регистри на гр. София
, които съответстват на паркомясто № 6 с площ от 11,85кв.м.
и продаваните складови помещения и
ид.ч. се продават на П. като собственик на
ателие Б2 в сградата, на идеални части от сградата и от дворното
място.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален
акт № 2/02.09.2010г., съставен от нотариус Ц.С., рег. № 030 на Нот.К., носещ подпис за страните и за
нотариус, съгласно който „Б.И.”ООД е продало на
Н.З.С. изграден на груб строеж
апартамент Б2 в сграда в гр. София, кв. *******, ул. „*******ведно със
7,45% от идеалните части от общите части на сградата и с 5,74% ид.ч. от дворното място в което е построена сградата – УПИ
І-971,кв. 92, както и 1,09% ид.ч. от дворното
място в което е построена сградата – УПИ І-971,кв. 92 съответстващи на паркомясто № 16 със застроена площ от
16,49кв.м.. Като документ при съставянето на нотариалния акт е описан одобрен архитектурен инвестиционен проект от
25.07.2008г. с екзекутиви към него, одобрен на 23.04.2009г. и разрешение за
строеж от 31.07.2008г.; удостоверение за завършен груб строеж на сградата от 14.10.2009г., издадено от СО, район
Витоша.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален
акт № 7/18.06.2010г., съставен от нотариус Ц.С., рег. № 030 на Нот.К., носещ подпис за страните и за
нотариус, съгласно който „Б.И.”ООД е продало на
И.Н.С. изграден на груб строеж
апартамент Б1 в сграда в гр. София, кв. *******, ул. „*******ведно с 5,57%
от идеалните части от общите части на сградата и с 4,09% ид.ч. от дворното място в което е построена сградата – УПИ
І-971,кв. 92, както и 1,10% ид.ч. от
дворното място в което е построена сградата – УПИ І-971,кв. 92
съответстващи на паркомясто № 15 със
застроена площ от 16,50кв.м.. Като документ при съставянето на нотариалния акт
е описан одобрен архитектурен
инвестиционен проект от 25.07.2008г. с екзекутиви към него, одобрен на
23.04.2009г. и разрешение за строеж от 31-07.2008г., удостоверение за
завършен груб строеж от 14.10.2009г.,
издадено от СО, район Витоша.
Приети са части от одобрени на 23.04.2009г. технически
проект, проект за вертикално планиране
за сградата в УПИ І -971, кв. 92 в гр. София на които в дворното място са показани 16 бр.
паркоместа.
Приета е обяснителна записка към архитектурния
проект, съгласно която за всеки апартамент
в процесната сграда е предвидено складово помещение и паркомясто.
Приети са ценообразувание за
земята и за сградата, съгласно които 100% от идеалните части от сградата
и от дворното място са разпределени като прилежащи към самостоятелни
апартаменти е ателието в сградата, те са общо 16 самостоятелни обекти, толкова
са и паркоместата.
Разпитан по делото св. Р.В.е заявила, че от 2011г. до края на 2018г. живяла в ищеца на
съпружески начала в неговия апартамент в гр. София, ул. ********, който вече не
бил негов, това бил апартамент № А0, който бил подземен, това било ателие и
доколкото знае се водел с № А0. Това ателие бил на нивото на земята , нямало
стълби към него, от него директно се излизало на двора към него, който двор бил
принадлежност към ателието, другите нямали достъп до него, всяко ателие в
сградата си имало такъв малък двор, там не можело да се паркира автомобил. Пред
терасата на ателието не можело да се паркира, нямало достъп до двора оттам. Ответниците и М.живеели над ателието - в
апартамент Б1, апартамент Б2 бил техен, но необитаем. В дворното място имало
10-15 паркоместа, ищецът паркирал там автомобила си. Заявила е, че между ищеца
и ответниците възникнал конфликт през лятото на 2017г., тогава свидетелят и
ищеца се върнали от почивка и ищецът паркирал на обичайното място, но М.и И.С.
им звъннали на вратата и им казали, че не може да паркират повече там, защото
тези паркоместа били техни. Спор имало и на 08.03.2018г между свидетеля и Н.С., а в
последствие и с М., тогава приятелка на свидетеля й била дошла на гости и
паркирала автомобила си на място, което ответниците твърдели че е тяхно. В
последствие през април 2018г. фирма поставила заграждение на тези места - антипаркинг
устройства и колчета, към ноември 2018г. още имало такова заграждане с
антипаркинг устройства, това било последния момент, в който свидетелят посетила
имота. В заграденото място виждала да паркират два автомобила, единият го
управлявала М., а другият го управлявали ответниците. Не знаела дали към ателие № А0 имало паркомясто. Този апартамент
бил продаден 2019г., не знаела дали е продаден заедно с паркомясто. Извън
сградата и паркоместата нямало свободно място в двора за разходка. Нямало
решение на ОС на ЕС за разпределение на ползването на терена извън паркоместата,
в което да е участвал ищеца.
Разпитан по делото св. С.С.е заявила, че познава страните по делото, ищецът живеел в
гр.София, ул. ********, ателие № Б1, ответникът Н.С. живеел в Италия, когато се
връщал в България живеел на бул. „България”. Ответникът И.С. живеела в ж.к „Левски
Г”, свидетелят живеела на ул. *********, кв.******* отдавна, имала много
приятели в квартала. Посочила е, че многократно посещавала сградата в гр.София,
ул. ********, за последно била на 09.10.2019г.,
там в апартамент № Б1 живеела дъщерята на свидетеля – М.П., тя паркирала
автомобила си на паркомясто № 16 , намиращо се срещу апартамента й. Посочила е,
че сградата нямало двор за живущите, такива малки дворчета имали ателиетата в задната
част. Паркоместата били общо 16бр., като само № 15 и № 16 били ориентирани „…хоризонтално..“ на сградата, останалите били
„…вертикални…“ на сградата. Всеки апартамент и ателие в сградата имали паркоместа
и всеки собственик знаел кое е неговото, защото било посочено в нотариалния
акт. През 2016г възникнал конфликт за
паркоместа 15,16, тогава дъщерята на свидетеля започнала ремонт на апартаментите
на ответниците и да паркира тя и работниците автомобилите на тези места. Преди
това нямали отношение към тези
паркоместа. Ищецът и приятелката му настоявали те да паркират на паркоместа
15,16, защото открай време те паркирали там, в присъствието на свидетеля
заявил, че адвокат му бил обяснил, че
може са паркира където си поиска. М.показала на ищеца скица за разпределението
на паркоместата, но ищецът отказал да се съобрази. За апартамента на ищеца
предвиденото паркомясто било № 6. Паркоместата нямали номерация, не били
заградени, но били обозначени с маркировка на земята от № 1 до № 14. Само за
паркоместа 15 и 16 нямало такова обозначение, защото там бил излят бетон и
такава обозначение не можело да се постави. В края на 2017г. - началото на
2018г. Н.С. поставил мобилни паркотела, които се сваляли-по две на всяко
паркомясто 15 и 16 и така останалите автомобили не можели да паркират там. Бил
поставени и колчета, но те били на общинска земя-на тротоара, и по предписание
на общината били премахнати през 2017г.В момента и други съседи си били поставили
антипаркинг устройства на техните паркоместа.
С прието по делото неоспорено от страните
заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с
документите по делото, кадастрални карта и регистри, оглед на място е посочило,
че свободната от застрояване площ от дворното място е 560,05кв.м., по
архитектурен проект са изобразени 16 бр. паркоместа и те са на площ от общо
214,47кв.м. , тоест общо 14,20% ид.ч. от дворното място между паркоместа 15 и
16 и озеленената тревна ивица покрай ул.
„Христина Морфова” имало монтирани общо 4 бр. антипаркинг устройства, тези
устройства ограничавали достъпа до паркоместата № 15 и № 16, намиращи се в
южния ъгъл на дворното място и разположени между югозападна фасада на сграда и
външна регулационна линия към ул. „Христина Морфова” с площ на двете паркоместа
от 33,03кв.м., които са 2,19% ид.ч. от общите части на дворното място. Имало поставени
по време на огледа такива устройства и пред паркоместа №№ 2,3,4,5 и те
ограничавали достъпа до тези паркоместа. Посочило е, че по архитектурния проект
и ценообразуването 16-те паркоместа са предвидени и реализирани като
самостоятелни обекти, които към момента принадлежали на различните собственици на апартаменти и
ателиета в сградата. Паркоместа № 15 и № 16 били предвидени и оформени по
архитектурния проект, но на място нямало разчертаване и номериране за тях върху настилката. Тези две паркоместа
били описани с площ и граници по нотариалните актове на ответниците като
отделни обекти на собственост, площта им и припадащия им се дял от ид.ч. от
дворното място била посочени и в таблицата за ценообразуване. На място
паркоместата били изпълнени съобразно проекта – с бетонова настилка, обрамчена
с тревна ивица и нисък бордюр откъм ул. „Христина Морфова”, видимо активно се
ползвали по предназначение, паркоместа 15 и 16 били предвидени за паркиране
успоредно на сградата. В проекта и в нотариалните актове паркоместата били
описани като отделни обекти на собственост и затова била посочила, че са
такива. Описанието по нотариалните актове съответствало на архитектурния проект.
За ателието на ищеца било предвидено паркомясто, конкретно кое е то било посочено
било в нотариалния акт на ищеца, приет по делото.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен
от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо.
По
правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 109 от ЗС .
При така предявените искове в тежест на ищеца е да
докаже, че е собственик на ателието в
сградата на основанието посочено в исковата молба – договор за
покупко-продажба, че ответникът С. е поставил и поддържа антипаркинг устройства
в дворното място, в което е построена сградата и така препятства упражняването
на правата на ищеца върху собствения му имот.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е да установи по
делото, че поставените от него анти-паркинг устройства ограничават ползването
само на разпределените за ползване
паркоместа от собствениците на апартаменти Б1 и Б2.
По делото не се спори, а и се установява от приетите по делото неоспорени от страните нотариални
актове, че ищецът е собственик на ателие № Б2 в
сграда в гр. София, кв. *******, ул. „*******заедно с припадащите му се 8,55%
от идеалните части от общите части на сградата, построена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1977.971 по кадастралната карта и регистри на гр. София,
складови помещения мазе № 2 и мазе № 3 в
сградата, заедно с 12,89% ид.ч. от
поземления имот с идентификатор 68134.1977.971, че ответникът Н.С. е
собственик на апартамент № Б2 в
сградата, а И.С. е собственик на апартамент
№ Б1 в сградата заедно с идеални части от общите части на сградата и от
дворното място, в което е построена.
По делото не се спори, а и се установява от събраните по делото гласни
доказателства, заключение по съдебно-техническата експертиза, че през пролетта на
2018г. ответникът Н.С. е монтирал общо 4 бр. антипаркинг устройства, които ограничават достъпа до паркоместа № 15
и № 16 по архитектурния проект от 2009г., намиращи се в южния ъгъл на дворното
място в което е построена сградата на ул. „*******и които паркоместа са
разположени между югозападна фасада на сградата и външна регулационна линия към
ул. „Христина Морфова” с площ на двете паркоместа от 33,03кв.м., които са 2,19%
ид.ч. от общите части на дворното място, тези антипаркинг устройства не са
премахнати и до момента.
Спорни въпроси по делото са дали с това поведение ответникът С. е
препятствал ищеца да упражнява правата си върху собствения му имот, дали
паркоместа 15 и 16 са прилежаща част към
собствените на Н.С. апартамент № Б 2 и на собствения на И.С. апартамент № Б1 в
сградата, а ако не са - дали има разпределяне на ползването на дворното място,
съгласно което тези паркоместа да се предоставени за ползване на С..
Неоснователни са доводите на въззивника,
че ответникът бил признал, че няма разпределение на ползването на паркоместата.
Действително с отговора на исковата молба при твърденията си за недопустимост
на производството ищецът е посочил, че разпределение по чл. 32 от ЗС и чл. 40
от ЗУЕС няма. В изложението си по основателността на исковете в отговора на исковата молба а и
последователно по делото с писмени и устни изявления ответникът е твърдял, че
право да ползва процесните паркоместа имат той и И.С., защото те били разпределени
за ползване от собствениците на апартаменти Б1 и Б2 още с архитектурния проект.
При така наведените твърдения, изявленията в началото на отговора на исковата
молба остават изолирани, а и представляват по-скоро правна квалификация , а не твърдения
за конкретни факти, поради което правилно районният съд е приел за спорно по
делото обстоятелството дали има разпределение на ползването на процесните
паркоместа.
Съгласно чл. 23 от ЗКИР
недвижимите имоти могат да бъдат поземлен имот; сграда, съоръжение на
техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект; самостоятелен обект в сграда
или в съоръжение на техническата инфраструктура. Тази разпоредба на ЗКИР вр. с чл. 38, чл. 40 от ЗУТ вр. с чл. 98 от Наредба № 7/22.112.2003г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони /Наредба № 7/ изрично посочва кои са възможните самостоятелни
обекти в една сграда. Това са: жилище - чл.
40 ЗУТ, чл. 110 от Наредба №7, ателие
- чл.
38 ЗУТ , а съгласно чл. 38 от ЗУТ вр. с чл. 98 от и чл.102 от Наредба № 7 - офиси,
кабинет за индивидуална и творческа дейност, магазини, аптеки и кабинети за
здравни нужди и гаражи. Изчерпателното изброяване на законодателя не
позволява извод, че паркомясто може да бъде самостоятелен обект на вещно право. Основните
качества на вещта, за да се приеме, че може да е самостоятелен обект на вещно
право, са
телесност и отграниченост от останалите вещи, но
и съответствие с минималните изисквания за съответната вещ, поставени от
законодателя /напр. за площ, лице на парцели и други/. Паркоместата, когато са
отредени на свободните площи на терена, върху който е построена сградата, не са самостоятелна вещ защото не попадат в нито една
от хипотезите на горепосочените разпоредби. Дворното място, върху което е
изградена сградата, в която различни етажи или части от тях принадлежат на
различни собственици, е обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС. Такава част ще е и незастроеното със сградата дворно
място, ако всеки собственик на отделен имот в сградата притежава идеална част
от дворното място, в което е построена. Общите
части се придобиват като прилежащи към обекта, който има самостоятелен статут и
е предмет на прехвърлителната сделка. ЗУТ установява изрично изискване за
предвиждането на паркоместа в границите на урегулирания поземлен имот, като обслужващи обекти –
чл. 43, ал. 1 от ЗУТ. Режимът, който се прилага по отношение на тези несамостоятелни обекти е
такъв на допълващо застрояване – Раздел
VII на ЗУТ. Местата за паркиране и/или
гариране ЗУТ определя
като такива с несамостоятелно,
спомагателно и обслужващо значение. С измененията
на чл. 37 и чл. 43 от ЗУТ от ДВ, бр. 101/2015г. на паркоместата е
придадено качество на прилежащи към конкретен самостоятелен обект и за тези
които са в дворно място – обща част на
сграда - ЕС за ползването им се изисква решението на ОС на ЕС. До измененията
от ДВ бр. 101/2015г. паркоместата нямат такъв статут. В
подкрепа на този извод е систематичното място на
разпоредбата на чл. 43 от ЗУТ, Раздел VII – Допълващо застрояване. За новите сгради необходимите
места за паркиране се осигуряват задължително в границите на УПИ, в който е построена сградата, но тези места дори да са наименувани паркоместа и да са описани като
площ и граници не са самостоятелен обект на собственост. ( В този
смисъл Решение № 46/07.03.2018г. по гр.д. № 2489/2017г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 171/08.08.2014 г. по
гр. д. № 4175/2013 г., IV Г.О. на ВКС; Решение № 189/06.01.2015 г. по
гр. д. № 2640/2014 г., I-во Г.О. на ВКС). При така възприето съдът приема, че в случая паркоместата не могат да се
разглеждат като вещ, годна да бъде обект на право на собственост. Те са част от дворното място и по отношение на тях съсобственици му имат право да ги ползват
съобразно предназначението им и да не препятсват упражняването на правата на
останалите собственици. В хипотеза, в която
ползването на съсобствената вещ е разпределено съсобствениците следва да се
съобразят с постигнатото съглашение за същото.
В конкретния случай
съдът приема, че по делото не е установено поведението на ответника да е
препятствало ищеца да упражнява собственическите си права върху притежавания от него имот, включително и идеални
части от дворното място. По делото не се спори, а и се установява от приетите
нотариални актове, че „Б.И.”ООД е придобило правото на строеж върху УПИ І-971,
кв. 92 за изграждане на жилищна сграда с паркоместа по одобрен на 23.04.2009г.
проект, че сградата е изградена на груб
строеж на 14.10.2009г., че идеални части от дворното място Б.И.”ООД е придобило
на 21.08.2009г. Действително, по делото не са приети документите, установяващи
тези обстоятелства. Нотариален акт № 73/2009г., нотариален акт № 32/2008г.,
удостоверението от СО от 2009г. не са представени по делото. Те обаче са
описани в приетите по делото нотариални актове, страните по делото са страни по
сделките по тези нотариални актове, били
са запознати с тези документи, горепосочените обстоятелства не се оспорват по делото и съдът ги приема за установени по
делото. За този извод съдът съобрази и че констатациите на нотариусите по тези
документи са официални удостоверителни
документи и обвързват съда с материална доказателствена сила, която не е
опровергана по делото. При така възприето съдът приема за установено, че ищецът
е придобил собствеността върху ателие Б 2 в сградата на 14.10.2009г., когато сградата е била изградена на ниво груб строеж
и когато учреденото на ищеца с нотариалния акт
№ 75/2009г. се е трансформирало в право на собственост върху този имот.
Към този момент ищецът не е придобил
идеални части от правото на собственост върху дворното място, поради което и незастроената част от дворното място
не е била обща част на сградата. Установява се от приетите по делото нотариални
актове № 2/2010г. и № 7/2010г., че 18.06.2010г.
И.С. е придобила собствеността върху апартамент Б1 с идеални
части от сградата и от дворното място, включително и тези за които е
отредено парокмясто 15 по проекта от
2009г., а на 02.09.2010г. Н.С. е
придобил собствеността върху апартамент Б2 с идеални части от сградата и от дворното
място, включително и тези, за които е отредено за паркомясто № 16 по проекта от
2009г. Към тези моменти по делото е установено, че ищецът независимо, че е
притежавал индивидуален имот в сградата, не е притежавал идеални части от
дворното място, поради което и съдът приема, че незастроената част от дворното
място и към тези моменти не е била обща
част на сградата. Местата за паркиране на автомобили не могат да се ценят като
терен, който е необходим за ползването на сградата по предназначение. Сградата
може да се ползва и без да има изградени паркоместа. Несъответствието на
сградата с изискването на чл. 43 от ЗУТ не може да обоснове обратен извод. Това
е така, защото възникването на правото на собственост върху самостоятелен обект
в сграда, а и върху самата сграда не е обвързано с паркоместа. Отделно в случая по проекта от 2009г.
парокместа за всеки отделен имот в сградата се установява че са били
предвидени, независимо че не е установено да са предоставени на собствениците
на имоти в сградата. При така възприето съдът приема, че към придобиването на имотите
от ответниците незастроената част от дворното място не е била обща част на
сградата, тоест за ползването му не е приложим ЗУЕС. Приложими са били
разпоредбите на чл. 32 от ЗС, съгласно които съсобствениците могат да
разпределят ползването на съсобствената вещ с договор помежду им. Към момента
на придобиването на имотите от ответниците по делото не е установено дворното
място да е било съсобственост на лица различни от Б.И.”ООД и ответниците,
поради което и няма пречка ползването му да бъде разпределено с договори между
тези лица. Съдът приема, че с приетите по делото нотариални актове № 7/18.06.2010г.
и № 2/02.09.2010г. „Б.И.”ООД и И.С. са
разпределили помежду си ползването на дворното място, като за И.С. са приели
да площта обозначена като паркомясто № 15, а останалите са останали за
ползване на Б.И.”ООД, към който момент съсобственици на дворното място не установено да са били лица различни от
страните по този договор. Установява се по делото че на 02.9.2010г. Б.И.”ООД и Н.С.
са се съгласили при съобразяване с вече сключения с И.С. договор, ползването на
дворното място да се разпредели, като С.
ползва площта, обозначена като паркомясто 16 по проекта. С нотариалния акт от 04.08.2014г.
ищецът е придобил идеални части от дворното място, за ползването на които се е
съгласил да осъществява чрез ползване на
терена обозначен като паркомясто № 6 по проекта. Съглашенията по договорите за
покупко-продажба съдът приема, че следва да се тълкуват за изясняване на
действителната воля на страните , като за същото следва да се съобразят документите,
послужили на страните по тях да постигнат съглашение за сделката. Съдът издирва
действителната воля , тълкувайки
отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. При тълкуване на волята
релевантен е не
буквалния смисъл на текста, а смисъла, следващ от общия разум на
изявлението, като се съобразят обстоятелствата,
при които е сключен договора, породените към този момент
отношения между страните и произтичащото от това поведение на последните. По делото се
установи, че архитектурния проект одобрен през 2009г. е бил част от документите,
представени при сключването на придобивните сделки на ищеца и на ответниците,
поради което и този проект следва да послужи на съда при тълкуване волята на
страните съобразно чл. 20 от ЗЗД за установяване действителната им воля по отношение
на описаните в тези сделки паркоместа. По делото е установено от приетата част
от одобрения проект, от заключението по съдебно-техническата експертиза, че по
проект са предвидени 16 паркоместа, колкото е броя и на самостоятелни
апартаменти и ателиета в сградата, че на място паркоместата са изпълнени
съобразно предвижданията по проекта. Установи че паркоместа 15 и 16
съответстват на 2,19% идеални части от дворното място, тоест не надхвърлят
продадените на И.С. и на Н.С. идеални части от дворното място. При така
установеното и като съобрази, че с нотариалните актове на страните са
прехвърлени идеални части от дворното място, за които изрично е записано, че им
се прехвърлят доколкото са собственици на самостоятелни обекти в сградата, и че
на тези идеални части съответстват определени по площ и местоположение площи от
него, които да ползват като паркоместа, то съдът приема, че с тези нотариални
актове, реално е направено разпределение на ползването на дворното място
съобразно разпределението по архитектурния проект. Изричното отреждане на конкретно паркомясто
за индивидуален обект в сградата е направено с нотариалните актове. Това е
постигнатото съглашение между съсобствениците на дворното място към съответния
момент за разпределението на ползването на имота. Вярно е, че във времето броя
на съсобствениците на дворното място е променяно. С подписването на
нотариалните актове, волята по които сделки
е съобразена с архитектурния проект и с вече сключените от Б.И.“ООД и
ответниците съглашения за разпределяне на ползването на пространството, ищецът
се е съгласил ползването на дворното място да бъде разпределено като за всеки
имот в сградата се предвиди едно дворно място
по проекта от 2009г. и това паркомясто за ищеца да е № 6, за ответника С.
да е № 16, за И.С. да е № 15. Този проект
е част от документите по придобиваната сделка на страните и следва да се
съобрази при изследване на волята на страните по сделката. За тълкуването на волята на страните правно значение има и
обстоятелството, че собствениците са задължени с разпоредбата на чл. 43 от ЗУТ да осигурят място за паркиране на автомобилите на
притежателите на отделните обекти в сградата в пределите на дворното място, в което сградата е построена, както и че съгласно одобрения проект от 2009г. това
задължение е изпълнено с определянето на паркоместата в дворното място. С оглед
гореизложеното съдът приема, че по делото е установено, че целта на договорите
между Б.И.“ООД и купувачите на самостоятелни обекти в сградата е била да се
спази закона във връзка с изискването на чл. 43 от ЗУТ. Тази цел на зокана се постига само при горепосоченото тълкуване
на волята на страните по сделките, поради окето и съдът приема, че това е бил
точният смисъл на волята им – да резпредилят ползването на дворното място като
за всеки имот се определи паркомясто и същото е посочено в нотариалните актове.
Дори да се приеме, че с
отчуждаването на самостоятелен обект в сградата
е възникнала етажна собственост върху сградата и дворното място е
станало обща част поради загуба на самостоятелното си предназначение, то и в
тази хипотеза извода на съда не се променя. Това е така, защото в този момент
на възникване на ЕС ползването на дворното място вече е било разпределено. Това е така, защото Б.И.”ООД и първият приобретател
на имота, а и последващите такива, възприемайки одобрения архитектурен проект, от 2009г., са се съгласили с предложеното с този проект
състояние – да се използва дворното
място за паркиране на автомобили и да се определя конкретен брой на местата за паркиране и
тяхното местоположение. Инвеститорът „Б.И.”ООД е бил собственик на дворното
място, в което се извършва строителството и с
проекта от 2009г. е предвидил в имота да бъде обособенни 16 паркоместа с архитектурния проект. Към момента на одобряването на
проекта през 2009г. и
започване на строителството етажна собственост не е съществувала, поради което „Б.И.”ООД е можело с
архитектурния проект да определя самостоятелно
каква част от дворното място за какво ще бъде използвана. Разпределението на ползването на дворното
място е извършено от всички към този момент етажни собственици и всеки следващ приобретател е длъжен да се
съобразява с него. ( В този
смисъл Решение № 46/07.03.2018г. по гр.д. № 2489/2017г. на ВКС, ІV-то Г.О.).
Следва да се посочи, че заключението по
техническата експертиза и показанията на св. Стоянова установят по делото, че
на място са изпълнени 16 бр. паркоместа по проект, че за всеки самостоятелен
обект в сградата има предвидено паркомясто и обитателите на всеки самостоятелен
обект в сградата ползват такова паркомясто.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. Стоянова като резултат от личните
впечатления на свидетеля, посещавал многократно имотите, последователни,
логични, неопровергани от останалите събрани доказателства, подкрепени от
приети по делото нотариални актове и ценообразувания, проект. С оглед
гореизложеното съдът приема за установено, че собствениците на самостоятелни
обекти в сградата са разпределили ползването на дворното място. За последното
не е нужно да има писмен договор. В случая се касае за новопостроена сграда ,
за която всеки приобретател на обект в нея се е
запознал със строителните книжа, включително с одобрените проекти за
изграждането й, установено е приложение на проекта
за разпределение на паркоместата, поради което и установено по делото е, че с придобиването на част от етаж от сградата всеки етажен
собственик се е съгласил и с разпределението на
ползването на дворното място по проекта, извършено още със сделката между собственика и първия приобретател.
Следва да се посочи за
пълнота на изложението, че с иска по чл. 109 от ЗС може да се бранят права по
вече извършено разпределение на ползването на съсобствена вещ. При твърдения на
ответника че такова разпределение не е извършено, то ищецът следва да насочи
защитата си за постигане на разпределение на ползването на дворното място.
При така възприето и поради съвпадане на крайните
изводи на въззивния съд с тези на районния съд, то решението на районния съд в
обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника следва да се поставят разноските
по делото и тоя следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за
адвокат за поризводство пред СГС в размер на 600лв. Възражението за
прекомерност на възнаграждението е основателно за горницата над 600лв. Правната
и фактическа сложност на делото в производството пред СГС предпоставя присъждане
на възнаграждение от 600лв. В подкрепа на изводите на съда е обстоятелството,
че всяка страна е оспорила поради прекомерност претенция за разноски на
насрещната страна за горница над минималния размер по Наредба №1/2004г.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 297590/10.12.2019г. изменено в
частта за разноските с Определение № 74294_21.04.2020г. по гр.д. № 57740 по
описа за 2018г. на Софийски районен съд,
34-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. *******”, ул. „*******,
ателие Б 2 и съдебен адрес: адвокат К. К.,*** заплати на Н.З.С.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:*** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
600лв. (шестстотин лева), представляващи съдебни разноски за производството
пред СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.